Филомена

Изборът за този петък-вечер на кино беше един филм, който беше включен в програмата на Киномания 2013 и в момента върви по кината (не мултиплексите); филм с множество награди и четири номинации за награда Оскар; филм, създаден по книга, но на светлинни години от другия филм по книга, за който писах последно (Вълкът от Уолстрийт).

„Филомена“  (Philomena, Великобритания, 2013, 97 мин.) е биографична драма на режисьора Стивън Фриърс по действителни събития, със сценаристи Стив Куган и Джеф Поуп. Филмът е базиран на книгата „Изгубеното дете на Филомена Лий“ на британския журналист Мартин Сиксмит. Участват Джуди Денч, Стив Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм и др.

Действието се развива през 50-те години в Ирландия и след 2000-та в Англия и Щатите. През 50-те в Ирландия млади, неомъжени момичета, които забременявали били изоставяни от семействата си в манастир, където монахините ги оставяли да раждат в мъки при варварски условия (много от жените и децата умирали при раждането), а след това ги карали да работят като робини, виждайки децата си по час на ден, докато не изкупят греха си, а на всичкото отгоре продавали децата за осиновяване, много често и в Щатите. Филомена Лий е една от тези жени, чиято история е разказана в книгата и филма. На 50-годишнината на сина си тя решава твърдо да го открие като в помощ й е изпратен журналиста и политически ПР Мартин Сиксмит, току що уволнен от политическия кабинет на Блеър. Двама тръгват по нишката на историята в годините назад, готови в много моменти да се откажат, но тъй като филмът е посветен и на религията и вярата, в тези моменти на помощ идва привидението и те отново се връщат на пътя, по който са поели, докато не го извървят до края – откриването на цялата истина за момчето на Филомена и преживяването на възходи и падения във вярата, емоциите, личните морални битки и ценностна система. Историята е интересна, трогателна (филмът може дори да ви разплаче), времето не се усеща, двамата актьори играят много силно и могат да ви накарат да заемете страна в дадена ситуация. Гледайки сцените в манастира например, в мен като вярващ във Великия архитект на Вселената, но понастоящем нерелигиозен човек и жена се надигаше възмущение и същия гняв като в журналиста Сиксмит и като у всеки нормален човек, срещу престъпленията срещу личността и достойнството, извършвани от Католическата църква в Ирландия (а и не само там). Последните години много се говори за разкритията на католическите свещеници педофили, заради които дори папа Бенедикт XVI се отказа да бъде глава на църквата. Тези хора заслужават най-строги наказания заради престъпленията си, но има Кой да ги съди.

Филомена е симпатична вярваща възрастна жена, не особено интелигента и образована, и небогата, но открита, на моменти остра, в други блага, която чете розови романи и се радва на хората, които са мили, любезни и си вършат добре работата, скромният й живот на медицинска сестра и преживяното в католическия манастир са я направили смирена и мъдра на моменти, решителна в други. Партньорът й по пътя е невярващ, умен, находчив, успял, на моменти високомерен, арогантен и гневен. Двамата ще извърват пътя заедно, търсейки и откривайки истината, болката, моралните граници, които си поставят, научавайки някои уроци за себе и останалите хора. „Колкото по-ниско летиш, толкова по-малко ще боли, ако паднеш; или Внимавай как се отнасяш с хората като се изкачваш, защото, когато падаш можеш пак да опреш до тях; Остави арогантността - бъди смирен“ ще се опита да внуши Филомена на журналиста. Филмът е посветен на вярата, надеждата, трудностите, препятствията, наказанието, осъждането, смирението, прошката, помирението.

Филмът има четири номинации за награда Оскар: за най-добър филм, за най-добра актриса (Джуди Денч), за най-добър адаптиран сценарий (Стив Куган и Джеф Поуп) и за оригинална музика (Александър Депла). Лентата има награда за сценарий на Международния филмов фестивал във Венеция; 3 номинации за Златен Глобус 2014 - за най-добър филм-драма, най-добра актриса и най-добър адаптиран сценарий. Филмът е получил във Венеция и награда СИНИС на Световната католическа асоциация за комуникация заради  християнското и религиозно измерение, както и признание за стимулиране на диалога, за което му бе присъдена "Награда за насърчаване на междурелигиозния диалог" от международното жури на Интерфилм, чиито членове са представители на евангелските църкви. Заслужава да бъде гледан от всеки киноман.