Турандот отново на Софийска сцена

 

На 28-ми януари Софийска опера и балет представи операта "Турандот"  от Джакомо Пучини. Първото изпълнение на операта е на 26 април 1926 година в Ла Скала, което прави вече 100 история, а тази постановка на Пламен Карталов е от 1995 г., което прави 30 години на Софийска сцена. Аз съм гледала два пъти до сега версии на тази постановка, за което блогът е писал през 2025 г и през 2012 г.

В ролите гледахме: Цветелина Василева – Турандот китайска принцеса, Адриан Думитру - принц Калаф, Станислава Момекова – Лиу млада робиня, Светозар Рангелов – Тимур детрониран татарски цар, Ангел Антонов, Атанас Младенов и Даниел Острецов - Пинг, Панг, Понг; Красимир Динев – Алтум китайски император.  Императорска стража, помощници на палача, духовници, висши чиновници, слуги, войници, сенки на покойници, народ – оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет под диригентството на Григор Паликаров. С участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче“. (2.40 ч с два антракта)

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов; сценография и костюми – Йоанна Маноледаки.

История за жестокост, омраза, смърт, любов, саможертва на влюбена жена; силни страсти. „Любовта е светлината на света“, с тези думи завършва операта. Костюмите са красиви, декорът и сценографията също са много интересни и красиви. Адриан Думитру изпя известната ария Nessun Dorma доста вдъхновяващо и получи много аплодисменти, много ми хареса, но моята компания не хареса като цяло неговото изпълнение, а хареса женските партии Станислава Момекова и Цветелина Василева. На мен пък ми харесаха повече мъжките роли на Калаф, Тимур и тримата старейшини и хоровите изпълнения. Nessun Dorma беше най-вдъхновяващия ми момент. Последното действие беше доста наситено и силно, като цяло постановката се хареса на публиката и получи дълги аплодисменти, на мен обаче малко ми поомръзна да я гледам. Заслужава да бъде гледана, ако не сте я гледали.

 

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. 

Контрасти и страсти

 

На 30 януари присъствах на много приятен концерт на Симфоничния оркестър на Българско Национално Радио, назован „Контрасти и страсти“, в който солист беше цигуларката Юки Хирано, а диригент на оркестъра бе Константин Илиевски. През седмицата изпитвах умора без особена причина, в някои моменти бях като пребито куче, и когато приятелка се обади да ме покани на концерта предия ден, въобще не се замислих, защото класическата музика за мен е храна за душата и по мои възприятия гони умората и разведрява. Концертът беше в Зала „България“, залата не беше пълна, което беше жалко, защото оркестърът и солистката свириха перфектно. Музикантите от оркестъра и диригента бяха с жъли и оранжеви жилетки в знак на протест срещу ниското заплащане за труда им. Юки Хирано е млада цигуларка, лауреат на най-тежкия и престижен цигулков конкурс в изданието му през 2025 г. в Дубай, в който право да участват имат само спечелилите първи места на останалите големи международни конкурси. Тя свири с емоция и техничност, а в поклоните личеше японско възпитание. От диригента пък лъхаше особен патос.

В програмата чухме в първата част: Модест Мусоргски – „Нощ на голия връх“, Алексей Шор – Концерт за цигулка и оркестър №6 „Carpe Diem“ (концертът на Шор много ми хареса, страхотно изпълнение на солист и оркестър в три части Allegro, Moderato и Vivace), Пьотр Илич Чайковски – Валс-скерцо, оп. 34 (също приятна валсова музика). След антракта в програмата бяха включени още няколко произведения: Емануел Шабрие – Рапсодия „Испания“ (жизнена, енергична музика, която носи духа на Испания и ни хареса), Франц Ваксман – „Кармен“ Фантазия за цигулка и оркестър (това произведение не ми хареса), Бела Барток – Рапсодия за цигулка и оркестър №2 (тази музика ми звучеше накъсано, грубо, все едно слушам разсвирване или настройване на инстументи). След това солистката получи дълги аплодисменти от публиката и цветя, подвиквания „Браво“, изсвири един бис и напусна залата. Оркестърът завърши тържествено концерта с Рапсодия за оркестър от Веселин Стоянов. Като цяло музиката в първата част по- ми хареса, но като цяло концертът беше приятен, отпускащ, разведряващ, а оркестърът и солистката свириха перфектно. Пожелавам им следващия път препълнена зала.