Честит Ден на народните будители

Честит празник на всички будители, на хората които влагат страст, вдъхновение и любов в търсене на истината, на прогреса и идеите, на доброто у хората, на добрите дела и добрият пример, които търсят възвисяването на духа, а не на материята, които търсят пътя към светлината, а не комфорта в тъмнината.
Честит празник на учените, учителите и писателите; на трудещите за просвета, наука и култура.
Честит празник и на тези, които ги следват.

Лара Фабиан, емоционална и зареждаща

От пролетта, като всеки франкофон, очаквах първият концерт на Лара Фабиан в България. Звездата, с десетки издадени албуми и милиони продадени плочи, изнесе два концерта в София на 22 и 23 октомври в Зала 1 на НДК.

С приятели бяхме на концерта втората вечер. Бяхме доволни преди концерта, защото знаехме, че в началото на седмицата на концерта в Букурещ е била болна, но не отмени концертите в България По време на концерта имаше няколко приятни и неприятни изненади. Първата изненада - очаквах, че след като пее повече на френски, певицата ще общува с публиката на френски (както го прави на концертите, които съм слушала), но тя през цялото време говореше на английски – Лара, България, както и Румъния, се води франкофонска страна (добре, че вече говорим и английски). По време на концерта Лара пя и на френски, и на английски, и на италиански. Освен на френски, италиански и английски, езиците, с които е израснала, тя пее още и на испански, португалски, руски, немски, иврит, гръцки, турски.

Втора изненада – сцената беше красива, четиримата музиканти (пиано, китара, контрабас, перкусии) бяха разположени на малки подиуми, оградени с дървени рамки като в картина или снимка; приглушени светлини в червено и синьо осветяваха различни части от сцената и рамките на музикантите и придаваха интимна и красива обстановка. Бонус за публиката (и почивка за певицата) беше перкусиониста, който създава музика само от леген, пълен с вода, и друг съд, който ползва като ударен инструмент. Нова почивка за певицата беше изпълнение на пианиста.

Лара откри концерта с любимата на мнозина Je t’aime, а след това продължи с любимата на мен J‘y crois encore; липсваха обаче други мои любими песни като Tango, Immortelle, Adagio и т.н ; липсваше цял час от концерта, тъй като звездата в края на първия час прегракна, изпя Je suis malade и излезе. Публиката искаше бис, но не получи; получи един час концерт и толкова. Публиката подкрепяше звездата през цялото време заради това, че е болна; първите редове я посрещнаха с Je t‘aime Lara, подаряваха й цветя и подаръци. Аз също в началото й симпатизирах, дори доста ме разчувства, когато разреши на таткото на едно накуцващо момиче да се снима с нея между песните; в края обаче вярвах, че трябваше да отмени концерта; останах разочарована (както съм била единствено на концерта на Конча Буйка) и съжалих, че не съм била първата вечер, когато Лара е имала сили. Въпреки това се получи един кратък и емоционален, зареждащ концерт.

Трамвай желание

С приятели гледахме поредната постановка, представена ни от Британски съвет и Cinema city на запис от Лондон, част от програмата на National Theater Live. Гледахме класическата постановка „Трамвай желание“, поставена този път не от Кралския  национален театър, а от Young Vic Theater. National Theatre Live е излъчило на живо „Трамвай желание“ за Великобритания и останалия свят на 16 септември, но ние нямахме щастието да го гледаме, Британски съвет  го пуска на запис на 15 и 22 октомври (??). Направи ни впечатление,  че залата е наполовина пълна, с времето тези представяния на Британски съвет стават все по-малко посещавани (чудехме се с компанията модата им ли мина, цената на билетите ли е висока, но посещаемостта пада, както и интензитета на излъчванията на живо и на запис от Лондон).

„Трамвай желание“ / A Streetcar Named Desire (Великобритания, 2014, 180’) е драма от Тенеси Уилямс поставена в Young Vic от режисьора Бенедикт Андрюс с участието на Джилиън Андерсън (същата Джилиън Андерсън от Досиета Х, но тук неузнаваема), Бен Фостър, Ванеса Кърби.

Това е един от шедьоврите на американската драматургия от началото на 20 век; разказ за изгубена любов, за дълга към семейството и рода, за обратите на съдбата, за гордост, жестокост, лудост, унижение, за сблъсък на класи и ценностни системи . Действието се развива в Ню Орлиънс през 40-те години на ХХ век. Тази версия поне мен ме пренесе в съвременен американски град, сценографията беше интересна.

Бланш Дюбоа си остава един от най-сложните драматични образи в театъра. Джилиън Андерсън в ролята на уязвимата, ранима, истерична, измъчена, горда и разбита Бланш прави много силна роля. Малко ми беше странен начина й на говорене, който поразително напомняше играта на Бойка Велкова като Бланш преди години (запитах се актрисите кое изпълнение копират, ролята на Бланш Дюбоа, изиграна от легендарната Вивиан Лий в едноименния филм на Елия Казан?! ) В миналото съм гледала „Трамвай желание“ в Театър Българска армия, поставен от Крикор Азарян с участието на Бойка Велкова и Камен Донев като Бланш и Стенли Ковалски; помня, че постановката много ми беше харесала, от тогава ми остана доброто чувство към Бойка Велкова; не бях запомнила края, който тук ме изненада.

Постановката на Бенедикт Андрюс е емоционална, трогваща, замисляща, въздействаща. Мисля, че всеки почитател на театъра трябва поне веднъж в живота да изгледа „Трамвай желание“.

МАНДЕЛА: ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

снимка на cinefish.bg

През март се проведе 18-тото издание на международния филмов фестивал София филм фест. Единственият филм, който успях да изгледам поради липсата на време и който исках да не пропусна беше „Мандела: Дългият път към свободата“. Филмът направи премиерата си за България именно на филмовия фестивал; световната му премиера беше на 29 ноември 2013.

„Мандела: Дългият път към свободата“ (Mandela: long walk to freedom, Великобритания, ЮАР, 2013, 143 мин) е биографична драма с режисьор Джъстин Чадуик и сценарист Уилям Никълсън. Филмът е по автобиографията на Нелсън Мандела - Mandela, Nelson. Long Walk to Freedom, 1994. В ролите: Идрис Елба, Наоми Харис, Тони Кгороге, Риад Муса, Золани Мкива и др.

Филмът проследява пътя, който извървява Мандела от адвокатстването през включването му в политическата и екстремистка дейност на Африкански национален конгрес в борбата с апартейда, годините в затвора (27) до освобождаването му; първите избори, в които участват чернокожи и бели с равни права, до избирането му за първия чернокож президент на ЮАР през 1994-та. През 1993 година Нелсън Мандела получава заедно с президента Фредерик де Клерк Нобелова награда за мир.

Филмът е малко дълъг, почти два часа и половина, но не доскучава и не става досаден. Идрис Елба и Наоми Харис играят страхотно, на моменти от играта им те побиват тръпки, така силно пресъздават силата, емоциите, волята на героите си (Нелсън и Уини Мандела, две икони в историята на Южна Африка).

Безспорно филмът е много силен и вдъхновяващ и у мен остана почудата защо е пренебрегнат от Американските филмови награди Оскар (с претенцията им на връх в киноизкуството), но бързо намерих отговор за себе си - явно защото не е щатски по производство и защото не разказва щатска история; жалко. Филмът е тежък (в отделни моменти ви става студено от болката на униженията, от несправедливостта, от волята и силата за противопоставяне), на места е трогателен (може много пъти да ви разплаче, ако емпатията не ви е чужда), интересен с историята си и вдъхновяващ за тези, които вярват, че човек трябва да се бори за живот, свобода, равни права и щастие. Лентата ни учи, че само несломимите духом успяват; само хората със сила на духа, воля за успех и непримиримост пред трудностите изпъкват като лидери; те водят масите и вдъхновяват, те постигат велики дела, те остават в учебниците, превръщат се в икона за идните поколения и преобръщат световният ход на историята. Тези хора се избраните и един от тях е Нелсън Мандела (както и Уини Мандела и Фредерик де Клерк). Поклон пред паметта на Нелсън Мандела Препоръчвам филма горещо за гледане на киноманите; на любителите на биографиите на велики личности и на запалените по политика и история.

Награди и номинации за филма:

Оскар 2014 – Номинация за най-добра песен – „Ordinary love” на U2; Златен глобус 2014 – награда за най-добра песен и номинации за най-добър актьор във филм драма (Идрис Елба) и музика; БАФТА’14 – Номинации за наградата „Александър Корда” за най-добър британски филм; Акапулко’14 – Номинации за наградата „Холивуд” за артист на годината (Идрис Елба); Черна ролка’14 – Номинации за най-добър актьор (Идрис Елба), поддържаща актриса (Наоми Харис) и женски актьорски пробив (Линдиуе Матсикиза) и др.

Джак Райън: Теория на хаоса

снимка от сайта на cinefish.bg

На първо място, една седмица след премиерата си (31 януари), в родния бокс-офис е шпионският екшън „Джак Райън: Теория на хаоса“.

„Джак Райън: Теория на хаоса“ (Jack Ryan: Shadow Recruit, 2014, САЩ, Русия, 105 мин.) е екшън със сценаристи: Антъни Пекам, Дейвид Коп, Стивън Зийлиън, Адам Козад и режисьор: Кенет Брана. Участват: Крис Пайн, Кийра Найтли, Кевин Костнър, Кенет Брана, Колм Фиори, Джема Чан, Нонсо Анонзи, Карън Дейвид.

Новият епизод от поредицата по книгите на Том Кланси е тривиална история за вечната битка между Щатите и Русия; това е доста изтъркана тема, защото САЩ и Русия са в различни от отношенията си по време на Студената война. Защо отново САЩ трябва да е заплашван от Русия?! Във „Всички страхове“ (The Sum of all fears, 2002, предишният епизод от поредицата за Джак Райън с участието на Бен Афлек и Морган Фрийман) отново САЩ бяха атакувани от Русия, сега отново са, но не с ядрена бомба, а с финансов колапс. Това вече е изтъркана тема. И като цяло „Всички страхове“ и „Патриотични игри“ бяха доста по-силни епизоди от поредицата за Джак Райън от този, защото имаха и елементи на трилър, а новият епизод си е чист екшън. Така че като сюжет и психология на героите филмът е пълна нула. Крис Пайн не ми харесва като външност и не мисля, че играе добре; Кевин Костнър играе добре, а Кенет Брана е сбъркал жанра. Иначе като цяло филмът е напрегнат, динамичен, интересен за типичен екшън и добре че не е много дълъг. Бях уморена, ходеше ми се на кино и исках нещо ненатоварващо и отвличащо вниманието и го получих. По кината обаче в момента вървят доста по–стойностни филми – Син жасмин, Спасяването на мистър Банкс, Вълкът от Уолстрийт, Филомена, Американска схема, У дома през август.