Живот в ритъм със звездите

Фондация Калпатару (Kalpataru), за която вече блогът писа тук по повод издаването на „Черната книга“, прави веднъж в месеца безплатно събитие по дадена тема. На 14 май беше поредното им събитие в красивото пространство SOHO на тема: Астрология за всеки ден: живот в ритъм със звездите с лектор Кремена Радулова, Креми, за която блогът е писал и преди тук. Идеята на лекцията е да представи мъдростта на астрологията като разгледа как планетите управляват дните от седмицата и как това знание може да ни помогне да живеем по-съзнателно, хармонично и подредено.

Въпреки, че темата ми е позната, тъй като съм учила една година Ведическа астрология (Джьотиш), разказът на Креми ми беше много интересен и реших да го споделя с читателите на блога, в случай че искат да приведат ритъма, в който живеят, с ритъма или характера на планетите; да направят живота си по-хармоничен с природата около нас; да успеят да се включат към Силата на потока, по-големият ритъм.

Креми казва, че всяко човешко същество се нуждае от опорна точка, свързана с рамка, граница; ежедневна рутина или практика, която да го държи на пътя, защото тогава умът се освобождава и не мисли за всички дреболии, които трябва да свърши; рутината му дава сигурност и стабилност. Четенето на „Черната книга“ в продължение на 366 дни би могло да е подобна опорна точка. Това, което е давало на хората сигурност и стабилност от древността, е цикъла на Луната (1 месец, 4 седмици/4 фази на Луната с по 7 дни). Цикълът на Луната и другите планети е давал идеи, съвети и посока на човек да се адаптира към ежедневния си живот; това е била ролята на астрономията и астрологията. Слънцето управлява сезоните, а Луната ежедневните малки дейности (като например в земеделието).

Това, което е интересно и беше ценно от лекцията на Креми, е да се разбере какви неща можем да правим през деня, за да можем да сме в хармония с енергията на деня и на седмицата. Едно от нещата, с които се хармонизираме е през цветовете и носенето на дрехи в тези цветове или скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута. По-надолу ще разкажа и други начини за хармонизиране с планетите.

Седемте дни от седмицата, посветени на отделните планети, имат своя различна функция и роля. Според Халдейския ред на планетите първият ден от седмицата е посветен на Слънцето – неделя (Sunday; нещо, което не се дели), която се свързва с всичко, което ни носи радост и изява. В неделя трябва да се поклониш на божественото, да направиш нещо тържествено, да отидеш на църква, да бъдеш щедър, ден за радост, творчество и важните неща за всеки. Неделя е ден, в който да светим, да си планираме цялата седмица. Слънцето, свързано с бащата, ни учи на сила, достойнство, отстояване на личните граници и на постоянство в това, което искаме да направим. Ден за сияние, сила, вдъхновение; творчество, почивка, лидерство. Как да се хармонизираме с него? Като носим жълто, златисто; практикуване на Поздрав към Слънцето (Сурия намаскар) от йога; мантрата Om Suryaya Namaha. Namaha от санскрит е поднасям почитания.

Вторият ден от седмицата е понеделник, който се свързва с Луната, а тя е символ на семейството, на дома, на грижата, подкрепата. Ден за адаптация; ден, в който човек да си подреди нещата и да си изчисти къщата, да се свърже с хората от семейството си, да приготви домашна храна. Луната е свързана с майката. Ден за грижа, интуиция, покой; отдих; емоции. Как да се хармонизираме с него? Като носим бяло, сребристо; практикуване на Поздрав към Луната (Чандра намаскар) от йога; мантрата Om Chandraya Namaha.

Вторник се свързва с Марс; подходящ ден да направите нещо, което ви е било трудно, защото Марс дава хъс. Ден за действие, смелост, решителност; спорт, начало, мотивация. Как да се хармонизираме с него? Като носим червено; мантрата Om Mangalaya Namaha.

Сряда е деня на Меркурий; Меркурий е онази енергия в нас, която се свързва с нашия логичен ум, така че сряда е време за свързване, говорене, намиране на информация и правилни неща, комуникация, активно движение, пари. Ден за мислене, комуникация, учене; писане, разговори, търговия, финансови операции. Как да се хармонизираме с него? Като носим зелено; мантрата Om Budhaya Namaha.

Четвъртък, е може би най-хубавия ден от седмицата, защото е деня на Юпитер (планетата на смисъла, Голямото Добро), свързан с мащабни неща, да отидем в чужбина, да учим, да разберем смисъла и целта в живота си. Ден за мъдрост, изобилие, вяра; учене, преподаване, благодарност. Как да се хармонизираме с него? Като носим кехлибарен цвят, златисто; мантрата Om Gurave Namaha.

Петък е деня на Венера, деня на всички хора които искат да са красиви, да се оженят и да имат щастлива връзка; ден за радост и наслаждение. Ден за любов, красота, изкуство; наслада, грижа за себе си, отношения. Как да се хармонизираме с него? Като носим розово, бледо синьо, бледо лилаво, пастелни цветове; мантрата Om Shukraya Namaha.

Събота е деня на Сатурн, планетата на равносметката и за разплащане; преглед и отчитане на резултатите. Ден за ред, дисциплина, дълг; почистване, планиране, граници. Как да се хармонизираме с него? Като носим тъмносиньо или черно; мантрата Om Shanaischaraya Namaha.

Корективните мерки за умилостивяване на планетите са гладуване или мълчане в определения ден поне до обяд, даряване; носене на съответните цветове дрехи, скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута.

И така, от прекрасната лекция научихме каква е символиката и енергията на всеки ден от седмицата; и как с малки ритуали, нагласи и действия можем да се настроим към естествения космически ритъм; да организираме задачите, почивката и вдъхновението си според звездите. Креми беше направила картички с всички дни от седмицата. Имаше запис на срещата, който можете да намерите на сайта на фондацията kalpataru.eu.

 

 

Кремена Радулова е дългогодишен преподавател и консултант по астрология, един от най-любимите учители на Калпатару. Фондация “Калпатару”, международна неправителствена организация. Наречена на митичното дърво, изпълняващо желания, фондацията има за цел да популяризира изкуствата, красотата и познанието, подобрявайки качеството на живот чрез различни инициативи като провеждане на разнообразни събития и курсове, публикуване на книги и създаване на филми.

 

Тост за непозната Белгия

В края на декември се преместих да живея в Белгия, една от малкото страни в Европа, в която никога преди не бях ходила. Като всеки човек, с претнции да е интелигентен, широко отворен и търсещ, преди тръгването купих две книги за живота и историята на Белгия, и нидерландски разговорник. В отделни постове ще разкажа за книгите, в случай, че някой се заинтересува да ги купи или ако иска да научи нещо за това място.

В самолета към Брюксел, навръх Стефановден, разлистих първите петдесетина страници на книгата „Тост за непозната Белгия“, която беше първата ми среща с новия ми дом и вдигнах истински тост с българско мерло за новото начало.

„Тост за непозната Белгия“ (“Bottom up in Belgium”, Alec Le Sueur, 2014) е написана от англичанина Алек льо Сюр, който има кариера в Англия и Франция, заминава да живее в Тибет пет години, където се запознава с белгийка, заминава за Белгия (където никога преди това не е стъпвал като мен) и се жени. Книгата е за първите му стъпки в опознаването на страната, стремежа му да намери интересните факти и места за Белгия и белгийците, да отличи страната от останалите. В България е издадена през 2020 г. от издателство ЕРА (книгата е издадена без редактор и на моменти се усеща този факт).

Льо Сюр започва разказа си с Hanenzang, което се оказа популярен спорт по надпяване с петли, който се практикува от мъжете в Бомершовен, провинция Лимбург. Това е едно от нещата в книгата, което ми се стори уникално, въпреки, че не е толкова интересно и си казах, че бих искала да видя на живо. Продължава с разказ за Формула 1 и белгийската Гран При на пистата Спа-Франкоршан; събитие, което бих пропуснала. След това продължава към следващия обект на прочуване – Манекен Пис (в буквален превод „пишкащото момченце“), прочутата статуя в Брюксел на момченце, даващо своя дял в утвърждаването на любимата национална традиция – да се пишка край пътя (доста често срещано явление, даже повсемесно според автора). Манекен Пис е може би най-известния символ на Белгия, неофициален талисман. Първите споменавания на статуя тип Манекен Пис са още през 1452г. и има десетки легенди за възникването на статуята. Подобна статуя има и в Герардсберген, датираща от 1459 г., която е поставена в центъра на градчето. Втора подобна статуя в Брюксел е на момиченце Янеке Пис, поръчана като примамка за туристи от собственика на ресторант към една улица с много ресторанти; и третата пишкаща статуя в Брюксел е на Зинеке Пис (куче) от 1998 г. Тъй като даряването на дрехи става много модно през 20 век, близо 800 тоалета са изложени в  отдела „Дрехите на Манекен Пис“ към „Мюзе дьо ла Вил“ на Големия площад в Брюксел (доколкото знам има май и два български костюма, още не съм ги видяла). Според автора на книгата обаче, вместо Манекен Пис, Атомиумът трябва да е символ на Белгия. Аномиум е футуристична скулптура, модел на кристалната решетка на желязото, увеличен 165 милиарда пъти, като деветте сфери от решетката същевременно символизират и деветте провинции по времето на построяване на скулптурата. Построена е на платото Хейсел, в северната част на Брюксел в чест на Експо от 1958 г.-първият световен панаир след Втората световна война. По-нататък авторът изследва десетките участия на страната на песенния конкурс Евровизия от създаването му през 1956 г до днес, защото конкурсът е доста популярен в страната, тъй като тя е една от основателките на конкурса и редовно изпраща участници, като се редуват една година от валонската част, следващата - участник от фламандската част (което е идиотско хрумване, но то като цялото цялото разделяне на страната и управление е под същия знаменател спроден мен). След Евровизия логично следва следващият проект, в който Белгия е сред основателите- Европейският съюз. На 25 юли 1921 Белгия и Люксембург подписват Брюкселската конвенция, с която създават Белгийско-люксембургски икономически съюз, към който на 21 октомври 1943 се присъединява и Нидерландия; през 1944 се създава митническия съюз Бенелюкс. На 18 април 1951 се присъединяват и Франция, Германия и Италия чрез Парижкия договор и се създава Европейската общност за въглища и стомана. През 1973 се присъединяват Дания, Ирландия и Велкобритания, през 1992 с договора от Маастрихт се въвежда еврото и се измисля името Европейски съюз, а през 2007 с Лисабонския договор се създава Европейския парламент и така всичко тръгва от малка Белгия. По-нататък Льо Сюр разказва за Sinterklaas (нещо като Дядо Коледа, който минава на 5-6 декември да раздава подаръци на децата в Белгия и Нидерландия) и неговия помощник Zwarte Piet (в превод Черен Петър, който е негър, а не джудженче - остатък от колониалното минало на Нидерландия); и преминава през „деветото изкуство“-комиксите, много разпространени в Белгия като разказва пространно за най-известните автори на комикси, за най-известните и продавани комикси през годините и за издателствата; разказва за провеждането на два големи музикални фестивала и някои известни музиканти и певци. Отделна глава е посветена на колониалния опит на страната в Конго. Всъщност Белгия като отделна държава е създадена едва през 1830 г. Първата железопътна линия на континента е открита на 5 май 1835 между Брюксел и Мехелен от първия крал Леополд I. Синът му Леополд II е този, който еднолично колонизира от 1879 г и управлява Конго като по време на управлениято му загиват около 10 млн души, което го нарежда сред хора като Хитлер и Сталин, предизвикали геноцид по света, което кара белгийското правителство да я вземе през 1908 г. от ръцете му. Накрая Льо Сюр посвещава време и на кулинарните особености на страната. Белгийците произвеждат няколко стотин марки бира в над 100 пивоварни, които могат да бъдат групирани в следните категории:  ламбици, лагер бири (светло пиво), ейл бири (тъмно пиво), бели бири, свещени бири и специални бири; ламбиците се използват като основа за произвоство на  голям набор плодови бири, „крик“; произвеждат и нещо като джин – jenever, за който се твърди, че е дал тласък за производство на толкова различни видове бира (защото е гаден на вкус, а и след Първата световна война е водел до масово опиянение на хората, което води до указ, забраняващ алкохола на обществени места). Жалко, че съм почитател на виното, а не на бирата. Виж обаче трапистките пивоварни в Ахел, Шиме, Орвал, Рошфор, Вестмале и Вестфлетерен бих посетила и бих опитала от бирата, произждана от монаси, която се води най-добрата в света (и най-скъпата) – Вестфлетерен 12, приготвяна в абатство Синт Сикстус близо до Ипър. След бирата, авторът разказва за традиционните ястия в страната – супа, миди (moule frites/mosselen friet), като най-предпочитаните и големи миди са тези идващи от Zeeland, картофи с месо, херинга, вафли, шоколад, торти. Води се, че пържените картофки (frites/fritjes) водят началото си от Белгия; в Брюж даже има Музей на пържените картофи (за предпочитане най-добрата мазнина според тях е непречистена телешка мас, смесена с щипка конска мас (отврат)). След пържените картофи най-любими на белгийците са Frikandellen, bitterballen, kroketten, наденички и панирани форми от различни части на животни, включително и конско месо (двойно по-голяма отврат за мен като вегетарианка). За мен всъщност от ястията и напитките остават само белгийския шоколад,, който с удоволствие ще опитвам във всякакви форми и видове, белгийските вафли и торти. В проучванията си авторът стига и до големите битки, които са се водили на територията на Белгия от Наполеон (Ватерло) и по време на Първата световна война край Ипър. Тъй като страната е с равен терен, много пъти е използвана за нахлуване и тестване на най-новите военни оръжия през войните.

И така от проучването на Льо Сюр не открих като цяло нищо особено, нищо толкова интересно и забележително, което да я отличава от останалите европейски страни, дори звучи скучновато. Авторът разказва в големи подробности обиколките и откритията си във връзка с всяка от темите, които изследва, като много от подробностите не са никак интересни. Така на моменти книгата е забавна, пиперлива или съркастична; на моменти е досадна и скучна, и като цяло не е увлекателна. Ако нямата запален интерес към Белгия, не бих я препоръчала за четене – можете да използвате моето резюме. Ако сте почитател на пътеписите, много по-интересна книга с пътеписи на същото издателство е „Това е Нидерландия или защо лалетата са различни“ (Why the Dutch are different, Ben Coates), за която съм писала тук за страната майка Нидерландия.