08 октомври 2011

Монголската култура и душевност, представени от китайска трупа

Искам да разкажа накратко за едно събитие, което не беше толкова впечатляващо или затрогващо, но със сигурност беше интресено, тъй като в България рядко гостуват културни трупи от Далечния изток. За последната година културните събития, свързани с Китай за мен бяха малко – една изложба на китайски ветрила и чадъри в рамките на миналогодишния Салон на изкуствата, прожекцията на филма „Конфуций” с продажбата на китайски книги и дискове в рамките на „Киномания” 2010 и спектакъла „Благословена степ” тази седмица.
На 6 октомври в зала 1 на НДК за първи път в България беше представен спектакъла „Благословена степ” на трупа от Националния театър за песен и танц на автономния район Вътрешна Монголия в Китай. Спектакълът е организиран от НДК и Посолство на Китайската Народна Република и е гостувал на следващия ден и в Стара Загора по случай Деня на града. Спектакълът включваше изпълнения на танци (включително монголски танц с паници на главите), народно пеене със солови изпълнения на цигулка с форма на конска глава, акробатика (включително ритане на купи, докато се кара цирков велосипед с едно колело от четири акробатки – номерът е спечелил Златна награда на 13-я Международен конкурс по акробатика в Париж), опъване на тетивата на един до шест лъка наведнъж и др. В програмата беше представено  и специфично монголско вокално изкуство „Хоомей пеене”, което е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството през 2009 г. Хоомей-певецът изпълнява ниските тонове с гърлото си, като в същото време изсвирва високите с уста, като по този начин се генерира особен вид обертон, който създава впечатлението, че един певец пее на два гласа; много интересно звучеше. Чухме и т .нар. монголска „дълга песен”, също вписана в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството през 2005 г. Видяхме интересни костюми с много ярки цветове. Общо взето отделните изпълнения бяха интересни, но спектакълът беше структуриран от отделни номера, между които глас зад сцената разказваше какво виждаме и анализираше духа на изпълнението – например какво иска да ни каже танца – нещо, което звучеше малко смешничко. В зала 1 бяха се събрали много китайци с децата си от китайското общество в България – малките деца тичаха между редовете, играеха си, ревяха и разсейваха останалите зрители, родителите им ги гонеха между редовете и извеждаха от залата. Общо взето най-невъзпитаната публика от много време насам, която виждам на спектакъл в НДК. Като цяло беше интересно, но и малко комично и нищо затрогващо.
Събитието беше съпроводено и с изложба „Век на промените”, която пресъздава различни моменти от ежедневието на обикновените китайци, посветена на 100- годишнината от Синхайската революция през 1911 г. Националният театър за песен и танц на Вътрешна Монголия е най-голямата артистична трупа в Автономен район Вътрешна Монголия. Той включва трупа за песни и танци, монголска оперна трупа, симфоничен оркестър, трупа за монголски фолклор, монголски младежки хор, филмов и телевизионен център, изпълнителски център и трупата „Танцуваща красавица”. Театърът е създаден през 2000 година и е посетил повече от 20 страни в цял свят, като печели много награди в родината и чужбина, допринасяйки за популярността и културния обмен на Вътрешна Монголия. Нещо ново за мен беше да разбера, че в Китай има автономен район Монголия, в който живеят над 24 млн души; няколко Българии. Очаквам с интерес следващи визити от Далечни изток

02 октомври 2011

Както ви харесва

По случай 17 септември, Деня на София, Театър Българска армия организира Ден на отворените врати, в който хора, които имат интерес, можеха да се разходят из всички кътчета на театъра, да бъдат гримирани, да разгледат костюмите на театъра, да се срещнат с актьори, да гладат репетицията на „Ножица трепач” и др. По този повод театърът пусна само на 17 септември билети за постановките си до края на септември по 5 лв. С приятели решихме да се възползваме и да гледаме два спектакъла – „Както ви харесва” и „Ножица трепач”. И така, през изтеклата седмица, две поредни вечери бяхме в театъра на армията.
„Както ви харесва” е постановка по пиесата на Уилям Шекспир (превод Валери Петров), която се играе от април 2011 на сцената на театъра. Режисьор на спектакъла е Красимир Спасов, сценография и костюми – Марина Райчинова, музика - Добрин Векилов – Дони, музикално оформление – Красимир Спасов, хореография, каскади и сценичен бой – Александър Илиев (гост), танц - Ана Дончева (гост). Участват: Мирослав Косев, Илиан Марков, Иван Радоев, Веселин Анчев, Ангел Генов, Стойко Пеев, Леонид Йовчев, Иван Ласкин, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Лидия Инджова, Йоана Буковска, Анастасия Ингилизова, Стефка Янорова.
В медиите пише, че за Красимир Спасов Шекспир е "над всички". Аз обаче не останах с такова впечатление от двата часа гледане на постановката. Не съм гледала неговите "Много шум за нищо", "Хамлет", "Комедия от грешки", "Мяра за мяра", "Веселите уиндзорки" по Шексир, но определено неговият прочит и адаптация на „Както ви харесва” не ми харесаха. Спасов предлага по-съкратен вариант на пълния текст на Шекспир с малки промени в сюжетната структура. Последната постановка, която гледах по Шекспир беше „Зимна приказка” на Маргарита Младенова в Сфумато. Двете постановки обаче са на светлинни години една от друга; въпреки че в градската част на  „Както ви харесва”  ми се струва, че леко се копират сценографията и концепцията за костюми от „Зимна приказка”, но в бледо копие. Като цяло в „Както ви харесва” сценографията и костюмите са интересни, но не съм убедена, че хипарските костюми са подходящото решение за Шекспирова пиеса; да не говорим, че Иван Радоев облечен като гей и пушещ трева и Йоана Буковска с костюм и прическа на хипи от 1973 стояха странно в гората. За музиката да не говорим - Бийтълс, мелодичен рок и ню уейв и Шекспир. Шекспир е класика и желанието на режисьора да адаптира текста, като вкарва злободневни теми от съвремието, глуповати изрази, звучащи „готино”, ми звучи като „театрална чалга”. Играта на актьорите си беше добра, но това не стига за добро представление. Беше ми ужасно досадно и едва се стърпях да не си изляза през двата часа на твърдите столове в театъра. Но както ви харесва, хора различни, вкусове много – на мен и компанията, постановката не ни хареса, на вас може и да ви хареса.
Следващата вечер гледахме „Ножица трепач”, постановка, която се играе от три-четири години, ако не и повече при винаги пълни зали в театъра на армията. Аз бях гледала постановката може би преди три години и тогава доста ми хареса. Този път обаче не ми хареса. „Ножица трепач” е пиеса от Брус Джордан и Мерилин Ейбръмс, режисьор Ивайло Христов, сценография – Нина Пашова, костюми – Кремена Халваджиян, музика – Дони. Участват: Александра Сърчаджиева, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Ненчо Илчев, Иван Радоев, Стефка Янорова.
Факт е, че това е криминална комедия с отворен финал и зрителите участват в преставлението, като определят с гласуване кой да е извършителят на убийството – т.нар. метод на интерактивното представление, което сигурно се харесва на много хора и за това залите са винаги пълни. На мен обаче този път постановката не ми хареса, спектатълът продължи над два часа с антракт, като втората част беше малко досадно дълга. Това, което ми досади и отблъсна беше страшното побългаряване на текста, вкарването на злободневни теми от ежедневието ни – дори случаят в Катуница и злобни подмятания за публични личности, което е проява на лош вкус. Не ни стига грозното, отрицателното, деградацията, която цари ежедневно около нас и помията, която ни залива от новините всеки ден от българската действителност, но и когато отидем на театър, за да се разсеем, разсмеем и отпуснем, отново ни залива същата простотия и чалготия – това е проблемът и на „Както ви харесва”, и на „Ножица трепач” –  т.нар. „театрална чалга”. На мен постановките не ми харесаха, не ги препоръчвам; на много други хора обаче се харесват, така че – както ви харесва.