26 ноември 2013

Син жасмин




снимка на cinefish.bg

Последният филм на Уди Алън „Син жасмин“ беше включен в програмата на Киномания само с една прожекция миналата събота, а иначе по кината тръгва този петък.
Син жасмин“ (Blue Jasmine, САЩ, 2013, 98 мин.) е трагикомедия със сценарист и режисьор Уди Алън. Участват: Кейт Бланшет, Алек Болдуин, Сали Хоукинс, Питър Сарсгард и др.
Филмът е интересен, приятен, въпреки, че като сюжет не е нещо забележително; една банална история за богата жена, изпаднала във фалит и нервен срив. Лентата малко ме разочарова, тъй като имах по-големи очаквания, стъпвайки на предходните три филма на мистър Алън. Режисьорът акцентира върху образа на една жена от висшето общество в Ню Йорк, която претърпява житейски и нервен срив след като губи съпруга си и богатството си; жена,  която не е успяла да завърши никакво образование, за да се омъжи за много богат инвестиционен посредник или предприемач (не става много ясно какъв, но в крайна сметка мошеник), която фокусира живота си върху модни дрехи, красиво обзавеждане, скъпи къщи, красиви бижута, изискани приеми и благотворителни мероприятия, която нехайно подписва всеки документ, поднесен от съпруга, оставяйки сляпа, както за машинациите му, така и за изневерите (като е толкова глупава кой й е виновен?!). И тъй като няма професия (никога не е работила), няма специфични умения или дори полезни  хобита, тя не може да започне живота си начисто, защото единственото й умение е да е съпруга на богат мъж. Освен това е надменна, неуравновесена, истерична, пристрастена към алкохол и транквиланти. Е защо да си губите времето да гледате подобна история?! - Заради представянето на Кейт Бланшет, която играе много добре и е спрягана като претендент за награди, заради името на режисьора или, за да си припомните как се противопоставя света на богатите на света на бедните и как боли, когато паднеш от високо, а няма на какво да се подпреш. От филма приятен послевкус оставят красивите картини и една стара песен Blue moon”, която е свързана с историята на главната героиня и звучи на някои картини (пуснете си я например в изпълнение на Франк Синатра). Филмът може и да се пропусне, ако не сте от феновете на Уди Алън или на Кейт Бланшет.

24 ноември 2013

Принцеса Даяна



снимка на cinesifh.bg

Изборът за петък вечер на кино тази седмица беше едно от интересните предложения в програмата на Киномания 2013 – филм за един от хората, които много съм харесвала през живота си, за една вдъхновяваща жена – Принцеса Даяна.
Принцеса Даяна“ (Diana, Великобритания, Франция, Швеция, 2013, 113 мин.) е биографична драма на немския режисьор Оливер Хиршбигел, със сценарист: Стивън Джефрис, базирана на книгата на Кейт Снел от 2001 г., „Даяна: Нейната последна любов”. Участват Наоми Уотс, Навийн Андрюс, Дъглад Ходж, Джералдин Джеймс ,Джулиет Стивънсън, Кас Анвар, Арт Малик и др.
Филмът е интересен, увлекателен, двата часа не се усещат, тъжен (може да разплаче по-чувствителните и романтично настроените), не е нещо особено като сюжет, не засяга политически теми, но е трогателно човешки; филм, посветен на емпатията и любовта. Лентата разказва за последните години от живота на лейди Даяна, за приятелите, които е имала сред обслужващия я кръг, за истинската й любов според някои, за тежестта на славата и влиянието, за културните и религиозни различия и влиянието на семейството в личните отношения, които и до днес са пречка за любовта между някои хора от различна религия и националност и за съвместното им съжителство. Въпреки, че филмът има противоречиви отзиви и не е приет от кралското семейство, на мен ми хареса, защото показва човешкото лице на принцесата, желанието й да помага на хората, да дарява емпатия и любов, да използва влиянието и славата си за полезни каузи и да променя живота на масите за добро; лентата показва тъгата в сърцето й и копнежа да бъде обичана, да бъде близо до децата си; готовността й да направи всичко за любимия човек, защото вярва, че няма невъзможни неща и, че любовта и свободата са много важни за всеки човек. За жалост, според филма и книгата, Дaяна попада на мъж, за когото работата и успеха са по-важни от любовта (както и за 90 % от мъжете на планетата вероятно), мъж, който е готов да пожертва личното си щастие заради неодобрението на семейството (пак срещано явление при 99% от мъжете на планетата). Препоръчвам го за гледане.

18 ноември 2013

Съветникът



Трейлърът на новият филм на Ридли Скот, който тръгна в петък по кината е страхотен. Заради трейлъра още в петък отидох да видя за какво става дума, но на излизане от залата бях разочарована. Предната вечер бях на откриването на Киномания и гледах много силен политически и биографичен филм „Иконом на седем президента“, за който вече писах тук, в сравнение с който кървавото криминале на Ридли Скот пасти да яде.
Съветникът“ (The Counselor, САЩ, 2013, 117 мин.) е трилър със сценарист (носителят на Пулицър) Кормак МакКарти и режисьор Ридли Скот. Криминалната драма събира цяла плеяда звезди: Майкъл Фасбендер, Хавиер Бардем,  Брад Пит, Камерън Диас,  Пенелопе Крус,  Роузи Перес и др.
Лентата е пълна с насилие, кръв, смърт (да не кажем касапница), със секс (особено две сцени с рядко изобразявана на екрана интимност), със страх, алчност, поквара (да не кажем хищничество); посветена е на изборите, които правим и на последиците, които трябва да понесем от тях. Образите са доста ярки (но не развити в дълбочина), персонажите са интересни и запомнящи се, изиграни много добре, но сюжетът е пълна нула (интригата е малко пообъркана). Някои коментатори пишат, че Камеран Диас в ролята на опасната (дори хищна), безскрупулна и непредсказуема Малкина прави ролята на живота си. Хавиер Бардем е в ролята на ексцентричен, може би малко луд и готин наркобос/бизнесмен. Филмът е брутален, може би за някои възбуждащ, интересен, но и объркан, без динамика и напрежение. Не си губете времето и парите в момента да го гледате; все някога ще го изгледате заради образите и добрата игра. В момента тече Киномания и в програмата са включени над  50 филм, все ще си изберете някой за гледане.
PS: Филмът попадна в Топ 10 на най-лошите филми на 2013, съставена от американското сп. Time.

17 ноември 2013

Киномания 2013 със силен старт


снимки на cinefish.bg

На 14 ноември, четвъртък, в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Киномания 2013 (14.11 – 01.12 2013) с биографичната драма „Иконом на седем президента“. Това, което ми направи веднага впечатление, беше, че залата не беше пълна, нямаше и една 1/3 запълнени места, а помня времена, в които залата е била пълна на Киномания, особено на откриване.
Иконом на седем прецидента“ (Lee Daniels' The Butler, САЩ, 2013, 132 мин.) е биографична драма на Лий Даниълс, който е сценарист и режисьор. Световната й премиера е през август тази година, а премиерата в България е на Киномания. В ролите: Форест Уитакър, Опра Уинфри, Робин Уилямс, Джон Кюсак, Куба Гудинг Джуниър,  Джейн Фонда, Лени Кравиц, Ванеса Редгрейв, Марая Кери и др.
Филмът е много добър и трябва да се гледа задължително от киноманите. Лентата проследява живота на чернокож мъж в Щатите, като наред с неговите лични истории (драматични събития и успехи), са разказани и основните събития, белязали историята на САЩ, най-вече в периода 1950-1980, като се почне от 30-те години и памуковите плантации, мине се през сегрегацията и борбата на чернокожите за равни права, през убийството на Кенеди, Виетнамската война, апартейда в ЮАР и завърши с избирането на Барак Обама за президент на Щатите. Филмът е интерпретация на живота на Юджийн Алън, който работи като иконом в Белия дом между 1957-1986 и става свидетел на управлението на няколко президента (от Айзенхауер до Рейгън); посветен е на проблемите на чернокожите и отвоюването от тях на достойно мястото в обществото. Филмът е интересен, увлекателен, не се усещат двата часа и половина, тежък, на моменти сърцераздирателен, информативен, вдъхващ размисъл и респект. Препоръчвам го горещо за гледане. Следващата му прожекция е на 23 ноември от 20,30 часа в Одеон.

Друга биографична драма, която гледах на Киномания снощи е „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ (Behind the Candelabra, САЩ, 2013, 118 мин.) на режисьора Стивън Содърбърг, по книгата на Скот Торсън. Филмът е представен в Кан през май, световната му премиера е през септември 2013, и лентата има вече няколко награди Еми. В ролите: Мат Деймън, Майкъл Дъглас, Дан Акройд, Скот Бакула, Роб Лоу, Деби Рейнолдс и др.
Филмът проследява бурната връзка между ексцентричния пианист Владиу Валентино Либераче, който е известен шоумен в Щатите през 60-70-те и доста по-младия му любовник Скот Торсън във времена, когато хомосексуализмът е тема табу. Режисьорът се фокусира не толкова върху живота на Либераче, колкото върху ексцентричната му и противоречива личност и върху взаимоотношенията му с интимните му партньори. Филмът е интересен, но не е нищо особено; любовна история между двама хомосексуални, единия, от които е богат и известен ексцентрик, а другия става наркоман. Биографичната драма на Лий Даниълс за живота на Юджийн Алън, за която говорих по-горе, е в пъти по-стойностна и си заслужава да се гледа въпреки, че няма награди (за сега). „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ може да се гледа на 17 ноември в Дом на киното и на 18-ти от 20,30 в Одеон.

Филмите на Киномания са обединени в няколко панорами: "Детско кино", "Екранизациите", "Живот като на кино" (тук са събрани биографични филми), "Киното и неговата история", "Класически удоволствия" (тук са включени филми на Фелини и Робърт де Ниро), "Кулинарно кино", „Специални прожекции“, "Фестивал на френския филм", "Фестивал на фестивалите". Билетите са по 10 и 12 лв., за пенсионери и учещи - 8 лв. Прожекциите са в зала 1 на НДК, кино "Люмиер", "Одеон", Дома на киното и "Евросинема“. Колкото до някои възмутителни организационни пропуски бих споменала следните: обикновено в НДК в билетния център работят една или две каси, хората са на работа и идват за билети в 18,30, когато се извиват огромни опашки, жените работят доста бавно и зрителите страшно се изнервят - не могат ли да се пуснат повече каси?!; вече две вечери съм в зала 1 от 19 часа и е страшно студено, моите приятели стоят с палта и шапки, аз съм по-разсъблечена, но е студено – може ли да сме дали по 12 лв за билет и да мръзнем от студ, как да се насладиш на филм 132 минути, когато трепереш от студ?! В мултиплексите билетите са по 9 лв, салоните са отоплени и седалките удобни; за тоалетните на НДК, които са без осветление не си струва да споменавам. Та къде са организаторите да се справят с някои битови проблеми?!Фестивалът не е само добра селекция, а и удобство и наслада за зрителите.