„Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера
в едно действие от Пиетро
Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо
Менаши по едноименната сицилианска
новела (и театрална пиеса) на Джовани Верга от 1884. Премиерата на
„Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям
успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често
„Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през
1880 г. по Великден. Действащи лица:
Сантуца, млада селянка (сопран) – Мариана Цветкова, Туриду, млад селянин (тенор) – Даниел Дамянов, Лучия,
негова майка (мецосопран) – Румяна Петрова,
Алфио, колар (баритон) – Пламен Димитров,
Лола, негова жена (мецосопран) – Благовеста Мекки-Цветкова, селяни и селянки - хор на Софийската опера и балет.
Диригент Иван Ангелов, режисьор на спектакъла е Пламен
Карталов, сценография и костюми - Роберта Монополи.
Спектакълът
много ми хареса, още в първите минути действието и сцената (или по-скоро музиката и костюмите) наистина ми
напомниха за Сицилия и за филма „Кръстникът”, в чиято трета част убийството на
дъщерята на Майкъл Корлеоне става именно след оперен спектакъл на Cavalleria rusticana на стълбите на операта,
а по време на действието тече разправата с неговите врагове. Сценографията
представя селския площад с църквата и винопродавницата, на който се срещат
основните герои; костюмите са в духа на мястото на действие. Мариана Цветкова в
ролята на Сантуца ме караше да настръхвам всеки път, когато запееше (много
добро вокално изпълнение, много добра драматична роля). Румяна Петрова и Даниел
Дамянов също играха и пяха много добре.
Спектакълът ми
хареса и заради приятната музика, познатите арии на Туриду, Сантуца и Алфио и
заради оркестровото интермецо, което ми напълни душата. След като се прибрах,
зарадена от приятните впечатления изгледах и музикалния филм-опера „Селска
чест” на Франко Дзефирелли. „Селска чест” се нарежда сред оперите като „Тоска”
и „Любовен елексир”, които бих гледала многократно през годините, заради
наситената с емоционалност музика. Дори и да гледате само „Селска чест” пак си
заслужава да си купите билет и да отидете до операта. Препоръчвам горещо.
„Операта „Селска чест“ е
ярко музикално-сценично произведение, чиято музика е наситена със силни чувства
и голямо драматично напрежение. Пиетро Маскани е създал извънредно мелодична и
изпълнена със страст и темперамент музика, изградена върху интонациите на
италианската песенност. Емоционалната напрегнатост оказва неотразимо
въздействие върху слушателите.”
„Джани Скики” е
комична опера от Джакомо Пучини в едно действие. Автор на либретото е
Джоакино Форцано. Тя е последната от Триптих – поредица от три едноактни опери.
Изпълнена е за първи път през 1918 г. В основата на сюжета й са няколко реда от
„Ад“ („Божествена комедия“ от Данте), в които се споменава авантюристът и
измамник Джани Скики, наказан за своите грехове. Действието се развива във
Флоренция през 1299 г.
Действащи лица: Джани Скики (баритон) – Бисер
Георгиев, Лаурета, негова дъщеря (сопран) – Любов Методиева, Роднини на Донати:
Старата Дзита (мецосопран) – Румяна Петрова, Ринучо, неин племенник (тенор) –
Кирил Шарбанов, Герардо, племенник на Донати (тенор) – Николай Павлов, Нела,
съпруга на Герардо (сопран) – Елена Стоянова, Герардино, техен син (сопран) –
Антония Иванова, Бето ди Синя, зет на Донати (бас) – Петър Бучков, Симоне,
братовчед на Донати (бас) – Светозар Рангелов, Марко, син на Симоне (баритон) –
Антон Радев, Ческа, съпруга на Марко (мецосопран) - Благовеста
Мекки-Цветкова, Маестро Спинелочо,
лекар (бас) – Илия Илиев, Амантио ди Николао, нотариус (баритон) – Александър
Георгиев, Пинелино, обущар (бас) – Кирил Стоянов, Гучо, бояджия (бас) –
Мирослав Андреев.
Диригент Иван
Ангелов, режисьор Пламен Карталов, сценография Роберта Монополи, костюми Станка
Вауда.
Сценографията в
спектакъла ми хареса, костюмите също бях красиви, напомнящи донякъде за времето
и мястото на действие; изпълнителите играеха добре, като актьори в театрална
постановка и някои моменти бяха комични; музиката в операта не ме впечатли
особено, единствената позната ария ми се стори тази на Лаурета (O mio babbino caro). Като цяло
спектакъла ми хареса, но по-малко отколкото „Селска чест”.
Доколкото видях Бургаската опера
също представя през този сезон операта „Селска чест” заедно с балета на Морис
Равел „Болеро”. Операта в Стара Загора пък е включила в репертоара си от
последния сезон операта „Джани Скики”. И в двата града любителите на опера си заслужава да наминат през операта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар