Празникът на Веско Ешкенази

Снимка: Alex Bogdan Thompson

В събота вечер, 16 април, един от любимите ми музиканти - Веско Ешкенази, отпразнува 50-тия си рожден ден както бе замислил преди две години (всъщност през март Веско навърши 52 г), с концерт в зала 1 на Националния Дворец на Културата. Концертът се отменяше няколко пъти заради пандемията, но пък си заслужаваше. Трудно намирам думи да опиша преживяването – прекрасно, страхотно, вълшебно, празник за душата и предполагам празник за музиканта.

Юбилейният концерт "Веско Ешкенази на 50", симбиоза между музика, поезия и театър, представи любимите музикални произведения на Веско и беше с участието на Плевенската филхармония (на рояла Георги Милтиядов) под диригентството на Мартин Пантелеев (братът на Веско, за съвместният им концерт преди два месеца съм писала тук); солистите Люси Дяковска, Влади Ампов-Графа, Дани Милев, Адриана Николова-Печенката и Вероника Тодорова акордеон (Браво, страхотна). В ролята на разказвач на живота на Веско в стихове беше Койна Русева.

Не съм музикант и ще споделя, доколкото се простират познанията ми, програмата на концерта (това е може би единственият минус-хората, които не са познавачи, трудно биха се ориентирали какво слушат, защото не всички произведения бяха представени).

Празникът започна с "Цигански напеви" за цигулка и оркестър оп.20 на Пабло де Сарасате, страхотно изпълнение, което ни зарадва. След това последва концерт за две цигулки и оркестър на Вивалди в изпълнение на Веско и Мартин (много ми хареса, пренесох се някъде във Франция в някой дворец; между другото звукът в залата звучеше много добре, и двамата братя си парнираха синхронично). След това последваха концерт на Менделсон и песен на Панчо Владигеров. Графа и Дани Милев изпяха по една песен, в която си партнират с Веско. Последваха три произведения на Астор Пиацол (мой любим композитор и по случайност в следобеда преди концерта слушах точно него). При изпълнението на Oblivion и Libertango на Пиацола цялата настръхнах от музиката и великолепното изпълнение на музикантите (както съм писала и преди, има нещо общо с времето и трансцеденталността); Веско на цигулката, Вероника Тодорова на акордеона и Печенката като ритъм от оркестър представиха единствено по рода си Libertango. Насладихме се след това на тангото на Карлос Гардел - Por una Cabeza (тангото от филма „Усещане за жена“). Чухме и пиеса, композирана от единия син на Веско и в края й той представи специалното участие в състава на оркестъра - родителите си Марта Панталеева - виола и Пантелей Пантелеев – кларинет (каква изненада, когато ги представи се разплаках, с майка му). Много мил момент: родителите в оркестъра, единият им син дирижира, а другият изпълнява на цигулка произведение, написано от сина му по случай рождения ден.  Много силен момент беше Adagio-то на Албиниони придружено от стиховете в изпълнение на Койна Русева (вероятно мнозина по-чувствителни в залата са се разплакали); както и "Лунната соната". Концертът завърши с "Рапсодия в синьо" на Гершуин и Чардаш от Монти. Така два часа минаха неусетно в звукова наслада, празник, радост, сълзи, аплодисменти, професионализъм; беше прекрасно; великолепна програма и изпълнения. Браво Веско, бъди здрав, обичан, успешен и много щастлив още 50!