„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа, либретото е на Иван Всеволожски по приказката на Шарл Перо. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант. Този спектакъл е с режисьор Маша Илиева, сценография Иван Савов, костюмите са на Мария Блажева.
Участваха: Марта Петкова в ролята на принцеса Аврора; Цецо Иванов – принц Дезире; Памела Пандова-Банева – фея Люляк; Вяра Иванчева – фея Нежност; Елена Петрова – фея Плодородие; Полина Иванова – фея Щедрост; Ами Иноуе (дебют) – фея Безгрижие; Мария Йорданова – фея Смелост; Вера Асприди (дебют) – злата фея Карабос; Анастасия Попова – фея Брилянт; Мина-Василия Стоянова – фея на златото; Агнес Кийл – фея на сапфирите; Ами Иноуе (дебют) – фея на среброто; Франческо Конджусти – Синята птица; Кристина Чочанова – принцеса Флорина; оркестър и кордебалет на Софийска опера с диригент Андрей Галанов. Участват и ученици от Националното училище по танцово изкуство и деца от балетна школа „Маша Илиева“. 2.45 часа с един антракт.
„Спящата красавица“ беше една от любимите ми приказки от детството, която слушах на плоча от Балкантон, като и до сега помня някои от репликите наизуст. Този балетен спектакъл на Софийската опера е празник за душата; костюмите са много красиви, изпълнителите танцуват красиво, Марта Петкова е нежна и изящна всеки път. Кристина Чочанова също беше красива и изящна; много ми хареса и нейното изпълнение (напоследък съм фен най-вече на Марта Петкова и Кристина Чочанова). Публиката доста аплодира изпълнението на Франческо Конджусти като Синята Птица; на Цецо Иванов, а и изпълненията на всички феи. Балетът дава възможност на много солисти да изпъкнат като например феи и кавалери; освен това това е може би единственият балет, който дава възможност на толкова много деца да участват. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част, но там липсваха добре оформени фигури от танцьорите (не може ли веднъж да направите две прави редици в синхрон?! Гледали ли сте руски балет?). Да, като цяло кордебалета има върху какво да работи в синхрона за разлика от кордебалета на Старозагорския и Варненския балети. Друго нещо, което ми направи лошо впечатление за този спектакъл е, че институцията повиши рязко цените, така че някои билети достигнаха 110-130 лв, което е абсурдно за българските доходи и преди представленията пусна онлайн отстъпка, така че цените да се изравнят леко с предходните; и в момента се чудя това хитър трик само за тези спектакли ли беше или ще видим и занапред такива надути цени. Все пак залата беше пълна. Залата също беше пълна с деца, едно седящо пред мен момченце през цялото време се оглеждаше и въртеше, а едно седящо отзад зад мен момиченце през цялото време ми риташе седалката, та изпълненията на децата сред публиката развалиха част от насладата. Дори моята приятелка, която има две деца се изказа: „Не мисля, че вечерните представления са за деца, за тях си има детски представления; само развалят атмосферата. Защо операта ги пуска?!“. Наистина Софийската опера има и балет за деца "Спящата красавица", който беше включен в репертоара в началото на годината доколкото си спомням, и който аз съм гледала с моите племенници преди повече от 10 години. В края на спектакъла публиката дълго аплодира изпълнителите. Този спектакъл е много красив, богат, пищен; радост за душата, така че го препоръчвам за гледане винаги, когато е включен в репертоара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар