„Дон Карлос” и „Дебюти на млади оперни артисти”

На 23 септември Софийската опера и балет представи предсезонният спектакъл „Дон Карлос” по операта на Джузепе Верди от програма „Дебюти на млади оперни артисти”. Режисьорът на спектакъла проф. Пламен Карталов беше поканил диригента Светослав Борисов и четирима млади изпълнители за главните роли от Държавна опера Варна: Евгений Станимиров (Филип II, крал на Испания), Димитринка Райчева (Елизабет Валоа, кралица на Испания), Свилен Николов (Родриго, маркиз Поза) и Филипа Руженова (Тебалдо, паж). Участваха още Даниел Дамянов (Дон Карлос), Олга Михайлова-Динова (графиня Еболи), Ангел Христов (Великият инквизитор), Димитър Станчев (монах) и др., оркестър и хор на Софийска опера и балет. Тези солисти са участвали и в спектаклите, изнасяни през юли в Летния театър, Варна, като копродукция на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019 и от тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято”. Асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.

Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.

«Дон Карлос» се води тежка опера, с дълго действие и без познати, любими арии на публиката и на много хора по принцип се струва скучна и протяжна за гледане. В този случай и ние не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла. Изпълнителите бяха много добри; солистите на Варненската и на Софийската опера бяха аплодирани дълго и поздравявани с „Браво” от публиката, аз харесах много двете главни героини (кралицата и Еболи), бяха много силни. Костюмите в спектакъла много ми хареса; бяха много красиви и богати; роклите на жените в кралския двор бяха в различни цветове (май от кадифе, коприна и дантела) и с пищна украса от камъни. Декорите бяха много семпли (познатия ни от декорите и на други спектакли подиум-кръст в един момент биде подпален като пресъздаваше клада), може да се каже, че почти липсваха декори. Като цяло спектакълът по-скоро ни хареса; аз не съжалявам, че го гледах, тъй като все пак „Дон Карлос” е доста известна опера и поне веднъж трябва да се изгледа.