31 октомври 2022

"Селска чест" с Александрина Пендачанска

снимки на Софийска опера и балет

На 28 и 30 октомври
Софийската опера и балет беше поканила Александрина Пендачанска за първи път в ролята на Сантуца в операта „Селска чест” (роля, в която дебютира през 2018 г. в театър „Ла Моне“ в Брюксел). През годините на своята кариера, Александрина пее в едни от най-престижните оперни театри в света, печели множество международни награди, има три номинации за награда „Грами“, репертоарът й включва повече от 60 роли. Тъй като тя гостува рядко (гледала съм я само през 2017 в „Тоска“ и през 2018-та в „Дон Карлос“), нямаше как да пропусна изпълнението й.

В същата вечер Софийската опера представи и операта „Джани Скики“. Блогът е писал за двете опери преди време тук.

Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера в едно действие от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела и театрална пиеса на Джовани Верга от 1884. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често „Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. по Великден. Действащи лица: Сантуца, млада селянка (сопран) – Александрина Пендачанска; Туриду, млад селянин (тенор) – Костадин Андреев; Лучия, негова майка (мецосопран) – Румяна Петрова; Алфио, колар (баритон) – Веселин Михайлов; Лола, негова жена (мецосопран) – Цвета Сарамбелиева; селяни и селянки - хор на Софийската опера. Диригент беше Григор Паликаров. Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, сценография и костюми - Роберта Монополи.


Спектакълът много ми хареса, Браво на изпълнителите певци и музиканти! Музиката на тази опера ми е любима. Увертюрата и особено оркестровото интермецо направо разтапяха и ми напълниха душата - чудесно изпълнение на оркестъра, за което получи бурни аплодисменти. Сценографията представя селския площад с църквата и винопродавницата, на който се срещат основните герои; костюмите са в духа на мястото на действие. Много ми хареса кокетното изпълнение като актьорска игра на Цвета Сарамбелиева. Харесах много силното вокално изпълнение на Костадин Андреев като Туриду, също и това на Веселин Михайлов като Алфио; както и хора. След края съставът получи дълги и бурни аплодисменти.

Почудихме се дали да останем и за „Джани Скики“, защото сме гледали тази постановка, но с друг състав. „Селска чест” много ни хареса, напълни ни душата. Все пак останахме.


Джани Скики” е комична опера от Джакомо Пучини в едно действие. Автор на либретото е Джоакино Форцано. Тя е последната от Триптих – поредица от три едноактни опери. Изпълнена е за първи път през 1918 г. В основата на сюжета й са няколко реда от „Ад“ („Божествена комедия“ от Данте), в които се споменава авантюристът и измамник Джани Скики, наказан за своите грехове. Действието се развива във Флоренция през 1299 г.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, сценография Роберта Монополи, костюми Станка Вауда. Участваха солистите Венцеслав Анастасов, Силвия Тенева, Даниел Острецов, Румяна Петрова, Красимир Динев, Елена Стоянова, Благовеста Меки-Цветкова, Александър Георгиев, Кирил Стоянов, Тодор Котопанов и др. Честно казано тази опера ми беше леко досадна, накрая се почудихме какъв беше смисълът от събличането на костюмите, това май беше нещо ново. Сценографията в спектакъла ми хареса, костюмите също бях красиви, напомнящи донякъде за времето и мястото на действие; изпълнителите играеха добре, като актьори в театрална постановка и някои моменти бяха комични. Най-красивият момент в операта беше арията на Лаурета (O mio babbino caro, в ролята Силвия Тенева), а най-сладкият - финалът с количката с бебето.

16 август 2022

Кино за пътешественици 2022

След като през юли пътешествах реално 18 дни из България и Турция, в началото на август пътешествах виртуално с кино панорамата "Кино за пътешественици 2022", която продължи от 1 до 14 август в Културен център G8, Евро синема и Дом на киното. Кино панорамата беше организирана от пътешествениците Здравко Григоров и Ангел Хаджийски, част от филмовото сдружение "Позор", и организатори на фестивали като посветения на северноафриканското и близкоазитското кино MENAR (Sofia Middle East & North Africa Region Film Festival) и "Кино за пътешественици". Цените на билетите бяха доста ниски 8-10лв, с намаления за пенсионери.

Програмата на "Кино за пътешественици 2022" стартира на 1 август в Културен център G8 с българската продукция "Подслон в Тайланд: Заседнали в рая" на пътешественичката Елена Крапчева.

Аз гледах три филма по време на панорамата.


Първият беше "Пътищата на пилигрима" (The great way, Испания, 90'), филм на двойка испанци, които решават да извървят четири поклоннически маршрута и да видят какво е общото между хората, които изминават десетки километри на ден по Пътеката на инките в Перу, Камино де Сантяго в Испания, Тихоокеанския хребетен път в САЩ (Pacific Crest Trail) и Кумано Кодо в Япония. Искам да подчертая, че от четирите пътища, този в САЩ не е пилигримски, не е свързан с почитането на определен светец като Камино де Сантяго, или на богове, като този в Перу към Мачу Пикчу, или Кумано Кодо в Япония, където много пътища водят към различни будистки или шинтуистки храмове. Pacific Crest Trail в САЩ е по-скоро туристически път, където човек предизвиква и открива себе си. Залата беше почти пълна, впечатляващо. След прожекцията в Дома на киното имаше гост - Борислав Илиев, който ни разказа за своите приключения по Камино де Сантяго и Кумано Кодо и ни показа снимки от Япония (моя мечтана страна).


Вторият филм, който избрах беше „Повярвай, за да видиш“ (Аржентина 95′; Режисьор: Габи Хербщайн). Отново залата в Дом на киното беше почти пълна. "Мисля, че духовността ще промени света", споделя фотографката Габи Хербщайн, която работи по филма три години. От Корея до Сибир, от Индия до Мексико, от Гренландия до Малта, в търсене на еднаквото в различното и на това какво стои отвъд осезаемото, 12 духовни лидери ни запознават със своите практики в постигането на хармония между човека и природата. Всеки от тях изповядва своята религия и е представител на различна култура някъде по света. Те са напълно непознати един за друг, изпълняват различни духовни церемонии, но са негласно свързани в мислите и обединени в посланието за любов. Някои общуват с духа и безплътното чрез свещите и тамяна, а други – чрез танца и песента. Изпълнени с мъдрост и смирение, те са мостът, който ни отвежда дълбоко навътре към себепознанието. Някои от тях са потомствени шамани, други са природни знахари, а трети просто ги наричат „баби“. Дори ритуалите им на моменти да изглеждат малко странни, тях ги следват милиони последователи и им се доверяват световни авторитети. Всичко, което казват е толкова просто, но за да го разбереш, първо трябва да им повярваш. Най-странен от всички духовни учители ми се стори живеещият в Малта равин обсипан с рубини и злато и облечен в копринени дрехи, което никак не ми се връзва с духовността, а най-познат Шри Шри Рави Шанкар от Индия, тъй като аз през последните четири години вървя по пътя на Йога, Тантра, Аюрведа и Джьотиш, тоест по неговия път.


Свети Яков е покровител на катедралата в Сантяго де Компостела, Испания, където завършва един от най-известните поклоннически маршрути в Света - Камино де Сантяго, по който от хиляда години вървят през Франция или Португалия до брега на Атлантическия океан в Испания милиони поклонници.

Последният филм, който избрах от програмата беше именно филмът за този поклонически, пилигримски път – „Камино де Сантяго“ (Швейцария 82’, режисьори: Йонас Фрай, Мануел Швайцер), който ме беше вдъхновил и на предходно издание на „Кино за пътешественици“ през 2019-та. Един път и хиляди човешки съдби. Хора от цял свят се стичат, за да извървят своя поклоннически маршрут. Някои тръгват в търсене на новия си житейски път, други, за да видят докъде ще стигнат физическите им възможности, а трети – просто да се забавляват и да срещнат нови приятели. Целта на всички е да достигнат до мощите на Свети Яков в Сантяго де Компостела.

Това, което споделиха накрая организаторите с гордост е фактът, че най-успешното издание е и най-eco friendly изданието, защото няма отпечатан нито един плакат и нито една брошура; а рекламната кампания беше изцяло онлайн. Поздравления!