Облакът прах

През почивните дни гледах „Облакът Атлас”; филм, който върви по кината у нас от началото на ноември (световната му премиера беше през октомври 2012). По принцип не обичам фантастика и бях решила да не го гледам, но трима човека, независимо един от друг, като знаят, че съм киноман ми казаха, че щял да ми хареса и да го гледам. Е добре, отидох да го гледам и не ми хареса; очаквах повече, може би малко повече философия.

„Облакът Атлас” (Cloud Atlas, САЩ, Германия, Хонг Конг, Сингапур, 171 мин., 2012) е филм, позициониран като жанр фантастика, драма, мистерия, по романа на Дейвид Мичъл „Облакът Атлас”. Режисьори, продуценти и сценаристи на филма са Том Тиквер, Лана Уашовски и Анди Уашовски. Участват Том Ханкс, Холи Бери, Джим Броудбент, Хюго Уивинг, Хю Грант, Сюзън Сарандън, Джим Стърджис, Кийт Дейвид и др.

Филмът има противоречиви отзиви; някои го определят като едно „от най-смелите кино начинания на годината”, докато други критикуват недостатъците на близо тричасовия епос. Във филма се преплитат шест различни истории, по-интелигентните зрители бързо ще се ориентират в пъзела и дори според мен доста бързо биха разпознали актьорите, които се преобразяват във всяка една от сюжетните линии, без да чакат финалните надписи, в които са представени преобразяванията на всеки (тоест гримът във всяка история не е чак толкова брилянтен, та актьорите да са неузнаваеми- може би за това филмът не е номиниран в категория грим за Златен Глобус или Оскар по предварителна информация). Историите се развиват в различно време - от 1849, през 1936, 1973, 2012, 2144, та чак до 2321 година. Филмът е нестандартен, изисква концентрирано гледане, но същевременно стои някак си разпокъсан, нехомогенен; историите се развиват нехронологично, разбъркано, зрителят скача от една сюжетна линия в друга, от един век в друг. Връзката между отделните истории (прераждания) в различните епохи на отделните персонажи обаче не е особено ясна. „Всичко е свързано”, твърди постера на филма. Как и защо е свързано обаче филмът не се опитва да отговори. За човек като мен, който е чел, че още Питагор 500 години преди новата ера говори за прераждането на душите, който е слушал семинари за Кармата, този филм малко стои хаотичен, повърхностен, несериозен и неспособен да отговори на замисъла си. Ясно е, че идеята е да се покаже, че всичко е свързано във Вселената (пространство и време); че природният закон, който казва, че енергията не се губи, а само преминава от една форма в друга важи и за душите, които се прераждат в различни епохи; че цвета на кожата, възрастта, пола и социалното положение нямат значение, важен е вътрешният свят на човека, ценностите и действията, с които засягаме и други хора около нас и така ги привързваме към нашата пространствено-времева мрежа от действия-реакции-последици; НО всичко това е загатнато толкова повърхностно, че ме хвана яд защо съм си дала парите на вятъра. Съжалявам, доста хора се прехласват по филма, но за мен не е нищо особено. Дори в отделни моменти става доста неприятен (да не кажа непоносим) за гледане - например в сцените, в които виждаш как човек се размазва на паважа, или как обезглавяват друг, или в сцената, в която разни хора-накачени на куки като парчета месо отиват за претопяване в супа – за вегетарианец като мен тази сцена причинява неприятно чувство и позиви на повръщане. Бъдещето, представено като 22 век в Нео Сеул изглежда отвратително и не бих искала да доживея до него (то не че ще стане, но все пак този сюжет, пресъздаден от дуото Уашовски като копие на Матрицата е доста грозен и в материален, и в духовен смисъл). Не го препоръчвам за гледане, в момента доста добър филм по екраните например е „Арго” – новият режисьорски проект на Бен Афлек, който заслужено е сочен като един от филмите на 2012 (за него писах тук).