Спящата красавица – балет за деца

Вчера ходих с моите племеннички на детски балет в Софийската опера и балет. Децата кацнаха в петък в България и аз вече ги чаках с билети, защото вярвам, че в малките трябва да се възпитава от рано усет към красивото, към някои морални ценности и към изкуството. Гледахме „Спящата красавица”, детски балет, включен в детската програма „Отиваме на опера и балет” за сезон 2012/2013-та на националната ни опера. През този сезон представления на „Спящата красавица” има само през ноември и януари.

„Спящата красавица” е балет-приказка от П. И. Чайковски, по хореография на Мариус Петипа, по приказката на Шарл Перо (не на братя Грим). Риолина Топалова е автор на режисурата, хореографията и сценографията. Аз и снаха ми харесахме представлението, за племенничките ми да не говорим; и двете много харесаха балета, през цялото време коментираха героите, избираха си коя коя фея или принцеса или кралица е, след края на представлението едната ми племенничка танцуваше балет по пътя и до вечерта бяха заредени от представлението – караха ме да им пускам музика от балети и танцуваха балет в къщи. Иначе малката заличка на седмия етаж беше почти пълна с малки и по-големи (имаше и около две годишни дечица и шест-седем годишни с родителите). Този път имаше номерца на столовете и отбелязани сектори и по-бързо се ориентирахме в местата си от предното ни гледане на детски балет (за което писах тук). Костюмите от представлението бяха много красиви, всички танцуваха усмихнати и с желание да зарадват децата, децата пляскаха и се радваха. За сценография няма какво да се каже, тъй като заличката е много малка, без подиум или сцена и не позволява декори. Със снаха ми коментирахме, че всички балетисти са подбрани много сполучливо за ролите си, имаше и едно малко момиценче-балерина, която играеше малката Аврора и която беше страшно сладка и разчувства всички. Коментирахме също, че представлението (а и приказките като цяло и адаптациите по тях) показва някои ценности на децата, те запомнят кое е добро и кое лошо и в повечето случаи си избират ролята на добрия и красивия. Така че не само четенето на приказки, но и адаптирането им като театър, опера или балет действа въпитателно на малките. Представлението продължава 45-50 минути; нямаше деца, които да не издържаха и да излизаха по-рано. Като цяло балетът се хареса на всички деца и родители; препоръчвам го и за момченца, не само за момиченца.

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант. В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности. „Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.