"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.

Премиера на "Макбет" на Софийската опера

 

На 25 и 26 февруари с два различни състава Софийската опера представи първата премиера за 2026 г. – операта „Макбет“ от Джузепе Верди с либрето на Франческо Мария Пиаве по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Аз гледах премирата през втората вечер.

В ролите гледахме Бисер Георгиев – Макбет, Петър Бучков – Банко, Габриела Георгиева – лейди Макбет, Даниела Панчевска – придворна дама, Даниел Дамянов – Макдъф, Хрисимир Дамянов – Малкълм. (3:00 часа с 1 антракт) С участието на оркестър и хор на Софийската опера. Диригент беше Алесандро Д’Агостини, режисьор на постановката е Вера Петрова, сценография и костюми – Мария Колева.

Не си спомням спектатъл на Софийската опера, за който да искам да напиша толкова негативен коментар, но винаги има първи път. Костюмите в спектакъла са мрачни, основно в черно; някои, като тези на вещиците, са дори много грозни; така и не разбрахме защо три от жените носеха еленови рога и защо от време на време ги сваляха и от време на време ги слагаха (това образът на богинята Хеката ли е, но защо в три?!, древногръцката богиня Хеката е една). Сцената е тъмна и неприветлива, но може би това е търсен ефект, иначе сценографията е интересна – гроб-трон, планина-дворец, интересни акценти с костюми в червено и светлини в червено, които препращат към кръвта от убийствата вероятно. Моята компания дори нямаше желание да гледа сцената, а в голяма част от действието си държа очите затворени и слушаше музиката, чак толкова неприятно впечатление идваше от сцената. На мен пък във втората част след антракта (трето и четвърто действие) ми стана доста досадно, чаках да свърши. Да не говорим, че в залата беше доста топло, при което от досада и топлина едва се сдържах да не заспя. Добре, че на сайта може да се прочете синопсис, защото от представеното на сцената, така и не можахме да схванем действието. Разбирам, че в действието е имало Пазител на сънищата и явно това е пластичният, доста изразен с играта си, полугол мъж, който така и не разбрахме каква роля изпълнява на сцената и който събра доста аплодисменти след края на представлението. Вещиците се движеха доста нелепо, имат нужда да минат през едно истинско събиране на жени с тантрични, енергийни практики, за да видят как наистина може да се движи една вещица. Не претендирам да разбирам от музика и оперно пеене, въпреки че постоянно слушам опера и класическа музика, и с цялото ми уважение към човека Бисер, но певеца Бисер Георгиев не е за тази сцена. Слушала съм го явно в „Джани Скики“ и „Адриана Лекуврьор“, където не ми е направил толкова лошо впечатление, но тук ясно се видя, че просто не му достига въздух да пее и няма сила на гласа и това е мнение на трима зрители, които обсъдихме изпълнението му, а не само мое. На мен, както винаги, ми хареса изпълнението на Петър Бучков като Банко и на Габриела Георгиева като лейди Макбет. Браво на двамата, получиха и много аплодисменти от зрителите. Браво и на хора. Изпълнението на хора и на Петър Бучков и Габриела Георгиева; както и пластичността на полуголия мъж спасиха представлението. Въпреки, че в края на спектакъла съставът получи дълги аплодисменти, силно се съмнявам операта да се е харесала на мнозинството. Доста старнен спектакъл, не го препоръчвам за гледане.

  

Премиерата на операта „Макбет“ е на 14 март 1847 във Флоренция. Операта има две редакции – италианска и френска. Композиторът сам определя творбата като ключова за своето развитие, в която музиката служи пряко на драмата и я посвещава на своя приятел и благодетел Антонио Бареци, баща на първата му съпруга.

 

Турандот отново на Софийска сцена

 

На 28-ми януари Софийска опера и балет представи операта "Турандот"  от Джакомо Пучини. Първото изпълнение на операта е на 26 април 1926 година в Ла Скала, което прави вече 100 история, а тази постановка на Пламен Карталов е от 1995 г., което прави 30 години на Софийска сцена. Аз съм гледала два пъти до сега версии на тази постановка, за което блогът е писал през 2025 г и през 2012 г.

В ролите гледахме: Цветелина Василева – Турандот китайска принцеса, Адриан Думитру - принц Калаф, Станислава Момекова – Лиу млада робиня, Светозар Рангелов – Тимур детрониран татарски цар, Ангел Антонов, Атанас Младенов и Даниел Острецов - Пинг, Панг, Понг; Красимир Динев – Алтум китайски император.  Императорска стража, помощници на палача, духовници, висши чиновници, слуги, войници, сенки на покойници, народ – оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет под диригентството на Григор Паликаров. С участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче“. (2.40 ч с два антракта)

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов; сценография и костюми – Йоанна Маноледаки.

История за жестокост, омраза, смърт, любов, саможертва на влюбена жена; силни страсти. „Любовта е светлината на света“, с тези думи завършва операта. Костюмите са красиви, декорът и сценографията също са много интересни и красиви. Адриан Думитру изпя известната ария Nessun Dorma доста вдъхновяващо и получи много аплодисменти, много ми хареса, но моята компания не хареса като цяло неговото изпълнение, а хареса женските партии Станислава Момекова и Цветелина Василева. На мен пък ми харесаха повече мъжките роли на Калаф, Тимур и тримата старейшини и хоровите изпълнения. Nessun Dorma беше най-вдъхновяващия ми момент. Последното действие беше доста наситено и силно, като цяло постановката се хареса на публиката и получи дълги аплодисменти, на мен обаче малко ми поомръзна да я гледам. Заслужава да бъде гледана, ако не сте я гледали.

 

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано.