Евровизия 2026, юбилей, бойкот и триумф за България

 

Тази нощ завърши песенният конкурс Евровизия, който разтърси България, а и Европа с вътрешни интриги, политически бойкот, и първата победа на България. 70-ият юбилей на конкурса за песен Евровизия се проведе във Виена, Австрия, от 12 до 16 май 2026 г., с участието на 35 държави, а домакин бе Wiener Stadthalle. Това е 25 финал от 1956 насам; конкурсът празнува 70 годишнина, като за 70 години са изпяти 1789 песни.

Испания, Исландия, Ирландия, Нидерландия и Словения бойкотират конкурса поради политически съображения относно участието на Израел, а Беларус и Русия не участват тъй като са санкционирани заради войната на Русия срещу Украйна. Този момент отбеляза триумф на лицемерието и двойните стандарти на европейските политически структури. Русия, която е част от Европа, е санкционирана, заради войната, която води, а Израел, който провежда геноцид над населението в Газа и Западния бряг от години и започна война срещу Иран наскоро, която доведе до затваряне на Ормузкия проток, което засяга около 20% от световния морски петролен транспорт, а последствията се отразиха дълбоко на енергийните пазари по целия свят и ще дадат отражение в следващата година, не е санкциониран?! Къде точно се намира Израел? Географски Израел е разположен в Югозападна Азия, в региона на Близкия изток, на източния бряг на Средиземно море. Тоест Израел дори не е част от Европа, за да участва в Европейски конкурс...Точно заради тези политически интриги, а и заради връщането на България в конкурса, въпреки че от пет години не гледам телевизия, включително Евровизия, седнах да гледам финала.

Блогът и преди, през годините е писал, че конкурсът е и политически и гласуването на държавите е политическо, както и тази година се случи – един пример – Гърция (журито) винаги подкрепя с най-много точки Кипър, а Кипър обратно – Гърция и т.н., та това е политически конкурс и трябва да се взимат и политически решения. Всъщност не трябва, но така се получава на практика през годините.

Часове преди старта на финала Дара и нейния сценичен екип получи наградата „Марсел Безансон“ за най-добро артистично изпълнение според коментаторите на участващите държави на Евровизия 2026. С аванс от 173 точки пред втория Израел българската звезда записа най-голямата разлика между първо и второ място досега, сочат международни медии, подобрявайки рекорда от 169 точки, поставен от Александър Рибак с песента Fairytale на Евровизия 2009 в Москва. Песента е написана от самата Дара, заедно с Анн Джудит Уик, Кристиан Торсеа и Димитрис Контопулос, а сценичното представяне е дело на Fredrik Rydman. Победата е историческа и с още нещо - за първи път от Евровизия 2017 насам журито и публиката избраха един и същ победител. Тя получи 312 точки от зрителския вот и 204 точки от международното жури, с което донесе първа победа за България в историята на Евровизия и осигури домакинството на страната за следващото издание на конкурса. Освен икономическите ползи, домакинството на конкурса би имало и силен имиджов ефект, като позиционира страната на глобалната културна сцена. Но България ще се сблъска челно с участието на Русия и Израел и бойкота на държави през следващото издание на конкурса, както и с ред други въпроси, а вътрешните интриги и злоба между музикантите, са най-малкия проблем.

Малко за песните и моя избор.  Моята лична класация беше: България и Малта на първо място, Франция и Финландия на второ, на трето Хърватия. Песента на Дания не ми хареса нито като ритъм, нито като хореография. Песента на Германия – много красиво, огнено момиче, но песента едва ли е от запомнящите се и спечели обидно малко точки от жури и публика. Песента на Израел ми хареса, мелодична и смислена, но нищо повече и смятам, че страната трябваше да бъде спряна от участие, както Русия бе санкционирана. Белгийската песен и изпълнение беше безлично; Албанската песен лирично изпълнение, което също не би било запомнено. Песента на Гърция - силно сценично присъствие, което се запомня, малко инфантилно и гротескно. Никава песен на Украйна, но тя явно политически, по емпатия получи много гласове от жури и публика. Представянето на Австралия – красива жена, красива рокля, ефектно представяне. Сръбската метал група – ужас на сцената за мен. За мен е загадка защо песента на Малта беше извън първите места на букмейкърите, страхотна запомняща се песен, мой фаворит след българската песен разбира се. Също така загадка беше как безличната песен на Чехия е стигнала финала, тъй като не гледах двете вечери на полуфинала. След безличната песен на Чехия, Дара и нейната песен Bangaranga, внесоха на сцената ритъм, енергия, емоция, харизма и силно сценично, запомнящо се присъствие. Много интересни грим, костюми и сценография и силни гласове в песента на Хърватия, като за мен остана загадка защо изпаднаха толкова надолу по точки. Инфантилно гротескно изпълнение на Великобритания, което получи и 1 точка от жури и зрители. Страхотен глас на Монро от Франция, който вълнува и разтърсва с наелектризираща песен за любовта, която бе по-добра от песента на Израел, но остана по-назад. Патриотичната песен на Молдова подминавам с усмивка, в края на песента си казах, добре, че свърши, защото предизвика позиви за повръщане. Песента на Финландия беше доста стойностна, силен глас, добро инструментално изпълнение и получи подобоващи високи точки. Полша и Литва, както и Швеция не бяха нещо особено; изкусителката от Кипър поднесе ритмична, танцувална песен, но освен оскъдните костюми не поднесе запомнящо се представяне и бе подкрепена основно от Гърция. Въпреки че е победител в тазгодишния песенен конкурс Сан Ремо, стори ми се че гласът на Сал да Винчи от Италия издиша и звучи малко фаршиво, песента напомня шлагерите от 80-90 години, когато Сал е правил първи стъпки в песенното изкуство, но все пак получи доста точки. Песните на Норвегия и Румъния също не ми харесаха, въпреки че бяха оценени високо.

Не мога да подмина ретро визията на водещия (на мода тази година бяха мустаците, сака на голо, татуировки, мрежести блузи, тюлени ризи) и ще спестя по-нанатъшните коментари, които имам наум, защото ще засегна една особена част от мъжете.

На финала щеше да ми се пръсне сърцето от вълнение, след вота на журито бях почти сигурна, че Дара ще спечели и зрителския вот, но когато Израел започна да води, ме хвана яд – възможно ли е заради тази чудовищна държава, дори и с красива песен, заради която 5 държави бойкотират тази година конкурса, да изпуснем шанса си. Не, не бе възможно. И Дара, екипът й, Българска Национална Телевизия и България спечелиха с 516 точки, за успокоение на Нидерландия, Испания, Исландия, Ирландия, и Словения. Надявам се следващата година Израел да бъде изключен, а България да организира страхотен песен конкурс в София.

Честито на Дара, на екипа й, на Българската Национална Телевизия, и на България!

"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.

Симфониета-Враца с концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на Теодосий Спасов

 

На 06 Март в Градската концертна зала на град Враца, Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на 65-годишния юбилей на Теодосий Спасов. Солисти бяха Теодосий Спасов (кавал) и Боян Иванов (кларинет), а диригент бе Христо Павлов. Почти преди месец пак бях във Враца и присъствах на концерт на оркестъра, който ми хареса, за това реших и сега да не пропусна този юбилеен концерт и за щастие преди концерта намерих едно място от допълнителните, които бяха пуснали.

В програмата бяха включени различни произведения – от части от опери до авторски пиеси на юбиляра. Концертът започна с позната и любима увертюра към операта „Травиата“ от Джузепе Верди (стори ми се малко отсечено, а не плавно изпълнение, с което съм свикнала, но все пак това си е решение на диригента). След това програмата продължи с участие на единия солист в концертна Фантазия за кларинет и оркестър от  Л. Басси по мотиви из операта „Риголето“ на Джузепе Верди – страхотно изпълнение и на Боян Иванов на кларинета, и на оркестъра, много ми хареса тази концертна фантазия. След това програмата продължи с Хоро Стакато от Г. Динику / П. Владигеров, балкански, ако не и типично български ритми. След това чухме Концерт за кавал и кларинет от Теодосий Спасов в изпълнение на двамата солисти. Концертът беше в три части, добре, че наблизо седеше музикант от оркестъра, който беше само зрител, по чиято липса на пляскане разбрах след първата част, че концертът продължава и може да не се пляска след всяка част – нещо, което в Зала България в София по- се спазва, отколкото от публиката във Враца; концертът не ми допадна много. След това програмата продължи с три авторски пиеси на Теодосий Спасов - „Островът на козите“, „Йовка Кумановка“, „Странен повод“, като преди всяка пиеса, композиторът представяше кратка история по създаването й. Преди края на последната, четвърта пиеса, диригентът помоли юбиляра да затвори очи и на сцената излезе Васил Петров, след което започна да пее „Девойко, Мари Хубава“, а след малко се включи и кавалджията, и целия оркестър. Страхотно изпълнение, цялата настръхнах, залата, мисля, беше очарована от изненадата. Накрая концертът завърши с последната пиеса - „Цигански Танц“ за кавал и оркестър от Теодосий Спасов, която взриви залата, аз определено танцувах на мястото си. Последваха бурни аплодисменти, залата стана на крака (което между впрочем е много модерно напоследък при всеки концерт и оперен спектакъл) и музикантите изсвириха на бис „Цигански танц“, по време на което зрителите пляскаха, а аз почти танцувах на място. И така, с приповдигнато настроение в залата, концертът завърши. Браво, получи се въодушевено, ритмично, музикално, страхотно отбелязване на юбилея на Теодосий Спасов във Враца, дано да е останал и той доволен.