Празничен Новогодишен Концерт

 

Традиционният Празничен Новогодишен Концерт в Национален Дворец на Културата (НДК) на 1-ви януари бе със специалното участие на оперната прима Красимира Стоянова. Концертът се организира вече 38 години, от които около 30 години Фестивалният симфоничен оркестър свири под палката на маестро Емил Табаков, диригент и композитор. Тази година концертът отбелязва началото на 45 годишнината на НДК.

Историята на новогодишните концерти в НДК започва на 1 януари 1987 година, когато основателят на фестивала, диригента Емил Чакъров, предлага да има концерт в първия ден на Новата година, но идеята е посрещната скептично. Фестивалният симфоничен оркестър е създаден през 1986 година от Емил Чакъров като основен състав за Новогодишния музикален фестивал и включва музиканти от Софийска филхармония и Българско Национално Радио. Оказва се обаче, че идеята е повече от сполучлива и традицията продължава до днес.  

„Това е специален концерт, който трябва да достави удоволствие на хората, за да ги подготви за цялата година, бих казал, с едно по-различно настроение“ казва маестро Емил Табаков в интервю преди концерта, а сопраното гост-солист казва в същото интервю: „Музиката, която ние подготвяме, прави хората радостни, прави хората щастливи“.

Маестро Табаков беше подготвил широко спектърна програма, разнообразна като епоха на композиране. Според мен беше великолепна програма, като много от произведенията чувах за първи път, което ще обогати музиката, която слушам. Сцената беше скромно украсена с цветя коледни звезди, а залата беше почти пълна. Концертът започна точно в 18 ч, предаван директно по няколко телевизии, с две произведения от Волфганг Амадеус Моцарт – увертюрата от операта „Сватбата на Фигаро“ и ария на Авинта от операта „Кралят пастир“ със солисти Красимира Стоянова, сопран и Десислава Чолакова, цигулка. Продължи с турски марш “Alla Turca” от Рондо (страхотно изпълнение), унгарски танц №4 от Йоханес Брамс и Танц на часовете от операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели (великолепно изпълнение, произведение, което си пуснах още същата вечер отново). След това чухме полка и фуга из операта „Шванда гайдарят“ от Яромир Вайнбергер и песен към месеца из операта „Русалка“ от Антонин Дворжак, отново в изпълнение на Кр. Стоянова, която получи дълги аплодисмента. Концертът продължи без антракт с няколко по-непознати произведения:  два танца от операта „Сид“ (арагонски и наварски) от Жул Масне (страхотно изпълнение, приповдигащо настроението), с валс „Виенчани“ от Карл Цирер, марш „Лихтенщайн“ от Йозеф Щраус, и Утро от Рихард Щраус в изпълнение на Кр. Стоянова. Накрая програмата включваше попопулярни музикални произведения от миналия век: „Лятно време“ (Summertime) из операта „Порги и Бес“ на Джордж Гершуин в изпълнение на Кр. Стоянова; Трети танцов епизод из мюзикъла „В града“ от Ленърд Бърнстейн, сюита из филма „Кръстника“ на Нино Рота и мамбо от „Уестсайдска история“ на Ленърд Бърнстейн, в което музикантите от оркестъра припяваха "Мамбо" и, което отново приповдигна настроението в залата. Концертът завърши с дълги аплодисменти, поднасяне на цветя на диригента и солистите и бис от оркестъра с „Радецки марш“ на Йохан Щраус баща, а публиката искаше още бисове. Получи се великолепен концерт и тържествено посрещане на Новата година за хората в залата и пред екраните.

Честита Нова Година на читателите на блога, здраве, мир и благоденствие!

Празникът на Веско Ешкенази

Снимка: Alex Bogdan Thompson

В събота вечер, 16 април, един от любимите ми музиканти - Веско Ешкенази, отпразнува 50-тия си рожден ден както бе замислил преди две години (всъщност през март Веско навърши 52 г), с концерт в зала 1 на Националния Дворец на Културата. Концертът се отменяше няколко пъти заради пандемията, но пък си заслужаваше. Трудно намирам думи да опиша преживяването – прекрасно, страхотно, вълшебно, празник за душата и предполагам празник за музиканта.

Юбилейният концерт "Веско Ешкенази на 50", симбиоза между музика, поезия и театър, представи любимите музикални произведения на Веско и беше с участието на Плевенската филхармония (на рояла Георги Милтиядов) под диригентството на Мартин Пантелеев (братът на Веско, за съвместният им концерт преди два месеца съм писала тук); солистите Люси Дяковска, Влади Ампов-Графа, Дани Милев, Адриана Николова-Печенката и Вероника Тодорова акордеон (Браво, страхотна). В ролята на разказвач на живота на Веско в стихове беше Койна Русева.

Не съм музикант и ще споделя, доколкото се простират познанията ми, програмата на концерта (това е може би единственият минус-хората, които не са познавачи, трудно биха се ориентирали какво слушат, защото не всички произведения бяха представени).

Празникът започна с "Цигански напеви" за цигулка и оркестър оп.20 на Пабло де Сарасате, страхотно изпълнение, което ни зарадва. След това последва концерт за две цигулки и оркестър на Вивалди в изпълнение на Веско и Мартин (много ми хареса, пренесох се някъде във Франция в някой дворец; между другото звукът в залата звучеше много добре, и двамата братя си парнираха синхронично). След това последваха концерт на Менделсон и песен на Панчо Владигеров. Графа и Дани Милев изпяха по една песен, в която си партнират с Веско. Последваха три произведения на Астор Пиацол (мой любим композитор и по случайност в следобеда преди концерта слушах точно него). При изпълнението на Oblivion и Libertango на Пиацола цялата настръхнах от музиката и великолепното изпълнение на музикантите (както съм писала и преди, има нещо общо с времето и трансцеденталността); Веско на цигулката, Вероника Тодорова на акордеона и Печенката като ритъм от оркестър представиха единствено по рода си Libertango. Насладихме се след това на тангото на Карлос Гардел - Por una Cabeza (тангото от филма „Усещане за жена“). Чухме и пиеса, композирана от единия син на Веско и в края й той представи специалното участие в състава на оркестъра - родителите си Марта Панталеева - виола и Пантелей Пантелеев – кларинет (каква изненада, когато ги представи се разплаках, с майка му). Много мил момент: родителите в оркестъра, единият им син дирижира, а другият изпълнява на цигулка произведение, написано от сина му по случай рождения ден.  Много силен момент беше Adagio-то на Албиниони придружено от стиховете в изпълнение на Койна Русева (вероятно мнозина по-чувствителни в залата са се разплакали); както и "Лунната соната". Концертът завърши с "Рапсодия в синьо" на Гершуин и Чардаш от Монти. Така два часа минаха неусетно в звукова наслада, празник, радост, сълзи, аплодисменти, професионализъм; беше прекрасно; великолепна програма и изпълнения. Браво Веско, бъди здрав, обичан, успешен и много щастлив още 50!

Оркестърът на двореца Шьонбрун, Виена с Коледни концерти

 

На 21 декември Националният Дворец на Културата представи Коледния концерт на Оркестъра на двореца Шьонбрун – Виена (Vienna Schonbunn Orchestra); тази вечер дворцовите музиканти ще представят програмата си в Пловдив.

Концертът беше открит от мениджъра на оркестъра Петер Хосек, който ни каза, че това им е трето гостуване в София; представи 21 музиканти на сцената и концерт-майстора, която е родена в България, и солистите-певци Дженифър Лиъри и Михал Павличек. В оркестъра има музиканти от над двадесет държави, съществува вече 25 години, а диригент на оркестъра и цигулар е Ръсел Макгрегър от Австралия, който свири на цигулка, направена през 1697 г.

Концертът беше разделен на две части от по час с половин час почивка между тях, като в първата част диригентът дирижираше оркестър и певци, а във втората свиреше като първа цигулка с оркестъра; през цялото време диригентът актувно общуваше с публиката, представяше произведенията, подканяше ни да пляскаме. В първата част на концерта чуме произведения на В.А.Моцарт, а във втората - виенска класика (happy music - както каза диригента). Концертът започна с увертюра от операта „Дон Жуан“ на Моцарт, след това се насладихме на веселата, позната ария на Папагено и Папагена от операта „Вълшебната флейта“ (която съм слушала в Берлинската опера), продължи със симфония на Моцарт, ария на Памина „О, усещам го“ от „Вълшебната флейта“, две арии от „Сватбата на Фигаро“, балетна музика от „Вълшебната флейта“, дует от „Дон Жуан“ и Моцартовата част завърши със симфония. След почивката оркестърът започна с бърза полка на Йохан Щраус-син, продължи с валс на Е.Валдтойфел, арии от „Прилепът“ и „Цигански Барон“ на Й.Щраус баща и син, валс на Ф.Лехар; известният дует от „Веселата вдовица“ на Ф.Лехар (моя любима част) и официалната програма завърши с известния валс на Й.Щраус-син „На красивия син Дунав“. Последваха два биса (бърза полка и Радецки марш на Й.Щраус баща).

Беше приятно и вдъхновяващо; залата беше пълна според възможностите на текущите пандемични ограничения. Музикантите и певците бяха облечени официално, с бални рокли жените и фракове мъжете, за разлика от публиката, която не беше много празнично и подходящо облечена. Залата не беше празнично окрасена, сцената беше семпла, с две елхи, без мултимедия и специални ефекти, без цветя и празнична украса. Организаторите бяха обещали да бъде вълшебно...за нашата компания не беше - нямаше го ефекта уау, който се очаква при представянето на оркестър от такъв ранг, нямаше приповдигнат дух и празнично настроение в залата, въпреки че, прочетохме коментари от рода на: магично, великолепно, Коледно. За нас музиканти и певци се справиха перфектно, беше много приятно и вдъхновяващо, много пъти ми се искаше да затанцувам; и на нас, като на повечето хора в залата, много ни хареса.