Трамвай желание

С приятели гледахме поредната постановка, представена ни от Британски съвет и Cinema city на запис от Лондон, част от програмата на National Theater Live. Гледахме класическата постановка „Трамвай желание“, поставена този път не от Кралския  национален театър, а от Young Vic Theater. National Theatre Live е излъчило на живо „Трамвай желание“ за Великобритания и останалия свят на 16 септември, но ние нямахме щастието да го гледаме, Британски съвет  го пуска на запис на 15 и 22 октомври (??). Направи ни впечатление,  че залата е наполовина пълна, с времето тези представяния на Британски съвет стават все по-малко посещавани (чудехме се с компанията модата им ли мина, цената на билетите ли е висока, но посещаемостта пада, както и интензитета на излъчванията на живо и на запис от Лондон).

„Трамвай желание“ / A Streetcar Named Desire (Великобритания, 2014, 180’) е драма от Тенеси Уилямс поставена в Young Vic от режисьора Бенедикт Андрюс с участието на Джилиън Андерсън (същата Джилиън Андерсън от Досиета Х, но тук неузнаваема), Бен Фостър, Ванеса Кърби.

Това е един от шедьоврите на американската драматургия от началото на 20 век; разказ за изгубена любов, за дълга към семейството и рода, за обратите на съдбата, за гордост, жестокост, лудост, унижение, за сблъсък на класи и ценностни системи . Действието се развива в Ню Орлиънс през 40-те години на ХХ век. Тази версия поне мен ме пренесе в съвременен американски град, сценографията беше интересна.

Бланш Дюбоа си остава един от най-сложните драматични образи в театъра. Джилиън Андерсън в ролята на уязвимата, ранима, истерична, измъчена, горда и разбита Бланш прави много силна роля. Малко ми беше странен начина й на говорене, който поразително напомняше играта на Бойка Велкова като Бланш преди години (запитах се актрисите кое изпълнение копират, ролята на Бланш Дюбоа, изиграна от легендарната Вивиан Лий в едноименния филм на Елия Казан?! ) В миналото съм гледала „Трамвай желание“ в Театър Българска армия, поставен от Крикор Азарян с участието на Бойка Велкова и Камен Донев като Бланш и Стенли Ковалски; помня, че постановката много ми беше харесала, от тогава ми остана доброто чувство към Бойка Велкова; не бях запомнила края, който тук ме изненада.

Постановката на Бенедикт Андрюс е емоционална, трогваща, замисляща, въздействаща. Мисля, че всеки почитател на театъра трябва поне веднъж в живота да изгледа „Трамвай желание“.

Изкуството като навик

Тази седмица Британски съвет и Cinema city ни показа поредната постановка на Кралския национален театър в Лондон – „Изкуството“.  Пиесата беше представена на запис, така, както е била показана на живо от Лондон на 22 април 2010-та година в над 200 салона по цял свят. Поводът  на представянето на този запис и в София, и в Лондон, е честването на 50-тата годишнина на Кралския национален театър. Сателитното излъчване на постановките на Кралския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България от Британски съвет и Cinema City.

„Изкуството“ (The Habit of Art) е пиеса от британския драматург Алън Бенет. Спектакълът е направен като репетиция на спектакъла, режисьор е Ник Хайтнър. В главните роли са Ричард Грифитс, Алекс Дженингс и Франсис де ла Тур.  

Историята в пиесата се върти около интимните предпочитания на двама известни британски творци - поета У. Х. Одън (W.H.Auden) и композитора Бенджамин Бритън (Benjamin Britten), около интимната им връзка и въображаемата им среща по времето, когато Бритън създава операта „Смърт във Венеция”. В историята е замесен и биографът на двамата. В тази връзка пиесата на мен не ми хареса, тъй като не мисля, че личният живот, в частност интимните копнежи на хората, пък било то и известни творци, трябва да се описват в книги и представят в пиеси. Извън темата за хомосексуалността и биографиите на творците, пиесата третира и теми като остаряването, вдъхновението и творческия процес, несигурността и страховете на творците от отхвърляне; представя моментна картина на творци, превърнали изкуството в навик. Актьорите играят брилянтно, на моменти спектакълът е забавен, но на моменти доскучава. Като цяло не останах очарована, залата за пръв път беше толкова празна на подобно събитие.

Следващо представяне на запис от представлението ще може да се гледа на 11 декември, 19:00ч. на обичайното място.

Макбет

Снощи Британски съвет и Cinema City ни представиха поредната британска постановка по системата на сателитните излъчвания NT Live на Кралския национален театър; този път различното беше, че гледахме спектакъл - „Макбет“ по пиесата на У. Шекспир, игран по време на Международния фестивал в Манчестер през месец юли тази година, а не в Кралския театър в Лондон.

Представлението се играе в интериора на бивша църква в Манчестър, репетициите и кастинга също са били провеждани в църкви. В главната роля е световно известният британски актьор и режисьор Кенет Брана. Режисьор на спектакъла е  Роб Ашфърд, носител на наградите „Оливие” и „Тони”. Лейди Макбет се играе от Алекс Кингстън.

В момента постановката може да се гледа само чрез кино прожекциите на National Theatre LIVE, тъй като е  играна в изключително кратък сезон – само 18 пъти, а билетите за всички представления били разпродадени за 9 минути.

„Макбет” е сред най-популярните пиеси на Шекспир; трагичен разказ за доблестта и честността, за болната амбиция, за жаждата за власт и покварата от нея, които водят до предателство, чувство за вина, лудост, убийства и войни. Страстите и чувството за вина на Макбет и лейди Макбет са предадени не само чрез разговорите им, но и чрез халюцинациите и съновиденията им. Пиесата разказва за битките към властта на шотландски крал, който е историческа личност, живяла през 11 век. Както каза режисьора това е разказ за злото. Представлението се играе на малко пространство между редовете със зрители, разположени от двете страни на импровизираната сцена в малката църква; почти липсват декори; костюмите на актьорите с шотландски мотиви бяха доста оригинални и ми харесаха. Играта на Кенет Брана ми хареса, но лейди Макбет и Макдъф ми се стори, че преиграват или поне ми стояха доста изкуствено в ролите си. Странно ми се видя хрумването актьорите да играят през цялото време в кал. Въпреки, че мен огромния поток от думи, написани от Шекспир, които всеки актьор изговаряше, ме натовари и в отделни моменти ме приспиваше, представлението като цяло е силно, впечатляващо и си заслужава да се гледа от почитателите на Шекспир и на Мелпомена.

Продължителност на спектакъла - 120 минути, без антракт; със субтитри на български. Следващото представяне е на 13 ноември от 19:00ч. на обичайното място.

Аудиенцията

На 14 септември в София ще се проведе за първи път Нощ на театрите с включването на представления на много от големите театри.  Британски съвет и Cinema City се присъединяват към събитието с последно повторение на британския спектакъл „Аудиенцията“  с участието на Хелън Мирън от 21,30.

За първи път спектакълът беше представен на живо по сателит от Лондон на 13 юни от Кралския национален театър директно от сцената на Gielgud Theatre към над 600 кина по целия свят; аз гледах повторението на 10 юли, когато Британски съвет показа запис в киносалоните на Cinema City в София и за първи път в Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе. Представлението се играе с голям успех в лондонския Уест Енд.

 „Аудиенцията” (The Audience) е постановка на режисьора Стивън Долдри, сценарист Питър Морган. Участват: Хелън Мирън, Джефри Бийвърс, Биб Кейв, Джонатан Куут, Майкъл Елуин, Хари Фелтъм, Едуард Фокс, Мая Гербер, Хайдн Гуин, Иън Хютън, Ричърд Макаби, Шарлот Мур, Натаниел Паркър, Дейвид Пърт, Мат Плъмб, Пол Ритър, Нел Уилямс, Руфъс Райт.

Спектакълът на мен много ми хареса. Хелън Мирън играе превъзходно и ни представя кралица Елизабет II в доста човешки и правдоподобен образ. Целият актьорски състав се представя много силно, но Хелън Мирън като че обсебва цялата сцена с присъствието си и няма как у зрителя да не се запечата нейният образ.  В отделни моменти симпатизираме на героинята й, в други дори й съчувстваме (особено, когато е представено пред нас детето-бъдеща кралица, което трябва да се научи да се държи бързо като възрастен и да забрави за игрите и карането на колело). Хелън Мирън почти не слиза от сцената, в отделните сцени тя сменя незабелязано костюми, обувки, бижута и перуки и пред зрителя се появява кралицата в различни периоди от живота й благодарение и на добрата игра на актрисата. Сцената е почти гола, в центъра са две кресла с прословутата жълта тапицерия, на които присядат участващите в аудиенцията кралица и министър-председател. По време на действието на сцената играят по двама - трима души най-много, но у зрителя остава усещането не за празно пространство, а за място изпълнено с интресени образи, силни характери, напрегнати моменти, политически двоумления, изповеди и човешки съдби. А иначе историята е следната - в продължение на 60 години кралица Елизабет II приема на седмична аудиенция в Бъкингамския дворец всеки от управлявалите 12 министър-председатели на среща на 4 очи. Младата кралица наследява традицията от баща си и я продължава и до днес.

Представлението е много силно и си заслужава да се гледа, ако имате време на 14 септември. Спектакълът е на английски език, като има субтитри и на български.

Друг спектакъл, който си заслужава да се гледа, ако има повторение на запис през новия сезон, е един от последните хитове на Кралския национален театър  - „Парламентът” от Джеймс Греъм, който аз гледах на живо на 16 май. Постановката е много добра, поучителна, изпълнена с фин английски хумор.

Действието в „Парламентът“ (This House) се развива през 70-те години по коридорите  на Уестминстър. Пред зрителя се разкрива картина на политически битки, дребни спречквания и махленски дразги, задкулисни пазарлъци, които напомнят досущ на съвременния български парлламент; сменя се мнозинството в парламента, а с това се променят и традициите и политическите съюзи в борбата за власт. „Новата пиеса на Джеймс Греъм е хаплива, динамична, възхвалявана от театралната критика, разголва същността на политиката, показвайки всекидневието на хората зад кулисите, които загърбват възпитанието, а при необходимост и закона, за да манипулират разноликата и конфликтна група депутати в британския парламент.“

Отзиви за останалите постановки, представени в България от Британски съвет през изминалия сезон можете да прочете също в блога: Последната от Хаусманови, Тимон Атински, Магистратът.

Сателитното излъчване на постановките на Кралския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България от Британски съвет и Cinema City, в партньорство с Програма "Световен театър в София" на Международен театрален фестивал "Варненско лято" и Столична община.