26 декември 2018

Празник за оперното изкуство с Дон Карлос



В навечерието на Коледа, на сцената на Софийска опера и балет, се състоя едно от големите събития за този оперен театър през 2018 – 30-ти юбилей на операта „Дон Карлос“ от първото представление на софийска сцена. За операта „Дон Карлос“ в представяне на Софийската опера този блог е писал и преди тук. Представлението на 23 декември беше посветено и на 90-годишнината от рождението на композитора и диригента Иван Маринов.
Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.
„Дон Карлос“  е опера от Джузепе Верди в пет действия, с пролог и седем картини. Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г.
На пулта беше младият диригент от Германия Михаел Балке, гостуваха АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в ролята на Елизабет Валоа и КАМЕН ЧАНЕВ в ролята на Дон Карлос. Точно преди година, на сцената на Софийската опера, слушах за първи път на живо Александрина Пендачанска и Камен Чанев в главните роли в Тоска и тогава си казах, че не трябва да пропускам гостуванията на двамата. След това имах късмета да слушам Камен Чанев в Риголето и стана любимият ми тенор. Гласът и играта му носят мелодичност (да не кажа звън на камбанки) и емоция и завладяват всеки, който го чуе; като човек изглежда позитивен, отворен и слънчев; публиката в София много го харесва и аплодира.
За първи път в този спектакъл се изявиха в ролята на Родриго, маркиз Поза: АТАНАС МЛАДЕНОВ и в ролята на принцеса Еболи: АЛЕКСАНДРИНА СТОЯНОВА-АНДРЕЕВА. И двамата бяха страхотни и публиката ги аплодираше при всяко тяхно изпълнение. Силни гласове, добра игра и отдаденост на ролята. В края на спектакъла и двама бяха дълго аплодирани с Браво от публиката, което ме просълзи от умиление-много се зарадвах, че тези млади изпълнители представиха толкова добре ролите си и бяха толкова харесани от публиката на дебюта си. Браво, поздравления.
В останалите роли: Филип II: Светозар Рангелов; ветеранът, в ролята на Великият инквизитор и преди 30 години: Димитър Станчев; Монах: Стефан Димитров; Тебалдо, паж: Антония Иванова и др. Оркестър и хор на Софийската опера.
Костюмите много ми харесаха, обичам оперни представления с костюми според епохата, за която се отнасят. Като цяло спектакълът много ми хареса; получи се истински празник за оперното изкуство в София.

06 април 2015

Кармен



С известно закъснение искам да споделя добрите си впечатления от Държавна опера – Русе. В блога съм писала много статии за спектакли на Софийска опера и балет; този сезон гледах премиерите на две опери – „Самсон и Далила“ и „Тристан и Изолда“ и не бях никак очарована от Софийската опера (тръгнахме си след втория антракт на „Тристан и Изолда“, което се случва за първи път, и забелязахме много ниската посещаемост, но това е отделна тема). Миналата седмица останах приятно изненадана от първата ми среща с Русенската опера. На 30 март в Зала 1 на НДК беше представена известната опера на Жорж Бизе “Кармен” с участието на световноизвестните солисти Карла Дирликов (мецосопран) в ролята на Кармен и италианския тенор Марио Маланини в ролята на Дон Хозе. Тя е част от поредицата оперни суперпродукции, които Монте Мюзик и Държавна опера-Русе поставят традиционно в НДК. Диригент на операта беше Найден Тодоров, участваха солистите, балетът, хорът и оркестърът на Русенската опера. Хореограф на балетните изпълнения е Силвия Томова; костюмите са на френския сценограф Ги Клод Франсоа; режисьор на постановката е Кристиан Михайлеску (Румъния), а адаптацията за голяма сцена е на Огнян Драганов. В останалите главни роли бяха солистите на Русенската опера Мария Цветкова /Микаела/ и Александър Крунев /Ескамилио/; солистите Александър Баранов, Владимир Попов, Петя Цонева, Даниела Караиванова, Момчил Миланов, Стоян Стоянджов и др. Хормайстор Стелияна Димитрова, асистент режисьор Елена Илиева.
"Кармен" е опера в четири действия от Жорж Бизе, създадена по едноименната новела на френския писател Проспер Мериме, написана през 1845 г.; либретото е дело на Анри Мелиак и Луи Халеви. Много неща от новелата на Мериме са съществено изменени. Операта е поставена за първи път в Париж през 1875 г. като премиерата претърпява провал, по-късно същата година е представена във Виена, където жъне голям успех. От тогава тя не слиза от сцените в целия свят и неслучайно е смятана за една от най-популярните и обичани опери. Действащи лица: Кармен, циганка - мецосопран; Дон Хозе, сержант - тенор; Ескамилио, тореадор – баритон; Цунига, капитан – бас; Моралес, сержант – баритон; Данкайро, контрабандист – баритон; Ремендадо, контрабандист – тенор; Микаела, годеница на Дон Хозе – сопран; циганки, приятелки на Кармен Фраскита – сопран и Мерцедес – мецосопран; войници, офицери, тореадори, контрабандисти, цигани, циганки, тютюноработнички, деца, народ. Действието се развива в Севиля и околностите й през 1820 г.
Всички близо 200 артиста на сцената показаха изключителна класа, професионализъм и себеотдаване. Солистите впечатлиха публиката с пеенето си; на мен най-много ми хареса Марио Маланини със силата на гласа си, който успяваше да предаде емоциите на героя си и успя да ме развълнува; той беше и един от най-бурно аплодираните след представлението. Карла Дирликов пее и играе много добре, но не успя да ме трогне, стоеше ми суховата, а не страстна циганка. Костюмите бяха много, много красиви; декорът стоеше малък на голямата сцена, в началото като че ли не се чуваше много добре, но после звукът се оправи, не беше толкова лошо. Балетът танцуваше изящно и получи много аплодисменти, хареса ми как красиво танцуват и изглеждат. Класическата “Кармен” възхити публиката и остави във всеки един зрител спомена за една красива, дори приказна музикална вечер. „Кармен“ се нареди сред любимите ми опери. Ако има ново представление препоръчвам горещо на любителите на операта.

Следващият проект на организаторите от Монте Мюзик и Държавна опера-Русе е „Аида“ на Джузепе Верди  на 27-ми май в Зала 1 на НДК, с участието на Алиса Зиновиева, звездата от Миланската скала Марсио Джоси и аржентинския тенор Даниел Муньоз. Смятам да си взема билети.

26 март 2015

Софийски филмов маратон 2



Продължавам предишния си пост за моята селекция на филми, които избрах от програмата на 19-тият Международен София Филм Фест (5-29 март). Отново „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна.

Пореден филм от програмата Киното днес – Големите майстори, който може би ще тръгне по кината, е драмата „Два дни и една нощ“ (Two days, one night; Белгия-Франция-Италия, 2014, 95 мин.) с режисьори и сценаристи Жан-Пиер и Люк Дарден. Участват Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен и др.
Марион Котияр прави силно изпълнение в ролята на жена, която е на път да изгуби работата си след боледуване и която, за да я запази, трябва да убеди колегите си да гласуват в нейна подкрепа, като загубят годишния си бонус от 1000 евро. Сандра изглежда психически и физически крехка и ранима - вероятна последица от прекараното заболяване, поставена е в трудната ситуация да запази достойнството си, докато се моли за насъщния на децата си. Не е лесно положението и на стоящите срещу нея, които имат своите лични проблеми и които трябва да решат дали да я подкрепят или отблъснат. Зрителят успешно се поставя на мястото на всеки герой; това е изкуството, което лентата ни предоставя – да се поставиш на мястото на всички участници в ситуацията и да разбереш положението им. Ситуация, която не е чужда на милиони хора в Европа, които са безработни, които разчитат на социални помощи или работят на минимална заплата. Какво са 1000 евро бонус в сравнение с хляба и покрива на цяло семейство; за мен (като човек не ценящ парите) или за вас може да са нищо, но за много хора в Европа 1000 евро са цяло богатство. За мен най-ценното в ситуацията беше, че тази жена имаше подкрепата на съпруга си и на най-близката си колежка, които я насърчаваха и подбутваха. Тежка социална драма, позната навсякъде, която повдига въпросите за солидарността, човещината, саможертвата и самоуважението. Филмът на моменти е муден, но не доскучава; трогателен и дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женска роля (Марион Котияр); Кан 2014 – номинация за „Златна плама”; Чикаго 2014 – номинация за наградата на публиката; Европейски филмови награди 2014 – номинация за наградата на публиката, най-добра актриса (Марион Котияр) и сценарий.

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, заснет по действителен случай, е драмата „Тигри“ (Tigers, Индия-Франция, 2014, 90 мин.) с режисьор Данис Танович и сценаристи Анди Патерсън и Данис Танович. Участват Емраан Хашми, Гитанджали, Дани Хюстън, Халид Абдала, Адил Хусейн, Мариам Д’Або и др.
Филмът е критика към големите мултинационални компании, произвеждащи лекарства, козметични продукти и храни, за които отделният човек (и служител, и потребител) не е важен, важни са печалбите и цените на акциите. Проследена е историята на медицински представител на малка местна фирма в Пакистан, който не може да промотира продуктите, тъй като са на малък местен производител, без гръб в областта. Когато започва работа за голяма мултинационална компания (Нестле) продуктите започват сами да се продават, тъй като търговската марка на компанията е силна, познаваема в страната и по света и самата тя продава. Тук се включва критиката към системата - глобалните компании харчат милиони за подаръци (стимули) за лекарите, които да предписват храните и лекарствата им. Рано или късно се появява момент, в който е достигната моралната граница, която всеки представител решава дали да прекрачи, а когато става въпрос за живота на хиляди (а в страна като Пакистан - на милиони), тежестта е по-голяма. Ако решиш да се опълчиш на системата, тя може да те сдъвче и изплюе, дори и със закрилата на голяма неправителствена организация като например Световната здравна организация. В тези моменти губиш всички „приятели“, остават най-доверените хора, семейството и някои борци за свобода. Най-ценното и в тази история според мен беше, че главният герой имаше подкрепата на съпругата и родителите си, за които истината, честта и достойнството, се оказаха по-важни от парите; животът на малкия човек - по-важен от печалбата на глобалната компания. Филмът е интересен, има разследване, напрежение, дори неочакван момент, не оставя никого равнодушен и е задължително да се гледа от работещите в този бизнес с цел „минутка за размисъл“.

Награди и номинации: Сан Себастиан 2014 - номинация за „Златна раковина” за най-добър филм.

25 март 2015

Софийски филмов маратон



Между 5-ти и 29-и март за 19-та година в София се провежда Международния София Филм Фест (Sofia International Film Festival). Към момента изгледах само пет филма от програмата на фестивала, но мога да кажа „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна. В няколко поредни поста ще споделя моята селекция на филми.

Първият филм, който изгледах от програмата Киното днес – Големите майстори и който вероятно ще тръгне по кината е „Все още Алис“ (Still Alice, САЩ-Франция, 2014, 99 мин) с режисьори и сценаристи Ричард Глацър и Уош Уестморленд. Филмът е по романа на Лиса Дженова. Участват Джулиан Мур, Кристен Стюарт, Алек Болдуин, Кейт Босуърт, Хънтър Париш и др.
Филмът разказва историята на успешен професор и преподавател по лингвистика, успешна майка на три деца, която се разболява от ранна форма на болестта на Алцхаймер. С поставянето на диагнозата за тази жена започва нов път на опознаване на себе си в новите условия на прогресираща дегенерация на личността. Болестта поставя всички роднини в нова ситуация, едни устояват на предизвикателствата, променят се и тръгват по нов път, други искат да продължат познатия път без да правят усилия. Филмът е интригуващ (да не кажа образователен), ако не знаете какво представлява болестта на Алцхаймер или нямате роднини, които са били сполетени, вероятно ще искате да научите повече. Браво, че е създаден, за да запознае масовата публика с проблема. Мен ме накара да си изровя дисертацията, която беше посветена на синтеза на вещества с потенциална активност при болестта на Алцхаймер; изрових я и си припомних набързо етиология, симптоми, механизми, синтези и т.н.. Болестта е много страшна, опустошаваща, води до пълен упадък на личността и летален край (не ти оставя възможност дори да се самоубиеш като хората). Но да се върнем на филма. Джулиан Мур прави много силна роля в ролята на доктор Алис Хауленд, която се бори достойно с всички сили да запази образа на предишната личност пред себе си и околните. Най-силният момент от филма според мен – речта на болната професорка на една конференция по неврология. Филмът е интересен и трогателен, дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – награда за най-добра женска роля (Джулиан Мур); БАФТА ’15 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Златен глобус ’15 – „Златен глобус” за най-добра актриса в игрален филм драма (Джулиан Мур); Награди Готам ’14 – най-добра актриса (Джулиан Мур); Независим дух ’15 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Сателит ’14 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Награда на Кръга на жените кинокритици ’14 – най-добър филм, посветен на жени, най-добра актриса (Джулиан Мур), Специален диплом (Джулиан Мур) и награда за актьорски кураж (Джулиан Мур).

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, който също е по действителен случай и който също е посветен на пътя на една жена в търсене на себе си е „Моята разходка в дивото“ (Wild, САЩ, 2014, 115 мин) с режисьор Жан-Марк Вале и сценарист Ник Хорнби. Филмът е по мемоарите на Черил Стрейд. Участват Рийз Уидърспун, Лора Дърн, Томас Садоски, Михил Хаушман, Граби Хофман, Кевин Ранкин и др.
Рийз Уидърспуун прави силна роля като млада жена, изпаднала в пропастта на наркотиците, проваления брак, болката и безпътицата от смъртта на майка си. Млада жена с трудно детство, баща - алкохолик и побойник, разделени родители, майка – закрилница и добър пример; която трябва да извърви труден и дълъг път, в търсене и опознаване на себе си и да постави ново начало. Филм за провалите, решенията, загубата, болката, търсенето и откриването; филм, посветен на упоритостта, уязвимостта, смелостта в процеса на себепознаване. „Моята разходка в дивото“ е интересна, пълна с красиви природни картини лента, въпреки дължината си не доскучава и времето не се усеща.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женско роля (Рийз Уидърспуун) и най-добра поддържаща женска роля (Лора Дърн); Златен глобус ’15 – номинация за най-добра актриса в игрален филм  драма (Рийз Уидърспуун); БАФТА ’15 – номинация за най-добра актриса (Рийз Уидърспуун); Сателит ’14 – номинация за най-добра актриса (Рийз Уидърспуун), най-добра поддържаща актриса (Лора Дърн) и най-добър адаптиран сценарий; Награда на Кръга на жените кинокритици ’14 – номинация за награда за актьорски кураж и специален диплом (Рийз Уидърспуун); Награди на Гилдията на американските писатели ’15 – номинация за най-добър адаптиран сценарий.