29 септември 2012

Омският драматичен театър на гости в България



снимка на Програмата

Омският държавен академичен драматичен театър, Русия гостува през последните десетина дни за първи път в България. Театърът представи три постановки: „Дачници” по Максим Горки (Бургас – 20-ти, Пловдив – 24-ти, София – 26 септември), „Влакът „Уво” по Александър Архипов (Пловдив – 25 септември) и „Фаталното число или дяволската дузина” по Аркадий Аверченко (Бургас – 21, София – 27 септември) на сцените на Драматичен театър „Адриана Будевска”, Бургас, Драматичен театър Пловдив и Театър „Българска армия”, София. Аз (въпреки, че след училищните години, без поддръжка съм зле с руския) гледах с приятели „Фаталното число или дяволската дузина” или Седем начина да съблазним в Армията. Постановката е по пиесата на Аркадий Аверченко, сценична версия – Олга Никифорова, режисьор – Георгий Цхвирава, сценограф – Илья Кутянский, художник по костюмите – Фагиля Селская, режисьор по пластика - Игор Григурко, композитор – Игор Есипович. Премиерата на този спектакъл е през 2006 година. Участваха - Олег Теплоухов, Валерий Алексеев, Александър Гончарук, Илона Бродская, Алексей Манцигин, Сергей Сизих, Анна Ходюн, Екатерина Потапова, Элеонора Кремел, Наталия Рибякова, Моисей Василиади, Владислав Пузирников, Давид Бродский, Владимир Девятков, Марина Кройтор, Руслан Шапорин, Вячеслав Корфидов, Татяна Прокопиева, Лариса Свиркова, Егор Уланов, Сергей Черданцев, Наталия Василиади. Оркестър: Виктория Сухинина, Геннадий Найденов, Светлана Широкова.
Това е комедия, посветена на любовта; в първата част посветена на изкуството на съблазняването, а във втората – на изневярата. Актьорите играха много добре, публиката се усмихваше през цялото време и се радваше на фините, свежи (а не като в нашите, привличащи публика постановки, дебелашки)  шеги. Сценографията беше интересна, с постоянно менящи се декори за отделните сцени и отделните епизоди от историята. От време на време отделни сцени бяха съпроводени с музикално изпълнение на цигулка и акордеон; в една сцена имаше изпълнение на танц-танго. Костюмите бяха подходящи, някои рокли и шапки дори красиви. Залата на Театъра на армията беше почти пълна, естествено с руско говорещи; въпреки че предварително беше обявено, че ще има субтитри, такива липсваха, но това не помрачи разбирането и настроението на зрителите. Публиката дълго аплодира накрая големия състав на сцената и като че ли всички харесаха приятната комедия.
Ето и част от рецензия, която дава представа за естеството на историята в постановката: „Женкар дава уроци по съблазняване на новак-неудачник. Познавачът на живота ловко кара девойката да се разочарова от обаятелния „Дон Жуан”. С лекота кокетлива машинописка в прозрачна блузка прогонва «грубите» мъже, буквално лепнещи към гръдта й. Но уви, онзи, който и е симпатичен сам бяга далеч. Колко очарователни са глупавите жени-куклички! Колко трогателни са неопитните мъжленца! Колко надут и самоуверен е съблазнителят. Но ето пясъчният часовник се обръща и умните дами умело се надсмиват над професионалния женкар. Колко малко разбират те другия – мъжете и жените! Колко малко ценят другия. Заучените схеми, представите – сработват или не, но безотказно разсмиват публиката. Александра Лаврова
Ако се чудите къде е град Омск, намира се в Сибир, на брега на река Оми; град с тривековна история, с много театри и музеи и с над милион жители. Ето и малко информация от брушурката на театъра: Омският държавен академичен драматичен театър – най-старият театър на Омск, е основан през 1874 г със средства на гражданите. Сградата на театъра, която е паметник на историята и архитектурата е построена през 1905 г с пари отпуснати от градския парламент. През 1983 г на театъра е присвоено званието «Академичен». Омският академичен драматичен театър е лауреат на шест Национални театрални награди «Златна маска». През 2011 г. театърът получи наградата «Фьодор Волков» на Правителството на Руската Федерация за принос в развитието на театралното изкуство. Театърът е постоянен гост и участник в международни и руски театрални фестивали, гастролира в страната и в чужбина. През годините трупата на театъра е призната като една от най-интересните и ярки трупи в Русия. Актьорите от Омската драма са многократни лауреати на престижни премии и награди както от руски, така и от международни фестивали. От 2001 до 2012 г театърът се ръководи от Виктор Лапухин, днес Министър на културата на Омска област. От март 2009 г главен режисьор на театъра е Георгий Цхвирава. Към театъра е създадена и работи Лаборатория за съвременна драматургия. На всеки две години Правителствота на Омска област и Омския академичен драматичен театър провеждат Международния театрален фестивал «Академия».

25 септември 2012

„Дон Карлос” и „Дебюти на млади оперни артисти”



На 23 септември Софийската опера и балет представи предсезонният спектакъл „Дон Карлос” по операта на Джузепе Верди от програма „Дебюти на млади оперни артисти”. Режисьорът на спектакъла проф. Пламен Карталов беше поканил диригента Светослав Борисов и четирима млади изпълнители за главните роли от Държавна опера Варна: Евгений Станимиров (Филип II, крал на Испания), Димитринка Райчева (Елизабет Валоа, кралица на Испания), Свилен Николов (Родриго, маркиз Поза) и Филипа Руженова (Тебалдо, паж). Участваха още Даниел Дамянов (Дон Карлос), Олга Михайлова-Динова (графиня Еболи), Ангел Христов (Великият инквизитор), Димитър Станчев (монах) и др., оркестър и хор на Софийска опера и балет. Тези солисти са участвали и в спектаклите, изнасяни през юли в Летния театър, Варна, като копродукция на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019 и от тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято”. Асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.
Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.
«Дон Карлос» се води тежка опера, с дълго действие и без познати, любими арии на публиката и на много хора по принцип се струва скучна и протяжна за гледане. В този случай и ние не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла. Изпълнителите бяха много добри; солистите на Варненската и на Софийската опера бяха аплодирани дълго и поздравявани с „Браво” от публиката, аз харесах много двете главни героини (кралицата и Еболи), бяха много силни. Костюмите в спектакъла много ми хареса; бяха много красиви и богати; роклите на жените в кралския двор бяха в различни цветове (май от кадифе, коприна и дантела) и с пищна украса от камъни. Декорите бяха много семпли (познатия ни от декорите и на други спектакли подиум-кръст в един момент биде подпален като пресъздаваше клада), може да се каже, че почти липсваха декори. Като цяло спектакълът по-скоро ни хареса; аз не съжалявам, че го гледах, тъй като все пак „Дон Карлос” е доста известна опера и поне веднъж трябва да се изгледа.

24 септември 2012

Опасна плячка


снимка на cinefish.bg

През уикенда изгледах премиерният екшън-трилър „Опасна плячка” (Stolen, 2012, САЩ, 96 мин.). Премиера за България: 21.09.2012, световна - 14.09.2012.
Режисьор на филма е Саймън Уест, сценарист: Дейвид Гугенхайм, оператор: Джим Уитакър. Участват Никълъс Кейдж, Марк Валей, Джош Лукас, Дани Хюстън, Джеси Кенеди, Малин Акерман и др.
Въпреки, че не си падам много по екшъни, реших да гледам този, заради Никълъс Кейдж, и защото ми се гледаше нещо динамично, а пък кино-афишът не е много богат откъм стойностни филми. Историята включва познатите от повечето екшъни банков обир, затвор, изчезване на плячката, отмъщение, отвличане, преследване от ФБР и на пръв поглед непостижим, но ултимативен срок за оправяне на ситуацията. Филмът не е нищо особено като история, дори на моменти някои сцени ми се сториха не добре обмислени и неправдоподобни, като например подготовката на обир на злато от банков трезор за няколко часа и без бюджет. Никълъс Кейдж според мен играе добре и изпълва целия филм с присъствието си (изнася го на гърба си). Като цяло филмът е стегнат, динамичен, напрегнат, интересен и не съжалих, че си дадох парите да го изгледам; може да се гледа от любителите на екшън-трилъри.

21 септември 2012

Франкенщайн на Кралския национален театър



снимка на programata.bg


Снощи гледах запис на постановката „Франкенщайн” на Кралския национален театър, Лондон в Cinema City в рамките на инициативата за сателитно излъчване на хитови представления от неговия репертоар в киносалони от цял свят в партньорство с Британски съвет. Самото сателитно излъчване на живо на „Франкенщайн” беше част от инициативата ”Световен театър в София”, организирана от Международния театрален фестивал „Варненско лято” от 1 до 18 юни 2012 (за която споменавах през юни). На живо по сателит „Франкенщайн" беше гледан в Cinema City на 8-ми и 18-ти юни, но аз тогава не отидох да гледам, тъй като трейлъра ми се струваше ужасяващ; след като обаче мои приятели гледаха на живо представлението през юни и бяха много впечатлени от играта на актьорите и въодушевени като цяло от събитието, аз реших да изгледам с тях снощи записа, който Британски съвет и Cinema City представиха преди новия сезон. Гледахме версия II, в която Бенедикт Къмбърбач беше Създанието, а Джони Лий Милър – гениалният учен.
„Франкенщайн” е нова пиеса, адаптирана за театралната сцена, от Ник Диър, по романа на Мери Шели с режисьор Дани Бойл. Със сценографията се е заел Марк Тилдъсли, а костюмите са дело на Сутират Ан Ларларб, хореография - Тоби Седжуик. В постановката участват още Марк Армстронг, Мартин Чембърлейн, Джоузи Дакстър, Хейдън Даунинг, Стивън Елиът, Джордж Харис, Наоми Харис, Даниъл Ингс, Карл Джонсън, Джон Килоран, Даниъл Милър, Уилям Най, Андреа Падурариу, Ела Смит, Джон Стал, Лизи Уинклър. Във „Франкенщайн” Дани Бойл прави смел експеримент с актьорите, играещи главните роли, като представлението се играе в две версии като единствената разлика между тях е в това, че актьорите Бенедикт Къмбърбач и Джони Лий Милър си разменят ролите на Виктор Франкенщайн и Създанието. Във „Франкенщайн” (версия I) ролята на д-р Франкенщайн се играе от Бенедикт Къмбърбач, а на Създанието от Джони Лий Милър. Във „Франкенщайн” (версия II) ролята на д-р Франкенщайн се играе от Джони Лий Милър, а на Създанието от Бенедикт Къмбърбач. Представлението се играе на кръгла въртяща се сцена почти без декори, осветявана отгоре от десетки светлинни тела, които светят с променлива интензивност като по този начин придават ефект в определени моменти от действието. Дани Бойл ни представя една история за разрушителната сила на егото и величието на науката, за слабостите на човешката природа, за морала и ценностната система, за доброто и злото около и в хората; показва ни поредица емоционални състояния на героите, водени от състрадание, желание за подкрепа, жестокост и отхвърляне към различните, копнеж за приятелство и любов, безпомощност, отчаяние, жажда за отмъщение, убийство.
Прожекции през лятото имаше и във Варна (по време на Международния театрален фестивал „Варненско лято”), в Пловдив, Бургас, Русе и Стара Загора. Представлението има субтитри на български и английски език и не е подходящо за лица под 15 години.
Сателитното излъчване на постановките на Кралския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България благодарение на партньорството между Британски съвет, Cinema City, Програма „Световен театър в София” на Международен театрален фестивал „Варненско лято” и Столична община. През октомври започва четвъртият сезон на сателитните предавания на живо на различни постановки – първи са „Последният Хаусман” и „Тимон Атински” на 11 октомври и 1 ноември. Мисля този път да отида да гледам на живо сателитното предаване на някоя от тях; заслужава си тъй като тези събития са новост за света след 2009 година и у нас по-отскоро. Възползвайте се и вие, ако все още не сте пробвали да гледате театър на кино.

16 септември 2012

Наследството на Борн



снимка на cinefish.bg
Откривам сезона в блога с кратко ревю за един от последните филми по кината „Наследството на Борн” (The Bourne Legacy, САЩ, 2012, 135 мин.).  Тъй като прочетох доста отрицателни мнения в интернет за филма, реших, че няма да е излишно и едно не толкова отрицателно мнение.
Шпионският екшън-трилър „Наследството на Борн” е продължение на предишните три филма от поредицата: "Самоличността на Борн", "Превъзходството на Борн" и "Ултиматумът на Борн" по книгите на Робърт Лъдлъм. Премиерата в България беше на 31.08.2012, а световната - на 03.08.2012. Сценарист и режисьор: Тони Гилрой. Продуценти: Тони Гилрой, Патрик Краули, Франк Маршъл, Джефри Уейнър. В ролите: Джеръми Рънър, Рейчъл Уайз, Едуард Нортън, Оскар Айзък, Стейси Кийч, Скот Глен, Джоан Алън, Албърт Фини и др.
За мен филмът беше интересен, увлекателен, с интрига и напрегнато действие (към края на филма), с красиви, величествени пейзажи от Аляска (дали?!), който с нищо не превъзхожда, но и с нищо не е по-лош от предните серии. Цялата поредица като цяло не е пример за кинематографски върхове; за филми, заслужаващи награди, които разкриват психологическата дълбочина на героите и житейски истини и поуки. Но поредицата е увлекателна, динамична, с интелигентни екшън-сцени, с не-толкова плоска интрига и напрегнати моменти и въпреки отсъствието на Мат Деймън в тази серия, за мен тя не е по-лоша от предходните три (които изгледах за опресняване през последния месец) и си заслужава да се гледа от хората, които обичат екшън-трилъри на фона на скучноватия афиш това лято. Филмът е две седмици на първо място в българският бокс-офис.