15 май 2022

Евровизия, предизвестеният финал

След двата полуфинала във вторник и четвъртък, в събота вечер беше големият финал на песенният конкурс Евровизия, на който 25 песни и изпълнения се бориха за гласа на зрителите и на националните журита от Торино, Италия, при участвали 40 държави. Този блог много години е коментирал конкурса и трендовете и по традиция проследи конкурса.

В седмицата преди конкурса се пишеше, че букмейкърите залагат за победител Украйна, а в деня преди финала прочетох, че сред фаворитите за голямата награда са Украйна, Великобритания, Швеция, Италия.

На финала, представянето на Франция беше нетрадиционно, нетипично за страната, браво, но не успя да грабне; песните на Гърция и Азербайджан също се различаваха от характерните ритми от предходни години, но събраха доста гласове; швейцарската, нидерландската, исландската и песента на Литва ме приспаха, а норвежците и автстралиеца ми стояха странно, нелепо с избора на костюми и визия; италианската песен беше доста безлична; сръбската песен беше също извън обичайната рамка, странно изпълнение на „здравословна“ тематика (получи супер много точки от публиката).

Харесаха ми изпълненията на Румъния (получи доста точки от публиката), Украйна (много оригинално и като музика, и като визия изпълнение, а и с послание-почит към майката), Германия и Швеция (запомняща се мелодия), Молдова-рядко раздвижваща мелодия, весело хорце на фона на останалите (получиха изненадващо много точки от публиката); испанската енергична песен разпалваше страсти със сценичната визия; страхотен глас на британеца.

Като цяло доста незапомнящи се, разочароващи като музика, визия и сценични ефекти, като послания представяния. Ако не сте гледали финала и конкурса като цяло, не сте изпуснали много тази година. Победителят може би наистина беше предизвестен, за това по време на гласуването, повече ме вълнуваше дали костюмът на  водещия Мика, по време на изпълнението му, е на Долче и Габана. Имаше интересно включване от международната космическа станция на италианския астронавт на фона на музиката на Ханс Зимер от филма Интерстелар. И така, след гласуването на националните журита първите места бяха за Великобритания, Швеция, Испания и Украйна (единствено Испания се оказа изненада извън обявените фаворити). При вота на зрителите, зрителите дадоха най-много точки на Украйна 439, изневадващо много на Сърбия, Молдова и Норвегия; както и много на Испания, Швеция и Великобритания; иии накрая победител станаха предизвестено Kalush Orchestra от Украйна. Предизвестено, защото всички букмейкъри са залагали на тях заради войната, заради натискането на емоционалното копче на публиката, а и песента беше най-оригинална като музика и визия, изпята на украински, плюс това с послание. Дано следващият месец май Украйна да бъде домакин на конкурса в страна без война.

13 май 2022

Емилия Романя, част 1 (Равена, Модена, Парма, Ферара)

Имах нужда от ваканция, пътуване, наслада, вкусна храна, да погледам красота, хармония, мъдрост от историята, и какво по-подходящо място от Италия, моя любима страна. След един натоварен период си купих импулсивно билет и реших да направя обиколка на един регион, който почти не познавам – Емилия Романя/Emilia Romagna (бях идвала само за ден до Болоня). Купих си билет, резервирах хотел и тръгнах на пътуване без предварителен план и проучване, само с идея и книга в ръка, разчитайки, като котките, на интуицията и бдителността. Тъй като на български не успях да намеря пътеводител, и трудно намерих един на английски, реших да споделя в два поста за градовете, които посетих за тези, които ще ходят, и търсят инфо.

В Италия съм била много пъти и подобни обиколки-приключения съм правила и преди- 22 дни в Калабрия, 14 дни в Тоскана, 14 дни в Сицилия, да уча езика, история, архитектура и култура; да се наслаждавам на храна, красиви гледки, стремежа към красота и хармония; от 20 региона съм била в 8, така че мога да разказвам всякакви истории и опит. Сега реших да остана 7 дни в Емилия Романя и по-специално да разгледам Равена, Модена, Парма, Ферара и Болоня. Искаше ми се да отида и до Сан Марино, но е трудно достъпно, по принцип се ходи от Болня през Римини и е трудно за ден да се види нещо. Този регион е малко посещаван от масовия турист, да кажем, че тук биха дошли ценители, но срещнах много туристи италианци и доста възрастни англо говорящи. Emilia Romagna се намира в северна Италия, и обхваща като общини Piacenza, Parma, Reggio Emilia, Modena, Bologna, Ferrara, Ravenna, Forli-Cesena, Rimini, като столица“ на региона е Bologna. Това е един от най-богатите региони на Европа, трети по брутен вътрешен продукт в Италия; с богати кулинарни традиции, развито земеделие, богата история, култура и архитектура; развито автомобилостроене и машиностроене: тук се произвеждат Ferrari, Maserati, Lamborghini, Ducati; mortadella, salami, prosciutto crudo, parmesan; балсамов оцет; тук са измислени тортелините (tortellini); смята се, че в Болоня е създаден първият университет в Европа през 1088г.

Кацнах в Болоня и обикалях региона с влакове, тъй като е много по-евтино от кола, не търсиш места за паркиране, избягваш натоварен трафик и малки улички, а Италия има една от най-развитите мрежи в Европа и влаковете за много на често, и са много бързи. Имайте предвид, че между 12,30 и 15,30 повечето църкви/базилики затварят, остават отворени само големите катедрали, затварят и магазините; време е за обяд и почивка; много музеи не работят в понеделник. Предпочитах да се водя по карта на градовете на хартия, отколкото по навигацията на телефона, защото много пъти навигацията ме е губила. Във всички градове, които посетих ми направи впечатление, че доста се карат велосипеди и има съответната маркировка и места за придвижване, така че може да се обиколи града на колело, пеша или ползвайки автобуси, таксита.


Равена
/Ravenna е на час път с влак от Болоня (8 евро в посока). Много стар, малък град, една италианка го нарече „ние сме като малко село“, от 402 до 476 г. н.е. е била столица на Западната Римска империя, построен е на лагуна като Венеция. Това, което е ценно тук са византийските мозайки, които са много красиви, уникално запазени и заради които градът е включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско. Не разбрах да има туристическо офис, но на площада на гарата има голяма карта на града, а от музеите можете да си вземете карта. От гарата в ляво е San Giovanni Evangelista (няма такса вход, изложени са красива музайки с флорални и анималистични мотиви). След това задължително за разглеждане са 5-те храмове-музеи, включени в световното културно наследство на Юнеско (комбиниран билет 12,50 евро): октагоналната Basilica di San Vitale (VI век), Mausoleo di Galla Placidia (V век, най-старите музайки в Равена, магично и мистично място, с кобалтово син купол със златни звезди, там е саркофагът на императрица Galla Placida), Basilica di San’Apollinare Nuovo (VI век, с музайки на библейски сцени и мраморни колони), Battistero Neoniano (V век, куполът е с интересно музайка изобразяваща покръстването на Исус), Museo Arcivescovile e Cappella di Sant’Andrea (музеят не е много интересен, заслужават си някои експонати, но най-ценното е параклисът с музайки от V-VI век, също магично място); по път между 5-те можете да видите Piazza Garidaldi с Teatro Alighieri, да починете на Piazza Kenedy, да погледнете Piazza Duomo, където е катедралата и да пиете кафе или да хапнете в някое от кафетата и баровете на централния площад Piazza del Popolo. Хвърлете поглед и на Basilica Santa Maria Maggiore, за която няма да прочетете в пътеводителите, защото има ценна икона (Santa Maria dei tumori), която пази всички лекари, изследователи и хора, които боледуват от туморни заболявания-намира се до Largo Giustiniano, отстрани на Basilica di San Vitale и Mausoleo di Galla Placidia.


Модена/Modena е на половин час с влак от Болоня (4,30 евро в посока) и също е малък град. Това е един от малкото градове в Италия, който грабна сърцето ми; едно от най-красивите бижута на Италия; всичко, което въплъщава Италия за мен; място, на което бих живяла. Домът на Pavarotti, Maserati, Ferrari, на Aceto balsamico di Modena. На площада на гарата има карта на града за първа ориентация, а иначе туристическия офис е на Piazza Grande. Музеят на Enzo Ferrari е много близо до гарата. Основна забележителност е Palazzo Ducale (не се влиза в него, защото е военна академия, но е огромен и впечатляващ откъм Piazza Roma (много красив площад с красиви сгради); до него е Chiesa San Domenico (в момента в ремонт); наблизо са красива църква Chiesa di San Giorgio и приятни кафенета; синагогата на Piazza Mazzini. Продължавате към Piazza Grande  с красивата мраморна катедрала Duomo и октагоналната камбанария от 12 век Torre della Ghirlandina (трите като ансамбъл са красиви и са част от световното културно наследство на Юнеско) и Palazzo Comunale (сградата на общината в момента, пред нея се намира камък, който е бил използван през вековете като подиум и място със специално предназначение); в Palazzo Comunale можете да се влезе безплатно и да се разгледат няколко зали с картини, стенописи и мебели от преди няколко века; красиво е, особено залата, в която се правят подписванията при брак. Интересни за разглеждане са старият пазар Mercato Storico Albineli (наоколо можете да хапнете вкусно в някое бистро, без да плащате coperto), Palazzo Arcivescovado, Chiesa Sant’Agostino и Palazzo dei musei (с библиотека, галерия, музеи).


Парма/
Parma е на един час път от Болоня (8 евро в посока), по-голям град от Равена и Модена, който, дали заради лошото време, или заради впечатлението след Модена, не можа да ме грабне, а в него има много архитектурни забележителности; родно място е на пармезана и прошутото. Туристически офис има в общината Municipio на Piazza Garibaldi, където е Palazzo Governatore с много интересен слънчев часовник на стената. Най-големият музей е Palazzo della Pilotta, в който са национална галерия, Biblioteca Palatina, Museo Bodini, Museo Archeologico и дървеният Teatro Farnese, а в момента до края на юли тече голяма изложба I Farnese (вход 16 евро). През реката по моста срещу двореца е голям парк за разходка Parco Ducale, където е Palazzo Ducale. От другата страна на площад Piazzale della pace е Museo dei Burattin, където е богато окрасената стая Camera di S. Paolo, но в деня, в който аз бях, беше затворане за съжаление. Задължително място е Piazza Duomo, където е катедралата и ортогоналната отделна сграда с розов мрамор на баптистерия Battistero. Отвън катедралата може да се каже, че е грозна, но отвътре е съкровище с богата украса от фрески и различни цветове мрамор. Срещу катедралата на площада са Museo Diocesano и Palazzo Vescovile. Зад катедралата има манастирски комплекс и красива ренесаснсова църква от 16 век San Giovanni Evangelista с барокова фасада и много фрески вътре, които не успях да видя, защото бяха затворени през цялото време на престоя. Друго интересно е сградата на операта Teatro Regio, в която могат да се правят водени обиколки, но когато отидох, казаха, че заради събитие е затворено за обиколки. Препоръчват да се види и базиликата, срещу операта, която е вдигната заради специална икона Madonna della Steccata (не ми направи голямо впечатление) и къщата на известния диригент A.Toscanini. Не можах да разгледам три места, които бях намислила, не ми хареса града за краткото време на престоя ми, но поне успях да опитам местното вино Malvasia, което като сорт идва от Гърция.


Ферара/ Ferrara  е на половин час от Болоня (5,20 евро в посока) и също е голям град, в който има много, много какво да се види; включен е също в списъка на световното културно наследство на Юнеско. Viale Cavour и Corso Giovecca пресичат града и водят до сърцевината на стария град, като от едната им страна е средновековната част, а от другата е ренесансовата. Има около 9 км крепостни стени от 7 век, които ограждат стария град и около които има зелени площи за разходка и почивка. Дуковете Este са управлявали Ферара с Парма и Модена между 1200-1600 година. Castello Estense е средновековен красив замък (1385г, вътре има красиви фрески) в сърцето на града, където има туристически офис. Около него в близост са: Teаtro comunale; Palazzo Municipale (1245г, в момента е общината); Palazzo Archivescovole; Piazza Cattedrale с красивата римско-готическа катедрала Cattedrale (в момента не е достъпна отвътре, защото я реставрират); Piazza Trento Trieste и Museo della Cattedrale. Разходете се по малките улички в средновековната част, много напомнят за места в Тоскана; минете през стария еврейски квартал (Via Mazzini, area ghetto), синагогата (Sinagigha, затворена за реставрация); седнете да пиете кафе и да хапнете сладкиш в старото кафене на Piazza Cattedrale, точно срещу входа на катедралата- Pasticceria Leon d’Oro (пробвах традиционен десерт от Ферара Pampapato, страхотен с шоколад, шам фъстък и май ликьор). Corso Ercole I d’Este преминава през ренесансовата част и от двете му страни могат са видят красиви патрициански сгради. В ренесансовата част много ценно място е Palazzo dei Diamanti, стената на двореца е покрита със стотици камъни под формата на диаманти, където е национална художествена галерия (Pinacoteca Nazionale di Ferrara, само 6 евро вход) с много красиви икони и картини от 14-18 век (какви цветове, какви образи, прекрасно, много красиво); разгледах и друг дворец-музей Palazzina Marfisa d’Este (4 евро вход), в който могат да се видят гротескно декорирани тавани, мебели, портрети и антики от 16 век, но не си заслужава; в момента там течеше изложба портрети на една фотографка Arianna Di Romano, която е много по-интересна. Друг интересен дворец-музей е Palazzo Schifanoia, в който пак ценни са фреските. 

Във всеки град прекарах по един ден, за по-кратко не си струва да ходите, а за по-дълго ще има още какво да се види.

20 април 2022

МИЛА ГЕОРГИЕВА свири МОЦАРТ


Вторник вечер, 19-ти април в Зала България беше открит ежегодният Европейски музикален фестивал с концерт „МИЛА ГЕОРГИЕВА свири МОЦАРТ в изпълнение на Мила Георгиева, цигулка и оркестъра на Класик ФМ радио, с диригент Максим Ешкнази.

В програмата бяха включени произведения на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791).

Концертът започна празнично и завърши тъжно, минорно. В началото чухме кратко представяне на оркестъра на Класик ФМ радио, който с това събитие започва честване на 20-тия си юбилеен сезон. Основателят на орекстъра Васил Димитров връчи награда Кристална лира на концертмайстора Людмил Ненчев, който пък от своя страна прави 30 години концертна дейност. След това се насладихме на увертюрата към операта „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Васил Димитров.

След това на сцената излязоха Мила Георгиева и Максим Ешкенази и ни представиха Концерт за цигулка и оркестър №3 в сол мажор и Концерт за цигулка и оркестър №5 в ла мажор. На мен лично ми хареса повече като че ли вторият концерт. Мила свири на цигулка Страдивариус от 1703г. и винаги ми е харесвало как свири фино, нежно и емоционално, но не съм музикант. Бях обаче с компания музиканти, които коментираха, че са се възхитили на „излятите тонове на струна ми“. Музиката на Моцарт успокоява, умиротворява. След двата концерта Мила изсвири два биса. „Размисли“ на Ж. Масне разчувства залата, и за разлика от предходните кашляния, скърцания и движения по време на двата концерта, сега като че ли никой не смееше да помръдне, за да не смути изящния звук; залата стоеше притихнала и се наслаждаваше. Безупречно свирене на Мила както винаги, когато съм я слушала и едва сега като че ли се впечатлих, че свири без ноти; предишни пъти може би не съм обръщала внимание.

След двата биса трябваше да чуем по програма Симфония №17 в сол мажор, но Максим излезе и каза, че не може да продържи да дирижира, защото е загубил свой близък преди седмица и в момента му е тежко. Вместо това чухме Adagio for Strings, Op. 11 на Samuel Barber, беше много тъжно и по-емпатичните от нас се просълзиха от музиката и сълзите на диригента. Мир на душата на тръгналия си... през последната година се научих да гледам по-философски на тези моменти под влияние на духовните школи от изтока и да ги приемам като преход; всъщност душата не се губи, тя не умира, умира материалната обвивка, а душата продължава пътя, който е избрала и не е нужно да страдаме (всъщност терапевтите казват, че хората не страдат заради човека, който си е тръгнал, а за самите себе си, което е излишно). И така тъжно, минорно, без ръкопляскания, стаанахме и си тръгнахме, и концертът завърши. На път за вкъщи се размислих за професионализма, за това как трябва да се държим в тежки моменти на работното си място (тоест на сцената, пред хора), дали трябва да разкриваме емоции и чувства и т.н. и тъй като по-скоро приличам на Максим, човек - емоционален, романтик, открит и честен, предпочетох емпатията пред критиката и реших, че и аз вероятно бих реагирала така..

 

22-рото издание на „Европейски музикален фестивал“ е част от Календара на културните събития на Столична община. Форумът ще се проведе от април до ноември с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Национален фонд „Култура“ и Столичната община.