Двадесет години след началото на демократичните промени, България е изправена пред решителен избор. На 5 юли българските граждани са изправени пред две алтернативи – да застанат зад статуквото на посткомунизма, зад начина, по който се упражнява публичната власт през последните години, зад това, което представлява българската държава днес; или да разтърсят здраво системата, да дадат шанс за ново начало на демократичното и европейско развитие на страната, да генерират политически импулс за преодоляване на проблемите, които ни направиха черната овца на Европа.
Като оставим на страни целия поток от предизборни препирни, откровени манипулации и лъжи, които изпълват предизборната кампания такава, каквато е днес, в предстоящия вот за Народно събрание, всеки от нас е изправен пред един сравнително простичък избор:
1 Да не гласува изобщо или да гласува за някоя от партиите от сегашната управляваща коалиция, за някоя от техните формации-мутанти, продукт на посткомунистическото задкулисно „политическо генно инженерство” И в двата случая, това означава, да се приеме начинът, по който се упражнява публичната власт през изминалите години, да се съгласим изрично или мълчаливо, че българската политика може, дори трябва да бъде такава, каквото тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ ни я показаха. Да приемем, че корупцията и злоупотребите с публична власт са нещо естествено, нормално присъщо на политиката. Нещо повече, да затвърдим и бетонираме положението, че именно тези престъпни явления трябва да стоят в основата на политическия процес, да бъдат причината, двигателят на упражняване на публична власт у нас.
Да не гласуваме или да гласуваме за статуквото на управлението и неговите креатури означава, да приемем или подкрепим, че назначенията в публичния сектор ще се извършват по партизански причини, въз основа на посредственост, конформизъм, сервилност. Да се съгласим, че социалната държава може да съществува само на хартията, а нейна единствена проявна форма да представлява подхвърлянето на жълти стотинки на пенсионерите преди провеждането на поредните избори.
Да не гласуваме или да гласуваме за някоя от партиите от досегашното управление означава, да скрепим с поведението си този начин на разходване на европейските фондове в България, който доведе до фактическото им спиране, до невъзможността България да бъде пълноценен участник в процеса на европейска интеграция.
2. Ако не харесваме тази реалност, ако считаме, че в начина, по който се упражнява публичната власт днес има сериозни и тежки пороци; ако искаме България да бъде наистина европейска държава, ако смятаме, че в нашето общество трябва да има действителна солидарност, че социалната държава трябва да съществува в конкретни форми и мерки както в социалната политика, така и в образованието, в подкрепата за семействата, в здравеопазването, в регионалното развитие; ако искаме да остане природа в България, да не бъдат унищожени красотите на нашите планини, море и градове заради варварския нагон за печалба на нискочели алчни новобогаташи и перачи на престъпно спечелени пари, не можем да забравим, че на 5 юли има избори.
Не можем да застанем поради каквото и да е оправдание зад някой от тези, които четири години утвърждаваха и използваха всички споменати пороци в изгода на себе си, своите обръчи от приятелски фирми, своите партийни храненици. Не можем, да оставим тези, заради които думата политика, партия и власт се превърнаха в обидни думи, да продължават безпардонно да се подиграват с труда и достойнството на българските граждани.
Ако не приемаме всичко това, трябва да гласуваме, трябва да подкрепим тези, които са доказали в политиката и действията си в обществото, че не са част от статуквото на посткомунизма. Че не са свързани с номенклатурата, агентурата или икономическите кръгове на тоталитарния режим. Че имат реално, истинско отношение към каузата, която отстояват. Тези са политическите фактори, които могат да допринесат за съществено изменение на сегашното политическо статукво, за утвърждаване на България като същинска европейска демокрация.
3. Изборът между статуквото на посткомунизма, между публичната власт, такава каквато е днес и развитието на политически процес и управление, съответстващо на интересите и мнението на гражданите, е въпрос на особена отговорност за тези от нас, които имат леви обществени и политически ценности и убеждения. Които са били или все още са ангажирани под една или друга форма с действие в лявото политическо пространство.
Изминалите двадесет години и особено периодът след 2005 г. недвусмислено показаха, че постигането на реална промяна в левицата, без прекъсването на пъпната връв с времето, хората, практиките, структурите на тоталитарния комунизъм, не е възможно. Лявото не е и не може да бъде въпрос на гола претенция, на червен цвят, на реторика, на криво разбрана русофилия, на аристократично възпроизводство или носталгия по времето на Тодор Живков. На поредното „презареждане” на старите схеми, старите семейства, стария манталитет.
Лявото са определени реални ценности, реално поведение, реални решения на проблемите, които има едно общество. И днес в България те за съжаление отсъстват, защото БСП недвумсилено показа, че е прекалено далеч от тях, независимо от всички претенции за противното. В този контекст, пред всички хора с ляво мислене и ценности, които споделят ценностите на демокрацията и подкрепят утвърждаването на България като пълноценна част от европейското обединение, стои въпросът, дали БСП е изразител и носител на тази перспектива? Отговорът според нас е не! И да се твърди противното е опасна заблуда или откровена неискреност!
Недопустимо е, да продължаваме, да се правим, че не виждаме какво се случва, че на разбираме какви процеси протичат в българското общество и каква е ролята на официалната левица в тях. Недопустимо е да намираме едни или други удобни обяснения и самоуспокоения, за да не реагираме, за да имитираме реакция, а всъщност да се вписваме в пейзажа и системата. Недопустимо е, да не се постави въпросът как да бъде осъществен нов синтез на лявото в България? Как да бъде поставено началото на нова левица, която не е поредната удобна дреха за наследниците на елита на тоталитарния комунизъм, поредната мимикрия основана на носталгията по времето преди 10-ти ноември.
Убедени сме, че първата стъпка по този път е активното участие в изборите на 5 юли, изборът на алтернатива, която може да разклати и събори статуквото на корупцията, олгигархичните зависимости, която да не позволи на българския „Октопод” да продължава да изсмуква живите сили на нашето общество. Става въпрос за избор не между лявото и дясното, а между европейската демокрация и проядената от корупция олигархия, между същинската правова държава и основаната на злоупотреби, шуробаджанащина и посредственост, ориенталщина. Отговорност на всеки съзнателен и принципен гражданин, е да не остане безучастен пред този избор! Отговорност на тези от нас, които споделят идеите на европейската демократична левица е, какво да направим оттам нататък, за да има истинска европейска левица в България!
Георги Николов, Председател на НС на БСМ
Стефан Падалски, Главен секретар на НС на БСМ
Николай Тотев, Главен секретар на НС на БСМ (2004-2006 г.)
Христо Христев, Заместник-председател на НС на БСМ (2000-2006) и
заместник председател на МО на ПЕС (2007-2009 г.)
Мария Георгиева, Заместник-председател на НС на БСМ (2007-2009)
Илия Марков, Заместник-председател на НС на БСМ
Радко Багдасаров, Заместник-председател на НС на БСМ
04 Юли 2009
30 Юни 2009
Тема с продължение : до кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират нормалните граждани?
Все пак в някои градове служителите на МВР не са съвсем заспали - вижте това:
http://www.dnes.bg/crime/2009/06/30/sgashtiha-trima-telefonni-izmamnici.73484
Но защо е нужно да се чака винаги момента с предаването на парите? Ако в разказа, който написах в неделя, жената беше получила инфаркт, дали щеше да се стигне до предаване на парите на измамниците?!
Няма ли начин да се спре този терор над хиляди българи, които са обезпокоявани със страшни истории за катастрофи, смърт, откупи и др. и от които се изстискват последните им пари?! След като някой е известен на полицията като извършител на кражби, не трябва ли отдавна да е в затвора?!
Или е прав един бивш следовател от системата, че в България всичко се знае и доказателства се събират за всичко, просто те се прикриват с цел да се използват в удобен момент според конюктурата на деня.
Крайно време е МВР да престане да търпи разни измамници да тероризират редовите граждани в нашата държава и десетките разузнавателни служби да престанат да действат разнопосочно, да се обединят дублиращите се звена и да започнат да събират необходимите доказателства, за да се вкарват престъпниците в затвора и да работи система за спокойствието в държавата. Крайно време е в България да се проведат необходимите реформи в МВР и съдебната система, които да дават реални резултати и гражданите да се чувстват спокойни, сигурни и защитени в собствената си държава.
http://www.dnes.bg/crime/2009/06/30/sgashtiha-trima-telefonni-izmamnici.73484
Но защо е нужно да се чака винаги момента с предаването на парите? Ако в разказа, който написах в неделя, жената беше получила инфаркт, дали щеше да се стигне до предаване на парите на измамниците?!
Няма ли начин да се спре този терор над хиляди българи, които са обезпокоявани със страшни истории за катастрофи, смърт, откупи и др. и от които се изстискват последните им пари?! След като някой е известен на полицията като извършител на кражби, не трябва ли отдавна да е в затвора?!
Или е прав един бивш следовател от системата, че в България всичко се знае и доказателства се събират за всичко, просто те се прикриват с цел да се използват в удобен момент според конюктурата на деня.
Крайно време е МВР да престане да търпи разни измамници да тероризират редовите граждани в нашата държава и десетките разузнавателни служби да престанат да действат разнопосочно, да се обединят дублиращите се звена и да започнат да събират необходимите доказателства, за да се вкарват престъпниците в затвора и да работи система за спокойствието в държавата. Крайно време е в България да се проведат необходимите реформи в МВР и съдебната система, които да дават реални резултати и гражданите да се чувстват спокойни, сигурни и защитени в собствената си държава.
28 Юни 2009
До кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират нормалните граждани ?
През последните дни на мъж и жена, редови граждани на град Враца се случила следната история, която се случва все по-често. За подбни истории са алармирали нееднократно и медиите, но МВР не намира адекватно решение на проблема.
Звъни стационарният телефон и вдига жената, при което отсреща мъжки глас започва да й обяснява, стенейки и ревейки, че е синът й и се обажда от полицията, че на тръгване от работа е блъснал дете, което е починало на път за болницата и сега е задържан в полицията за убийство. Мъжът добавя „сега ще ти дам един адвокат и той ще ти обясни какво трябва да направите“...Жената (на 64 години със сърдечно-съдови заболявания) почти прималяла и пред инфаркт казва „един момент да взема нещо, за да записвам“ и оставя слушалката. Мъжът й казва да се обадят на сина им. Тя отива и се обажда на сина си по мобилният телефон, при което като разбира, че той е добре и е още на работа, се успокоява. Връща се на слушалката и започва да държи сметка кой е отсреща и какво иска от нея, при което наглеците продължават да твърдят, че синът й се обажда и защо е звъняла като са й казали да не звъни на никой и заплашват, че сега ще се случи нещо страшно със сина й. Пропуснах да кажа, че изнудвачите дали номер от мобилен оператор, на който жената да звънне за инструкции, докато говори и по стационарния телефон. След като се поуспокояват малко, семейството се обажда в полицията и иска да подаде жалба. Служителите на МВР Враца обясняват, че няма смисъл да се подава жалба, че това се случва всеки ден !!! и че няма как да намерят изнудвачите, защото те ползват предплатени карти.
Ами господа полицаи и следователи, намерете начин да проследявате предплатените карти, които тероризират нормалните граждани. Измислете начин да намирате хората, които ограбват самотни възрастни хора чрез подобни сценки и тероризират хиляди хора в България !!! Или изнудването, кражбата, заплахите и причиняването на морални щети не са престъпление ?!
Тази история в различен вариант се е разиграла в рамките на два дни на 3 семейства от един вход в град Враца. Слушала съм и други подобни истории на колеги, приятели, роднини. Във всички случаи служителите на МВР не реагират по никакъв начин.
До кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират редовите граждани в нашата държава? До кога ще има десетки разузнавателни служби, които действат разнопосочно и все не могат да съберат необходимите доказателства, за да се вкарват престъпниците в затвора. До кога ще търпим критики от Европейската Комисия, че в България не се провеждат необходимите реформи в МВР и съдебната система? Замислете се граждани и вижте в програмата на коя партия се обещава, че ако дойде на власт ще проведе реформа в МВР и съдебната система и гласувайте разумно!
Звъни стационарният телефон и вдига жената, при което отсреща мъжки глас започва да й обяснява, стенейки и ревейки, че е синът й и се обажда от полицията, че на тръгване от работа е блъснал дете, което е починало на път за болницата и сега е задържан в полицията за убийство. Мъжът добавя „сега ще ти дам един адвокат и той ще ти обясни какво трябва да направите“...Жената (на 64 години със сърдечно-съдови заболявания) почти прималяла и пред инфаркт казва „един момент да взема нещо, за да записвам“ и оставя слушалката. Мъжът й казва да се обадят на сина им. Тя отива и се обажда на сина си по мобилният телефон, при което като разбира, че той е добре и е още на работа, се успокоява. Връща се на слушалката и започва да държи сметка кой е отсреща и какво иска от нея, при което наглеците продължават да твърдят, че синът й се обажда и защо е звъняла като са й казали да не звъни на никой и заплашват, че сега ще се случи нещо страшно със сина й. Пропуснах да кажа, че изнудвачите дали номер от мобилен оператор, на който жената да звънне за инструкции, докато говори и по стационарния телефон. След като се поуспокояват малко, семейството се обажда в полицията и иска да подаде жалба. Служителите на МВР Враца обясняват, че няма смисъл да се подава жалба, че това се случва всеки ден !!! и че няма как да намерят изнудвачите, защото те ползват предплатени карти.
Ами господа полицаи и следователи, намерете начин да проследявате предплатените карти, които тероризират нормалните граждани. Измислете начин да намирате хората, които ограбват самотни възрастни хора чрез подобни сценки и тероризират хиляди хора в България !!! Или изнудването, кражбата, заплахите и причиняването на морални щети не са престъпление ?!
Тази история в различен вариант се е разиграла в рамките на два дни на 3 семейства от един вход в град Враца. Слушала съм и други подобни истории на колеги, приятели, роднини. Във всички случаи служителите на МВР не реагират по никакъв начин.
До кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират редовите граждани в нашата държава? До кога ще има десетки разузнавателни служби, които действат разнопосочно и все не могат да съберат необходимите доказателства, за да се вкарват престъпниците в затвора. До кога ще търпим критики от Европейската Комисия, че в България не се провеждат необходимите реформи в МВР и съдебната система? Замислете се граждани и вижте в програмата на коя партия се обещава, че ако дойде на власт ще проведе реформа в МВР и съдебната система и гласувайте разумно!
14 Юни 2009
Силен месец за музикалната сцена
Този месец има доста посещения на известни изпълнители на софийска сцена, което е радващо, за тези които се интересуват от музика и търсят нещо по вкуса си. След като на 24 май на сцената на зала България започна петият фестивал „Джаз +“ с концерта на перуанката Сусана Бака, тези дни фестивалът продължи с концертите: на френско-виетнамския китарист Нгуен Ле (12 юни), на перкусиониста Трилок Гурту и неговия квинтет (13 юни) и на германската челистка Аня Лехнер и гръцкия пианист Василис Цабропулос с участието на италианския перкусионист У.Т.Ганди. Който е пропуснал концертите в зала България може да послуша музика от тези изпълнители on-line на адреса на Дюкян Меломан. На мен специално триото Лехнер-Цабропулос-Ганди най-много ми допада като звучене.
На 12 юни в зала 1 на НДК френската певица Патрисиа Каас изнесе първият си концерт в България. Беше неповторимо изживяване, залата беше препълнена (4000 души), чухме любимите си песни: Mon mec à moi, Les homes qui passent, Mademoiselle chante le blues, D’Allemagne, Il me dit que je suis belle и песните от новия й албум Kabaret. Хареса ми това, че гледахме спектакъл, тъй като на сцената освен музикантите от оркестъра (пиано, акордеон, цигулка, контрабас) имаше и клоуни, балони, танц и видео, което разказваше кабаретни истории и показваше снимки на Патрисия Каас от видео-стената. Едно неповторимо изживяване, което ме остави с усещането, че искам да продължи още дълго.
За тези които се пропуснали концертите от последните дни, юни месец предлага още. На 15 юни в рамките на Салона на изкуствата, за който вече писах, в зала 1 на НДК е концерта на виртуозният цигулар Найджъл Кенеди, който идва с още четирима музиканти - Квинтета на Найджъл Кенеди и ще представи нов албум.
На 26 и 27 юни в зала България ще изнесат концерти португалките Сара Тавареш, която е с платинени албуми в Португалия и фадо изпълнителката Ана Моура, която е участвала в проект с Ролинг Стоунс, с които обикаля целия Свят. Сигурно и двата концерта ще са доста добри. Музика на двете португалки може да послушате от Myspace.com.
На края на месеца (30 юни) в НДК идва Майкъл Болтън, който затваря един доста интересен музикален месец, за разлика от следващите сухи откъм посещения на известни изпълнители месеци, с изключение на концерта на Мадона и отменения концерт на Депеш. За всички тези концерти има доста информация из Интернет, а вече и по вестници и списания и афиши. Който има информация за нещо друго, което си заслужава, да сподели.
31 Май 2009
Край на сагата около СДС и Синята коалиция
Вчера Върховният административен съд (ВАС) и лично Председателят му, като председателстващ състава, отмени отказа на Централната избирателна комисия (ЦИК) да регистрира Синята коалиция за изборите за национален парламент и задължи комисията да впише десният съюз. Този акт на съда слага край на сагата около СДС и Синята коалиция. Като гражданин следях с интерес историята около регистрацията на Мартин Димитров за председател на СДС и регистрациите в ЦИК на Синята коалиция за европейските и националните избори. През всичките тези месеци в мен се надигаха няколко въпроса:
- възможно ли е председател, който по устав губи правото си на представителство с насрочване на нов избор за председател, да продължава да иска да представлява „де юре“ и „де факто“ партията си, въпреки волята на съпартийците си?! Кой има полза от подобна ситуация?!
- възможно ли е председател, избран на пряк избор от съпартийците си, което определено е демократичен акт, да не може да бъде вписан от съда половин година?! Кой има полза от това?!
- възможно ли е едно на практика елементарно дело, като промяната на съдебната регистрация на една партия, да бъде такъв „препъни-камък“ за Софийски градски съд (СГС) – все пак това не е дело за углавно престъпление – защо съдиите така устремно си даваха отвод по делото; кой има интерес от не регистрирането на председателя на СДС половин година?! Нали съдебната власт е независима?! Защо определени кръгове от изпълнителната и законодателната власт оказват натиск върху представители на съдебната власт?!
- защо ЦИК отказваше да впише Синята коалиция за европейските и националните избори и се налагаше решенията да бъдат обжалвани пред ВАС – за да се печели време ли – от 24 часа?! или защото някой си мисли, че може наистина безнаказано да лишава гражданите от представителство и партиите от участие в избори?!
- и защо винаги представителите на БСП и ДПС на моменти подпомагани от тези на НДСВ и Атака оспорват регистрацията на СДС и Синята коалиция?!
Колко много въпроси, свързани със СДС и Синята коалиция и тяхното участие на предстоящите два избора. Кой има интерес да спъва една партия и една коалиция от участие в политическия живот на страната?! В какви времена живеем?! Нали „политическият живот в страната се основава на принципа на политическия плурализъм“?! Нали „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“; част от гражданите могат да се окажат непредставени, ако не се регистрират СДС и Синята коалиция за участие в изборите. Къде отива демокрацията тогава?!
Отделен е въпросът, свързан с това, какви хора издига СДС за участие в общите листи? Дали например млад човек на 25-30 години, без политически опит, без да е „врял и кипял“ сред политическите структури, без професионален стаж в дадена област и управленски опит; ще бъде способен народен представител, който ще защитава професионално интересите на избирателите във всички области на живота? В тези редове иде реч за справедливото участие на СДС в политическия живот на страната, а не за естеството на кадрите на партията.
Какъв е планът на определени партийни мозъци със сагата около СДС – наистина да се лишат гражданите от представителство и партията от участие в изборите или да се повиши рейтинга на Синята коалиция, за да може тя да дърпа от гласовете на ГЕРБ?! С цялата тази сага около СДС и Синята коалиция наистина се вдигна рейтинга на десните, но не за сметка на ГЕРБ. Кой е губещият от нечестната игра – десните ли?! Със сигурност не. Според мен дори леви избиратели биха гласували на предстоящите два избора за Синята коалиция „напук“ на БСП, защото в една демократична държава трябва да има справедливост и ред, да се спазват законите и да има независимост на властите. Не може да има политически произвол и силните на деня, които управляват да си правят каквото си искат – в това число и да ограничават правото на определен процент от гражданите на представителство при провеждането на избори. Очаквам с нетърпение предстоящите два избора.
- възможно ли е председател, който по устав губи правото си на представителство с насрочване на нов избор за председател, да продължава да иска да представлява „де юре“ и „де факто“ партията си, въпреки волята на съпартийците си?! Кой има полза от подобна ситуация?!
- възможно ли е председател, избран на пряк избор от съпартийците си, което определено е демократичен акт, да не може да бъде вписан от съда половин година?! Кой има полза от това?!
- възможно ли е едно на практика елементарно дело, като промяната на съдебната регистрация на една партия, да бъде такъв „препъни-камък“ за Софийски градски съд (СГС) – все пак това не е дело за углавно престъпление – защо съдиите така устремно си даваха отвод по делото; кой има интерес от не регистрирането на председателя на СДС половин година?! Нали съдебната власт е независима?! Защо определени кръгове от изпълнителната и законодателната власт оказват натиск върху представители на съдебната власт?!
- защо ЦИК отказваше да впише Синята коалиция за европейските и националните избори и се налагаше решенията да бъдат обжалвани пред ВАС – за да се печели време ли – от 24 часа?! или защото някой си мисли, че може наистина безнаказано да лишава гражданите от представителство и партиите от участие в избори?!
- и защо винаги представителите на БСП и ДПС на моменти подпомагани от тези на НДСВ и Атака оспорват регистрацията на СДС и Синята коалиция?!
Колко много въпроси, свързани със СДС и Синята коалиция и тяхното участие на предстоящите два избора. Кой има интерес да спъва една партия и една коалиция от участие в политическия живот на страната?! В какви времена живеем?! Нали „политическият живот в страната се основава на принципа на политическия плурализъм“?! Нали „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“; част от гражданите могат да се окажат непредставени, ако не се регистрират СДС и Синята коалиция за участие в изборите. Къде отива демокрацията тогава?!
Отделен е въпросът, свързан с това, какви хора издига СДС за участие в общите листи? Дали например млад човек на 25-30 години, без политически опит, без да е „врял и кипял“ сред политическите структури, без професионален стаж в дадена област и управленски опит; ще бъде способен народен представител, който ще защитава професионално интересите на избирателите във всички области на живота? В тези редове иде реч за справедливото участие на СДС в политическия живот на страната, а не за естеството на кадрите на партията.
Какъв е планът на определени партийни мозъци със сагата около СДС – наистина да се лишат гражданите от представителство и партията от участие в изборите или да се повиши рейтинга на Синята коалиция, за да може тя да дърпа от гласовете на ГЕРБ?! С цялата тази сага около СДС и Синята коалиция наистина се вдигна рейтинга на десните, но не за сметка на ГЕРБ. Кой е губещият от нечестната игра – десните ли?! Със сигурност не. Според мен дори леви избиратели биха гласували на предстоящите два избора за Синята коалиция „напук“ на БСП, защото в една демократична държава трябва да има справедливост и ред, да се спазват законите и да има независимост на властите. Не може да има политически произвол и силните на деня, които управляват да си правят каквото си искат – в това число и да ограничават правото на определен процент от гражданите на представителство при провеждането на избори. Очаквам с нетърпение предстоящите два избора.
20 Май 2009
Красота и духовност
В Националният дворец на културата между 11 май и 21 юни се провежда за четиринадесети път, превърналият се в традиция Салон на изкуствата.
http://salon.pagebg.com
Във времена на все по-ширеща се посредственост в България, когато свалянето на филми от интернет замества гледането на прожекции в киносалоните; когато театралните режисьори пригаждат оригиналните текстове към масовия вкус с цел да привлечат повече хора в театрите; когато от телевизионният екран ни облъчват „риалити шоу-та“ и пошли реклами; когато издателите са принудени да организират различни атрактивни игри по време на Пролетния базар на книгата с цел да привлекат внимание и да реализират продажби; когато се създават и разпространяват песни със съмнителна музикална стойност; когато пресата е заливана от статии за убийства, кражби и корупционни схеми...
Ето в такива времена заслужават адмирации, усилията на организаторите на подобни културни събития, които са като светъл лъч, внасящ красота в ежедневието на хора, които биха искали да съхранят и развиват душевността си насред българската действителност.
Благодарение на пролетния Салон на изкуствата например през 2004 година, имах възможност да разгледам изложба на испанския художник Хуан Миро, за когото сигурно не бих чула, ако не беше това събитие, за което пазя все още красив спомен. В рамките на тазгодишния Салон предвиждам да посетя някои изложби, балет, концерт. Има за всякого по нещо – идете и вижте.
http://salon.pagebg.com
Във времена на все по-ширеща се посредственост в България, когато свалянето на филми от интернет замества гледането на прожекции в киносалоните; когато театралните режисьори пригаждат оригиналните текстове към масовия вкус с цел да привлечат повече хора в театрите; когато от телевизионният екран ни облъчват „риалити шоу-та“ и пошли реклами; когато издателите са принудени да организират различни атрактивни игри по време на Пролетния базар на книгата с цел да привлекат внимание и да реализират продажби; когато се създават и разпространяват песни със съмнителна музикална стойност; когато пресата е заливана от статии за убийства, кражби и корупционни схеми...
Ето в такива времена заслужават адмирации, усилията на организаторите на подобни културни събития, които са като светъл лъч, внасящ красота в ежедневието на хора, които биха искали да съхранят и развиват душевността си насред българската действителност.
Благодарение на пролетния Салон на изкуствата например през 2004 година, имах възможност да разгледам изложба на испанския художник Хуан Миро, за когото сигурно не бих чула, ако не беше това събитие, за което пазя все още красив спомен. В рамките на тазгодишния Салон предвиждам да посетя някои изложби, балет, концерт. Има за всякого по нещо – идете и вижте.
17 Май 2009
Защо уникалната израело-арабска комбинация не успя да трогне европейските сърца?!
Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!
Късно снощи завърши 54-то издание на песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Олимпийският комплекс в Москва. За хвърлените милиони долари от руснаците за организиране на конкурса в състояние на световна икономическа криза няма да говоря. Конкурсът беше спечелен от Александър Рибак с рекордните 387 точки, който представяше Норвегия с песента „Приказка“ /Fairy tale/ и който спечели за Норвегия домакинството на Евровизия 2010. На второ място остана песента на Исландия, а на трето – на Азърбейджан.
За участието на България и отпадането й на първия полуфинал, който се проведе на 12 май, ще си спестя подробните коментари, тъй като Българска Национална Телевизия, която организира конкурса, проведе обширен дебат по темата „Става ли тази песен за представяне на подобен международен конкурс?!“. Ясно е, че трябва да има промени в регламента за провеждане на конкурса от БНТ. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан, Турция и Гърция и техните песни, които бяха най-близо до музикалната култура в момента на българите, но това е отделна тема.
За качеството на песните на финала, също няма да говоря. Имаше по-танцувални и комерсиални, от типа, който много пъти е печелил конкурса, като например песните, които представяха Гърция, Турция, Румъния, Азърбейджан, имаше и по-класически изпълнения като песните, които представяха например Великобритания и Малта.
По-главният въпрос обаче, който възникна в мен след финала на конкурса, беше „Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!“ - песента, която представяше Израел - „There must be another way”, изпълнявана от Ноа и Мира Ауад. Песента беше изпълнена на иврит, арабски и английски и целеше да трогне европейските сърца, но уви остана на 16-то място сред 42-те страни участнички. Защо европейците избраха «сладките приказки» и не обърнаха внимание на призива за намиране на изход от ситуацията, в която се намират Израел, палестинските територии и останалите арабски страни?! Нали по принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия, Гърция не гласува за Турция и обратно и т.н. Така беше и тази година: Черна Гора подкрепи Босна и Херцеговина, а Босна и Херцеговина подкрепи Хърватия, Хърватия пък подкрепи Босна и Херцеговина, Сърбия подкрепи също Босна; Турция даде най-много точки /както винаги не за Гърция/ за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция /както винаги не Турция/ гласува с най-много точки за Великобритания; Андора традиционно подкрепи Испания, Армения – Русия, Дания - Норвегия и т.н. и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете.
Ясно е, че обиколката на папа Бенедикт Шеснайсети из Светите земи не е направила особено впечатление на европейците. Идеите на йорданския крал Абдула за мир между Израел и арабите и за организиране на мирна конференция с участието на всички страни някъде през лятото също явно не е на дневен ред за европейците. И без това сме в икономическа криза и избори за Европейски парламент и в тази ситуация е по-приятно да си мислим за «сладки приказки», разказани от един сладък младеж, отколкото да се затормозяваме с още една криза – израело-палестинския конфликт, чието решаване се точи, по-сериозно според мен, от 90-те години и времето на Бил Клинтън и преговорите в Кемп Дейвид, ако не и от 70-те години насам. Президентът Обама е направил заявка за активно участие в разрешаването на израело-арабския конфликт. Редно е, ако наистина бъде организирана мирна конференция до края на годината с участието на всички засегнати страни, и ЕС да изиграе активна роля и да помогне за намиране на изход и за установяване на мир по Светите земи.
Късно снощи завърши 54-то издание на песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Олимпийският комплекс в Москва. За хвърлените милиони долари от руснаците за организиране на конкурса в състояние на световна икономическа криза няма да говоря. Конкурсът беше спечелен от Александър Рибак с рекордните 387 точки, който представяше Норвегия с песента „Приказка“ /Fairy tale/ и който спечели за Норвегия домакинството на Евровизия 2010. На второ място остана песента на Исландия, а на трето – на Азърбейджан.
За участието на България и отпадането й на първия полуфинал, който се проведе на 12 май, ще си спестя подробните коментари, тъй като Българска Национална Телевизия, която организира конкурса, проведе обширен дебат по темата „Става ли тази песен за представяне на подобен международен конкурс?!“. Ясно е, че трябва да има промени в регламента за провеждане на конкурса от БНТ. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан, Турция и Гърция и техните песни, които бяха най-близо до музикалната култура в момента на българите, но това е отделна тема.
За качеството на песните на финала, също няма да говоря. Имаше по-танцувални и комерсиални, от типа, който много пъти е печелил конкурса, като например песните, които представяха Гърция, Турция, Румъния, Азърбейджан, имаше и по-класически изпълнения като песните, които представяха например Великобритания и Малта.
По-главният въпрос обаче, който възникна в мен след финала на конкурса, беше „Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!“ - песента, която представяше Израел - „There must be another way”, изпълнявана от Ноа и Мира Ауад. Песента беше изпълнена на иврит, арабски и английски и целеше да трогне европейските сърца, но уви остана на 16-то място сред 42-те страни участнички. Защо европейците избраха «сладките приказки» и не обърнаха внимание на призива за намиране на изход от ситуацията, в която се намират Израел, палестинските територии и останалите арабски страни?! Нали по принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия, Гърция не гласува за Турция и обратно и т.н. Така беше и тази година: Черна Гора подкрепи Босна и Херцеговина, а Босна и Херцеговина подкрепи Хърватия, Хърватия пък подкрепи Босна и Херцеговина, Сърбия подкрепи също Босна; Турция даде най-много точки /както винаги не за Гърция/ за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция /както винаги не Турция/ гласува с най-много точки за Великобритания; Андора традиционно подкрепи Испания, Армения – Русия, Дания - Норвегия и т.н. и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете.
Ясно е, че обиколката на папа Бенедикт Шеснайсети из Светите земи не е направила особено впечатление на европейците. Идеите на йорданския крал Абдула за мир между Израел и арабите и за организиране на мирна конференция с участието на всички страни някъде през лятото също явно не е на дневен ред за европейците. И без това сме в икономическа криза и избори за Европейски парламент и в тази ситуация е по-приятно да си мислим за «сладки приказки», разказани от един сладък младеж, отколкото да се затормозяваме с още една криза – израело-палестинския конфликт, чието решаване се точи, по-сериозно според мен, от 90-те години и времето на Бил Клинтън и преговорите в Кемп Дейвид, ако не и от 70-те години насам. Президентът Обама е направил заявка за активно участие в разрешаването на израело-арабския конфликт. Редно е, ако наистина бъде организирана мирна конференция до края на годината с участието на всички засегнати страни, и ЕС да изиграе активна роля и да помогне за намиране на изход и за установяване на мир по Светите земи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
