Анора

В съботният празничен ден, малка компания решихме да гледаме на голям екран филмът „Анора“, който спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, за най-добър режисьор, най-добра актриса в главна роля, най-добър оригинален сценарий, и за монтаж; също така Златна палма от кинофестивала в Кан и други; общо 144 награди & 267 номинации. Залата в Дом на киното беше почти пълна в съботната вечер. Когато финалните надписи се появиха и трите в малката ни компания се спогледахме и си казахме „ех, това ли беше“, като едната ми приятелка беше крайно разочарована, защото както каза: „филмът няма никаква дълбочина, едва го издържах до края“.

„Анора“ (Anora; САЩ; 2024; 139 минути) е романтична комедия с режисьор Шон Бейкър. Участват: Майки Мадисън (Ани/Анора), Марк Ейделщейн (Иван), Карен Карагулян (Торос), Юра Борисов (Игор).

Филмът напомня за „Хубава жена“ с Джулия Робъртс и Ричърд Гиър от преди почти 30 години. Разказва историята на една съвременна Пепеляшка, в която младата стриптизьорка/проститутка Анора се среща със сина на руски олигарх, който ѝ предлага бляскав нов живот, изпълнен с възможности и огромно богатство. Историята показва как парите могат да купят всичко в наши дни (естествено без здраве и щастие) и как безумно богати хора се самозабравят; как минават през хора. Определено аз, както и много други жени в залата, много се посмях; отделни моменти бяха доста забавни. Не се усеща как минават два часа. И според мен филмът няма дълбочина, няма различни сюжетни линии, няма задълбочаване в душевността и емоциите на героите. Леко се докоснахме до нечия душа едва в последните десетина минути от филма. Само преди няколко дни гледах друг много номиниран и награждаван филм – „Емилия Перес“, за който писах тук. „Анора“ не може да стъпи на една пета от „Емилия Перес“, който е многопластов, кинематографичен шедьовър. За мен „Емилия Перес“ заслужава „Оскар“ за най-добър филм, а не „Анора“. Но явно решението е политическо – да се вдигне шум около филма, за да се покаже колко лоши са руските олигарси и всичко свързано с арменци и руснаци. Да, филмът е нискобюджетен и заслужава похвали, но чак пък толкова много награди?! Това е мое и на компанията мнение, който иска да го гледа. 

* (във филмът има доста секс сцени, така че има ограничение да се гледа от публика над 18)

Емилия Перес, кинематографичен шедьовър

Отмина сезонът на филмовите награди с последните награди, раздадени тази неделя – „Оскар“ и аз се сетих да понаваксам с гледане на филми в кино. Последните няколко месеца гледах на голям екран само „Мария“, тъй като последните две години живеех в Белгия и ходех доста рядко на кино.

Филмът „Мария“ получи само номинация за „Оскар“ за операторско майсторство. Гледах го през декември в зала 1 на НДК, която се пръскаше от хора - голям интерес към филма, тъй като е  имал само една прожекция на Киномания и тази беше втора преди пускането му по кината. „Мария“ (Maria, Италия-Германия-САЩ, 2024, 123 мин) е музикална биография с режисьор Пабло Лараин и с участието на Анджелина Жоли в ролята на Мария Калас. По повод на филма, медиите много хвалеха Анджелина, че се е научила на оперно пеене за ролята. Филмът, въпреки ръкоплясканията в залата, в края му, не ни хареса на мен и компанията. Разказва за живота на оперната дива само в последните две седмици от живота й в Париж през 70-те години на миналия век чрез спомените, приятелите и чрез певческия ѝ талант, което е ужасно жалко. Тук-таме се прокрадват спомени от други моменти от живота й, но това не е достатъчно, за да представи целия живот на една известна оперна дива, живяла в известност, обожание и блясък; имала нещастни, трагични и красиви моменти; примадона, властна, мистериозна, фаталната жена. Играта на Джоли безспорно е добра, показва финес и сила. Но филмът като цяло не е нищо особено, не ни хареса, даже ни досади.

 

Друга история е филмът „Емилия Перес“, който гледах днес (Emilia Perez, Франция, САЩ, 2024, 130 мин) с режисьор: Жак Одиар; сценаристи Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс. Свободна адаптация по роман на Борис Расон. Участват: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и др. Филмът получи  13 номинации за награда „Оскар“, като Зоуи Салдана получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля; а песента “El Mal” получи „Оскар“ за оригинална песен за филм;  като песента “Mi Camino” също имаше номинация (и на мен ми харесва повече). Общо 119 награди & 237 номинации.

В началото филмът ми беше доста досаден заради песните, но от един момент нататък започна да разгръща няколко сюжетни линии и стана доста интересен въпреки песните. Филмът е музикална и криминална трагикомедия; може да се каже, че дори е политически. Зоуи Салдана и Карла София Гаскон, които получават много номинации за играта си този сезон; играят впечатляващо. Не разбирам защо повечето медии представят филма като историята на мъж, който решава да смени пола си и да изтрие живота си до момента, но после решава да се събере отново със семейството си. Това е само един пласт. На втори пласт е историята на талантлива адвокатка, която е претоварена, използвана, нископлатена и потисната, докато не намира своя шанс към богатство, удовлетвореност и полза за обществото. В друг план лежи политическата, обществена и социална обстановка в Мексико, с корумпираните управляваща класа и съдебна власт, наркокартелите, бедността, убийствата, изчезналите и трагедията на близките на изчезналите. Друга линия, която се разгръща е трагедията на едно семейство, което губи баща и съпруг и е принудено да емигрира, а после отново да свиква с нов живот в родината. Друг пласт са душевните терзания на убиец, наркобос, който се преражда като филантроп, който върви назад в стъпките си от минал живот и носи добрини за обикновени, изтерзани хора; на съпруг и баща; на една душа, затворена в тяло, която иска да обича, да живее като себе си и да се изяви. На моменти филмът е трогателен, сърцераздирателен. Събирането на толкова пластове на наратива е същински подвиг, кинематографичен шедьовър. Препоръчвам горещо за гледане.

 

Американска схема

снимка на cinefish.bg

Изборът за този петък вечер на кино беше премиерният филм по кината с 10 номинации за награда „Оскар“ – „Американска схема“. В този филм се събира отново екипа от миналогодишният претендент с осем номинации за наградите „Оскар“ (от които взе само една награда) – „Наръчник на оптимиста“.  Както и в случая с „Наръчник на оптимиста“, и „Американска схема“ получи номинации за награда „Оскар“ в четирите актьорски категории, което е много рядко срещано явление: за най-добра мъжка и женска главна роля и за най-добра мъжка и женска поддържаща роля. От двата филма обаче „Наръчник на оптимиста“ ми хареса повече.

„Американска схема“ (American Hustle, САЩ, 2013, 138 мин.) е криминална по-скоро комедия, отколкото драма с режисьор  Дейвид О. Ръсел и сценаристи Ерик Сингър и Дейвид О. Ръсел. Участват Крисчън Бейл, Брадли Купър, Ейми Адамс, Дженифър Лоурънс, Луис С. К., Шей Уигам, Джеръми Ренър, Робърт де Ниро и др.

Филмът не е нищо особено като сюжет и послание, учудва ме изборът на Академията; вместо да номинира филми като „Иконом на седем президента“ (Lee Daniels' The Butler) или „Спасяването на мистър Банкс“, Академията излива номинации върху един филм, който далеч не е брилянтен. „Американска схема“ е по действителен случай; разказва историята на мошеник, който е заловен и принуден от ФБР в края на 70-те години в Щатите да участва в схема за разкриване на корупция сред конгресмени и сенатори.  Филмът се отличава с много добра актьорска игра; всички, и в главните, и във второстепенните роли са много добри в разкриване психологията на героите си и сложните взаимоотношения между тях; гримът и костюмите също са много оригинални, характерни за епохата; особено ми хареса прическата на Брадли Купър, чийто герой си навива косата с ролки, а тоалетите на Ейми Адамс са сексапилни, направо убийствени. Иначе времето от два часа и малко почти не се усеща, филмът е лек, интересен, с неочаквани обрати, но не и затрогващ или вдъхновяващ. Лентата е за човешката наивност, доверчивост, глупост, за алчността и жаждата за богатство и успех, за приятелството, честта, дълга, любовта и сложните взаимоотношения между хората.

"Американска схема" заедно с "Гравитация" са двата най-големи фаворита за "Оскар“ 2014 с по 10 номинации. Лентата на Дейвид О.Ръсел получи три награди "Златен глобус": за най-добра комедия или мюзикъл, Ейми Адамс и Дженифър Лоурънс бяха определени за най-добра актриса в главна роля и за най-добра актриса в поддържаща роля в комедия или мюзикъл. Филмът спечели и наградата на Гилдията на филмовите актьори за най-добро изпълнение на актьорски състав във филм.

Филомена

Изборът за този петък-вечер на кино беше един филм, който беше включен в програмата на Киномания 2013 и в момента върви по кината (не мултиплексите); филм с множество награди и четири номинации за награда Оскар; филм, създаден по книга, но на светлинни години от другия филм по книга, за който писах последно (Вълкът от Уолстрийт).

„Филомена“  (Philomena, Великобритания, 2013, 97 мин.) е биографична драма на режисьора Стивън Фриърс по действителни събития, със сценаристи Стив Куган и Джеф Поуп. Филмът е базиран на книгата „Изгубеното дете на Филомена Лий“ на британския журналист Мартин Сиксмит. Участват Джуди Денч, Стив Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм и др.

Действието се развива през 50-те години в Ирландия и след 2000-та в Англия и Щатите. През 50-те в Ирландия млади, неомъжени момичета, които забременявали били изоставяни от семействата си в манастир, където монахините ги оставяли да раждат в мъки при варварски условия (много от жените и децата умирали при раждането), а след това ги карали да работят като робини, виждайки децата си по час на ден, докато не изкупят греха си, а на всичкото отгоре продавали децата за осиновяване, много често и в Щатите. Филомена Лий е една от тези жени, чиято история е разказана в книгата и филма. На 50-годишнината на сина си тя решава твърдо да го открие като в помощ й е изпратен журналиста и политически ПР Мартин Сиксмит, току що уволнен от политическия кабинет на Блеър. Двама тръгват по нишката на историята в годините назад, готови в много моменти да се откажат, но тъй като филмът е посветен и на религията и вярата, в тези моменти на помощ идва привидението и те отново се връщат на пътя, по който са поели, докато не го извървят до края – откриването на цялата истина за момчето на Филомена и преживяването на възходи и падения във вярата, емоциите, личните морални битки и ценностна система. Историята е интересна, трогателна (филмът може дори да ви разплаче), времето не се усеща, двамата актьори играят много силно и могат да ви накарат да заемете страна в дадена ситуация. Гледайки сцените в манастира например, в мен като вярващ във Великия архитект на Вселената, но понастоящем нерелигиозен човек и жена се надигаше възмущение и същия гняв като в журналиста Сиксмит и като у всеки нормален човек, срещу престъпленията срещу личността и достойнството, извършвани от Католическата църква в Ирландия (а и не само там). Последните години много се говори за разкритията на католическите свещеници педофили, заради които дори папа Бенедикт XVI се отказа да бъде глава на църквата. Тези хора заслужават най-строги наказания заради престъпленията си, но има Кой да ги съди.

Филомена е симпатична вярваща възрастна жена, не особено интелигента и образована, и небогата, но открита, на моменти остра, в други блага, която чете розови романи и се радва на хората, които са мили, любезни и си вършат добре работата, скромният й живот на медицинска сестра и преживяното в католическия манастир са я направили смирена и мъдра на моменти, решителна в други. Партньорът й по пътя е невярващ, умен, находчив, успял, на моменти високомерен, арогантен и гневен. Двамата ще извърват пътя заедно, търсейки и откривайки истината, болката, моралните граници, които си поставят, научавайки някои уроци за себе и останалите хора. „Колкото по-ниско летиш, толкова по-малко ще боли, ако паднеш; или Внимавай как се отнасяш с хората като се изкачваш, защото, когато падаш можеш пак да опреш до тях; Остави арогантността - бъди смирен“ ще се опита да внуши Филомена на журналиста. Филмът е посветен на вярата, надеждата, трудностите, препятствията, наказанието, осъждането, смирението, прошката, помирението.

Филмът има четири номинации за награда Оскар: за най-добър филм, за най-добра актриса (Джуди Денч), за най-добър адаптиран сценарий (Стив Куган и Джеф Поуп) и за оригинална музика (Александър Депла). Лентата има награда за сценарий на Международния филмов фестивал във Венеция; 3 номинации за Златен Глобус 2014 - за най-добър филм-драма, най-добра актриса и най-добър адаптиран сценарий. Филмът е получил във Венеция и награда СИНИС на Световната католическа асоциация за комуникация заради  християнското и религиозно измерение, както и признание за стимулиране на диалога, за което му бе присъдена "Награда за насърчаване на междурелигиозния диалог" от международното жури на Интерфилм, чиито членове са представители на евангелските църкви. Заслужава да бъде гледан от всеки киноман.