Колекция Stradivarius

 

 Снощи в зала „България“ приключи втория сезон на поредицата концерти „Колекция Stradivarius“, с концерт, в който се срещнаха солистите Мила Георгиева (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело) с оркестър Cantus Firmus и диригента Глигор Паликаров. Точно преди година слушах Мила Георгиева в пърия сезон на „Колекция Stradivarius“, за което блогът разказа тук и не исках да пропусна това й гостуване. Предишен концерт от тазгодишното издание на поредицата, посветена на звученето на исторически цигулки и изявени виртуози, за който блогът разказа, беше гостуването на Веско Ешкенази през юни (повече тук).

Снощи се получи страхотен концерт, музикална медитация за душата. Мила Георгиева свири на цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.), а Атанас Кръстев свира на съвременно българско виолончело, изработено от лютиер Владимир Тилев. В програмата бяха включени: Концерт за цигулка, виолончело и струнни, RV 547 от Антонио Вивалди, който много ми хареса; Соната за цигулка „Дяволските трилери“ от Джузепе Тартини, която не ме впечатли много; Унгарска рапсодия за виолончело и оркестър от Давид Попер, която ми хареса. След почивката слушахме  Симфония №17 в сол мажор, K.129 от Волфганг Амадеус Моцарт, в която оркестъра свири прекрасно и накрая чухме Симфония концертанте в ми-бемол мажор, K.364 (версия за цигулка и виолончело) от Волфганг Амадеус Моцарт, която беше блестящо изпълнена от музикантите и много ми хареса. Двамата солисти свиреха в перфектен синхрон. Концертът продължи два часа, в края на програмата публиката стана на крака и дълго аплодира солистите и оркестъра, което вдъхнови двама солисти да изсвирят бис отново в перфектен синхрон и финес. Получи се фин, вдъхновяващ и прекрасен концерт, медитация за душата.

 

Тъй като не можах да се насладя на участието на друг наш виртуоз - Лия Петрова през април в рамките на колекция Stradivarius, на 23 септември в градската концертна зала на Враца присъствах на страхотен концерт "Гласът на инструментите", в който слушахме солистката Лия Петрова (цигулка) и Врачанска филхармония с диригент Христо Павлов. В програмата бяха включени Концерт за цигулка и оркестър № 2 в сол минор, оп. 63 от С. Прокофиев в първата част; и Оркестрови сюити № 1 и № 2 из операта „Кармен“ на Ж. Бизе във втората част.

За първи път слушах Лия Петрова с нейния великолепен инструмент, на който свири от 2025 г. – цигулка ‘Consolo’, създадена през 1733 г. от легендарния майстор Гуарнери дел Джезу, предоставена ѝ за ползване от българската държава. Във втората част на концерта чухме музика от операта Кармен, вълнуваща поколения, днес оценявана като едно от най-значителните постижения на френската опера. Втората част на концерта беше великолепна, брилянтното изпълнение на орекстъра напълни душата на слушателите. Чухме вълнуващи изпълнения и красива музика, а прекрасните солистка, оркестър и диригент получиха дълги аплодисменти.

Балетът на Софийската опера стартира сезон 2026/2027 с "Ромео и Жулиета"

Балетът на Софийска опера и балет откри сезон 2026/2027 на 8, 10 и 11-ти октомври с изпълнение на балета „Ромео и Жулиета“. Завърших сезона си 2024/2025 в Софийска опера и балет с „Ромео и Жулиета“ на езерото Панчарево, за което блогът писа тук, и започнах сезон 2026/2027 със същия спектакъл, но в зала, с музика на живо, а не на запис, с повече декори и с друг състав. Мога да кажа, че има голяма разлика в двата варианта на спектакъла.

„Ромео и Жулиета“, по едноименната трагедия на Уилям Шекспир, е може би най-известната любовна история в историята на литературата и изкуството, и тук е облечена в музиката на Сергей Прокофиев (композитор и либретист). Концепцията на спектакъла, режисура и хореография са на Калоян Бояджиев. Сценографията е на Евен Борсум, а дизайна на костюмите е на Ингрид Ниландер.

С приятелки гледахме балета на 11-ти октомври, като в главните роли гледахме: Жулиета – Марта Петкова, Ромео – Фредерико Пинто, Меркуцио – Винченцо Каруана, Тибалт – Етиен Полети (за първи път), Бенволио – Такафуми Тамагава, Парис – Енрико Гриво, Сеньора Капулети – Шарлот Берар, Сеньор Капулети – Георги Аспарухов, дойката – Марина Маринова, Падре Лоренци – Дарио Йовчевски; солисти и кордебалет на Софийска опера и балет. Диригент на оркестъра бе Григор Паликаров. (3,10 мин с два антракта)

Спектакълът е много добър. Изпълнението на оркестър беше много добро и успя да запечата определени мотиви от музиката в съзнанието ни по време на спектакъла и след него. Костюмите са много красиви. Сценографията е доста интересна. Аз супер много харесвам Марта Петкова и от трите дати бях избрала тази с нейно участие, но за първи път от много години не можах да я възприема като Жулиета, стоеше ми странно въпреки, че за пореден път танцува ефирно, емоционално, перфектно. Балетистите като цяло танцуваха и играха страхотно; усетихме чрез танца и играта им десетките емоции на героите. Сцените с фехтовка също бяха много добри. Всички изпълнители на сцената се справиха блестящо. Препоръчвам го горещо за гледане като всички балети на Софийска опера и балет, за които блогът е писал.

 * Снимката е на Софийска опера и балет

AION: THE MYTHIC TAROT, Боговете се завръщат

 

На 3 октомври 2026 в София се състоя официалното представяне на новата Таро колода на Орлин Христов - AION: THE MYTHIC TAROT, Боговете се завръщат. Официалният сайт на Орлин Христов е https://www.tarotthattells.com/, Tarot that tells. AION, the Mythic Tarot e третата авторска колода Таро, нарисувана от Орлин и четвърта подред колода заедно с колодата Ленорман, която Орлин рисува и пуска за ползване от любители на Таро по света.

Новата колода е гръцко митологично Таро, което Орлин разботва повече от две години и след това пуска като успешен проект в платформата Kickstarter. Таро колодата почива на древногръцки митове и легенди, 78 карти с древни архетипи, Богове, герои и истории, които продължават да живеят в нас. В тази колода карта Кулата например е Троянската война, която слага край на епохата на героите и начало на епохата на хората. Митът е дума, която се използва, когато казваме нещо, което трудно можем да обясним; митът е начин да обясним това, което е необяснимо чрез разказ и символи, за да може да бъде разбрано и от малки деца, и от философи; тоест митологията обяснява необясними неща. Предишната му колода Магичният цирк е опит да покаже, че целият ни живот е едно представление, един цирк, а настоящата колода Митологично Таро подсказва, че Боговете, които са свързани с нашите съдби, управляват този цирк. Един любопитен факт от представянето е, че пихме вино от Санторини, избрано от Орлин, тъй като според него, то генетично се приближава до това, което е пил Дионисий, гръцкият Бог, изобразен в карта 0 Глупакът в новата колода. Картите са много красиви, а книгата към тях (издадена на английски език) е страхотна. В книгата Орлин е включил много неща от Орфизма и Тракийския и Гръцкия мистицизъм, всяка карта съдържа зад себе си легенда, а в книгата е описано кой е главния герой в тази легенда. Поговорихме си за мита за Уран и Гея (Земята), техния син Кронос (Сатурн, Богът на Времето) и тяхната дъщеря Афродита (Венера, Богинята на любовта). Когато се появява Времето, се появяват и Смъртта, и Любовта – двете движещи сили, които управляват човешкото поведение; тоест изводът от разговора беше, че най-важното за хората между раждането и смъртта е любовтта - колко пъти сме се влюбвали и колко сме обичали в живота, нищо друго няма значение, всичко останало са драми и цирк.  

Орлин и неговата ученичка Нора Пенева са моите реални учители по Таро, като съм се учила и онлайн от подредбите на рускинята Анджела Пърл през последните около шест години, откакто развих това ново хоби. Таро е символен език, който почива на Кабала и тръгва през 15 век от Италия. Коладата обичайно съдържа комплект от 78 предсказателни карти – 22 Големи Аркани и 56 Малки Аркани. Най-известната колода през последните сто години е колодата на окултиста Артър Едуард Уейт от началото на 20 век. Таро е хоби, което развивам бавно, със страст, а доколко съм добра в него показват добрите отзиви на приятелки и други жени, на чиито въпроси отговарям през Таро и повечето пъти описвам точна моментна картина на живота им. Ако ви е интересно, можете да се включите в курсовете на Орлин, които продължават по половин година в част за начинаещи и част за напреднали.

 

Веско Ешкенази в Колекция Stradivarius

 

На 5 юни 2026 в Зала "България" се състоя поредния концерт от цикъла „Колекция Stradivarius“ като част от Европейски музикален фестивал 2026, в който слушахме Веско Ешкенази със неговата историческа майсторска цигулка Guarneri del Gesu (1742), в компанията на музикантите от оркестър Cantus Firmus с диригент Ивайло Кринчев. През май бях в Амстердам и Хага и много исках да го слушам с Кралския Концертгебау оркестър, но и моята програма, а и тяхната не позволи.

Предишен концерт от цикъла, за който блогът разказа тук беше участието на Мила Георгиева с нейната цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.) на 28 октомври 2025.

В началото на вечерта Васил Димитров, Президент на Европейски музикален фестивал приветства зрителите и съобщи, че концертът се посвещава на новото радио Класик, което тръгва в ефира.

В първата част на концерта чухме Камий Сен-Санс „Хаванеза“ за цигулка и оркестър, ор. 83 и Феликс Менделсон-Бартолди с концерт за цигулка и оркестър в ми минор, оп. 64 в изпълнение на Веско Ешкенази и оркестъра. След това последва взрив от аплодисменти, жена от публиката поднесе подарък на Веско, организаторите му поднесоха и цветя и за наше съжаление участието му приключи. Той излезе от залата, но се върна за бис и изсвири (доколкото разпознах) първата част Allegro non molto от „Зимата“ на „Четирите Годишни времена“ от Антонио Вивалди. Изпълнението беше страхотно, носеше силна енергия на сцената и отново получи бурни аплодисменти. Накрая Веско съобщи, че следващото му участие в България ще бъде на 12 март 2027 и си тръгна. Родителите му и този път присъстваха на концерта в ложата срещу нас. Блогът е писал много пъти за концерти на моестрото през годините, тъй като не пропуска негови участия в зала „България“, когато идва в България. След кратка пауза концертът продължи със Симфония № 4 в ла мажор „Италианска“, ор. 90 на Феликс Менделсон-Бартолди в изпълнение на оркестъра Cantus Firmus, което също получи много аплодисменти. На мен ми се искаше концертът да продължи, и Веско да свири още дълго. В моята компания беше и бивша учителка по музика, която коментира чистия и брилянтен звук в изпълненията на солист и оркестър. Тръгнахме си доволни и вдъхновени.