Аудиенцията

На 14 септември в София ще се проведе за първи път Нощ на театрите с включването на представления на много от големите театри.  Британски съвет и Cinema City се присъединяват към събитието с последно повторение на британския спектакъл „Аудиенцията“  с участието на Хелън Мирън от 21,30.

За първи път спектакълът беше представен на живо по сателит от Лондон на 13 юни от Кралския национален театър директно от сцената на Gielgud Theatre към над 600 кина по целия свят; аз гледах повторението на 10 юли, когато Британски съвет показа запис в киносалоните на Cinema City в София и за първи път в Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе. Представлението се играе с голям успех в лондонския Уест Енд.

 „Аудиенцията” (The Audience) е постановка на режисьора Стивън Долдри, сценарист Питър Морган. Участват: Хелън Мирън, Джефри Бийвърс, Биб Кейв, Джонатан Куут, Майкъл Елуин, Хари Фелтъм, Едуард Фокс, Мая Гербер, Хайдн Гуин, Иън Хютън, Ричърд Макаби, Шарлот Мур, Натаниел Паркър, Дейвид Пърт, Мат Плъмб, Пол Ритър, Нел Уилямс, Руфъс Райт.

Спектакълът на мен много ми хареса. Хелън Мирън играе превъзходно и ни представя кралица Елизабет II в доста човешки и правдоподобен образ. Целият актьорски състав се представя много силно, но Хелън Мирън като че обсебва цялата сцена с присъствието си и няма как у зрителя да не се запечата нейният образ.  В отделни моменти симпатизираме на героинята й, в други дори й съчувстваме (особено, когато е представено пред нас детето-бъдеща кралица, което трябва да се научи да се държи бързо като възрастен и да забрави за игрите и карането на колело). Хелън Мирън почти не слиза от сцената, в отделните сцени тя сменя незабелязано костюми, обувки, бижута и перуки и пред зрителя се появява кралицата в различни периоди от живота й благодарение и на добрата игра на актрисата. Сцената е почти гола, в центъра са две кресла с прословутата жълта тапицерия, на които присядат участващите в аудиенцията кралица и министър-председател. По време на действието на сцената играят по двама - трима души най-много, но у зрителя остава усещането не за празно пространство, а за място изпълнено с интресени образи, силни характери, напрегнати моменти, политически двоумления, изповеди и човешки съдби. А иначе историята е следната - в продължение на 60 години кралица Елизабет II приема на седмична аудиенция в Бъкингамския дворец всеки от управлявалите 12 министър-председатели на среща на 4 очи. Младата кралица наследява традицията от баща си и я продължава и до днес.

Представлението е много силно и си заслужава да се гледа, ако имате време на 14 септември. Спектакълът е на английски език, като има субтитри и на български.

Друг спектакъл, който си заслужава да се гледа, ако има повторение на запис през новия сезон, е един от последните хитове на Кралския национален театър  - „Парламентът” от Джеймс Греъм, който аз гледах на живо на 16 май. Постановката е много добра, поучителна, изпълнена с фин английски хумор.

Действието в „Парламентът“ (This House) се развива през 70-те години по коридорите  на Уестминстър. Пред зрителя се разкрива картина на политически битки, дребни спречквания и махленски дразги, задкулисни пазарлъци, които напомнят досущ на съвременния български парлламент; сменя се мнозинството в парламента, а с това се променят и традициите и политическите съюзи в борбата за власт. „Новата пиеса на Джеймс Греъм е хаплива, динамична, възхвалявана от театралната критика, разголва същността на политиката, показвайки всекидневието на хората зад кулисите, които загърбват възпитанието, а при необходимост и закона, за да манипулират разноликата и конфликтна група депутати в британския парламент.“

Отзиви за останалите постановки, представени в България от Британски съвет през изминалия сезон можете да прочете също в блога: Последната от Хаусманови, Тимон Атински, Магистратът.

Сателитното излъчване на постановките на Кралския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България от Британски съвет и Cinema City, в партньорство с Програма "Световен театър в София" на Международен театрален фестивал "Варненско лято" и Столична община.