Симфониета-Враца с концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на Теодосий Спасов

 

На 06 Март в Градската концертна зала на град Враца, Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на 65-годишния юбилей на Теодосий Спасов. Солисти бяха Теодосий Спасов (кавал) и Боян Иванов (кларинет), а диригент бе Христо Павлов. Почти преди месец пак бях във Враца и присъствах на концерт на оркестъра, който ми хареса, за това реших и сега да не пропусна този юбилеен концерт и за щастие преди концерта намерих едно място от допълнителните, които бяха пуснали.

В програмата бяха включени различни произведения – от части от опери до авторски пиеси на юбиляра. Концертът започва с позната и любима увертюра към операта „Травиата“ от Джузепе Верди (стори ми се малко отсечено, а не плавно изпълнение, с което съм свикнала, но все пак това си е решение на диригента). След това програмата продължи с участие на единия солист в концертна Фантазия за кларинет и оркестър от  Л. Басси по мотиви из операта „Риголето“ на Джузепе Верди – страхотно изпълнение и на Боян Иванов на кларинета, и на оркестъра, много ми хареса тази концертна фантазия. След това програмата продължи с Хоро Стакато от Г. Динику / П. Владигеров, балкански, ако не и типично български ритми. След това чухме Концерт за кавал и кларинет от Теодосий Спасов в изпълнение на двамата солисти. Концертът беше в три части, добре, че наблизо седеше музикант от оркестъра, който беше само зрител, по чиято липса на пляскане разбрах след първата част, че концертът продължава и може да не се пляска след всяка част – нещо, което в Зала България в София по- се спазва, отколкото от публиката във Враца; концертът не ми допадна много. След това програмата продължи с три авторски пиеси на Теодосий Спасов - „Островът на козите“, „Йовка Кумановка“, „Странен повод“, като преди всяка пиеса, композиторът представяше кратка история по създаването й. Преди края на последната, четвърта пиеса, диригентът помоли юбиляра да затвори очи и на сцената излезе Васил Петров, след което започна да пее „Девойко, Мари Хубава“, а след малко се включи и кавалджията, и целия оркестър. Страхотно изпълнение, цялата настръхнах, залата, мисля, беше очарована от изненадата. Накрая концертът завърши с последната пиеса - „Цигански Танц“ за кавал и оркестър от Теодосий Спасов, която взриви залата, аз определено танцувах на мястото си. Последваха бурни аплодисменти, залата стана на крака (което между впрочем е много модерно напоследък при всеки концерт и оперен спектакъл) и музикантите изсвириха на бис „Цигански танц“, по време на което зрителите пляскаха, а аз почти танцувах на място. И така, с приповдигнато настроение в залата, концертът завърши. Браво, получи се въодушевено, ритмично, музикално, страхотно отбелязване на юбилея на Теодосий Спасов във Враца, дано да е останал и той доволен.

 

 

Премиера на "Макбет" на Софийската опера

 

На 25 и 26 февруари с два различни състава Софийската опера представи първата премиера за 2026 г. – операта „Макбет“ от Джузепе Верди с либрето на Франческо Мария Пиаве по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Аз гледах премирата през втората вечер.

В ролите гледахме Бисер Георгиев – Макбет, Петър Бучков – Банко, Габриела Георгиева – лейди Макбет, Даниела Панчевска – придворна дама, Даниел Дамянов – Макдъф, Хрисимир Дамянов – Малкълм. (3:00 часа с 1 антракт) С участието на оркестър и хор на Софийската опера. Диригент беше Алесандро Д’Агостини, режисьор на постановката е Вера Петрова, сценография и костюми – Мария Колева.

Не си спомням спектатъл на Софийската опера, за който да искам да напиша толкова негативен коментар, но винаги има първи път. Костюмите в спектакъла са мрачни, основно в черно; някои, като тези на вещиците, са дори много грозни; така и не разбрахме защо три от жените носеха еленови рога и защо от време на време ги сваляха и от време на време ги слагаха (това образът на богинята Хеката ли е, но защо в три?!, древногръцката богиня Хеката е една). Сцената е тъмна и неприветлива, но може би това е търсен ефект, иначе сценографията е интересна – гроб-трон, планина-дворец, интересни акценти с костюми в червено и светлини в червено, които препращат към кръвта от убийствата вероятно. Моята компания дори нямаше желание да гледа сцената, а в голяма част от действието си държа очите затворени и слушаше музиката, чак толкова неприятно впечатление идваше от сцената. На мен пък във втората част след антракта (трето и четвърто действие) ми стана доста досадно, чаках да свърши. Да не говорим, че в залата беше доста топло, при което от досада и топлина едва се сдържах да не заспя. Добре, че на сайта може да се прочете синопсис, защото от представеното на сцената, така и не можахме да схванем действието. Разбирам, че в действието е имало Пазител на сънищата и явно това е пластичният, доста изразен с играта си, полугол мъж, който така и не разбрахме каква роля изпълнява на сцената и който събра доста аплодисменти след края на представлението. Вещиците се движеха доста нелепо, имат нужда да минат през едно истинско събиране на жени с тантрични, енергийни практики, за да видят как наистина може да се движи една вещица. Не претендирам да разбирам от музика и оперно пеене, въпреки че постоянно слушам опера и класическа музика, и с цялото ми уважение към човека Бисер, но певеца Бисер Георгиев не е за тази сцена. Слушала съм го явно в „Джани Скики“ и „Адриана Лекуврьор“, където не ми е направил толкова лошо впечатление, но тук ясно се видя, че просто не му достига въздух да пее и няма сила на гласа и това е мнение на трима зрители, които обсъдихме изпълнението му, а не само мое. На мен, както винаги, ми хареса изпълнението на Петър Бучков като Банко и на Габриела Георгиева като лейди Макбет. Браво на двамата, получиха и много аплодисменти от зрителите. Браво и на хора. Изпълнението на хора и на Петър Бучков и Габриела Георгиева; както и пластичността на полуголия мъж спасиха представлението. Въпреки, че в края на спектакъла съставът получи дълги аплодисменти, силно се съмнявам операта да се е харесала на мнозинството. Доста старнен спектакъл, не го препоръчвам за гледане.

  

Премиерата на операта „Макбет“ е на 14 март 1847 във Флоренция. Операта има две редакции – италианска и френска. Композиторът сам определя творбата като ключова за своето развитие, в която музиката служи пряко на драмата и я посвещава на своя приятел и благодетел Антонио Бареци, баща на първата му съпруга.

 

Симфониета-Враца с концерт „270 години МОЦАРТ“

 

На 10 февруари Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „270 години МОЦАРТ“ в Градската концертна зала на град Враца. Тъй като по това време съм в родния си град, реших да посетя концерта. Слушала съм Врачанската филхармония „Симфониета“ само веднъж до сега преди 5 години и ми бе интересно да ги слушам отново.

В програмата бяха включени три произведения: увертюра към операта „Душата на философа“ („Английска опера“ или „Орфей и Евридика“) от Й. Хайдн; увертюра към операта „Вълшебната флейта“ на В. Моцарт; и „Реквием“ за солисти, хор и оркестър в ре минор на В. Моцарт. С програмата диригентът Христо Павлов чества 270 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт. И трите произведения са написани през 1791, годината, в която Моцарт е починал. В началото на концерта, диригентът ни представи програмата като каза, че трите произведения са посветени на спасението на душата. И трите претворяват вечната тема за живота и смъртта, но всяко едно от тях ѝ задава своята различна перспектива. В реда на концертната програма музиката „разказва“ за силата на любовта, за борбата между доброто и злото, за спасението на душата и вечния покой.

Преди концерта малко ме учуди организацията, свикнала със софийските зали. Тук няма гардероб, където да можеш да си оставиш връхните дрехи, няма разпоредители, които проверяват билети и пускат в залата, никой не казва „заповядайте в залата“, а редовете са много тесни, но пък залата е доста нова и изглежда добре. Цената на билета е скандално ниска според мен за музиката и високото ниво на музикантите и певците. Много ме зарадва състава на оркестъра – пълен с много млади хора; Браво. Концертът можеше да се гледа на живо в 7Arts.bg.

"Реквием" на Моцарт за солисти, хор и оркестър бе със специалното участие на солистите: Ина Кънчева (сопран), Анна Янкова (мецосопран), Михаил Михайлов (тенор), Георги Бейков (бас) и Академичния хор на Филхармония "Олтения" от гр. Крайова, Румъния.

Концертът беше много приятен и вдъхновяващ и определено не съжалих, че излязох в мразовитото и мъгливо време, за да отида до залата. Първите две увертюри бяха доста кратки, хареса ми повече увертюрата към „Вълшебната флейта“, която опера в момента е включена в програмата на Софийската опера, а аз съм гледала и в Берлин. „Реквием“ е огромно произведение в много части. Учудих се музикантите и хора как издържаха четиридесет минути и повече без почивка. Харесаха ми гласът на тенора Михаил Мехайлов, а иначе и четиримата солисти пяха много добре, хорът също. Страхотно изпълнение на солистите, хора и оркестъра, което получи подвиквания Браво и дълги аплодисменти. Браво за страхотното изпълнение и страхотния концерт.

 

Академичен хор на Филхармонията Олтения, Крайова (Румъния) е основан през 1953 г., един от най-уважаваните професионални хорови състави в Румъния. С около 45 членове, хорът изпълнява богат репертоар от над 1000 произведения, от ренесансова полифония до съвременни творби. Дейността му включва както акапелни концерти, така и големи вокално-симфонични шедьоври. Дълбоко отдаден на румънското музикално наследство, хорът редовно изпълнява и международни хорови произведения на национални и международни сцени.