На 10 май (понеделник) в зала „Люмиер“ на НДК се откри XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино, която е част от XV Салон на изкуствата. Програмата на седмицата включва 22 филма от Испания, Португалия, Аржентина, Чили, Колумбия, Куба, Перу, Венецуела и Доминиканска република и продължава до 16 май, когато се закрива с ден посветен на Чили. Входът за филмите е безплатен, а част от филмите са със субтитри на български език; останалите са със субтитри на английски.
Откриването на XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино беше в понеделник 20 часа с прожекцията на испанския филм „Килия 211“/“Celda 211”. Филмът е удостоен с 8 награди „Гойя“ за 2010 г. Това е най-силният филм, който съм гледала от поне година насам, а като киноман доста съм изгледала. Филмът най-общо разказва за обстановката в испанските затвори: за битовите условия на затворниците, за специалното внимание, което правителството отделя на политическите затворници-терористи от ЕТА, за бунтовете, които избухват в затворите и начините за действие от страна на държавата. Всичко това е показано през очите и личната трагедия преживяна от надзирателя Хуан. Хуан трябва да започне работа в затвора на следващия ден, но решава да се запознае с колегите си един ден по-рано и разглеждайки килиите попада насред затворнически бунт, става част от затворниците, бори се за място сред лидерите на бунта, успява да влияе на развоя на събитията и да държи положението до момента, в който по нещастно стечение на обстоятелствата колегите му надзиратели в усилията да потушат бунт на роднините на затворниците край затвора убиват бременната жена на Хуан; за него светът изгубва значение, пробва да се самоубие, после да пожертва „безценните“ за правителството терористи от ЕТА, убива надзирателя, който е пребил до смърт бременната му жена, при което преговарящите от страна на правителството решават да отвърнат на удъра му, издават го на затворниците и накрая го убиват. Пълна каша, много кръв и разтърсващи сцени, много сила на духа и много ниски души; морал проявен от затворниците и лицемерие и низост, проявени от страна на държавата. Жестоката действителност е представена с реализъм, по който испанците май нямат равни в правенето на филми. Наистина разтърсващ филм, който затвърждава позицията на испанското кино като едно от най-силните и реалистични в Света.
Прилагам програмата на XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино http://www.embespbg.com/IMAGENES/ProgramaSemanaCine.pdf. Ако нещо ви грабне вниманието, отидете и вижте, но със сигурност филмите си заслужават.
Публикации
