Показват се публикациите с етикет опера. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет опера. Показване на всички публикации

27 февруари 2026

Премиера на "Макбет" на Софийската опера

 

На 25 и 26 февруари с два различни състава Софийската опера представи първата премиера за 2026 г. – операта „Макбет“ от Джузепе Верди с либрето на Франческо Мария Пиаве по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Аз гледах премирата през втората вечер.

В ролите гледахме Бисер Георгиев – Макбет, Петър Бучков – Банко, Габриела Георгиева – лейди Макбет, Даниела Панчевска – придворна дама, Даниел Дамянов – Макдъф, Хрисимир Дамянов – Малкълм. (3:00 часа с 1 антракт) С участието на оркестър и хор на Софийската опера. Диригент беше Алесандро Д’Агостини, режисьор на постановката е Вера Петрова, сценография и костюми – Мария Колева.

Не си спомням спектатъл на Софийската опера, за който да искам да напиша толкова негативен коментар, но винаги има първи път. Костюмите в спектакъла са мрачни, основно в черно; някои, като тези на вещиците, са дори много грозни; така и не разбрахме защо три от жените носеха еленови рога и защо от време на време ги сваляха и от време на време ги слагаха (това образът на богинята Хеката ли е, но защо в три?!, древногръцката богиня Хеката е една). Сцената е тъмна и неприветлива, но може би това е търсен ефект, иначе сценографията е интересна – гроб-трон, планина-дворец, интересни акценти с костюми в червено и светлини в червено, които препращат към кръвта от убийствата вероятно. Моята компания дори нямаше желание да гледа сцената, а в голяма част от действието си държа очите затворени и слушаше музиката, чак толкова неприятно впечатление идваше от сцената. На мен пък във втората част след антракта (трето и четвърто действие) ми стана доста досадно, чаках да свърши. Да не говорим, че в залата беше доста топло, при което от досада и топлина едва се сдържах да не заспя. Добре, че на сайта може да се прочете синопсис, защото от представеното на сцената, така и не можахме да схванем действието. Разбирам, че в действието е имало Пазител на сънищата и явно това е пластичният, доста изразен с играта си, полугол мъж, който така и не разбрахме каква роля изпълнява на сцената и който събра доста аплодисменти след края на представлението. Вещиците се движеха доста нелепо, имат нужда да минат през едно истинско събиране на жени с тантрични, енергийни практики, за да видят как наистина може да се движи една вещица. Не претендирам да разбирам от музика и оперно пеене, въпреки че постоянно слушам опера и класическа музика, и с цялото ми уважение към човека Бисер, но певеца Бисер Георгиев не е за тази сцена. Слушала съм го явно в „Джани Скики“ и „Адриана Лекуврьор“, където не ми е направил толкова лошо впечатление, но тук ясно се видя, че просто не му достига въздух да пее и няма сила на гласа и това е мнение на трима зрители, които обсъдихме изпълнението му, а не само мое. На мен, както винаги, ми хареса изпълнението на Петър Бучков като Банко и на Габриела Георгиева като лейди Макбет. Браво на двамата, получиха и много аплодисменти от зрителите. Браво и на хора. Изпълнението на хора и на Петър Бучков и Габриела Георгиева; както и пластичността на полуголия мъж спасиха представлението. Въпреки, че в края на спектакъла съставът получи дълги аплодисменти, силно се съмнявам операта да се е харесала на мнозинството. Доста старнен спектакъл, не го препоръчвам за гледане.

  

Премиерата на операта „Макбет“ е на 14 март 1847 във Флоренция. Операта има две редакции – италианска и френска. Композиторът сам определя творбата като ключова за своето развитие, в която музиката служи пряко на драмата и я посвещава на своя приятел и благодетел Антонио Бареци, баща на първата му съпруга.

 

01 февруари 2026

Турандот отново на Софийска сцена

 

На 28-ми януари Софийска опера и балет представи операта "Турандот"  от Джакомо Пучини. Първото изпълнение на операта е на 26 април 1926 година в Ла Скала, което прави вече 100 история, а тази постановка на Пламен Карталов е от 1995 г., което прави 30 години на Софийска сцена. Аз съм гледала два пъти до сега версии на тази постановка, за което блогът е писал през 2025 г и през 2012 г.

В ролите гледахме: Цветелина Василева – Турандот китайска принцеса, Адриан Думитру - принц Калаф, Станислава Момекова – Лиу млада робиня, Светозар Рангелов – Тимур детрониран татарски цар, Ангел Антонов, Атанас Младенов и Даниел Острецов - Пинг, Панг, Понг; Красимир Динев – Алтум китайски император.  Императорска стража, помощници на палача, духовници, висши чиновници, слуги, войници, сенки на покойници, народ – оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет под диригентството на Григор Паликаров. С участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче“. (2.40 ч с два антракта)

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов; сценография и костюми – Йоанна Маноледаки.

История за жестокост, омраза, смърт, любов, саможертва на влюбена жена; силни страсти. Любовта е светлината на света“, с тези думи завършва операта. Костюмите са красиви, декорът и сценографията също са много интересни и красиви. Адриан Думитру изпя известната ария Nessun Dorma доста вдъхновяващо и получи много аплодисменти, много ми хареса, но моята компания не хареса като цяло неговото изпълнение, а хареса женските партии Станислава Момекова и Цветелина Василева. На мен пък ми харесаха повече мъжките роли на Калаф, Тимур и тримата старейшини и хоровите изпълнения. Nessun Dorma беше най-вдъхновяващия ми момент. Последното действие беше доста наситено и силно, като цяло постановката се хареса на публиката и получи дълги аплодисменти, на мен обаче малко ми поомръзна да я гледам. Заслужава да бъде гледана, ако не сте я гледали.

 

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. 

15 декември 2025

"Травиата", разказ за любовта и саможертвата

На 11, 12, 13 и 14 декември Софийската опера представи операта „Травиата“ от Джузепе Верди. Аз съм гледала спектакъла няколко пъти, но тъй като видях, че канадското сопрано Керълайн Подолак гостува отново в ролята на Виолета Валери, си взех билет за нейната вечер на 12-ти.

 

Участваха Карълайн Подолак - Виолета Валери; Цвета Сарамбелиева - Флора Бервоа, приятелка на Виолета; Благовеста Мекки-Цветкова Анина, камериерка на Виолета; Рейналдо Дроз - Алфред Жермон; Джанер Акгюн - Жорж Жермон, Хрисимир Дамянов - Виконт Гастон Дьо Леториер; Петър Бучков - Барон Дюфол; Николай Войнов - Маркиз Д`Обини; Ангел Христов - Доктор Гренвил. (3 часа с два антракта)

Диригент на спектакъла беше Григор Паликаров. Режисьори са Вера Петрова и Пламен Карталов, сценография и костюми Иван Савов, хореография Риолина Топалова. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера.

 

Тази постановка е една от най-добрите на Софийската опера през последните години. Сценографията е страхотна, декорите и костюмите са пищни и много красиви (хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци; салонът на бала, и в четвърто действие, прозореца, през който влиза глъчка от улицата). Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век, създават автентична атмосфера на сцената. За разлика от предишно гостуване на Подолак, за което блогът е писал тук, този път го имаше уау ефекта. Подолак, Рейналдо Дроз и Джанер Акгюн пяха и играха прекрасно в ролите на Виолета, Алфред и неговия баща; заслужиха дълги аплодисменти след всяко действие и на края, и подвиквания „Браво“. Пяха емоционално, трогателно, разчувстващо, дори просълзиха някои от нас. Извън тях тримата, бих отличила и Цвета Сарамбелиева, и Петър Бучков като барона. Както каза моя приятелка: „Голям кеф“. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми харесва, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала, като ангел с разперени крила. Наистина вечерта на 12-ти декември беше празник за сетивата за почитателите на оперното изкуство. Препоръчвам горещо за гледане.

 

Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими. Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време.