Дните на руската духовна култура в България завършиха

На 15 септември 2011 г., в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Дните на руската духовна култура в България с балетен гала-концерт „Звезди на руския балет” с участието на изявени солисти на водещите руски театри. Дните на руската духовна култура в България се провеждат тази година в периода 12 септември – 25 ноември и са подкрепени от Министерство на културата на Руската федерация и Министерство на културата на Република България. Тази седмица, Дните на руската духовна култура завършиха с концерт на Държавния академичен ансамбъл за народни танци „Игор Моисеев”, който се проведе в София на 23 ноември в зала 1 на НДК от 20 ч. По програма ансамбълът имаше насрочени концерти и в Пловдив и Варна, но те бяха отменени.

Игор Моисеев (1906-2007) е един от най-великите хореографи на 20 век, създател на нов жанр в сценичното изкуство – народно-сценичната хореография, като прави народния танц достояние на световната култура. Игор Моисеев е създател и на първия в света професионален ансамбъл за народни танци през 1937 година и на първата в света професионална школа за народни танци при ансамбъла пред 1943 година. Ансамбълът е идвал в България до сега 4 пъти (през 1945, 1962, 1978 и 2008 г.).

Концертът започна със закъснение от двадесет минути и продължи над два часа с антракт от половин час вместо двадесет минути – явно трупата не държи много на точността по отношение на публиката. Костюмите на артистите бяха много красиви и колоритни. Липсваха обаче декори или украса на сцената, като сценичен похват беше използвана игра с цветовете на прожекторите. В първата част ансамбълът представи руски, гръцки, грузински, сръбски, македонски и шопски народни танци. Естествено залата се взриви при изпълнението на българския танц и като цяло всички танци от първата част бяха доста аплодирани. През втората част видяхме спектакъла "Нощ над пустата планина", станал хит на Бродуей, по либрето и хореография на Игор Моисеев. Спектакълът беше интересен и се хареса на публиката, но според мен беше леко осакатен от липсата на декори. Декорите в комбинация с красивите костюми само щяха да обогатят общата картината и по-пълната представа на зрителите за историята. Като цяло на мен първата част по-ми хареса, докато на компанията ми повече й хареса втората част със спектакъла. Залата аплодира бурно ансамбъла, който излезе на бис два пъти; накрая художественият директор на балета в момента - Елена Щербакова благодари на българската публика за топлото посрещане и за бурните аплодисменти. Като цяло залата не беше изцяло пълна въпреки, че бяха обещани автобуси за хората от Пловдив, които са имали билети за отменения концерт, но имаше доста хора, доста аплодисменти и добро настроение.

През 2012 година в Русия ще се проведат Дни на българската духовна култура.

Още новини от Киномания

След новият филм на Уди Алън „Полунощ в Париж”, за който вече разказах, в рамките на Киномания беше включен още един филм, който гледах, в който действието се развива също в Париж – „Парижки блус”. „Парижки блус”, 1961г. е на режисьора Мартин Рут, с музиката на Дюк Елингтън и участието на Пол Нюман, Сидни Поатие, Луис Армстронг и др. Филмът е получавал номинации за Оскар `61 и Грами за филмова музика и беше включен в програмата на Киномания по случай 110 години от рождението на Луис Армстронг. Честно казано този филм не ме впечатли много, защото очаквах да слушам повече джаз и по-голямо участие на Луис Армстронг, а всъщност се оказа разказ за двама музиканти, които се влюбват в две туристки и са принудени да преосмислят живота си и да вземат решение за бъдещето си. Филмът обаче ми беше интересен с това, че е черно-бял, че показва модата в дрехите и прическите от 50-те/60-те години, които са ми любими и че показва стари кадри от Париж, който ми е любим град. Кино Люмиер беше пълно с любители на джаза и въпреки че не слушахме много джаз, все пак беше приятно. А гледането на „Полунощ в Париж” и „Парижки блус” в рамките на една седмица заради Киномания (въпреки че няма място за сравнение между съвременните цветни, красиви, романтични кадри от 2010-то и черно-белите кадри от 1960-та) породи желанието пак да отида до един от любимите ми градове.

Друг забележителен филм, който имаше премиера на Киномания, беше „Кожата, в която живея”, 2011г. на режисьора Педро Алмодовар по романа Тарантула на Тиери Жонке. Филмът е имал премиера в Кан тази година и вероятно ще има претенции за Оскар. Антонио Бандерас прави силна роля. Филмът е доста извратен и краен, но мен не ме шокира, за разлика от приятелите, с които го гледах, които бяха шокирани. Филмът преплита по начин, характерен едва ли не само за Алмодовар, няколко трагични истории, някои от които граничат с перверзията. Ако оставим настрана историята за бащата, който отмъщава за изнасилването на дъщеря си (довело до самоубийството й) по садистичен начин, на какъвто е способен само гениален в лудостта си хирург, сменяйки пола и самоличността на едно момче; остава историята за богат, велик пластичен хирург, чиято любима жена загива трагично след изгаряне в катастрофа и на когото животът след това остава посветен на идеята на създаде по трансгенетичен метод изкуствена кожа, която да спасява и да дава шанс на хора, жертва на изгаряния и страдащи от малария, кожа, която носи генетичния материал на прасе и на човек, кожа, която не гори и не мирише и е бариера срещу маларийните комари. И така, за мен основната история не е шокираща, защото виждам в нея голямата любов на един луд експериментатор към жена му, която води до създаването на революционно откритие на границата на биоетиката. Филмът се заслужава да се гледа от хората с по-силни нерви и с експериментаторски дух.

Една силна постановка на Младежкия

снимка от novinar.bg

Наскоро гледах постановката „Кола Брьонон” в Младежкия театър „Николай Бинев”. Исках да я гледам още от април, когато беше премиерата и постановката беше номинирана за три награди Аскеер 2011 (за музика, за костюмография и за най-добро представление), но все не оставаше време за нея. Постановката спечели награда Аскеер в категория „Костюмография".

„Кола Брьонон” е по романа на Ромен Ролан. Режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов; сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката - на Кирил Дончев; мултимедия – Николай Люцканов, подводни снимки – Стефан Тодоров, грим – Димитър Коклин и екип. Участват: Малин Кръстев, Станка Калчева, Искра Донова, Силвия Лулчева, Гергана Христова, Герасим Георгиев-Геро, Николай Луканов, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев и др..

Действието в спектакъла се развива през 16-17 век по време на чумна епидемия. Сценографията е интересна, в началото пред зрителя се появява редица от къщички с малки прозорчета и врати, от които излизат героите; къщичките са обединени в коплекс като голяма къща с наклонен покрив; след това сцената се върти и пред зрителите се появяват последователно къщата на Кола със стаи и ателие за дърворезби и гостоприемницата на селото. Включена е и мултимедия, която допълва сценографията като показва мечтите и мислите на главните герои посредством плуването им във вода, а в друго време мултимедийните ефекти пресъздават пожар, изпепеляващ къщата на главния герой. Костюмите са интересни, дори красиви, точно в духа на епохата. В началото има и участие на каскадьорска група, която изпълнява ролята на дяволи или тъмни сили. На сцената от време на време излиза четиричленен оркестър от „странни старчета”, който изпълнява песни, а малко петгодишно сладко момиченце изпълнява отделни песни. За отбелязване е, че текстът на една от песните, която се повтаря най-често, съдържа нецензурни думи и не е много подходяща за изпълнение от дете или слушане от деца и води до леко опростачване на цялостното впечатление от постановката (мнение на компанията ми). Иначе като цяло на мен ми хареса адаптацията на Люцканов, запазен е класическия текст и всичките философски размисли за ценностите на хората, за голямата любов, за изневярата, за предателството, за приятелството, за вярата и религията, за взаимопомощта между хората, за бита в онези времена. Текстът съдържа и хумор и сърцераздирателни истини, и болка и смях. Актьорите играят много силно, а Малин Кръстев прави голяма роля. Като цяло класическият текст е запазен и те кара да се замислиш, тоест има съдържание, сценографията и костюмите са интересни, актьорите играят силно – всичко необходимо за едно силно представление. У мен постановката остави добро впечатление (на компанията ми не й хареса много) и аз бих я препоръчала като силно представление за гледане през този сезон.

Киномания 2011 започна

снимка на cinefish.bg

С предпремиерна за България прожекция на романтичната комедия на Уди Алън "Полунощ в Париж"(Midnight in Paris, 2011) на 9 ноември започна 25-ото издание на фестивала "Киномания" в Зала 1 на НДК. Филмът тръгва премиерно по кината от 11 ноември. Режисьор и сценарист на филма е Уди Алън, който заснема цялата продукция изцяло в Париж в знак на преклонение пред красотата на романтичния град и любовта си към него. Участват звезди като Оуен Уилсън, Рейчъл МакАдамс, Кати Бейтс, носителят на Оскар Ейдриън Броуди, Майкъл Шийн, Марийон Котийар и дори съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Карла Бруни, за която това е дебют в киното. Официалната премиера на "Полунощ в Париж" е била на тазгодишното издание на кинофестивала в Кан. Един филм за всички, които обичат Париж, романтиката, красивото, изкуството, художниците, писателите; един приятен и поучителен филм с особена атмосфера. Филмът разказва за илюзиите, които имаме, когато мечтаем, че животът ни през друго време би бил по-добър от този, който градим в настоящия момент; за илюзиите, че животът на другите е по-добър от нашият. А всъщност ние живеем тук и сега и е най-добре да се възползваме от шансовете, които ни дава живота и да бъдем с хората, които гледат в нашата посока и са съпричастни с нашия живот; живот, който градим без страх от развитието и пътя напред, без страх от загубите на неподходящите хора около нас, без страх от загуба на излюзиите ни. Главният герой преминава през магията на отминали, славни времена за художници и писатели и накрая разбира какво наистина иска от живота. Филмът има изключително приказна атмосфера; атмосфера, в която се потапяш и забравяш за всичко; филм, който се гледа на един дъх.

Друг интересен филм от първия ден на официалното стартиране на Киномания е документалният филм Ходорковски, 2011 на режисьора Сирил Туши, който работи по филма от години. Един филм за харизматичен, амбициозен човек (Михаил Ходорковски), който завършва химия, като член на Комсомола става близък с Горбачов и създава първата частна банка в Русия през 1988, след което по времето на Елцин купува голяма петролна компания Юкос и става най-богатият мъж под 40 години в света; а на края по времето на Путин финансира образователни центрове, опозицията, защитници на човешки права и критикува корупцията във властта, в резултат на което е затворен в Сибир от 2003 година насам след две съдебни дела. Една история с продължение, защото може би е историята на човека, който ще замести Путин в Кремъл след години. Филмът е представян на световни фестивали, но същевременно среща и голяма съпротива от страна на официалната власт в Русия.

Киномания тази година се провежда под мотото "Презареждане" и включва прожекции на над 40 филмови заглавия в НДК и Дом на киното между 11 и 20 ноември. За първи път в историята си "Киномания" ще гостува и на Варна във Фестивалния и конгресен център в периода между 18 и 24 ноември. Киномания и Фондация Америка за България представят 8 детски филми, чиито прожекции са безплатни за децата и родителите. Приятно гледане.
PS. Филмът "Полунощ в Париж" получи Оскар за оригинален сценарий на Уди Алън на 84-тото раздаване на наградите на Американската филмова академия на 26 февруари 2012.

Съчетание между слово, музика и танц за Деня на будителите

снимка от dariknews.bg

Тази вечер, по повод Деня на будителите, трупата „Нешанъл Арт” на Нешка Робева, съвместно с НДК, представи патриотичния спектакъл „Забравени” в зала 1 на НДК. Спектакълът е със специалното участие и по идея на актрисата Джуни Александрова. Спектакълът включва рецитал на стихове на Христо Ботев и Иван Вазов и на текстове от писмото на Левски до Филип Тотю и Кървавото писмо на Каблешков, съпроводен с танци под музиката на формация „Исихия”. Музиката на Исихия съчетава по съвременен начин български фолклорни мотиви и църковни песнопения, изпълнени на различни инструменти. Спектакълът е създаден по повод 135 годишнината от Априлското възстание и за първи път е игран на 3 март 2011.

Впечатли ме фактът, че залата беше препълнена, тъй като това ми донесе успокоение, че все пак извън училищата и университетите, има и хиляди други хора, които се сещат за Деня на будителите и искат да отбележат по някакъв начин празника и да помислят за смисъла му. Имаше хора от всякакви възрасти, дори и малки деца и ученици.

Спектакълът продължи близо час и половина и ни потопи със слово и танц в историята, във времето на монашеството и революционната дейност на Левски, в думите на Ботев  от парахода Радецки: „мила ми Венето,...Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те”; в битката в Перущица, на Шипка, в Батак, в момента на обесването на Васил Левски и потушаването на въстанието и думите на Вазов „нека таз свобода да ни бъде дар”. Най-силните моменти за мен бяха обесването на Васил Левски, при което стиховете на Ботев бяха съпроводени от танц на гарвани в тъмното, при което тъмнината на сцената и специфичното осветление от отделни прожектори подчертаваха зловещата нотка на момента, което ми подейства вледеняващо и разтърсващо. Силен момент беше и танцът със стихове на Ботев от Хаджи Димитър и танцът с част от „Епопея на забравените”. Нямаше декори, а през целия спектакъл основен декор беше светлината, тъмнината и отделните проблясъци на прожекторите, които акцентираха на отделни моменти от словото. Отделни моменти от спектакъла ми бяха скучни, но други ми подействаха затрогващо и разтърсващо до просълзяване. През цялото време си рецитирах наум отделните стихове от На прощаване, Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски, Борба, Опълценците на Шипка и др и се питах поколенията след нас дали знаят наизуст тези стихове и какво ли ще помнят от онези времена?!

Със сигурност хората в залата по време на спектакъла се потопиха поне за час в онези времена и си спомниха за момент за хората, които са били будители на масите. Спектакъл посветен на малките хора, дали живота си за свободата и духовното извисяване на България.