24 септември 2021

Рисуването с къна, едно женско изкуство

 


Преди време блогът представи на всички жени, четящи блога една жена – Мила Банкова, посветена на темата Натурална гинекология за добро женско здраве.

Сега искам да продължа темата и да представя друга жена, познавач на индийската култура и духовност – Стела Христова-Сачи сундари. Със Сачи се познаваме от почти три години, готвили сме заедно аюрведична храна и ме е рисувала с къна. Последният уикенд ми дойде вдъхновението пак да се изрисувам с къна и реших, че е добра идея да направим интервю за читателките на блога.

Стела Христова-Сачи е педагог по образование; преподавател по индийска култура; създател и лектор в образователен проект „Ателие по индийска култура“, което е уникално за България в областта на интеркулкурното, неформално образование. Идеята й е да вплете получавенето на знание с емоция и преживяване в продължение на 3-4 часа, колкото продължава едно ателие. Темите са: Красота и женственост, Ведическа кухня и Рисуване с къна. Стремежът й е през занаятите на Индия да представи ведическата култура и наследство, древното индийско познание, което е далечно и непознато, по забавен и достъпен начин на хората. В продължение на 5 години е водила курс „Индийска култура в действие“ в Нов Български Университет; а в Софийския университет е преподавала 2 години педагогика. Тя е направила през годините стотици семинари по индийска култура за жени; организира много години Ратха Ятра Фестивал, който се провежда вече 25 години в България (апропо, на 25 септември от 11 до 21 ч на Лятната сцена в Борисовата градина се провежда тазгодишния фестивал). От 2011 година започва да рисува с къна други жени и прави това изкуство популярно през медиите. Страницата на Сачи във Фейсбук е „Ателие по Индийска Култура“, където слага събитията, които организира.

 

-                  Здравей Сачи, какво представлява рисуването с къна; със сигурност не е татуировка, нали?

-                  Рисуването с къна - Махенди (Манди) е старо колкото и самата ведическа култура (~5000 години) изкуство и не е татуировка. Това е изписване на тялото (ръце и стъпала) с кръгове, цветя или мандали с къна (няма общо с боядисването на косата, което някои жени правят с къна). В Индия, рисуването с къна съпровожда всеки по-голям религиозен фестивал и радостно събитие. Индийските, арабските и африканските практики в къната са различни основно в символите. Всяка култура има свой набор от символи и макар че изглеждат по различен начин, реално отразяват едно и също: по–първичните вярвания на хората и връзката с Вселената, планетите, обкръжението под формата на цветя, растения, животни, сакрална геометрия (в Индия), в Арабския свят се използват елементи от калиграфията. В съвременния свят към него прибягват хора с интерес към култура, йога, природосъобразен начин на живот; ползва се от жените по целия свят.

-                  Разкажи повече за къната като растение.

-                  Растението се отглежда и култивира при топъл климат, основно в Африка, Европа, Близкия изток, Южна Азия, Австралия на една географска ширина (под 0оС зимата не може да расте). Технологията за приготвяне на къна за рисуване изисква вещина – фино смляното растение се смесва с лимонов сок, черен чай, натурални етерични масла (могат да се добавят лавандула, евкалипт и чаено дърво) и др., в зависимост от ефекта, който се търси. Етеричните масла засилват терапевтичния ефект от рисуването. Освен ритуално, декоративно и сакрално приложение, къната е с доказано лечебно действие в Аюрведа. Растителният танин, съдържащ се в растението, се свързва с протеина на кожата, правейки я здрава и еластична. Къната успокоява главоболие, треска, хистерия, има антисептичен и антибактериален ефект, поради което се прилага срещу гъбички, бактерии и лишеи. Нейните плодове, цветя и корени се ползват в чайове, настойки; тя изостря интелигентността, изостря паметта.

-                  Защо можем да кажем, че рисуването  с къна е женско изкуство?

-                  За мен женският принцип е необходимо да бъде защитаван подобно на градина с добър стопанин. Живеем в мъжки свят, ръководен от правилата на мъжката енергия – динамичност, работа, конкуренция, агресия и тн., което изтощава жените, ако живеят в такъв ритъм. Важно е жената да съхрани женската си енергия най-първо заради ролята си на майка, а след това и на съпруга, сестра и дъщеря; жената създава уют, комфорт, здраве, носи емоционална сигурност, приемане, разбиране и любов. За това да се засилва женската енергия е нещо добро не само за жената като индивид, но и за семействата и обществата като цяло. Иска ми се да се възстановят женските кръгове (като седянките едно време) в защитена среда под формата на женските ателиета. Жените когато се събират на групи усилват енергията си. Къната те свързва с женската линия в рода ти, къната те свързва с жената в теб, с женската същност, дадена е от богинята Лакшми; в различни култури къната е инициация в женственост. Рисуването с къна е най-женското изкуство, заради терапевтичните ползи на билката къна. Къната е женското изкуство; след като си жена, това е за теб; в Африка, ако си женена трябва да носиш къна и злато. 


-                  Защо е полезно рисуването с къна за жената? Какво общо има с Натурална гинекология за добро женско здраве?

-                  Това е терапевтично изкуство, защото когато билката се направи на паста с етерични масла и когато се нанесе по кожата локално, стимулира организма да синтезира окситоцин (хормона на щастието); отпуска нервната система, както отпуска един дълъг масаж; подпомага регулярното и нормално протичане на менструалния цикъл (без крампи и без мигрена); охлажда, има аналгетично локално действие. Това е и окултно растения - защитава от уруки, когато се появи цикъла малките момиченца биват рисувани; това е изкуство на женския цикъл, къната изчиства токсините по време на цикъл, връща хормоналния баланс, преодолява анемични състояния, засилва биохимично състояние на кръвта. Жените в някои култури се къносват задължително преди женитба и преди зачеване; а жените в климакс се рисуват само за празници, правят къносване и за леко раждане. Не се препоръчва в първия триместър на бременноста, иначе по време на бременност е полезна, веднага след раждане са къносвали жените заради окситоцина, който предпазва от следродилна депресия, жената се съвзема хормонално, чувства се подкрепена от жените, които я рисуват.

Къната е изкуство за длани, кожата на дланите е светла, еластична и здрава, има много рефлексорни точки за масаж, и терапевтичният ефект е в пъти по-добър отколкото по други части на тялото. Рисуването по дланите се използва като микро масаж на тялото, силно релаксира нервната система. От езотерична гледна точка върху дланите е изписана съдбата ни, когато рисуваме дланите пренаписваме, благославяме съдбата си, наричаме. Къната е част от окултната ботаника – за това се казва, че създава енергиен щит около нас, когато сме нарисувани по дланите и стъпалата си. (За тези, които се притесняват да се рисуват, рисунките по ръцете се измиват до две седмици).

-                  Благодаря, надявам се да е интересно и полезно на читателките. До нови срещи.

Ако имате въпроси, пишете в коментар.

21 септември 2021

Да намериш своя Икигай

 


След книгите на Серхио Бамбарен, за които писах тук и тук, сега искам да споделя впечатления от книгите на двама испанци Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, които от години живеят в Япония, правят съвместни проекти и пишат заедно.

Първата е „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот, издадена в България през 2016 г. от издателство Гнездото. В нея двамата автори разказват за пътуването си до село Охими, което се намира на остров Окинава и се отличава с най-високия индекс на дълголетие в света. Там провеждат интервюта с жителите и се опитват да формулират разковничето на дълголетието; да разберат японската философия за съхраняване на здраво тяло, ум и дух, а тя е радостта да сме винаги заети, активни, вдъхновени и полезни на общността, в която живеем; т.е. радостта да следваме своя Икигай в допълнение към здравословен начин на хранене и здравословен начин на живот.

Икигай е японска дума, която няма точен превод. Икигай е смисълът на живота; на френски raison d’être; онова, което ни кара да се събуждаме с радост всеки ден. Думата се състои от „ики“, което означава „живот“ или „жив съм“, и „гай“ – „онова, което си струва и има стойност“; или с други думи икигай е „онова, за което си струва да живеем“.

Съвременните хора в западния тип общества, заети с ежедневните си задължения, захласнати в работа и печелене на пари, в свръхактивност забравяме за мечтите си, забравяме какво носи страст в живота ни, губим удовлетворението и радостта си от живота. От японският опит в тази книга обаче можем да се научим как да се радваме на дълъг, пълен с оптимизъм, смисъл и щастие живот.

Втората книга на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес е продължение на първата. Казва се „Да изживееш своя Икигай(El metodo Ikigai, 2017), издадена е в България през 2018 г. от издателство Гнездото, което ни призовава „Открий истинската си страст, изпълни живота си със смисъл!“ Хареса ми посвещението на двамата автори: „На всички, които превръщат света в едно по-приятно и красиво място, като споделят страстите си и събуждат тези на останалите“, защото и аз напоследък следвам идеята, че една свещ не губи от светлината си, ако запали други свещи, тоест дори да успея да вдъхновя само един човек с това, което пиша или правя, пак има смисъл.


Икигай според тази книга е пресечната точка на: това, което обичаш; това, в което си добър; това, от което се нуждае светът; това, за което може да ти плащат; пресечната точка на страст, мисия, професия и призвание. Книгата е по-скоро сборник със съвети за личностно развитие; всяка глава е отделно пътуване до различни гари в Япония в бъдеще, минало, и настояще на индивида, което предлага практически инструменти и техники, с които авторите смятат, че можем да формулираме и да изживеем приключението, наречено икигай. Според японците всеки има своя икигай, и трябва да го открие и живее, защото Икигай е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето осъзнато съществуване, радостта да си винаги зает и да живееш с пълнота и смисъл.

Ако не сте от хората, които се дразнят на книгите за личностно развитие и на тенденциите в западния тип мислене за осъзнатост, поемане на отговорност и търсене на смисъл и щастие в живота си, тези книги са за вас.