Наркотици, секс, поезия и джаз По пътя

снимка на cinefish.bg

След трите прожекции на тазгодишната Киномания, филмът „По пътя” по романа на Джак Керуак тръгна от вчера, 30 ноември и в салоните на Синема сити. Романът „По пътя” е завършен през 1951, но е издаден чак през 1957 и е включван в редица класации за най-добрите англо-езични романи на 20 век. Това е роман, който описва следвоенното поколение, началото на революцията срещу правилата и консервативните норми, често е определян като “generation-defining” (като се имат предвид битниците служили като вдъхновение за хипи поколението през 60-те). Действието в него се развива между 1947 и 1951 година, като авторът описва собствените си преживявания в търсене на своето Аз и приключенията си по пътищата на Щатите и Мексико. Романът е химн на свободата и себепознанието, на свободния приключенски дух, на любопитството към света и хората, движещи напред един пътешественик и мечтател на лов за впечатления и истории, в търсене на себе си и вътрешния си глас.

Режисьор на филма „По пътя” (On the Road, Франция, Бразилия / 2012 / 139 мин) е Валтер Салес, а сценарият е дело на Хосе Ривера. В ролите са Сам Райли, Гарет Хедлунд, Кристен Стюърт, Ейми Адамс, Кирстен Дънст, Виго Мортенсен, Терънс Хауърд, Алис Брага, Стийв Бушеми и др.

Филмът проследява историята на Сал Парадайс (Сам Райли) (с прототип самия Керуак) – амбициозен писател и внимателен наблюдател, привлечен от освободеността, енергията и харизмата на своя приятел Дийн Мориарти (Гарет Хедлънд), чийто прототип е приятеля на Керуак – Нийл Касиди. История за разкрепостяването под формата на непрекъснати запои с количества алкохол и експерименти с наркотици, забави в джаз клубове, безразборни сексуални връзки и сексуални експерименти (хетеро и хомосексиални), отричане на материалното, идеализиране на буйните и нецензурирани начини на изразяване – това е историята на Бийт поколението – културно-литературно движение през 50-те години на миналия век. Филмът, чието реализиране е чакано над 50 години, е направен добре от гледна точка на режисьорска интерпретация на романа и операторско майсторство (някои добавят и като саундтрак), но е страшно скучен. Цялата история с разкрепостяването звучи някак си банално от гледна точка на сегашния динамичен, забързан, консуматорски живот; живот, съпроводен между другото с приемане на всякакви лекарства, наркотици, алкохол и сексуални експерименти, които не звучат така екзотично както през 50-те. В сегашния контекст на съвременността романът и филмът според мен и компанията са банални  и скучни (преживяли времето си; едва издържахме до края на филма), но все пак за почитателите на литературната класика, си остават класика и заслужават да бъдат четени и гледани.