Изложба на Пабло Пикасо в Милано

снимки, личен архив

Наскоро бях в Милано и посетих една интересна ретроспективна изложба, посветена на творчеството на големия испански художник Пабло Пикасо (1881-1973). Експозицията (http://www.mostrapicasso.it), която включва над 250 творби, притежание на  Musée National Picasso, Париж, е подредена в  Palazzo Reale, Милано и продължава от 20.09.2012 до 6.01.2013, като в момента е удължена до 27.01.2103-та. Изложбата включва творби, много от които никога не са напускали музея на Пикасо в Париж (http://www.musee-picasso.fr).  Куратор е Ан Балдасари, международно призната като един от най-важните изследователи на Пикасо и куратор на Musée National Picasso в Париж, където се съхранява най-голямата колекция творби на големия испански художник в света. Експозицията включва картини, скулптури, фотографии, рисунки, илюстрирани книги и представлява хронологичен преглед за творчеството на Пикасо, сравняване на техники и форми на изразяване, с които авторът експериментира през дългата си кариера. Картините представят синия и розов период, Класически Кубизъм и Синтетичен Кубизъм, сюрреализъм, периодът на политическа ангажираност и рисунки по темата за войната.

Сред многото шедьоври са "La Celestina" (1904), "Човекът с мандолина" (1911), "Портрет на Олга" (1918), "Жени бягат по плажа" (1922), "Пол като Арлекин" (1924 г.), "Портрет на Дора Маар" и "Молител" (1937). На мен най-ми харесаха "Пол като Арлекин" и "Портрет на Олга" (първата му съпруга, руска балерина). Специален раздел документира и изложбата на Пикасо, която е била подредена отново в Кралския дворец в Милано през 1953 (септември-декември) и в Рим (5 май-31 юни 1953-та), за първи път в Италия. В отделна зала е представена и възстановка на "Герника" (1937), която е била представена през 1953-та. Като цяло двете ретроспективни изложби на Пабло Пикасо през 1953-та и през 2012-2013 са важни за Италия и се считат като големи събития в културния живот на Милано, и на страната. След експозицията може да се посети книжарницата на музея, която в момента е посветена на Пикасо; могат да се намерят книги за живота му, каталози с картини, картички, пъзели, постери, чаши и други сувенири, детски играчки и др; аз си взех доста картички на по-знаковите му картини. Доста забележителен е фактът, че в четвъртък, петък, събота и неделя изложбата е отворена от 09,30 до 23,30, а през останалите дни е отворено до 19,30 (кой музей в България ще работи до 23,30 часа ?! – та те затварят още в 18 часа и работещите хора имат шанс да ги посетят само в събота и неделя). Входният билет е 9 евро. Ако имате път към Милано и ви е интересно, можете да посетите изложбата, тъй като музеят на Пикасо в Париж е в ремонт от есента на 2011 до лятото на 2013.

П.П. В Генуа, Palazzo Ducale може да се разгледа ретроспективна изложба на Миро между 5 октомври 2012 и 7 април 2013 (тази изложба е рекламирана на изложбата на Пикасо).

Синият период трае от 1901 до 1904 година. Характерното за него е преобладаващата синя гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти- комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота. През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.