Монголската култура и душевност, представени от китайска трупа

Искам да разкажа накратко за едно събитие, което не беше толкова впечатляващо или затрогващо, но със сигурност беше интресено, тъй като в България рядко гостуват културни трупи от Далечния изток. За последната година културните събития, свързани с Китай за мен бяха малко – една изложба на китайски ветрила и чадъри в рамките на миналогодишния Салон на изкуствата, прожекцията на филма „Конфуций” с продажбата на китайски книги и дискове в рамките на „Киномания” 2010 и спектакъла „Благословена степ” тази седмица.

На 6 октомври в зала 1 на НДК за първи път в България беше представен спектакъла „Благословена степ” на трупа от Националния театър за песен и танц на автономния район Вътрешна Монголия в Китай. Спектакълът е организиран от НДК и Посолство на Китайската Народна Република и е гостувал на следващия ден и в Стара Загора по случай Деня на града. Спектакълът включваше изпълнения на танци (включително монголски танц с паници на главите), народно пеене със солови изпълнения на цигулка с форма на конска глава, акробатика (включително ритане на купи, докато се кара цирков велосипед с едно колело от четири акробатки – номерът е спечелил Златна награда на 13-я Международен конкурс по акробатика в Париж), опъване на тетивата на един до шест лъка наведнъж и др. В програмата беше представено  и специфично монголско вокално изкуство „Хоомей пеене”, което е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството през 2009 г. Хоомей-певецът изпълнява ниските тонове с гърлото си, като в същото време изсвирва високите с уста, като по този начин се генерира особен вид обертон, който създава впечатлението, че един певец пее на два гласа; много интересно звучеше. Чухме и т .нар. монголска „дълга песен”, също вписана в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството през 2005 г. Видяхме интересни костюми с много ярки цветове. Общо взето отделните изпълнения бяха интересни, но спектакълът беше структуриран от отделни номера, между които глас зад сцената разказваше какво виждаме и анализираше духа на изпълнението – например какво иска да ни каже танца – нещо, което звучеше малко смешничко. В зала 1 бяха се събрали много китайци с децата си от китайското общество в България – малките деца тичаха между редовете, играеха си, ревяха и разсейваха останалите зрители, родителите им ги гонеха между редовете и извеждаха от залата. Общо взето най-невъзпитаната публика от много време насам, която виждам на спектакъл в НДК. Като цяло беше интересно, но и малко комично и нищо затрогващо.

Събитието беше съпроводено и с изложба „Век на промените”, която пресъздава различни моменти от ежедневието на обикновените китайци, посветена на 100- годишнината от Синхайската революция през 1911 г. Националният театър за песен и танц на Вътрешна Монголия е най-голямата артистична трупа в Автономен район Вътрешна Монголия. Той включва трупа за песни и танци, монголска оперна трупа, симфоничен оркестър, трупа за монголски фолклор, монголски младежки хор, филмов и телевизионен център, изпълнителски център и трупата „Танцуваща красавица”. Театърът е създаден през 2000 година и е посетил повече от 20 страни в цял свят, като печели много награди в родината и чужбина, допринасяйки за популярността и културния обмен на Вътрешна Монголия. Нещо ново за мен беше да разбера, че в Китай има автономен район Монголия, в който живеят над 24 млн души; няколко Българии. Очаквам с интерес следващи визити от Далечни изток

Дни на руската духовна култура в България

На 15 септември 2011 г., от 19.00 часа, в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Дните на руската духовна култура в България. Следните редове ще са посветени на тези дни, така че русофобите могат да престанат да четат веднага; почитателите на културата обаче моля, да продължат. Дните на руската духовна култура в България се провеждат тази година в периода 12 септември – 25 ноември и са подкрепени от Министерство на културата на Руската федерация и Министерство на културата на Република България.

Официалното откриване се състоя с балетен гала-концерт „Звезди на руския балет” с участието на изявени солисти на водещите руски театри – Большой театър, Мариинския и Пермския театри. Зрелищният спектакъл се реализира от „Жокер Медиа”, която фирма традиционно организира гостуванията у нас на руски солисти на балетни трупи; до сега вече три пъти имах удоволствието през годините да гледам руски солисти на българска сцена и очаквах с нетърпение и този спектакъл. В програмата на събитието бяха включени изпълнения по популярни произведения на автори като П. Чайковски, А. Хачатурян, Н. Римски-Корсаков, К. Сен-Санс, А. Адам, В. Соловеев-Седой, Ф. Шопен и др. В концерта участваха: прима балерината Виктория Терешкина, Юрий Смекалов и София Гумерова, Анастасия Колегова и Данила Корсунцев, Денис Матвиенко и Екатерина Осмолкина, Анастасия Матвиенко, Елена Евсеева, Антон Корсаков и Максим Зюзин от Мариинския театър; Мариана Рижкина и Михаил Лобухин, Денис Медведев отБольшой театър; Екатерина Борченко солистка на Михайловския театър; Ксения Барбашева и Александър Таранов солисти на Пермския театър за опера и балет; всички те Лауреати на международни конкурси.

Героите от "Дон Кихот", "Корсар", "Спартак", „Тарас Булба” и "Лебедово езеро" оживяха на българска сцена. Спектакълът беше от две части с антракт. В началото имаше кратки приветствия и изказвания на официални лица от руска и българска страна. През цялото време се редуваха изпълнения на различни двойки; сцената беше изцяло осветявана или в полумрак и танцуващите бяха водени от прожектор. Публиката аплодираше с удоволствие всяко изпълнение и беше взривена във втората част от едно горещо изпълнение на модерно танго в полумрака на сцената под прожектор на стол, на който се редуваха репликите на мъжа и жената в двойката. Малките танцьори от училището за танцово изкуство "Галина Уланова" при Руския лицей в София, спечелиха безрезервните симпатии на публиката при представянето на част от балета "Феята на куклите". На мен особено мило ми стана от едно малко момиченце, което играеша малка кукла облечена в синьо костюмче от пола и сакце и с шапчица; много сладурско се получи нейното изпълнение. Като цяло впечатлението от спектакъла е за почти тричасово удоволствие; костюмите бяха много красиви, мултимедийните декори също стояха красиво и бяха в унисон с темата на различните откъси от балети. Изпълнението на балерините и балетистите беше красиво, грациозно и приказно. Получи се страхотен спектакъл; залата аплодира на края на крака поне 10 минути, а аз си тръгнах с голяма тъга, че спектакълът свърши. Красиво, грациозно, спиращо дъха удоволствие – това е руската балетна школа.

Следващата проява, която чакам с голямо нетърпение в рамките на Дните на руската духовна култура в България са концертите на Държавния ансамбъл за народни танци „Игор Мойсеев”, които ще се проведат в София, Пловдив и Варна в дните 18-25 ноември. Освен "Звездите на руския балет", жителите и гостите на столицата ще могат да се насладят на гала-концерт на водещи оперни театри в Русия в съпровод на Софийската филхармония на 10 октомври в Държавния музикален и балетен театър. Друг концерт - на 11 ноември, ще представи пред българската публика Камерния хор на катедралата "Смолни събор" в Санкт Петербург, който ще се състои в криптата на храм-паметника  "Св. Александър Невски". А в седмицата 21-27 октомври ще се организира Седмица на руските филми в София, след това и във Варна и Бургас. За всекиго има по нещо; вижте програмата и посетете някоя проява.

Йълдъз Ибрахимова на гости на Сцена „Академия“

На 5 ноември вечерта се състоя концерт на Йълдъз Ибрахимова с участието на Младежка Филхармония "София" с диригент Боби Йоцов. Този концерт е първият от новия сезон 2010/2011 на проекта Сцена „Академия“.

Йълдъз Ибрахимова беше подбрала музика на Бах, Бокерини, Гершуин и завърши с цигански романси, при което вдигна публиката на крака. Йълдъз на няколко пъти спомена, че за първи път пее с камерен оркестър и то съставен от ученици, възпитаници на музикалното училище. А „децата“ свиреха много добре, особено първата цигулка- едно момче, което с такава страст свиреше циганските романси, че получи много аплодисменти от публиката (което го накара да се изчерви :-)). Имаше много аплодисменти, публиката не искаше да си тръгва и извика певицата на бис. На мен концерта много ми хареса; на компанията, с която бях, пеенето на Йълдъз й звучеше като стържене. Вярно, че пеенето беше леко и нямаше дълбочина, но все пак на мен ми хареса. Залата беше на крака и извика на бис певицата – така че по-скоро общото мнение е, че концертът беше едно приятно/страхотно изживяване.

Концертът се проведе в залата на ул. „Оборище“ 17 на Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Жест от страна на Йълдъз Ибрахимова е фактът, че певицата е решила да дари хонорара си от концерта на Националното музикално училище. Средствата ще бъдат използвани за закупуването на компютри за учениците. Певицата сподели, че се вълнува, тъй като е завършила това училище, което й е дало стабилна подготовка преди Консерваторията, която „е била песен“ в сравнение с музикалното училище. Певицата получи почетния знак НМУ„Любомир Пипков“ и картина като подарък, както и много цветя. Билетите бяха на смешната цена от 10 лв.

Проектът „Сцена Академия“ се организира от Хилда Казасян, Боби Йоцов и още няколко техни приятели (Атанас Янкулов, Добромир Славчев, Нено Димов). Концертната поредица се провежда със съдействието на фондация „Америка за България“, която напоследък е доста активна в спонсорирането на музикални и театрални представления. Повече информация за програмата и целите на Проекта, можете да откриете на тяхната страница http://www.scenaacademia.com.

Изложба на Фрида Кало във Виена

Ако до края на ноември се случи да посетите Виена, препоръчвам Ви да разгледате изложбата на Фрида Кало.

Първата ретроспективна изложба в Австрия на колоритната мексиканска художничка Фрида Кало е организирана от Банк Аустриа (Bank Austria Kunstforum) и продължава от 1 септември до 5 декември 2010.

Фрида е фигура, идентифицираща мексиканската култура, пионер на феминисткото движение. Изложбата представя 60 нейни картини, както и нейни графики, костюми и снимки, събрани от племенница й Кристина Кало. Включена е серия от фотографии-икони, които й е правил Никола Мюре, от които се вижда, че тя е била красива и интересна жена.

Изкуството на Фрида е неразривно свързано с нейния тежък живот. Картините й имат страхотно излъчване, в тях прозират най-големите й болки - разтрошеното тяло и невъзможността да има деца - направо е сърцераздирателно; картините й сякаш говорят. Фрида Кало е била омъжена за друг голям мексикански художник - Диего Ривера. Фрида и Диего са били сродни души, партийни другари, приятели, съмишленици, любовници, съпрузи, конкуренти, врагове; женили са се 2 пъти, той я изпраща в последният й час. От картините й се вижда цялата история между тях - тя е изобразявала себе си като Луната, а Диего като Слънцето, като Ин и Ян - Слънцето и Луната все се гонят и не могат да се съберат, а Ин и Ян се допълват. Фрида е била страхотна жена, силен характер и силно чувствителна личност; гениален артист. Много болка, много сила, много чувствителност, много талант - това е Фрида.

Когато разглеждах изложбата, имаше много хора, а беше следобед в работен ден, тоест има голям интерес у виенчани към изложбата. Пред сградата имаше и малка опашка за влизане в изложбата, но не чаках много - десетина минути. Имаше няколко класа ученици от по-малки и по-горни класове, които обикаляха залите и когато влязат в някоя зала, слагат на пода гумени подложки и сядат върху тях в кръг, а учителките им разказват историята на залата, която представя съответната част от живота и творчеството на Фрида. Подобен похват не съм забелязвала в нашите изложбени зали и в посещенията на ученици. За да разгледате изложбата в цялост Ви трябват минимум два часа.

Изложбата е отворена от 10 до 19ч, а в петък от 10-21ч. (У нас Националната художествена галерия, където гостуваше Едгар Дега последните два месеца, работи до 17 ч – как работещ човек ще може да посети изложбата?!) Билетът за възрастен за изложбата на Фрида е 10 евро, но ако сте пътували до Австрия с Австрийските авиолинии и покажете бордна карта можете да си купите билет за 7 евро. Редукцията в цената на билети за музеи важи при представяне на бордна карта от Австрийски авиолинии и за много други събития, които се провеждат не само във Виена, но и в Мюнхен, Венеция, Лондон, Токио, Ню Йорк до декември 2010, а някъде и до март-април-юни 2011 – списък може да се намери на страницата на Австрийски авиолинии или на програмата Miles&More. Намаление може да получите не само в цената на билети за музеи, но и в услугите на ресторанти, хотели, кафенета, обиколки на града. Това се казва подкрепа на авиокомпания в условията на световна криза и подпомагане на културата от страна на бизнеса.

Изложбата е страхотна, доста рекламирана и си заслужава да се разгледа

Размисли за една находка и за трите „з“

„...Ако искаш да отгледаш градина – освободи се за начало от трите „з“ – злоба, завист и злословие. Чуваш ли как з-з-звънко з-з-зжужат като з-з-зелени мухи лайнарки. Те са гнусни за самия теб. Превръщат и слънчевите дни в мрачни. Запази само добрите си чувства, които създават оазиси в пустинята......“

В Созопол преди седмица археологически екип откри при разкопки мощи на Св. Йоан Кръстител, като намерените мощи на острова са заровени по канон - под основния камък на църквата. Събитията в Созопол, репортажите на телевизиите, публикациите в печатните медии и мненията в блоговете през последната една седмица и особено вчера и днес, ми напомниха цитираните по-горе редове от една приказка за възрастни.

Като бивш научен работник признавам, че за всяко едно откритие са нужни научни доказателства, за археологическите открития също; доказателства, които се получават при извършване на съответните научни тестове. Добре, ясно е, че ще бъдат направени нужните такива – радиоактивно датиране и ДНК анализ, които се цитират в блоговете вчера и днес. Но какво ще докажат тези проучвания ?! – че са открити кости на мъж между 20 и 40 години (или на жена) живял между 1-5 век от новата ера. И какво ще докажат тези резултати ?! – абсолютно нищо със сигурност на 100 %. В света няма известно родословно дърво на Йоан Кръстител. А какво да кажем относно теориите, че религията е опиум за масите, че Старият и Новият Завет, Корана и другите подобни книги са създадени, за да внесат ред сред хората и да поднесат нещо, в което хората да вярват, да намират упование и утеха за действията си, да изпитват страх от наказание и т.н. Какво да кажем относно теорията, че религиите са създадени, за да манипулират масите, че християнството е мит, който се поддържа повече от 2000 години и в който вярват милиони хора. Не съм теолог и оставям настрана спора живяли ли са в действителност Дева Мария, Исус Христос, Йоан Кръстител – личности, които се почитат и от христяни, и от евреи, и от мюсюлмани; и открити ли са или могат ли да бъдат открити научни доказателства, които да потвърдят на 100 %, че тези личности са живяли наистина преди 2000 години. За вярващите находката в Созопол е светиня, за атеистите – повод за подигравки през последните дни.

Въпросът ми е - Защо не вземем пример от Лурд, от Истанбул и Амиен, от Рим и Ерусалим, от Ефес и др., които претендират да притежават части от главата или ръката на Йоан Кръстител или други артефакти, свързани с Христос и Богородица.
Не можем ли да превърнем Созопол в място за поклонничество на милионите вярващи от цял свят по примера на изброените градове независимо от резултатите от научните изследвания?!

Защо поне веднъж не забравим злобата, завистта, скептицизмът, които таим в сърцата си като българи?! Защо не променим манталитета си винаги да гледаме в чуждата паничка, да завиждаме, да злословим, да прехвърляме отговорността на другия. Да бъдем българи, които се гордеят с историята си и се грижат за опазване на културно-историческото си наследство, развиват туризъм било то културен, селски, религиозен или какъвто си решим да го наречем.
Аз съм съгласна като данъкоплатец държавата да харчи парите на данъкоплатнците, за да може България да бъде популяризирана като древна европейска държава с богато културно-историческо наследство, с древни съкровища, с антични градове, с надарени оперни певци, талантливи музиканти, артисти, художници, писатели; да се харчат парите на данъкоплатците, за да се популяризира страната като туристическа дестинация с красива природа, екологично замеделие и богат културен живот. И ако цената за тази реклама е милиони левове, аз съм съгласна държавата да я плати. За да може когато пътувам из Европа, хората, които срещам да Не свързват България с мафията, наркоканалите, беззаконието, гастербайтерите, ромите-джебчии, проститутките, трафика на деца и органи и т.н. Аз искам в Европа да свързват името България с тракийски съкровища и антични градове, богата история, добри оперни певци, добри музиканти, талантливи художници, режисьори, актьори, писатели, прекрасна природа, богат фолклор и гостоприемни хора. И ако за това е необходимо да се харчат милиони на година за реклама, съм съгласна като данакоплатец да се дават, нищо че сме в криза. Пари за култура и образование и тяхната реклама трябва да може да намери всяка нормална държава. И тези пари и усилия ще се върнат в бъдеще стократно в България.

Кога България ще се научи да се рекламира успешно?!

Въпреки промените в регламента на Евровизия, конкурсът си остава политически

Късно снощи завърши 55-то издание на Песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Осло. Конкурсът беше спечелен от Германия с 246 точки, доста голяма преднина пред второто място за Турция с 170 точки. Казвам, че конкурсът беше спечелен от Германия, а не от Лена, която представяше Германия, защото този път вотът беше на 100% политически, въпреки промяната в правилата за гласуване с цел да се избегне политическият вот.

В началото на гласуването бях готова да залагам, че конкурсът ще бъде спечелен от Турция, тъй като нейния представител – групата Манга беше изключение с рок изпълнението от общия фон баладични и шлагерни изпълнения, типични за Евровизия. Така че в началото на крайното гласуване залагах за Турция. В момента обаче, в който телевизиите предадоха как в Хамбург са се събрали 17 000 души, дори повече отколкото в Осло, разбрах, че победител ще е Германия. Една страна от голямата четворка, основателка на Евровизия, която е печелила до сега само веднъж, която налива милиарди в общия европейски бюджет и която трябва да бъде компенсирана по някакъв начин.
По принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия и т.н. Така беше и тази година: например Турция даде най-много точки за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция както винаги гласува с най-много точки за Кипър и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете. И така въпреки промяната в регламента на конкурса, при която вота се определя на 50% от жури и на 50% от зрителско гласуване, за да се избегне политическото гласуване, вотът беше политически.

След миналогодишната Евровизия, БНТ промени също правилата на конкурса – жури от 51 музикални специалисти и институции избра изпълнител, който да ни представя на конкурса – Миро, за него бяха написани 5 песни, поръчани и продуцирани от БНТ и накрая зрителите избраха песента, с която той да ни представя в Осло. Песента ни отпадна на втория полуфинал. Според мен причината не е, че песента е лоша. Напротив, песента звучеше като десетките други песни на Евровизия, тоест не се отличаваше с нищо от останалите, в което е може би слабостта й. Миро се представи много добре на полуфинала. Но от гласуването по страни се вижда, че само Кипър, Турция, Украйна и Великобритания са гласували за Миро с общо 19 точки, поставили го на 15 място. От това следва, че БНТ и България не са си свършили добре работата по промотирането на нашия кандидат в 39-те държави-участнички в конкурса. Отново, явно заради кризата, държавата е спестила от средства за реклама на страната ни и на нашия талант, от където идва и политическия ни провал като страна на политическия конкурс Евровизия. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан 12, Турция-10 и Армения-8, с малка разлика от миналата година, когато гласувахме с най-много точки за Азърбейджан, Турция и Гърция.

Един известен български журналист след полуфинала с участието на Миро написа под заглавието „Скъп ли ни е Миро?“ следното: „Но най-важният въпрос си мисля, че е следният: колко ни струва на нас данъкоплатците цялата тази олелия? През последните месеци, когато и да пусна БНТ, попадах на репортажи за представяне на Миро в различни точки на Европа. Дори и без да се вълнувам по темата, се оказах донякъде информиран. Което означава, че кампанията е била сериозна. Това струва пари, това са нашите пари.“

Да, това са нашите пари, но и този път явно не бяха похарчени достатъчно пари за реклама и държавата в лицето на БНТ, която като национална обществена телевизия официално представя България, не си свърши работата. Държавата е спестила от средства за реклама на страната ни и на нашия талант, от където идва и политическия ни провал като страна на политическия конкурс Евровизия.

Аз съм съгласна като данъкоплатец държавата да харчи парите на данъкоплатците, за да може България да бъде популяризирана като древна европейска държава с богато културно-историческо наследство, с древни съкровища, с антични градове, с надарени оперни певци, талантливи музиканти, артисти, художници, писатели; да се харчат парите на данъкоплатците, за да се популяризира страната като туристическа дестинация с красива природа, екологично замеделие и богат културен живот. И ако цената за тази реклама е милиони евро, аз съм съгласна държавата да я плати. За да може, когато пътувам из Европа, хората, които срещам да не свързват България с мафията, наркоканалите, беззаконието, гастербайтерите, ромите-джебджии, проститутките, трафика на деца и органи и т.н. Аз искам в Европа да свързват името България с тракийски съкровища, оперни певци, добри музиканти, талантливи художници, режисьори, актьори, писатели, прекрасна природа, богат фолклор и гостоприемни хора. И ако за това е необходимо да се харчат милиони евро на година за реклама, съм съгласна като данъкоплатец да се дават, нищо че сме в криза. Пари за култура и образование и тяхната реклама трябва да може да намери всяка нормална държава.

XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино

На 10 май (понеделник) в зала „Люмиер“ на НДК се откри XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино, която е част от XV Салон на изкуствата. Програмата на седмицата включва 22 филма от Испания, Португалия, Аржентина, Чили, Колумбия, Куба, Перу, Венецуела и Доминиканска република и продължава до 16 май, когато се закрива с ден посветен на Чили. Входът за филмите е безплатен, а част от филмите са със субтитри на български език; останалите са със субтитри на английски.

Откриването на XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино беше в понеделник 20 часа с прожекцията на испанския филм „Килия 211“/“Celda 211”. Филмът е удостоен с 8 награди „Гойя“ за 2010 г. Това е най-силният филм, който съм гледала от поне година насам, а като киноман доста съм изгледала. Филмът най-общо разказва за обстановката в испанските затвори: за битовите условия на затворниците, за специалното внимание, което правителството отделя на политическите затворници-терористи от ЕТА, за бунтовете, които избухват в затворите и начините за действие от страна на държавата. Всичко това е показано през очите и личната трагедия преживяна от надзирателя Хуан. Хуан трябва да започне работа в затвора на следващия ден, но решава да се запознае с колегите си един ден по-рано и разглеждайки килиите попада насред затворнически бунт, става част от затворниците, бори се за място сред лидерите на бунта, успява да влияе на развоя на събитията и да държи положението до момента, в който по нещастно стечение на обстоятелствата колегите му надзиратели в усилията да потушат бунт на роднините на затворниците край затвора убиват бременната жена на Хуан; за него светът изгубва значение, пробва да се самоубие, после да пожертва „безценните“ за правителството терористи от ЕТА, убива надзирателя, който е пребил до смърт бременната му жена, при което преговарящите от страна на правителството решават да отвърнат на удъра му, издават го на затворниците и накрая го убиват. Пълна каша, много кръв и разтърсващи сцени, много сила на духа и много ниски души; морал проявен от затворниците и лицемерие и низост, проявени от страна на държавата. Жестоката действителност е представена с реализъм, по който испанците май нямат равни в правенето на филми. Наистина разтърсващ филм, който затвърждава позицията на испанското кино като едно от най-силните и реалистични в Света.

Прилагам програмата на XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино http://www.embespbg.com/IMAGENES/ProgramaSemanaCine.pdf. Ако нещо ви грабне вниманието, отидете и вижте, но със сигурност филмите си заслужават.

Минути за кино

Казват, че хората не се променят. Напротив, хората непрекъснато се променят, но както каза моят любим автор Пауло Коелю последната седмица (който в България не се приема много насериозно, защото бил любим на манекенките, което може и да е вярно, но без да искам да обиждам някого – манекенките не биха разбрали Пауло Коелю), та както каза П.К.– хората се променят непрекъснато, защото в хода на живота си (личната си легенда), ако искат и работят върху себе си, развиват дълбоко вкоренени черти, които до сега не са били изявени. Тоест излиза, че и поговорката „Хората не се променят“ е вярна, защото ние развиваме придобити по рождение черти на характера, но и е вярно, че хората непрекъснато се променят, ако искат това и работят върху себе си.

Това беше малко лирично отклонение, с което казвам, че човек, който до момента е харесвал трилъри и психологически драми, може в един момент да заобича романтични комедии и семейни филми, на които до момента се е присмивал.

В морето от фентъзи, фантастика, ужаси и приключенски филми, което ни залива последните няколко години, вместо кървавите екшъни от 90-те и началото на 21-век, от кино салоните се леят кървави сцени с вампири и всякакви приказни същества. С навлизането на 3D технологиите във филмите, специалните ефекти стават все по-реални; героите от екрана могат да те докоснат и да усетиш дъха им. Хубаво, че с напредъка на 3D технологиите излязоха много сладурски анимационни филми, но от къде се появи тази мания към ужаси и фентъзи?! И преди е имало филми на ужасите и научна фантастика, но чак такова заливане на киносалоните с вампири като през последната година не е имало като че ли. От къде идва тази мания ?! – продуцентите следват вкусовете и настроенията на масовия потребител, а явно вкусът на масовия потребител е доста краен напоследък. Хората са станали явно не само в България по-негативни, по-крайни, по-агресивни и по-нещастни. С напредъка на технологиите, с изпадането в глобална икономическа криза и рецесия, с по-голямото разслоение на обществото, явно на екраните в киносалоните се разливат страховете на масовото подсъзнание под формата на кръв, насилие и приказни същества. Но какво пък – сценаристи, режисьори и продуценти трябва да задоволяват всеки вкус. Щом такова е световното настроение на масите, така да бъде. Животът е шарен и интересен, защото хората са различни и с всевъзможни вкусове.

Сред морето от филми за вампири, елфи, магьосници, извънземни и древногръцки същества от митологията, все пак се намира и по някой филм за разтоварване на работещите по 8 и повече часа на ден. От началото на годината излязоха няколко романтични комедии, които са и сълзливи, и може би малко тривиални, но много подходящи за разтоварване с красиви артисти и мечтани сцени. Това са: „Любовен рикошет“(“The Rebound”), „Високосна година“(“Leap Year”), „Денят на влюбените“(”Valentine’s day”), „Когато си в Рим“(“When in Rome”) – все филми за отношенията между мъже и жени и то в най-романтичните им нотки. Освен романтичните комедии според мен си заслужава да се отбележат още няколко филма от 2009, които излязоха последните месеци по кината: филмът за най-дълго управлявалия суверен във Великобритания „Младата Виктория“(“The Young Victoria”) с номинации за Оскар за костюми и грим; филмът за историята на Джулия Чайлд, написала „Усъвършенствай изкуството на френското готвене” - „Джули и Джулия“ с номинация за Оскар за най-добра актриса за Мерил Стрийп, „Вероника решава да умре“(„Veronica decides to die”) по романа на Пауло Коелю, „Солистът“(“The Soloist”) с по-силна роля на Робърт Дауни Джуниър от тази му в „Шерлок Хоумс“, „Високо в небето“(“Up in the air”) с номинации за Оскар за най-добър актьор за Джордж Клуни и за сценарий. И ако някои биха гласували за Оскар за най-добър филм на 2009 за „Аватар“, аз бих гласувала за „Високо в небето“, филм класиран и като комедия, и като драма.

За всеки вкус има по нещо, стига да обичате да ходите на кино.

Красота и духовност

В Националният дворец на културата между 11 май и 21 юни се провежда за четиринадесети път, превърналият се в традиция Салон на изкуствата.
http://salon.pagebg.com
Във времена на все по-ширеща се посредственост в България, когато свалянето на филми от интернет замества гледането на прожекции в киносалоните; когато театралните режисьори пригаждат оригиналните текстове към масовия вкус с цел да привлечат повече хора в театрите; когато от телевизионният екран ни облъчват „риалити шоу-та“ и пошли реклами; когато издателите са принудени да организират различни атрактивни игри по време на Пролетния базар на книгата с цел да привлекат внимание и да реализират продажби; когато се създават и разпространяват песни със съмнителна музикална стойност; когато пресата е заливана от статии за убийства, кражби и корупционни схеми...
Ето в такива времена заслужават адмирации, усилията на организаторите на подобни културни събития, които са като светъл лъч, внасящ красота в ежедневието на хора, които биха искали да съхранят и развиват душевността си насред българската действителност.
Благодарение на пролетния Салон на изкуствата например през 2004 година, имах възможност да разгледам изложба на испанския художник Хуан Миро, за когото сигурно не бих чула, ако не беше това събитие, за което пазя все още красив спомен. В рамките на тазгодишния Салон предвиждам да посетя някои изложби, балет, концерт. Има за всякого по нещо – идете и вижте.