Варненският театър гостува на софийска сцена

Преди време бях писала за гостуването на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна на софийска сцена с постановката „Ричард III”. Между 1 и 4 февруари варненският театър гостува отново на софийска сцена. На 1 февруари театърът представи на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" новата си постановка „Вуйчо Ваньо” (премиера от октомври 2012). Спектакълът „Вуйчо Ваньо” е с три номинации за награди Икар 2013 - за режисура (проф. Пламен Марков), за главна женска роля (Гергана Плетньова), и за авторска музика (Калин Николов). Пиесата на Чехов се поставя за първи път от варненския театър и от режисьора проф. Пламен Марков. Мира Каланова е автор на сценографията и костюмите, Калин Николов е автор на музиката. Участват: Стоян Радев (Иван Войницки или вуйчо Ваньо),  Пенко Господинов (д-р Астров), Михаил Мутафов (проф. Серебряков), Луиза Григорова (Елена Андреевна), Гергана Плетньова (Соня), Веселина Михалкова (Войницка или Mamman), Свилен Стоянов (Телегин), Пламен Димитров (Eфим), Нели Вълканова (Марина), Юлияна Чернева (добавения от режисьора персонаж на чуждата гувернантка Marine).

Пиесите на Чехов са класика, постановки на „Вуйчо Ваньо”, „Три сестри”, „Вишнева градина” и „Чайка” гледам задължително, когато някой театър ги постави, за това и сега с удоволствие се съгласих да гледам „Вуйчо Ваньо” на варненския театър, когато приятелка предложи да купи билети. Между другото Младежкия театър постави в последните години много силни постановки „Вуйчо Ваньо” и „Три сестри” (втората все още се играе, препоръчвам я). „Вишнева градина” на Народния и „Чайка” на Театъра на армията не са толкова добри, но пак си заслужава да се гледат. Но да се върна на „Вуйчо Ваньо” от петък вечер – актьорите играха много силно. Гергана Плетньова прави силна роля на покорна работлива дъщеря, на влюбена жена, на гневна съперница и на нещастно отхвърлена и има вероятност да грабне Икар. Стоян Радев и Пенко Господинов също играят много добре; забележителна беше и Веселина Михалкова в ролята на Маман, която невъзмутимо чете, докато света около нея се срива. Михаил Мутафов само ми звучеше малко слабо за сцената и залата, като че ли да беше изморен и без сили да играе. Костюмите ми харесаха, в духа на времето и мястото на действието, сценографията не е нещо особено, но е подходяща. В спектакъла имаше много нещастие, примиренчество и безизходица, поляти с много чай и водка. Нещастието и безизходното положение на вуйчо Ваньо и Соня трогват и те карат да им симпатизираш, докато наглостта на професора дразни; примиренчеството на доктора те кара да се бунтуваш, а нещастието и наивността на Елена Андреевна те учудват. Всички актьори играят с добра спойка помежду си и според мен не оставят равнодушни зрителите с играта си. Като цяло се получава една добра постановка, която ме накара да остана и след антракта от интерес въпреки, че ме втресе и вдигнах температура. Залата на Сатиричния театър в петък вечер беше препълнена; след гостите бяха известни режисьори, актьори, журналисти, критици. Като цяло, ако съдя по ставането на крака и аплодисментите, залата хареса постановката, на мен и компанията спектакълът също ни хареса.

На мен може би само като кръпка ми стоеше монологът със събличането на вуйчо Ваньо (ако това разсъбличане го нямаше, според мен постановката само би спечелила още повече). Чудя се защо напоследък всеки режисьор включва разсъбличане в спектакъла си?! Например в случая Вуйчо Ваньо, или Хамлет на Гърдев, който тича чисто гол по сцената няколко минути, или Михаил Мутафов, който се разсъблича в Пиеса за бебето пак на Гърдев. Режисьори почитаеми, спектаклите ви само биха спечелили, ако пропуснете тези ненужни разсъбличания на актьорите, граничещи с порнография, които нямат нищо общо с текста и замисъла на автора. 

В програмата на гастрола са още "Ричард III" от Шекспир, спечелила три награди Икар през 2012-та (2 февруари); "Паметта на водата" по пиесата на Шийла Стивънсън – режисьорски проект на Стоян Радев (3 февруари) и "Дон Жуан, или Любовта към геометрията" по Макс Фриш, постановка на Георги Михалков, сценография - Петър Митев, музика - Иван и Веселина Драголови, хореография - Ива Караманчева (4 февруари).

П.П.  В годишните номинации за ИКАР 2013 – приза на Съюза на артистите в България, Гергана Плетньова от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ взе наградата за водеща женска роля за ролята си на Соня във "Вуйчо Ваньо".