Балетът на Софийската опера стартира сезон 2026/2027 с "Ромео и Жулиета"

Балетът на Софийска опера и балет откри сезон 2026/2027 на 8, 10 и 11-ти октомври с изпълнение на балета „Ромео и Жулиета“. Завърших сезона си 2024/2025 в Софийска опера и балет с „Ромео и Жулиета“ на езерото Панчарево, за което блогът писа тук, и започнах сезон 2026/2027 със същия спектакъл, но в зала, с музика на живо, а не на запис, с повече декори и с друг състав. Мога да кажа, че има голяма разлика в двата варианта на спектакъла.

„Ромео и Жулиета“, по едноименната трагедия на Уилям Шекспир, е може би най-известната любовна история в историята на литературата и изкуството, и тук е облечена в музиката на Сергей Прокофиев (композитор и либретист). Концепцията на спектакъла, режисура и хореография са на Калоян Бояджиев. Сценографията е на Евен Борсум, а дизайна на костюмите е на Ингрид Ниландер.

С приятелки гледахме балета на 11-ти октомври, като в главните роли гледахме: Жулиета – Марта Петкова, Ромео – Фредерико Пинто, Меркуцио – Винченцо Каруана, Тибалт – Етиен Полети (за първи път), Бенволио – Такафуми Тамагава, Парис – Енрико Гриво, Сеньора Капулети – Шарлот Берар, Сеньор Капулети – Георги Аспарухов, дойката – Марина Маринова, Падре Лоренци – Дарио Йовчевски; солисти и кордебалет на Софийска опера и балет. Диригент на оркестъра бе Григор Паликаров. (3,10 мин с два антракта)

Спектакълът е много добър. Изпълнението на оркестър беше много добро и успя да запечата определени мотиви от музиката в съзнанието ни по време на спектакъла и след него. Костюмите са много красиви. Сценографията е доста интересна. Аз супер много харесвам Марта Петкова и от трите дати бях избрала тази с нейно участие, но за първи път от много години не можах да я възприема като Жулиета, стоеше ми странно въпреки, че за пореден път танцува ефирно, емоционално, перфектно. Балетистите като цяло танцуваха и играха страхотно; усетихме чрез танца и играта им десетките емоции на героите. Сцените с фехтовка също бяха много добри. Всички изпълнители на сцената се справиха блестящо. Препоръчвам го горещо за гледане като всички балети на Софийска опера и балет, за които блогът е писал.

 * Снимката е на Софийска опера и балет

AION: THE MYTHIC TAROT, Боговете се завръщат

 

На 3 октомври 2026 в София се състоя официалното представяне на новата Таро колода на Орлин Христов - AION: THE MYTHIC TAROT, Боговете се завръщат. Официалният сайт на Орлин Христов е https://www.tarotthattells.com/, Tarot that tells. AION, the Mythic Tarot e третата авторска колода Таро, нарисувана от Орлин и четвърта подред колода заедно с колодата Ленорман, която Орлин рисува и пуска за ползване от любители на Таро по света.

Новата колода е гръцко митологично Таро, което Орлин разботва повече от две години и след това пуска като успешен проект в платформата Kickstarter. Таро колодата почива на древногръцки митове и легенди, 78 карти с древни архетипи, Богове, герои и истории, които продължават да живеят в нас. В тази колода карта Кулата например е Троянската война, която слага край на епохата на героите и начало на епохата на хората. Митът е дума, която се използва, когато казваме нещо, което трудно можем да обясним; митът е начин да обясним това, което е необяснимо чрез разказ и символи, за да може да бъде разбрано и от малки деца, и от философи; тоест митологията обяснява необясними неща. Предишната му колода Магичният цирк е опит да покаже, че целият ни живот е едно представление, един цирк, а настоящата колода Митологично Таро подсказва, че Боговете, които са свързани с нашите съдби, управляват този цирк. Един любопитен факт от представянето е, че пихме вино от Санторини, избрано от Орлин, тъй като според него, то генетично се приближава до това, което е пил Дионисий, гръцкият Бог, изобразен в карта 0 Глупакът в новата колода. Картите са много красиви, а книгата към тях (издадена на английски език) е страхотна. В книгата Орлин е включил много неща от Орфизма и Тракийския и Гръцкия мистицизъм, всяка карта съдържа зад себе си легенда, а в книгата е описано кой е главния герой в тази легенда. Поговорихме си за мита за Уран и Гея (Земята), техния син Кронос (Сатурн, Богът на Времето) и тяхната дъщеря Афродита (Венера, Богинята на любовта). Когато се появява Времето, се появяват и Смъртта, и Любовта – двете движещи сили, които управляват човешкото поведение; тоест изводът от разговора беше, че най-важното за хората между раждането и смъртта е любовтта - колко пъти сме се влюбвали и колко сме обичали в живота, нищо друго няма значение, всичко останало са драми и цирк.  

Орлин и неговата ученичка Нора Пенева са моите реални учители по Таро, като съм се учила и онлайн от подредбите на рускинята Анджела Пърл през последните около шест години, откакто развих това ново хоби. Таро е символен език, който почива на Кабала и тръгва през 15 век от Италия. Коладата обичайно съдържа комплект от 78 предсказателни карти – 22 Големи Аркани и 56 Малки Аркани. Най-известната колода през последните сто години е колодата на окултиста Артър Едуард Уейт от началото на 20 век. Таро е хоби, което развивам бавно, със страст, а доколко съм добра в него показват добрите отзиви на приятелки и други жени, на чиито въпроси отговарям през Таро и повечето пъти описвам точна моментна картина на живота им. Ако ви е интересно, можете да се включите в курсовете на Орлин, които продължават по половин година в част за начинаещи и част за напреднали.

 

Веско Ешкенази в Колекция Stradivarius

 

На 5 юни 2026 в Зала "България" се състоя поредния концерт от цикъла „Колекция Stradivarius“ като част от Европейски музикален фестивал 2026, в който слушахме Веско Ешкенази със неговата историческа майсторска цигулка Guarneri del Gesu (1742), в компанията на музикантите от оркестър Cantus Firmus с диригент Ивайло Кринчев. През май бях в Амстердам и Хага и много исках да го слушам с Кралския Концертгебау оркестър, но и моята програма, а и тяхната не позволи.

Предишен концерт от цикъла, за който блогът разказа тук беше участието на Мила Георгиева с нейната цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.) на 28 октомври 2025.

В началото на вечерта Васил Димитров, Президент на Европейски музикален фестивал приветства зрителите и съобщи, че концертът се посвещава на новото радио Класик, което тръгва в ефира.

В първата част на концерта чухме Камий Сен-Санс „Хаванеза“ за цигулка и оркестър, ор. 83 и Феликс Менделсон-Бартолди с концерт за цигулка и оркестър в ми минор, оп. 64 в изпълнение на Веско Ешкенази и оркестъра. След това последва взрив от аплодисменти, жена от публиката поднесе подарък на Веско, организаторите му поднесоха и цветя и за наше съжаление участието му приключи. Той излезе от залата, но се върна за бис и изсвири (доколкото разпознах) първата част Allegro non molto от „Зимата“ на „Четирите Годишни времена“ от Антонио Вивалди. Изпълнението беше страхотно, носеше силна енергия на сцената и отново получи бурни аплодисменти. Накрая Веско съобщи, че следващото му участие в България ще бъде на 12 март 2027 и си тръгна. Родителите му и този път присъстваха на концерта в ложата срещу нас. Блогът е писал много пъти за концерти на моестрото през годините, тъй като не пропуска негови участия в зала „България“, когато идва в България. След кратка пауза концертът продължи със Симфония № 4 в ла мажор „Италианска“, ор. 90 на Феликс Менделсон-Бартолди в изпълнение на оркестъра Cantus Firmus, което също получи много аплодисменти. На мен ми се искаше концертът да продължи, и Веско да свири още дълго. В моята компания беше и бивша учителка по музика, която коментира чистия и брилянтен звук в изпълненията на солист и оркестър. Тръгнахме си доволни и вдъхновени.