„Аве” – новият добър и награждаван български филм

снимка от Cinefish.bg

Снощи беше награждаването на 16-ият Международен "София филм фест". Филмът „Аве” получи четири награди - за режисура (Константин Божанов), за най-добър балкански филм, наградата на "Кодак" за най-добър български игрален филм, наградата на Гилдията на българските кинокритици. На фестивала бяха представени 260 филма от 52 държави. Филмът "Аве", чиято световна премиера беше на 9 март, на откриването на "София филм фест", до момента обра и редица други международни награди (носител на Специалната награда на журито – Сараево`11, наградата на ФИПРЕССИ във Варшава`11, наградата за млад талант в Хамбург`11, голямата награда "Iron Herring" в Лийдс`11, наградата за най-добър режисьор на фестивала "Златна Роза" - Варна`11 и номинация за "Златна камера" и участие в Седмицата на критиката в Кан`11). Наскоро лентата бе отличена с награди на Седмицата на режисьорите и Мануел Оливейра за най-добър сценарий и най-добър филм, по време на 32-рото издание на Международния Филмов Фестивал Опорто в град Порто, Португалия.

Филмът „Аве” (България, 2012, 86 мин) е романтична драма; сценарист и режисьор  Константин Божaнов, музика Том Пол. В ролите: Ованес Торосян, Анжела Недялкова, Йосиф Сърчаджиев, Николай Урумов, Красимир Доков, Бойка Велкова и др.

По-рано през деня и аз изгледах филма и останах с противоречиви впечатления. Филмът определено е добър, но мен не успя да ме грабне напълно. На излизане от залата си помислих, че има нещо, което му липсва; по време на филма имаше кратки моменти, в които изпитвах скука или досада; но въпреки това историята е интересна, с комични ситуации и трагични моменти; на моменти натоварващ, на моменти оставящ приятно чувство. Играта на двамата главни актьори е много силна, а това е дебют в киното за Анжела Недялкова (красиво момиче  с бъдеще в киното)! „Аве" е любовна история между 17-годишна тинейджърка - Аве - патологична лъжкиня и фантазьорка, избягала от къщи, за да търси най-близкият си човек на света и Камен - интровертен студент-художник, решен, независимо от последствията, да каже истината. Любовните сцени между двамата са много добре направени, издържани с романтика и фин еротизъм, които оставят приятната мисъл „младите да се обичат, друго не им трябва”. "Аве" е филм за случайните моменти и срещи; за пратениците на съдбата, които ни променят; за сблъсъка на младите хора със света на възрастните; за абдикирането на младите от битката с живота в наркотиците и самоубийствата. Филмът трябва задължително да се гледа от почитателите на българското кино.

Трубадурите

През седмицата бях поканена на рожден ден на близка приятелка, която беше решила да събере двадесетина приятели на леко хапване на шведска маса и приятен разговор, съпроводени от музиката и песните на съвременен трубадур. Приятелят на моята приятелка, вече общ приятел, е съвременен трубадур, тоест изпълнява на живо, самостоятелно (без оркестър) музикални произведения за класическа китара, като в някои случаи освен инструменталното изпълнение, той пее и популярни песни в съпровод на класическа китара. Докато слушах изпълнението на трубадура, освен приятното впечатление от музиката, ми стана и много интересно какво е значението на думата, тъй като за мен трубадурите са певци и музиканти, които свързвам с рицарите, принцесите и замъците от Средновековието и реших да се поровя в интернет за повече информация. Такава обаче липсва в изобилие. Обаче явно трубадурите не са само хора свързани със Средновековието; в наши дни има музиканти, които свирят (китара, мандолина, лютня) и пеят и наричат себе си трубадури.

Ето значението на думата „трубадур” в българския тълковен речник: „Средновековен странстващ провансалски певец и поет, който възпява любовта. прил. трубадурски, трубадурска, трубадурско, мн. трубадурски.”

Световната енциклопедия Уикипедия дава следното определение на думата трубадур: „Трубадурите (от френската дума troubadoures) са създатели и изпълнители на песни по време на Средните векове в Европа, обикновено на т.нар. рицарска лирика. Понякога (макар и по-рядко и от знатен произход, в съотношение близко до 3:1) трубадурите биват и жени - трубадурици, които обаче са ползвали по-специфични жанрове и тематики, и само в един от случаите на лесбийска поема (Na Maria) така наречената рицарска лирика. Смята се, че трубадурите са първите, които са възпяли любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава. Въпреки това, те са издигали в почит единствено страданието от несподелената любов, не консумирането й, или поне така е възприето от литературния канон, тъй като в архивите от трубадурната поезия и нейните секуларни инварианти от Средновековието изобилстват и с профанна тематика.”

Аз, като един съвременен трубадур (човек, възпяващ любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава) може би ще се разтърся занапред за информация и в някои специализирани книги. Ако вие разполагате с такава (извън тази за операта Трубадур на Верди), моля пишете.

Потомците

снимка от Cinefish.bg

От петък по кината тръгна още един филм, отличен с много номинации през последните месеци – „Потомците” (The Descendants, САЩ, 2011). Режисьор на филма е Александър Пейн, сценаристи: Александър Пейн, Нат Факсън и Джим Раш. С участието на: Джордж Клуни, Бо Бриджис, Джуди Гриър, Шайлийн Уудли, Амара Милър, Матю Лилард, Робърт Форстър и др. Като жанр филмът е определен като драма, комедия, но за мен, въпреки многото комични ситуации, той в никакъв случай не е комедия, а семейна драма.

"Потомците" беше сред фаворите за наградите „Оскар” с пет номинации, включително за най-добър филм и най-добър актьор във водеща мъжка роля за Джордж Клуни. Филмът спечели „Оскар” в категорията "Адаптиран сценарий". Освен с номинация за „Оскар”, Клуни беше отличен за изпълнението си с награда "Златен глобус" за най-добър актьор в драма, а филмът получи „Златен Глобус” лобус””за най-добра драма.

Сценарият на "Потомците" е базиран на книгата на Кауи Харт Хемингс. Интересното е, че "Потомците" стартира като къс разказ, чието действие се предава през погледа на най-малката дъщеря Скоти. Впоследствие младата писателка започва да пише от гледната точка на Мат Кинг, мъж на средна възраст. Издадената през 2009, книга става мигновен хит сред критиците и получава множество положителни отзиви за умело обрисуваните образи и най-вече този на Мат Кинг (книгата е издадена наскоро и в България).

Филмът е интересен, трогателен (може дори да ви разплаче), за някои натоварващ, човешки, комичен и красив с гледките от Хавайските острови. Филмът изобилства със сцени с широки плажове, зелени планинини, красиви цветя, орхидеи, синьо-зелен океан – много е красиво. Филмът разказва една човешка история, която може да се случи на всеки, независимо дали живее на прекрасен остров (или както някои казват в Рая) или в който и да е континентален град. Никой не е застрахован от внезапен инцидент, който преобръща собственият му живот и този на семейството му; инцидент, при който мъжете, улисани в работохолизма си, разбират, че най-ценното е любовта и семейството и биха дали всичко да поправят нещата, но в такива моменти връщане назад няма; това което остава, е да се гледа напред в бъдещето, да се полагат усилия да се положи ново начало и да се върви напред с ясна представа за промените, които са настъпили, за причините, които са ги породили и за ценностите, които носим в себе си. Филмът е интересен и с това, че показва как местното население държи на родословието, на предците си и на потомците си; земята и рода са най-ценните за обитателите на хавайските острови (както би трябвало да са най-ценното и за всеки нормален човек), никъде другаде няма да се видят толкова много портрети на предшествениците по стените на къщите, колкото в този филм. Филм за любов, изневяра, ревност, благородство, семейни отношения, родствени връзки, приятелство, смърт, необратимост на моментите и значение на ценностите. Това е филм с мисъл и послание, без супергерои и специални ефекти и си заслужава да се гледа от хората, които харесват стойностно кино.

Йони Видал за втори път в България

На 6 март вечерта, Студио 5 в НДК беше домакин на представянето на новия албум на Йони Видал и формацията му Лас Естрейас – Chill Out My Wave. На мен Йони Видал ми е познат от Джаз фестивала в Банско през август 2011, а на моите приятели им беше съвсем непознат; въпреки това, те ми се довериха и всички останахме много доволни.  Концертът ни хареса, останахме с приятно впечатление от музиката, от ентусиазма на изпълнителите, от усмивките на Йони; разтоварихме се от работния ден в приятната атмосфера, която създава Студио 5 и повече от час и половина минаха като 5 минути. Музикантите започнаха концерта почти в 19 часа, свириха без почивка и през цялото време показваха, че се радват на срещата с публиката и на факта, че някои от тях са отново в България, наслаждаваха се на свиренето си и искаха да доставят наслада и на публиката, която ги аплодираше ентусиазирано. Музикантите показаха и мартеничките, които носеха на ръцете си от домакините. Този път Йони Видал беше с различен състав от Банско; в изпълненията му памагаха Анджело Криши (ударни), Фабио Пики (клавишни) и Ален Ринало (бас). Албумът на белгийският композитор, китарист и вокалист с испански корени, предава впечатления и вдъхновение, събирани от цял свят. Десетте парчета са резултат от петгодишна работа и представят смес от испански ритми и джаз китара, будистки напеви, фламенко и електро лаундж. Музикантите гостуват за втори път в България по покана на д-р Илиев и Международния джаз фестивал Банско и на посланика на Кралство Белгия в България (които бяха специално поздравени в края на концерта с по-бурни латино ритми). Групата ще прави по време на престоя си у  нас и фото-сесия с българския фотограф Валентин Димитров.

Йони Видал - класическа китара, бас, вокал. Испанец по произход, той е роден в Лиеж, Белгия. Изучава класическа китара, класическо пеене, теория; джаз-китара, джаз-хармония, джаз-импровизация и др. Свири буквално във всички стилове - испански, латино, джаз, соул, рок, блус, поп, джаз-рок, фюжън, acid jazz, класическа китара, латино-джаз, chill out, lounge.

Маската на властта

Снощи изгледах „Маската на властта”, един от претендентите за тазгодишните Оскари; филм, който влиза в групата на филмите, които се гледат вече само от киномани; филм с мисъл и послание, без екшън, супергерои, взривове, върколаци и специални ефекти. Премиерата за България беше на 24 февруари. „Маската на властта” (The Ides of March, САЩ, 2011) е драма, към което аз бих добавила и политическа; филмът имаше номинация за Оскар 2012 за най-добър адаптиран сценарий, но не спечели. Режисьор на филма е Джордж Клуни, сценаристи: Бо Уилимън, Грант Хеслов; по книгата на Бо Уилимън. С участието на: Джордж Клуни, Райън Гослинг, Евън Рейчъл Ууд, Филип Сиймур Хофман, Пол Джамати, Мариса Томей, Джефри Райт, Макс Мингела и др. Филмът е интересен, но аз като че ли имах по-големи очаквания и останах леко разочарована от позната интрига; актьорският състав е много силен, дори последните месеци се е обсъждало с изненада в киносредите липсата на номинация за Райън Гослинг.

Филмът разказва за интригите, които съпътстват една кандидат-президентска кампания на демократите в Щатите; за трансформацията, която преживява млад, преуспяващ прессекретар, идеалист, вярващ в своя кандидат и работодател до безскрупулен играч от голямата политика. Филмът е разказ за политика, власт, влияние, амбиции, лоялност, морал, предателство, отмъщение и разбира се секс (като че ли не е възможна кампания за президент без секс със стажантка). За пореден път се убеждаваме, че политиката е мръсна игра, в която липсва морал и за идеалистите или няма място, или бързо се отърсват от идеалите си, ако искат да останат в света на голямата политика, а благородните каузи са обречени – това е положението още от римската империя до днес и така ще бъде занапред, защото такава е човешката природа. Филмът е добър и ще е интересен на киноманите.

Артистът – едно малко бижу за ценители

От 24 февруари, по кината в България, тръгна филмът „Артистът” (Франция, Белгия, 2011); романтичната драма, за която цялата световна киноиндустрия говори в последните месеци. Аз очаквах с нетърпение филма, изгледах го веднага, след като тръгна по кината и не останах разочарована. Филмът е черно-бял и ням, но е много добър; лъхащ на романтика, на комедия и драма; интересен, забавен, вълнуващ, трогателен, човешки. Въпреки, че актьорите не говорят, филмът не е досаден и 100-те минути минават неусетно; липсата на цветове в картините не пречи на колорита на характерите и сцените във филма. Това е един добър филм, за ценители на киноизкуството; филм бижу, който събра 64 награди от всевъзможни фестивали по цял свят, от световната си премиера през май 2011 до сега. Филм, който си заслужава да се гледа.

Режисьор и сценарист – Мишел Азанависиюс; продуцент - Томас Лангман. В ролите Жан Дюжарден, Беренис Бежо, Пенелопе Ан Милър, Джон Гудмън, Джеймс Кромуел и др., и три сладки кучета (в ролята на едно), които са страхотни актьори.

Действието във филма се развива между 1927 и 1932, в разцвета на нямото кино, навлизането на звука във филмите, и в началото на голямата депресия в щатите. Филмът разказва за съдбата на Джордж Валентин, звезда на нямото кино и за обратите, които преживява в този отрязък от време. Във филма има блясък, богатство, слава, амбиция, нещастие в семейния живот, красива любов, неточни преценки и липса на далновидност, падение, нещастие, банкрут и въздигане от пепелта до блясъка и славата с помощта на истинската любов. Филмът ще ви развълнува (може и да ви разплаче) и ще ви хареса с човешката история, с красивите костюми, бижута, прически на хората от началото на миналия век.

Филмът спечели преди дни 5 награди Оскар за: най-добър филм, за най-добър режисьор, за главна мъжка роля, за оригинална музика (Людовик Бурс) и за костюми (Марк Бриджес). 1929 година е последната, в която черно-бял, ням филм грабва най-голямата награда на Оскарите; лентата носи името "Крила” и освен приза за най-добър филм, печели и първата награда на академията за най-добри инженерни ефекти. Тогава на церемонията присъстват 270 гости, билетите струват 5 долара, а връчването на наградите трае общо 5 минути. Освен 5-те Оскара, „Артистът” има 7 отличия БАФТА, три "Златни глобус"-а и 6 „Сезара”. Жан Дюжарден получи до сега освен "Оскар", наградата на кинофестивала в Кан за най-добра мъжка роля, "Златен глобус", британската награда БАФТА, наградата на Гилдията на американските актьори, наградата на Австралийската филмова академия, наградите за мъжка роля на филмовите фестивали в Холивуд и Санта Барбара, наградите на Дружеството на лондонските филмови критици, на Дружеството на филмовите критици от Финикс и на Дружеството на филмовите критици от Лас Вегас и наградата "Независим дух".

Въпреки, че за първата седмица от излъчването си филмът не може да влезе в първата десетка по гледаемост в България, "Артистът" постига това, което безброй други съвременни ленти, изобилстващи от специални ефекти, не успяват: той е ням, черно-бял и забавлява без да затормозява, държи интереса на публиката от началото до края. Препоръчвам го за гледане от киноманите.

Тоска – един много добър спектакъл на софийската опера

снимка от сайта на Софийска опера и балет

Вчера успях да се насладя на една от най-известните опери в оперното изкуство – „Тоска” на сцената на Софийска опера и балет. Премиерата на операта на софийска сцена беше на 12 ноември 2011 под диригентството на Алесандро Санджорджи. През ноември не успях да взема билети, но ето, че за следващите спектакли през февруари успях. Диригент на спектаклите на 18 и 19 февруари е Виктор Плоскина, Главен диригент на Националния академичен театър за опера и балет - Минск, Беларус, с богат и разнообразен симфоничен и оперен репертоар. На 18 февруари съставът беше: Цветана Бандаловска (Тоска), Мартин Илиев (Марио Каварадоси), Никола де Микеле (барон Скарпия), Петър Бучков (Анджелоти), П. В. Петров (клисар), Николай Павлов (Сполета), Антон Радев (Шароне), Димитър Станчев (Тъмничар), Антония Иванова (овчарче). Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш; с участието на оркестър и хор на Софийска опера и балет и хор на Софийските момчета. До края на сезона „Тоска” ще се играе само още веднъж през март с диригент Алесандро Санджорджи, така че не пропускайте да вземете билети. Спектакълът е много добър, певците пеят страхотно и играят много добре, напълно пресъздават емоциите на героите; костюмите ми харесаха, декорите не ми харесаха особено, но като цяло сценографията е подходяща. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. На края на спектакъла съставът отнесе много аплодисменти и подвиквания „браво”. Играта на Цветана Бандаловска и Мартин Илиев беше въздействаща и успя да ме развълнува; като цяло спектакълът успя да ме впечатли.

„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. За пръв път у нас „Тоска” се изнася от Софийската народна опера през 1925 г. под диригентството на Юрий Померанцев в сценична постановка на Хр. Попов. Участват Флория Тоска, знаменита певица; Марио Каварадоси, художник; Барон Скарпия, шеф на полицията; Анджелоти; Клисар; Сполета, полицейски агент; Шароне, офицер; Ключар на затвора; Овчарче; Кардинал, свещеници, хористи, деца, офицер, сержант, войници, полицейски агенти, граждани, гражданки, прокурор, богомолци. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго).

На 3 февруари 2012 Варненската опера е представила премиерният си спектакъл по операта на Джакомо Пучини “Тоска“ с Димитринка Райчева (Тоска), Емил Иванов (Каварадоси) и Нико Исаков (Барон Скарпия), под диригентството на главния художествен ръководител на Държавна опера Варна Борислав Иванов. Така, че в момента „Тоска” се играе и на софийска и на варненска сцена, надявам се с голям успех.

PS Това е единствената опера до сега, която с удоволствие бих гледала отново на софийска сцена - интресено ми е да чуя представянето и на другия състав...може и да го направя.