Царицата на оперетата едновременно на софийска и варненска сцена

От края на май 2010 на сцената на „Държавен музикален и балетен център – София” се играе най-любимата оперета на поколения, признатата в целия свят за Царица на оперетата – „Царицата на чардаша" от Имре Калман. Тази оперета е играна десетки сезони на софийска сцена, но сега е в нов режисьорски прочит. Режисьор и постановчик на спектакъла е Марио Николов, диригенти – Юли Дамянов и Огнян Митонов; сценография и костюми – Евгения Раева, хореография – Татяна Янева, хормайстор – Людмил Горчев. Участват: Марияна Арсенова, Марчо Апостолов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Христо Сарафов, Еделина Кънева, Румен Григоров, Иван Бенчев, Емил Митрополитски, Александър Василев, Марио Николов, Венцислав Дино, Калина Ангелова, Станимира Василева, Светлана Иванова, Добрина Икономова, Валентина Корчакова и др.

Тази оперета доста се харесва на мен и компанията, заради приятната музика и познатите арии, а явно и на останалата част от залата, която беше почти пълна след 1 година сценичен живот на версията. Харесаха ни и балета, и костюмите, и сценографията, и пеенето на актьорите. Като минус обаче трябва да се подчертае лошото озвучаване, което е голям, голям минус за ремонтирания музикален театър – на балкона едва се чуваха репликите на актьорите и части от ариите, което е много, много жалко. На балкона след ремонта почти няма наклон и след първия ред хората трябва да се повдигат, за да виждат нещо на сцената, тоест да се измъчват през целия спектакъл, което е още един голям минус за музикалния театър. След „Котки” и „Царицата на чардаша”, изгледани през последния месец и като сравнявам със спектаклите в софийската опера, едва ли лично аз ще се върна скоро в музикалния театър, което е много жалко, като печели операта.  Държавен музикален и балетен център – София обаче си има контингент фенове, които едва ли ще изоставят театъра, въпреки минусите на залата, така че актьорите явно ще се радват и занапред на вярната си публика.

Юнският афиш тази година на Държавна опера Варна започна на 13 юни с “Царицата на чардаша". В спектакъла участват варненските солисти Вяра Железова (Силва), Пламен Долапчиев (Едвин), Филипа Руенова (Щаси) и звездата на Националния музикален театър – варненеца Александър Мутафчийски (Бони), който участва и в софийската версия на оперетата. Дирижира Юли Дамянов.  В останалите роли: Антоанета Маринова (Цецилия), Людмил Петров (Фери Бачи), Закар Гостанян (Генерал Ронсдорф), Валентин Грандев (Мишка), Владислав Владимиров (княз фон Вайлерсхайм). Който отскочи до Варна, може да даде отзиви от варненската версия на оперетата.

„Царицата на чардаша” от Имре Калман, либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер

 Калман е увлечен от идеята за любовта, която помита всички съсловни различия и рангове. Наред с възхвалата на любовта, авторът осмива фалшивия морал и суетата на аристократичното общество от началото на века. Романтичната теза за всепобеждаващата сила на любовта е съчетана сполучливо с проблема за преодоляването на съсловните предразсъдъци. Премиерата на “Царицата на Чардаша” е на 17 ноември 1915 г. във виенския “Йохан Щраус-театър”.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др.

Едни разочароващи Котки в началото на лятото

През последната седмица  се убедих, че поговорката „По-добре да се откажеш, когато си на върха” е вярна и що се отнася до някои представления. С приятели решихме да отидем да гледаме мюзикъла „Котки”, който се играе на сцената на „Държавен музикален и балетен център – София” (бившия Национален музикален тетатър преди реформата на Вежди). Премиерата на „Котки” на софийска сцена беше в края на януари 2009. След това с приятели опитвахме да вземем билети, но билетите се изкупуваха за месеци напред; отказахме се и ето, че сега, след две години се доредихме да гледаме световноизвестния мюзикъл на софийска сцена. Останахме обаче доста разочаровани. Аз на два пъти щях сериозно да заспя, ако не беше Memory, която ми е любима част от мюзикъла, за да ме разбуди в края на първо действие и през второ. За последните години само два пъти ми се е случвало да се успя на представление след напрегнат работен ден – на „Рейнско злато” в Операта и на „Котки” в Музикалния. Жалко; преди две години мюзикълът тръгна с много добри отзиви, с билети изкупени за месеци напред, с хвалбите за добра игра, за интересен грим, красиви костюми, различна сценография, различен режисьорски прочит (с разрешението на Андрю Лойд Уебър) и със задължението за 50 представления изиграни за 1 година. Сега обаче актьорите изглеждаха отегчени, в първата част едва се движеха по сцената. До сега не бях виждала такова отегчение, липса на усмивки и на страст в играта на актьори. Костюмите изглеждаха опърпани и грозни; гримът не ми хареса – общо взето котките изглеждаха плашещо, а не красиво. Никаква страст и никакъв динамизъм в играта, така и не разбрах репликите и историята на отделните котки, да не говорим да различа отделните съдби на котките, които напомнят човешките. Разбрах само, че се готвят за бал и че избират котка, която да се прероди накрая; тоест лоша игра. Озвучаването беше ужасно – през цялото време с компанията се оглеждахме кой отзад си припява заедно с актьорите, а то било заради задните колони, които раздвояват звука и веднъж чуваш песента на актьорите и хора на сцената, след това чуваш същите реплики, изпяти някъде зад теб. Не бях ходила след ремонта в Музикалния, но май наистина имат проблем в озвучаването, което е критична точка за Музикален тетатър.

Иначе мюзикълът „Котки” е вдъхновен от 14 поеми на Томас С. Елиът; музиката е написана от Андрю Лойд Уебър през 1981. Оригиналната продукция е поставена за първи път на лондонска сцена през 1981 и на Бродуей през 1982 г. Мюзикълът има няколко награди Лорънс Оливие и Тони. През 1998 мюзикълът е филмиран. „Котки” е един от най-успешните мюзикъли, които светът е виждал.

Режисьор на българската версия е Светозар Донев, диригент Игор Богданов. Сценографията и костюмите са на Евгения Раева, хореографията на Анна Донева. Преобразяването на певците в котки е дело на гримьорката Мария Андонова. Участват Лъчезар Лазаров, Александър Мутафчийски, Александър Василев, Деница Шопова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Светослав Клинчаров, Валентина Корчакова, Юлия Маринова, Румен Григоров, Александър Пенчев,  Венцислав Динов,Петя Шарланджиева, Мартин Виденов, Татяна Янева.

В оригинала действието се развива на сметището, но в случая е преместено върху покривите на хорските къщи, а зад всяка от танцуващите там котки се крие човешка съдба – има и добри, и лоши, и проститутки, и дебелаци. Режисьорът е възложил ролята на коментатор на хора - хористите са от двете страни на сцената, в концертни костюми и с котешки маски, които свалят, когато не са съгласни със случващото се.

Може би този мюзикъл трябва да престане да се играе за известно време, защото явно екипът е изморен и отегчен, играе без страст, а това убива представленията. Хората в залата си пляскаха и харесаха представлението, ние обаче не.