10 април 2021

Аюрведа и храната като лекарство


Наскоро попаднах на едно събитие, посветено на Изкуството да партнираме - отношенията мъже/жени според Аюрведа, на което половината от хората не бяха чували за Аюрведа или за лектора, за това реших да напиша следния текст.

Преди повече от две години (през октомври 2018) покрай йога, на един ритрийт се запознах с Юрий Ковачев и започна моето по-дълбоко, но все пак и все още повърхностно, навлизане в индийската култура и духовност, претворени в Йога, Аюрведа и Ведите. Йога и Аюрведа са холистични дисциплини, духовни практики, философия, изкуство и наука; Йога търсеща самопознание, равновесие на дух и тяло, духовно умиротворение и просветление; Аюрведа (по думите на Юрий-наука за живеенето) търсеща здраве и самопознание предимно през начина на хранене и медицинско лечение. Та на този ритрийт имахме лекциии по Аюрведа готвене с Юрий и се хранехме няколко дни с аюрведична храна приготвена от него. След ритрийта си купих книгата му с рецепти „Вкусът на Аюрведа“ и бях решена да се запиша на курс по вегетарианско и аюрведично готвене при него, но за курса трябваше да почакам две години до този февруари, когато започнах с голямо желание 10 седмичния вегетариански кулинарен курс на Юрий Ковачев. И така, в момента ходя на готварски курс по Аюрведа готвене. Освен това наскоро бях и на един ритрийт, с което започнах този текст, на който имахме лекции по отношенията мъже-жени според Аюрведа пак водени от Юрий Ковачев. Юрий ми е препоръчвал книгите на Дейвид Фроли, от които имам „Йога и Аюрведа“. Повече информация за курсовете по Аюрведа готвене с Юрий Ковачев може да се намери на страницата във Фейсбук „Вегетариански кулинарен курс „VegiVeda“.



Малко след онзи ритрийт през октоври 2018, животът ме срещна на друг ритрийт с друг познавач на индийската култура и духовност – Стела Христова-Сачи, с която също готвихме един уикенд аюрведична храна и се рисувахме с къна- Махенди, старо колкото ведическата култура изписване на тялото (ръце и стъпала) с кръгове, цветя и мандали за ритуали и церемонии. Сачи също дава уроци по аюрведично готвене, както и прави ателиета за рисуване с къна. В Индия, рисуването с къна съпровожда всеки по-голям религиозен фестивал и радостно събитие; аз съм се рисувала с къна и в Мароко, като индийските и африканските практики в къната са различни основно в символите. Освен ритуално, декоративно и сакрално приложение, къната е с доказано лечебно действие в Аюрведа (успокоява главоболие, треска, хистерия, подхранва кожата, има антисептичен и антибактериален ефект, прилага се срещу гъбички, бактерии и лишеи). Сачи ме насочи към книгите на руснака Олег Торсунов, който е лекар и в своите книги тълкува Ведите – древни източници на знание от преди 5000 години, в които са изложени основни принципи за правилно обществено устройство, нормите за морал във всички области на човешкия живот, практики за предсказване, лечителски и йогийски методи. В България има издадена поредица негови книги; аз си купих, прочетох по няколко пъти, и купих за приятели „Ведите за мъжа и жената“, „Ведите за създаването на семейство“, „Ведите за храненето“, „Ведите за децата“. Страницата на Сачи във Фейсбук е „Ателие по Индийска Култура“.


Казвала съм и в други мои постове, че от повече от двадесет години съм вегетарианка, а никога през живота си не съм яла опредлени меса, риба и морски дарове, за това казвам, че донякъде съм по рождение вегетарианка. Мои гости са хвалили ризотото със сушени домати и манатарки по италиански, или сладките картофи с хумус, или вегетарианските бонбони, които правя; колегите ми хвалеха баницата с яйца и сирене, която правех за благотворителни събития, но някак си не съм имала самочувствието на Master Chef. И тъй като в момента ходя на 10-седмичен курс по готвене, реших да продължа вълната и миналата седмица се записах на друг йога ритрийт, на който имахме 4 дни курс по готвене, базирано на основните принципи и правила на Аюрведа, воден от Кремена Радулова. Кремена ни показа как лесно и вкусно да си приготвяме вегетарианска и веган храна, без глутен, без захар, без гъби, без лук, без чесън. Кремена Радулова беше човекът, който ни хранеше четири дни в един „ашрам“ в Ковачевица миналия септември и тогава ядях като малко прасенце до преяждане, сипвах си по няколко пъти. Кремена има страница във Фейсбук „ИН и ЯМ“, в която слага свои рецепти и в момента подготвя книга с рецепти.


Когато една позната ме попита защо в момента са ми два курса по готвене, аз отговорих, че от всеки човек може да се научи нещо ново; всеки готвач има свой стил; в момента съм на такава вълна, и след като животът ми е предоставил в момента две подобни възможности, трябва да се възползвам. Аз съм привърженик на мисленето, че всеки човек, който срещаме по пътя си е наш учител и учим докато сме живи.

И като стана дума за учител, на последно място, но не по важност, трябва да спомена моят учител по йога; човекът, благодарение на който се срещнах с учителите по-горе – Аделина Кирилова. Естествено, че за търсещ човек като мен, йога практиката ме срещна и с други йога преподаватели през годините като Юлия Савова, Нина Сотирова, Нели Леви, Нора Пенчева, Нели Насева, но Ади е човекът, който следвам неотклонно близо три години. Ади е йога преподавател повече от 10 години, има хиляди ученици и последователи; води класове по йога на няколко места в София, прави женски практики на база учението Тантра и често организира йога ритрийти, съчетани с лекции на различни теми. Нейната страница във Фейсбук е Adelina Yoga Art, а интернет страницата й е https://adelinayogaart.com/.  

В заключение, курсовете по вегетарианско и аюрведично готвене, за които говоря по-горе ни учат как да готвим вкусно, здравословно и според сезона; като се съобразяваме с характеристиките на психо-физическото си тяло - телесна конституция/доша/. Аюрведа не препоръчва яденето на месо, риба и яйца, тоест препоръчва вегетариански начин на хранене. Аюрведа е древно знание за живота, то не само лекува, но може да предотврати повечето заболявания, спазвайки някои дребни правила.

Аюрведа е древна система за здраве и дълголетие. Тя е възглед за сътворението на Космоса, природата, човека и тяхната взаимовръзка. Това включва начин на живот, мислене, възприятие, отношение към света, към себе си и околните. В основата на Аюрведа е концепцията за Пракрити, Махат-Таттва, Тридоша иТригуна. Петте елемента ( Махт-Таттва ) са Етер, Въздух, Огън, Вода, Земя. Те от своя страна образуват трите доши- Вата, Питта и Кафа- основните психо-физически типа. Петте елемента са в основата също и на шестте вкуса- сладко, солено, люто, горчиво, стипчиво, кисело. Трите гуни са три качества, пронизващи цялото материално творение. Това са гуната на Доброто- Саттва, гуната на Страстта- Раджас и гуната на Невежеството- Тамас. Пракрити в най-общ смисъл означава Природа, но за нас е по-важно значението, като природа на тялото или даденост на тялото. Това е даденост още от самото раждане и се счита за наше балансирано състояние. В резултат на множество фактори- обкръжаваща среда, начин на живот, традиция, култура- обикновенно човек променя тази своя изначална даденост (Пракрити) и добива нова, която се нарича Викрити. Това е моментното състояние на нашето тяло, придобитата природа. Тук съществуват седем варианта, в които можем да се намираме. Под водещото влияние на Вата, Питта или Кафа. Трите заедно, или смесените: Вата-Пита, Вата-Кафа, Питта-Кафа. Моментното състовние (Викрити) можем и сами да определим с помощта на тестове. По-сложно е узнаването на изначалната ни даденост Пракрити. Тя може да бъде определена от опитен лекар практикуващ Аюрведа или специалист по Ведическа астрология.

Йога практиката балансира и подобрява състоянието на духа и тялото. Хората по света се обръщат към йога, за да постигнат по-добро здраве, покой на ума, радост и личностно издигане. На практика, йога е система от последователни техники за развитие и трансформация на личността. Йога развива здраве и жизненост, дава физически и психически сили за преодоляване на ежедневните предизвикателства на живота, като носи хармония и баланс на индивида, и на заобикалящата го среда. Чрез асаните акумулираме физическа сила и придобиваме гъвкавост, с помощта на дихателните практики успокояваме ума, а дълбоката релаксация ни учи да влизаме в медитация. С премахването на стреса, напрежението и безпокойството на физическо, умствено и емоционално ниво, йога води до благополучие. Когато човек задълбочи своята практика, той започва да пробужда спящия в себе си потенциал, кулминиращ в крайната цел на йога – обединение с Вселената, наричано още постигане на самадхи (просветление), нирвана или мукти.

първото ми гхи

Ако някой четящ този текст се запита има ли разлика между обикновен вегетарианец (тъй като много хора стават напоследък, защото е модно) и вегетарианец, тръгнал  по пътя на Йога и Аюрведа – отговорът е – има, има разлика в самопознанието и във възприятията и отношението към себе си, към другите, към света и живота като цяло.

Неправилното хранене, е в основата на много заболявания; аз вярвам, че храната е наше лекарство. Вярвам, че вегетарианския начин на хранене; избягването на алкохол, цигари; готови, замразени и консервирани храни; е причина да изглеждам на по-малко години (по думите на мнозина) отколкото съм и да боледувам рядко през годините. Когато храним тялото си с подходяща за него храна, ние акумулираме повече жизнена енергия. Тялото ни се отблагодарява с добро здраве и жизненост. Бъдете здрави. ОМ

31 март 2021

Мелник

 


Последният уикенд реших да отскоча за малко на топло и да избягам от София. През последната пандемична година за трети път правя такова бягство до Сандански, там въздухът е различен, дишам с пълни гърди и забравям за всичко, което е в София. Този уикенд се случи два пълни дни и да пия само алкална вода, но за този вид вода ще разкажа в отделен пост. В неделята с компанията решихме да отскочим от Сандански до Мелник, тъй като до Гърция е по-трудно в тази обстановка, а и трябва повече време.

Мелник според Уикипедия е най-малкият град в България, разположен в област Благоевград, община Сандански. По-важното обаче е, че на това място, селище е имало винаги през последните 20 века. Това трябва да се знае и помни от българите, защото по нашите земи са формирани едни от най-древните градове на континента. От 1968 година Мелник е обявен за град музей. За друг подобен архитектурно-исторически резерват Ковачевица, писах преди време, при едно друго бягство от действителността. Ковачевица и Мелник са интересни и важни места, дано запазят автентичен вид и дух.

За последно отскачах до Мелник през лятото на 2014 по време на джаз фестивала в Банско, за това реших, че е добра идея да сравня с преди, дали в момента има белези за разруха като в други части на страната. Останах приятно изненадана – освен голите дървета, признак на отиващата си зима, и липсата на кълдъръм по някои улици, всичко изглежда добре – варосани къщи, новоасфалтиран път от магистралата до Мелник, много работещи малки магазинчета, туристи на разходка, усеща се живот. Разхождайки се по „централната улица“ покрай пресъхналото ръкавче на Мелнишка река човек лесно би разбрал, че основния поминък на жителите в наши дни е винопроизводството и туризма. И нашата групичка не пропусна до опита от местната мелнишка лоза, изкачихме се до една малка изба сгушена в хълма – „избата на Шестака“, за да погледнем на градчето от високо, да послушаме пеенето на птичките и да пийнем по чаша вино (и за вкъщи си взехме). Тази малка изба е точно до Кордопуловата къща, която работи като музей и изба, и която разглеждах при последното ми идване. Кордопуловата къща е една от най-големите възрожденски къщи в цялата страна; там може да се види изба вкопане в земята с бъчви от няколкостотин килограма; може да си разгледа вътрешната архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи – пример за възрожденско изкуство, на къща от Възраждането – полезно е за учениците; на покрива може да се види и слънчев часовник от едно време – препоръчвам за разглеждане задължително в Мелник.

Ако сте в тази част на страната на почивка си заслужава да отскочите до Мелник и до близкия Роженски манастир, но моля, пазете наследството, вида и духа. Текстът и снимките в галерията са в чест на всички българи, които са живяли на това място, и на тези, които го поддържат и пазят.

12 март 2021

Adriana Lecouvreur

 


This week Metropolitan Opera streamed again Cilea’s Adriana Lecouvreur which was performed on 12 January 2019; during the 2018–19 season. I saw back then the live transmission as part of the Met’s Live in HD series but this week I decided to watch it again as it is not very well known opera and it was a very, very good performance. Starring superstar soprano Anna Netrebko (as Adriana), mezzo-soprano Anita Rachvelishvili (as Princess de Bouillon), tenor Piotr Beczała (as Maurizio), and Ambrogio Maestri (as Michonnet), conducted by Gianandrea Noseda. It was a very good performance with superstars singing, strong duets, beautiful costumes and interesting scenography.

"Adriana Lecouvreur" is an opera in 4 acts by the composer Francesco Cilèa, librettist Arturo Colautti. World premiere of the opera was at Teatro Lirico, Milan, on 6.11.1902 and made the composer world known. Francesco Cilèa created his opera based on the libretto by Arturo Colautti, which was based on a play by Eugene Scribe and Ernest Loguve. The audience welcomed "Adriana Lecouvreur" - a gallery of images worthy of the opera stage, presented with beautiful arias and ensembles on a refined aristocratic or theatrical background. The action takes place in March 1730 in Paris. The famous actress Adriana Lecouvreur is the victim of love intrigues involving a family of aristocrats, a Saxon officer - Count of Saxony, a French abbot and a theater director from "Comedy Frances". Her only desire for true love put her between backstage intrigue and political maneuvering. At the end true love is triumphant but jеalousy and revenge are stronger and win; the actress is poisoned by a bouquet of faded violets sent by her romantic rival, leaving two men who love her desperates.

A gem of the verismo repertoire, Cilea’s Adriana Lecouvreur has only appeared a handful of times on the Met stage. When it has, however, it has often showcased some of opera’s greatest divas in the commanding title role, including Renata Tebaldi, Montserrat Caballé, and Renata Scotto. In Bulgaria this opera is put on stage only few times in history of the opera art: in 1933 in Sofia, 1971 in Plovdiv, 1988 again in Sofia and in 2015 in Varna. 

Each day since March 2020, a different encore presentation from the Met’s Live in HD series is being made available for free streaming on the Met website, with each performance available for a period of 23 hours, from 7:30 p.m. EDT until 6:30 p.m. the following day. The schedule include outstanding complete performances from the past 14 years of cinema transmissions, starring all of opera’s greatest singers. I’m very grateful for this initiative of Metropolitan opera in these difficult times. I hope one day I’ll watch live some opera in the Met house.