„Рамаяна: Раждането на една легенда“ (Ramayana: Rise of a Legendе) е филм, който тръгна по кината в България и по света на 6 октомври по време на празнуването на индийския празник Дивали - хиндуисткия празник на светлината, който отбелязва завръщането на Рама в родния му град след изгнанието. „Рамаяна: Раждането на една легенда, Част 1“ е индийски епичен митологичен филм на хинди (Индия, 2026, 3 ч 15 мин.) с режисьор Нитеш Тивари, който е съавтор на сценария със Шридхар Рагхаван. Филмът е базиран на хиндуисткия епос „Рамаяна“. Участват: Ранбир Капур, Яш, Сай Палави, Рави Дубей, Съни Деол и др.
Тъй като последните две седмици преди Дивали бях в Индия с група жени и отбелязах Дивали в София, когато видях, че филмът тръгва по кината в деня на връщането ни, веднага се организирахме да го гледаме на кино. Супер много ни хареса на всички, а някои съжалиха, че не са взели и децата си с нас.
По медийни данни това е най-скъпият филм в историята на индийското кино, създаден в две части с бюджет от около 500 милиона щатски долара, провокирайки големи очаквания и противоречиви реакции сред критиците; събира едни от най-известните индийски актьори, специалисти по визуални ефекти от Холивуд и двама композитори, носители на награди „Оскар“. Целта е една от най-почитаните истории в Индия да достигне до международната публика. Втората част се очаква да излезе през 2027 г. около Дивали. Музиката е създадена съвместно от индийския композитор А. Р. Рахман, носител на „Оскар“ за „Беднякът милионер“, и германския композитор Ханс Цимер, автор на музиката към лентите „Гладиатор“, „Черният рицар“ и „Дюн“.
Музиката е разтърсваща, пленяваща, наелектризираща, завладяваща. Разказът е приказен, визуалните ефекти са страхотни. Филмът е над три часа с един антракт, но времето не се усеща. Историята е пленителна, приказна и е разказана увлекателно. Редуват се приказни дворци в злато, красиви костюми, красиви бижта в злато и скъпоценни камъни, омагьосани гори, демони (ракшаси, а във филма са наречени асури); войни, които се обучават във военното дело; има множество битки, но липсват кървища и жестокост като в другия епос, който гледахме по кината тази година „Одисея“, за това филмът е подходящ и за детската публика. Филмът е красива приказка за малки и големи. Подчертана е идеята за дхарма, която е следвана от хиндуистите - дългът да следваш отредения път в дълг, почит, послушание, уважение, мъдрост към принципите, към родителите, към брахманите и т.н. Дхарма (санскрит: dharma) е ключово понятие в индийските философски и религиозни традиции като хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. В зависимост от контекста „дхарма“ може да означава: Праведен начин на живот – моралният дълг и правилното поведение; Законът на вселената – естественият ред, който поддържа хармонията в света; Лично призвание или предназначение – ролята, която човек следва да изпълни в живота си; Учението на Буда (в будизма) – истината и пътят към освобождение от страданието. Идеята е, че когато човек следва своята дхарма, живее в съгласие със себе си и с космическия ред, тоест Дхарма е правилният начин да живееш според своята природа, моралните принципи и реда на света. Филмът „Рамаяна“ прилича на „Властелинът на пръстените“ по приказност и по- ми хареса от „Одисея“. Препоръчвам го горещо за гледане от почитатели на подобен тип филми.
Най-древните паметници на литературата на Древна Индия са от края на второто до средата на първото хилядолетие преди новата ера. Ведите – четирите сборника с химни, молитви, жертвени формули, песни и заклинания – са в основата на ведическата литература. Във Ведите се говори за три хиляди божества. Двата епоса от Древна Индия са „Рамаяна“ и „Махабхарата“, написани около 400 пр.н.е до 300 г. сл. н.е. според някои източници. „Рамаяна“ (Колесницата на Рама) е санскритски епос и се състои от 24000 строфи, разделени на 7 книги, и е написан от поета Валмики. Поемата разказва за Рама и неговата съпруга Сита, която е отвлечена от Равана (демон и цар на Ланка). Рама е един от аватарите (превъплащенията) на бог Вишну, който пък е един от трите върховни богове в хиндуизма – Брахма, Вишну и Шива. „Рамаяна“ е оказала дълбоко въздействие върху културата на Индия. Седемте книги от епоса са: Бяла книга: книга на младия Рама; Айодхя канда: книга на Айодхя; Араня канда: книга на гората; Кишкинда канда: книга на Кишкинда; Сундара канда: книга на Сундара; Юддха канда: книга на войната; Утара канда: Епилог. Това е един от основополагащите епоси на хиндуизма и разказва за любовта, дълга (дхарма), и битката между доброто и злото. Историята е вдъхновявала поколения творци и е намирала израз в поезията, храмовата скулптура, театъра, кукленото изкуство и киното.
Публикации
