Турандот отново на Софийска сцена

 

На 28-ми януари Софийска опера и балет представи операта "Турандот"  от Джакомо Пучини. Първото изпълнение на операта е на 26 април 1926 година в Ла Скала, което прави вече 100 история, а тази постановка на Пламен Карталов е от 1995 г., което прави 30 години на Софийска сцена. Аз съм гледала два пъти до сега версии на тази постановка, за което блогът е писал през 2025 г и през 2012 г.

В ролите гледахме: Цветелина Василева – Турандот китайска принцеса, Адриан Думитру - принц Калаф, Станислава Момекова – Лиу млада робиня, Светозар Рангелов – Тимур детрониран татарски цар, Ангел Антонов, Атанас Младенов и Даниел Острецов - Пинг, Панг, Понг; Красимир Динев – Алтум китайски император.  Императорска стража, помощници на палача, духовници, висши чиновници, слуги, войници, сенки на покойници, народ – оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет под диригентството на Григор Паликаров. С участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче“. (2.40 ч с два антракта)

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов; сценография и костюми – Йоанна Маноледаки.

История за жестокост, омраза, смърт, любов, саможертва на влюбена жена; силни страсти. „Любовта е светлината на света“, с тези думи завършва операта. Костюмите са красиви, декорът и сценографията също са много интересни и красиви. Адриан Думитру изпя известната ария Nessun Dorma доста вдъхновяващо и получи много аплодисменти, много ми хареса, но моята компания не хареса като цяло неговото изпълнение, а хареса женските партии Станислава Момекова и Цветелина Василева. На мен пък ми харесаха повече мъжките роли на Калаф, Тимур и тримата старейшини и хоровите изпълнения. Nessun Dorma беше най-вдъхновяващия ми момент. Последното действие беше доста наситено и силно, като цяло постановката се хареса на публиката и получи дълги аплодисменти, на мен обаче малко ми поомръзна да я гледам. Заслужава да бъде гледана, ако не сте я гледали.

 

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. 

Софийска опера откри сезона с операта Тоска

 

На 26 и 28 септември Софийска опера и балет открива сезон 2025/2026 с два спектакъла на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини под диригентството на световно признатия маестро Даниел Орен.

Аз очаквах с нетърпение откриването на сезона, дори със специален тоалет, донесен наскоро от Китай и имах билет за 26-ти септември. Вечерта обаче протече малко като в роман на Агата Кристи. Залата беше препълнена, като за начало на сезона и гостуване на чужди певци в главните роли. В уречения час, 19, обаче спектакълът не започна; чакането продължи чак до към 19,20 ч, когато по високоговителите глас помоли всички зрители да напуснат залата и да отидат във фоайетата на театъра. Във фоайето на балкона нямаше въздух, а в главното фоайе хората приказваха, пиеха вино, усещаше се леко напрежение, умора и нетърпение във въздуха; минаваха полицаи, отпред имаше линейка, която леко потегли; по-чувствителен човек би усетил наситената енергия във въздуха, би настръхнал и би поискал да отиде на по-тихо място като коридорите на театъра. И така до малко след 20 ч, когато беше съобщено, че спектакълът ще се състои на следваща вечер от 19 ч. Оказа се, че възрастна зрителка на партера е починала (мир на душата й). За пръв път ми се случва подобни нещо, предполагам и на всички присъстващи, дори на театъра като институция, но това е живота - никога не знаеш какво ще ти се падне във всеки един момент. На следващата вечер, 27-ми септември, залата разбираемо (защото е събота и някои пътуват или имат други ангажименти) се оказа не чак толкова препълнена. В 19 ч спектакълът започна.

В постановката на Пламен Карталов в главните роли гледахме гостите Мария Хосе Сири – Флория Тоска, Щефан Поп – Марио Каварадоси, Клаудио Згура – барон Вителио Скарпия и българските певци Ангел Христов – Чезаре Анджелоти, Петър Бучков - клисар. Участваха оркестърът и хорът на Софийската опера. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш. (3 часа с два антракта)

Спектакълът е много добър, аз съм го гледала в този вариант с различни изпълнители поне два пъти през 2012 и 2021. Гостите пяха страхотно, най- ми хареса Щефан Поп като игра и пеене, хареса ми пеенето на Мария Хосе Сири и играта на Клаудио Згура. Във второ и трето действие по-чувствителен човек би настръхнал от съчетаването на драматичната музика с пеенето и играта на двете двойки - Тоска и Скарпия, и Тоска и Марио (певците играха много добре, напълно пресъздаваха емоциите на героите). Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. В действието има страст, ревност, жертвоготовност, патриотизъм, лукавост и насилие, Любов; като цяло драматизъм. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. Оркестърът свири страхотно; стори ми се, че диригентът придаде особен драматизъм на музиката във второ и трето действие, направо настръхнах на няколко пъти. Браво за страхотния спектакъл. Въпреки малко куция старт на сезона, Карталов си получи страхотно откриване, пълно с много драматизъм, прекрасна музика, страхотно пеене и игра, цветя, аплодисменти и викове „Браво“.

 „Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“. 

*снимките са на Софийска опера и балет 

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 1

 

На 29 ноември присъствах на премиерата на операта "Адриана Лекуврьор" - опера в 4 действия от Франческо Чилеа. Софийската опера посвети спектакъла на 29.11. на 90-годишния юбилей на мецосопрана Александрина Милчева; а на 15.12. чества 90 години от рождението на Райна Кабаиванска.

В главните роли видяхме Цветана Бандаловска – Адриана, Мартин Илиев – граф Маурицио, Виолета Радомирска – Принцеса ди Буйон; Веселин Михайлов – Мишоне, Бисер Георгиев – Принц ди Буйон. Участваха още Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Красимир Динев, балетът, оркестърът и хорът на Софийската опера. Диригент-постановчик е италианският маестро Франческо Роза, сценограф е Алфредо Троизи, костюмите са на Весна Радович, а хореограф е Людмила Илиева. Режисьор на постановката е Юлия Кръстева.

Преди началото на премиерата имаше вълнуваща церемония. Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, поздрави гостите. Александрина Милчева бе посрещната от публиката с огромен аплауз и викове „Браво!“. Карталов прочете писмото на президента на България Румен Радев до г-жа Милчева, в което отбелязва нейните огромни постижения и принос като артист и преподавател. Министърът на културата Найден Тодоров връчи на г-жа Милчева най-голямата награда на Министерството на културата „Златен век" – огърлие за изключителния й принос към българската култура. Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци обяви, че на голямата певица е присъдено „Кристално огърлие". От името на Софийската опера акад. Карталов поднесе на г-жа Милчева Почетна грамота и диплом за целия й принос към оперното изкуство. Дълбоко трогната и развълнувана, Александрина Милчева се обърна накрая към зрителите с думите: „Вие сте моята публика. Където и да съм пяла по света в моята дълга кариера, тук най-много съм усещала специалната близост с вас. За да бъда истинска и вярна на това, което правя – това го дължа на вас. Аз съм усещала вашата енергия и обич и много ви благодаря за това".

Спектакълът много ни хареса, костюмите бяха пищни, много красиви, в духа на епохата; сценографията също ни хареса, певците пяха на ниво. Поздравления за костюмите и сценографията. Получи се вълнуващо и красиво представление.(3.15 часа с два антракта)

„Адриана Лекуврьор“ е операта, с която Франческо Чилеа остава в музикалната история. За тази творба той работи с либретиста Артуро Колаути, който използва едноименната пиеса на Йожен Скриб и Ернест Льогуве от 1849 г. Действието се развива в Париж през 1730 г., а сюжетът проследява исторически автентичното съперничество между принцеса Ди Буйон и легендарната актриса Адриана Лекуврьор, почитана от самия Волтер. Близък до италианския веризъм в първите си опери, Чилеа се отклонява от този стил, за да създаде по-ясна оркестрация и да използва по-нюансирани вокални партии. „Адриана Лекуврьор“ е изпълнена за първи път на 6 ноември 1902 г. в Милано. В премиерния състав личат имената на Анджелика Пандолфини, Енрико Карузо и Джузепе де Лука – трима от най-големите певци в началото на миналия век. Според композитора, превъплъщението в образа на Адриана изисква певица, която е способна както да пее, така и да рецитира. Световната критика определя като еталони за изпълнението на ролята Рената Ското и Райна Кабаиванска. През 1913 г. Сара Бернар играе ролята на Адриана в първата филмова версия на историята, режисирана от Анри Дефонтен.

 

От 19 декември до 5 януари на сцената в Софийската опера се играха единайсет спектакъла на „Лешникотрошачката“, които бяха разпродадени. Аз успях да се вредя за посления на 5-ти януари и останах много доволна. Преди това от 4 до 8 декември представленията на „Лешникотрошачката“ са донесли Коледния дух в театър „Джузепе Верди“ в Салерно. Хореографията е на Юрий Григорович, диритент Борис Спасов. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет. Гледахме лауреатите на Втория международен балетен конкурс „Сара-Нора Прима“ Со-Йон Хонг в ролята на Мари и Джонг-У Мун в ролята на Лешникотрошачката-принц. Много добре танцуваха и стояха като двойка на сцената двамата лауреати; харесаха ни много. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни; както и куклите. Диригентът придаваше драматизъм в някои моменти като например битката с цар Плъх. Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора, в дните около Коледа. Аз също го обичам и го гледах за пореден път. Препоръчвам го задължително за гледане (2 часа с един антракт).

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и художник. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

На 10 януари гледах операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Бяхме си взели с приятели билети заради участието на Александрина Пендачанска, но поради заболяването й в ролята на принцеса Турандот гледахме Цветелина Василева. Нейн партньор като принц Калаф бе испанският тенор Хорхе де Леон, което малко облекчи разочарованието ни, че не гледахме Пендачанска. Хорхе де Леон изпълни прекрасно най-чаканата ария „Nessun dorma“.

В постановката на Пламен Карталов прекрасен дебют като робинята Лиу направи Станислава Момекова. В ролята на Тимур бе Светозар Рангелов; Атанас Младенов, Ангел Антонов и Даниел Острецов като министрите Пинг, Панг и Понг, Веселин Михайлов – Мандарин, Император Алтум: Красимир Динев /дебют/. Спектакъла дирижира Григор Паликаров.

Много ни харесаха особено изпълненията на Хорхе де Леон и Станислава Момекова, но и останалите певци се справиха много добре. Хареса ни сценографията като цяло, декорите и костюмите, които са много пищни. Препоръчвам горещо за гледане, когато я поставят отново. (2.4 часа с два антракта)

Знаковата постановка на Пламен Карталов е от 1995 г. и е представяна в Гърция през 1997 г., и в Япония през 2000, 2008, 2015 и през 2018 г. Аз съм я гледала през 2012-та. Сценография Йоанна Маноледаки.

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. Първото изпълнение на операта е през 1926 година в Ла Скала.

 

*текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет