Салвадор Дали в Галерията за модерно изкуство

Галерията за модерно изкуство в София отбеляза третия си рожден ден на 5 декември с откриване на нова изложба, посветена на творчеството на известния художник Салвадор Дали (за предходната изложба на творби на Дали в София съм писала тук). Галерията отвори врати през декември 2009 и до момента има реализирани 24 експозиции на известни художници модернисти от България и света. Рожденият ден събра приятели, колекционери и ценители на модерното и съвременно изкуство (радвам се, че бях сред поканените и пожелавам на Галерията още десетки изложби и много нови приятели и клиенти колекционери). Изложбата на Дали продължава от 6 декември 2012 до 31 януари 2013 и представя непоказвани до сега работи на Дали, вдъхновени от френската поезия в „Любовите на Касандра” (Les Amours de Cassandre) и в „Песните на Малдолор” (Les Chants de Maldolor). Всички творби от изложбата са предназначени за продажба.

Салвадор Дали създава графичната серия „Любовите на Касандра” като илюстрации по литературното произведение на френския поет Пиер дьо Ронсар. Цикълът включва 18 офорта, отпечатани през 1968 г. в специално книжно издание. Част от тиража е допълнително довършен с акварел и носи водния знак на Дали, а другата част остава черно-бяла и е ръчно подписана с молив.

Гравюрите към „Песните на Малдолор” изобилстват от загадъчни образи и фигури, идващи от подсъзнанието на Дали.  Поетичната новела от граф дьо Лотреамон (1869) е може би едно от най-загадъчните произведения във френската литература, като остава забравено дълго време, за да бъде преоткрито от френските сюрреалисти в началото на 20-ти век. Дали получава поръчка да илюстрира новелата през 1930 г. Книгата е публикувана през 1934-та в Париж и  включва общо 42 фотогравюри и сухи игли, изготвени по скиците на художника. Заедно с текста, гравюрите са събрани в специална кутия за съхранение, която е придружена от заглавна страница с подпис и номерация от Дали.

Салвадор Дали, Дон Кихот - Лейди Дулсинея, снимка на Галерията

В Галерията могат да се видят и интерпретациите на Дали по известната поредица гравюри на Франциско Гоя „Фантазии“, на базата на която испанският художник създава през 1977-ма своята серия „Фантазиите на Гоя“. Цикълът е изпълнен в духа на типичния за изкуството на Гоя сарказъм и остра критика срещу ценностната система на обществото, а съдържанието на повечето от композициите е до такава степен алегорично, че няма как да се възприеме и тълкува еднозначно. Серията е издадена в Париж в тираж от 200 екземпляра, като върху всеки лист е отпечатано заглавието на конкретната сцена, а в допълнение присъстват подписите на Гоя и Дали. След изготвянето на тиража, Дали ръчно подписва с молив всеки един отпечатък.

Специално за колекционерите, през месец декември Галерията обявява специални коледни отстъпки на литографиите от серията Biblia Sacra на Салвадор Дали. „Biblia Sacra”, която се появява през 1969 година, е подготвяна от испанския сюрреалист близо 6 години и е най – голямата публикувана серия с илюстрации от Дали. Първоначално той рисува илюстрациите с гваш. Малко по-късно се появява и графична серия, която е съставена от общо 105 цветни литографии, като всяка от тях е отпечатана върху ръчно правена хартия, а голяма част от листовете носят водния знак на Дали. Илюстрациите към Библията са комбинация от няколко техники - офсетова, тонова литография и сериграфия с прилагане на лакове и металически мастила.

Входът е свободен (както винаги) и галерията работи и в събота и неделя. Пожелавам ви приятно разглеждане.

Една реплика на българският павилион на Биеналето във Венеция

снимка от сайта на Музейна Галерия за модерно изкуство

В сряда Музейната Галерия за модерно изкуство отвори врати за изложба „Греди, Хубен, Койчев” (11 април - 27 май), която представя творби на художниците Хубен Черкелов и Греди Асса и на скулптура Павел Койчев. Тази изложба е реплика на българският павилион от Международното биенале за съвременно изкуство във Венеция през 2011, където тримата представяха България. Венецианското биенале е създадено през 19 век и е мястото, където на всеки две години се представят тенденциите за авангардно изкуство в Европа. Участието в него носи престиж и на творците, като повишава цената на техните произведения на международния арт-пазар, носи престиж и на страната, а България участва за пръв път. 54-то издание на Венецианското биенале през 2011 се проведе от юни до кря на ноември като куратор на българската изложба е Джордж Лукс. Към венецианските творби тримата творци прибавят сега и нови творби. Аз направих кратка разходка през творбите от изложбата с изкуствовед от Галерията, която много ме вдъхнови и за това разказвам набързо в блога с идеята четящите да се вдъхновят, да отскочат до „Оборище” 10 и да разгледат изложбата. На входа на Галерията „Виолетова биволица” на Павел Койчев посреща посетителите (скулптурата е от дърво, главата на биволицата е в лилаво, а рогата, копитата и вимето са оцветени в злато). Нова за публиката е инсталацията „Пролетен мотив” на Койчев, създадена специално за изложбата, която е разположена в центъра на залата (представлява агънце от специален материал, което свети и което е стъпило на зелена тревичка); изложени са и шест-седем малки пластики от месинг на Койчев. Греди Асса е представен с няколко големи платна, които пресъздават впечатленията и емоциите на твореца от Малдивите, с една композиция от четири платна с влакчета и с две изненади: „Планината” и „Постмодерна надменност” (платно, създадено специално за Галерията, което намира място веднага до входа). В картините си Хубен Черкелов пресъздава сюжети от емисиите на стари банкноти и монети от различни държави по света (САЩ, България, Германия, Белгия, Либия, Китай, Куба, Италия, Швейцария и др), като по този нетрадиционен начин авторът третира темата за историята, общността и принадлежността към символите на нацията. На мен, от изложените платна на Черкелов, най-много ми харесаха „Пресичането на Вашингтон при Делауеър” и “Banca d’Italia” (по Тициан). Любим мотив за Черкелов е Мадарският конник и на изложбата може да се види платно с известния барелеф; има и платно, изобразяващо римската вълчица, откърмила Ромул и Рем, по Джакомети, както и платно с Малкия принц. От изложбата като цяло най-силно ме впечатлиха трите големи платна на Греди Асса посветени на Малдивите и като цяло стилът на Черкелов (напластяването на слоевете боя, цветовете, използването на специалното холографско фолио, което се използва и в банкноти, в платната-реплики на банкноти – уникален стил, който впечатлява и дори вдъхновява :-) ). Още нещо интересно за Хубен Черкелов е премиерата на документален филм, посветен на неговото творчество „Хубен рисува пари” (България, 2012) на режисьора и сценарист Георги Тенев, на София филм фест през март, който за съжаление аз пропуснах (надявам се някой път да го изгледам, тъй като харесах платна на Хубен извън изложбата и мисля, че има интересен, уникален, впечатляващ стил, за който ще ми е интересно да науча повече). Като приятел на Галерия бих казала: Заповядайте да разгледате новата изложба „Греди, Хубен, Койчев”.

„Градините на Миро“ в София

снимка от сайта на галерията

През последните десетина година, три изложби са ми въздействали най-силно; ако ги подредя по хронологичен ред това са: изложбата на Жоан (Хуан) Миро през 2004, подредена в НДК в рамките на IX-ият Салон на изкуствата в Дните на Испанската култура, която представяше колекция на Националния музей Център за изкуствата „Кралица София”; ретроспективната изложба на колоритната мексиканска художничка Фрида Кало през 2010 във Виена, Австрия, организирана от Банк Аустрия (за която разказах подробно в блога и която ме вдъхнови да рисувам) и постоянната експозиция на картини от „Хималайския цикъл” на Николай Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство. В тази връзка, когато видях реклами в средата на декември за предстояща изложба на Хуан Миро (16 декември 2011 – 15 януари 2012) в Музейната галерия за модерно изкуство (http://modernartgallery-bg.com/), си обещах, че трябва задължително да мина оттам. Вчера най-накрая успях да намеря време за Миро.

Хуан Миро (1893-1983) е испански художник, сюрреалист, с уникален стил с ярки цветове. Той владее множество техники в изкуството – офорт, литография, акварел, пастел, колаж и живопис върху мед. Много популярни стават и опитите му в керамиката и скулптурата. Двете керамични фрески за сградата на UNESCO в Париж, преименувани "Стената на Луната" и "Стената на Слънцето" (1957-59), са едни от най-известните му произведения.

Изложбата „Градините на Миро“ включва 45 оригинални цветни литографии, създадени в късния период на художника, включени в три серии: серията "Чудеса и акростишни вариации в градината на Миро" 1975, серията "Скулптор" 1974 и серията „Токсична мелодия” (Melodie acide, 1980). Това, което обединява трите серии литографии е поезията и вплетените акростишия в образите, а това, което ги различава са фигуралните аналогии, които будят у публиката и наситеността и преобладаването на цветовете. Акростишията в образите трябва да се разчитат като се следва черната линия, която е основна в творбите. Литографиите от серията “Melodie acide” са създадени под въздействието на поезията от френската стихосбирка “Rimes d’Asie”. Литографиите от отделните серии трябва да се разглеждат/разчитат вертикално или хоризонтално, защото в тях има скрит, закодиран от художника, смисъл. Според експерти никой в света не може да разчете наистина скрития смисъл на всяка творба на Миро; това може да направи единствено авторът, но за съжаление той вече не е сред живите. Важно е да се знае, че от всяка литография има само един оригинал, носещ подписа на художника и отпечатан върху специална хартия Velin d’Arche, останалите отпечатаци са на обикновена хартия и не носят подписа на Миро, така че внимавайте, ако купувате литография на Миро с нейната оригиналност. Литографиите от изложбата в галерията се продават – цените са от 1800 през 2500 до над 5000 лв. Колекционерите, които проявяват интерес могат да закупят литографии от галерията, тъй като тя е официален представител и работи с Фондация Миро и литографско Ателие Мурло (с което е работил художникът, както и много други известни художници през 20 век). Докато аз бях в галерията, изложбата разгледаха около двайсетина човека, което според мен си е доста, тоест към изложбата има голям интерес. Е, не са стотици хора, както бяха на изложбата на Фрида Кало във Виена, дори месец след откриването, и се чакаше на опашка извън сградата, но София не е Виена и култа към изкуството тук е далеч от други страни. Въпреки това изложбата продължава още една седмица, ако не бъде удължена, така че, минете през „Оборище” 10. Заедно с изложбата „Градините на Миро“, можете да видите в останалите зали и някои литографии на Марк Шагал и Анди Уорхол, както и офорт на Пабло Пикасо.

Ето каква информация ни дават допълнително от галерията за Миро: „В литографиите от първата серия са заложени две от съкровените влечения на автора - поезията и градинарството. Музиката, поезията и сънищата са основни вдъхновения за Миро. Той създава цветни акорди и хармонии, абстрактни игри между черния контур и шарени фигури. Картините са лесно разпознаваеми заради яркостта на визуалния им ритъм, заради уникалния стил, ярки цветове и специфичен рисунък. Работата му преди 20-те години на 20 век носи разнообразни влияния от различни направления като фовизъм и кубизъм, съчетани с традициите на каталунския фолклор Стъпва в Париж за първи път през 1920 г. и живее там една година, преди да нарисува картината, която ще го направи известен - The Farm (и която по-късно Ърнест Хемингуей купува). Силно повлиян от атмосферата на града с неговите поети и писатели, както и от "Манифеста на сюрреализма" (1924) от Андре Бретон, Миро използва образи от сънищата си и въображаеми пейзажи. Голяма част от творбите му се явяват визуален аналог на сюрреалистичната поезия. В тези приказни и неясни видения могат да се разпознаят забавни геометрични форми и зооморфни елементи. Тези приказни и неясни видения са добре организирани и премислени, често на неутрален, плосък фон. В картините си Миро обикновено използва ограничен набор от чисти и интензивни цветове – жълто, червено, синьо, зелено и черно. Те въздействат предимно с цвета, линиите и вътрешния си ритъм.”