Премиера на "Макбет" на Софийската опера

 

На 25 и 26 февруари с два различни състава Софийската опера представи първата премиера за 2026 г. – операта „Макбет“ от Джузепе Верди с либрето на Франческо Мария Пиаве по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Аз гледах премирата през втората вечер.

В ролите гледахме Бисер Георгиев – Макбет, Петър Бучков – Банко, Габриела Георгиева – лейди Макбет, Даниела Панчевска – придворна дама, Даниел Дамянов – Макдъф, Хрисимир Дамянов – Малкълм. (3:00 часа с 1 антракт) С участието на оркестър и хор на Софийската опера. Диригент беше Алесандро Д’Агостини, режисьор на постановката е Вера Петрова, сценография и костюми – Мария Колева.

Не си спомням спектатъл на Софийската опера, за който да искам да напиша толкова негативен коментар, но винаги има първи път. Костюмите в спектакъла са мрачни, основно в черно; някои, като тези на вещиците, са дори много грозни; така и не разбрахме защо три от жените носеха еленови рога и защо от време на време ги сваляха и от време на време ги слагаха (това образът на богинята Хеката ли е, но защо в три?!, древногръцката богиня Хеката е една). Сцената е тъмна и неприветлива, но може би това е търсен ефект, иначе сценографията е интересна – гроб-трон, планина-дворец, интересни акценти с костюми в червено и светлини в червено, които препращат към кръвта от убийствата вероятно. Моята компания дори нямаше желание да гледа сцената, а в голяма част от действието си държа очите затворени и слушаше музиката, чак толкова неприятно впечатление идваше от сцената. На мен пък във втората част след антракта (трето и четвърто действие) ми стана доста досадно, чаках да свърши. Да не говорим, че в залата беше доста топло, при което от досада и топлина едва се сдържах да не заспя. Добре, че на сайта може да се прочете синопсис, защото от представеното на сцената, така и не можахме да схванем действието. Разбирам, че в действието е имало Пазител на сънищата и явно това е пластичният, доста изразен с играта си, полугол мъж, който така и не разбрахме каква роля изпълнява на сцената и който събра доста аплодисменти след края на представлението. Вещиците се движеха доста нелепо, имат нужда да минат през едно истинско събиране на жени с тантрични, енергийни практики, за да видят как наистина може да се движи една вещица. Не претендирам да разбирам от музика и оперно пеене, въпреки че постоянно слушам опера и класическа музика, и с цялото ми уважение към човека Бисер, но певеца Бисер Георгиев не е за тази сцена. Слушала съм го явно в „Джани Скики“ и „Адриана Лекуврьор“, където не ми е направил толкова лошо впечатление, но тук ясно се видя, че просто не му достига въздух да пее и няма сила на гласа и това е мнение на трима зрители, които обсъдихме изпълнението му, а не само мое. На мен, както винаги, ми хареса изпълнението на Петър Бучков като Банко и на Габриела Георгиева като лейди Макбет. Браво на двамата, получиха и много аплодисменти от зрителите. Браво и на хора. Изпълнението на хора и на Петър Бучков и Габриела Георгиева; както и пластичността на полуголия мъж спасиха представлението. Въпреки, че в края на спектакъла съставът получи дълги аплодисменти, силно се съмнявам операта да се е харесала на мнозинството. Доста старнен спектакъл, не го препоръчвам за гледане.

  

Премиерата на операта „Макбет“ е на 14 март 1847 във Флоренция. Операта има две редакции – италианска и френска. Композиторът сам определя творбата като ключова за своето развитие, в която музиката служи пряко на драмата и я посвещава на своя приятел и благодетел Антонио Бареци, баща на първата му съпруга.

 

"Травиата", разказ за любовта и саможертвата

На 11, 12, 13 и 14 декември Софийската опера представи операта „Травиата“ от Джузепе Верди. Аз съм гледала спектакъла няколко пъти, но тъй като видях, че канадското сопрано Керълайн Подолак гостува отново в ролята на Виолета Валери, си взех билет за нейната вечер на 12-ти.

 

Участваха Карълайн Подолак - Виолета Валери; Цвета Сарамбелиева - Флора Бервоа, приятелка на Виолета; Благовеста Мекки-Цветкова - Анина, камериерка на Виолета; Рейналдо Дроз - Алфред Жермон; Джанер Акгюн - Жорж Жермон, Хрисимир Дамянов - Виконт Гастон Дьо Леториер; Петър Бучков - Барон Дюфол; Николай Войнов - Маркиз Д`Обини; Ангел Христов - Доктор Гренвил. (3 часа с два антракта)

Диригент на спектакъла беше Григор Паликаров. Режисьори са Вера Петрова и Пламен Карталов, сценография и костюми Иван Савов, хореография Риолина Топалова. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера.

 

Тази постановка е една от най-добрите на Софийската опера през последните години. Сценографията е страхотна, декорите и костюмите са пищни и много красиви (хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци; салонът на бала, и в четвърто действие, прозореца, през който влиза глъчка от улицата). Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век, създават автентична атмосфера на сцената. За разлика от предишно гостуване на Подолак, за което блогът е писал тук, този път го имаше уау ефекта. Подолак, Рейналдо Дроз и Джанер Акгюн пяха и играха прекрасно в ролите на Виолета, Алфред и неговия баща; заслужиха дълги аплодисменти след всяко действие и на края, и подвиквания „Браво“. Пяха емоционално, трогателно, разчувстващо, дори просълзиха някои от нас. Извън тях тримата, бих отличила и Цвета Сарамбелиева, и Петър Бучков като барона. Както каза моя приятелка: „Голям кеф“. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми харесва, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала, като ангел с разперени крила. Наистина вечерта на 12-ти декември беше празник за сетивата за почитателите на оперното изкуство. Препоръчвам горещо за гледане.

 

„Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими. Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време.

 

 

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 4 - операта "Фалстаф"

На 27-ми февруари в Софийска опера и балет се състоя премиерата на  операта „Фалстаф“ от Джузепе Верди; следващите спектакли са на 28 февруари, 1 и 2 март. Либретото на операта е на Ариго Бойто по пиесата „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир. След успеха на „Аида“ през 1871 г. Верди се оттегля и не създава нищо цели петнайсет години. Едва след успеха на „Отело“ през 1887 г, той решава да създаде нещо смешно.

Настоящата постановка е дело на италиански екип: режисьор – Марко Гандини, сценография – Итало Граси, костюми – Анна Биаджоти. 

В ролите гледахме: Сър Джон Фалстаф – Кирил Манолов; Форд – Венцеслав Анастасов; Алис Форд – Габриела Георгиева; Нанета – Силвия Тенева; Фентън – Емил Павлов; Мисис Куикли – Мариана Пенчева; Мег Пейдж – Мария Радоева; Доктор Каюс – Красимир Динев; Бардолф - Николай Павлов; Пистол – Александър Носиков; оркестър и хор на Софийската опера. Диригент на оркестъра бе Григор Паликаров. (3.00 часа с два антракта)

В началото на спектакъла публиката бе помолена да запази минута мълчание, защото оркестърът се разделя в този ден с дългогодишен свой член (погребението е било часове преди премиерата). Мир на душата му. Публиката стана на крака, и спази минута мълчание, усети се много силна енергия в залата. След това премиерата започна. Браво за оригиналната сценография, много интересни решения за отделните сцени. Костюми, грим също са подходящи, оригинални и красиви. В първото действие фрустрираща беше играта със субтитрите, което продължи и във второ действие след антракта – служителят, който трябваше да ги пуска навреме, или бавеше, или превърташе с голяма скорост, което по мое мнение е недопустимо за премиера. В първо действие оркестърът се чуваше по-силно от певците, което също не беше добре, но във второ и трето действие беше по-добре. Във второ и трето действие при масовите сцени се създаваше усещането за лек хаос на сцената, не зная дали това е била целта. Операта е много забавна, певците като цяло играха много добре, успяха да предадат комизма в ситуациите. Браво, беше много забавно. Нашата компания повече хареса пеенето и присъствието на Венцеслав Анастасов като Форд и Мариана Пенчева като Мисис Куикли. Аз харесах и дуетите на Емил Равлов (Фентън) със Силвия Тенева (Нанета). В края на представлението изпълнителите получиха дълги аплодисменти, примесени с викове Браво и други викове и крясъци, което беше странно (не разбрах защо беше това викане). Плюс това ставането на крака е странна практика в този театър, която не се наблюдава в други оперни театри например в Италия и Германия. Препоръчвам за гледане, заради оригиналната сценография и костюми, заради забавната игра на певците и заради забавния сюжет.

 

Премиерата на операта е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. Диригент е Едоардо Маскерони. Някои от номерата са бисирани, а след спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час, като в следващите месеци е поставена в много градове в Италия и се играе десетки пъти, като кралят решава да награди за първи път Верди.

Настоящата постановка на „Фалстаф“ е трета за Софийската опера. За първи път у нас последната творба на Верди е представена в Софийската опера на 10.02.1942 с диригент Едмондо де Веки и режисьор Петър Райчев. Следващата премиера е на 14.06.1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев. 

 

*статията съдържа снимки и текст на Софийска опера и балет