Балетът на Софийската опера стартира сезон 2026/2027 с "Ромео и Жулиета"

Балетът на Софийска опера и балет откри сезон 2026/2027 на 8, 10 и 11-ти октомври с изпълнение на балета „Ромео и Жулиета“. Завърших сезона си 2024/2025 в Софийска опера и балет с „Ромео и Жулиета“ на езерото Панчарево, за което блогът писа тук, и започнах сезон 2026/2027 със същия спектакъл, но в зала, с музика на живо, а не на запис, с повече декори и с друг състав. Мога да кажа, че има голяма разлика в двата варианта на спектакъла.

„Ромео и Жулиета“, по едноименната трагедия на Уилям Шекспир, е може би най-известната любовна история в историята на литературата и изкуството, и тук е облечена в музиката на Сергей Прокофиев (композитор и либретист). Концепцията на спектакъла, режисура и хореография са на Калоян Бояджиев. Сценографията е на Евен Борсум, а дизайна на костюмите е на Ингрид Ниландер.

С приятелки гледахме балета на 11-ти октомври, като в главните роли гледахме: Жулиета – Марта Петкова, Ромео – Фредерико Пинто, Меркуцио – Винченцо Каруана, Тибалт – Етиен Полети (за първи път), Бенволио – Такафуми Тамагава, Парис – Енрико Гриво, Сеньора Капулети – Шарлот Берар, Сеньор Капулети – Георги Аспарухов, дойката – Марина Маринова, Падре Лоренци – Дарио Йовчевски; солисти и кордебалет на Софийска опера и балет. Диригент на оркестъра бе Григор Паликаров. (3,10 мин с два антракта)

Спектакълът е много добър. Изпълнението на оркестър беше много добро и успя да запечата определени мотиви от музиката в съзнанието ни по време на спектакъла и след него. Костюмите са много красиви. Сценографията е доста интересна. Аз супер много харесвам Марта Петкова и от трите дати бях избрала тази с нейно участие, но за първи път от много години не можах да я възприема като Жулиета, стоеше ми странно въпреки, че за пореден път танцува ефирно, емоционално, перфектно. Балетистите като цяло танцуваха и играха страхотно; усетихме чрез танца и играта им десетките емоции на героите. Сцените с фехтовка също бяха много добри. Всички изпълнители на сцената се справиха блестящо. Препоръчвам го горещо за гледане като всички балети на Софийска опера и балет, за които блогът е писал.

 * Снимката е на Софийска опера и балет

"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.