Монголската култура и душевност, представени от китайска трупа

Искам да разкажа накратко за едно събитие, което не беше толкова впечатляващо или затрогващо, но със сигурност беше интресено, тъй като в България рядко гостуват културни трупи от Далечния изток. За последната година културните събития, свързани с Китай за мен бяха малко – една изложба на китайски ветрила и чадъри в рамките на миналогодишния Салон на изкуствата, прожекцията на филма „Конфуций” с продажбата на китайски книги и дискове в рамките на „Киномания” 2010 и спектакъла „Благословена степ” тази седмица.

На 6 октомври в зала 1 на НДК за първи път в България беше представен спектакъла „Благословена степ” на трупа от Националния театър за песен и танц на автономния район Вътрешна Монголия в Китай. Спектакълът е организиран от НДК и Посолство на Китайската Народна Република и е гостувал на следващия ден и в Стара Загора по случай Деня на града. Спектакълът включваше изпълнения на танци (включително монголски танц с паници на главите), народно пеене със солови изпълнения на цигулка с форма на конска глава, акробатика (включително ритане на купи, докато се кара цирков велосипед с едно колело от четири акробатки – номерът е спечелил Златна награда на 13-я Международен конкурс по акробатика в Париж), опъване на тетивата на един до шест лъка наведнъж и др. В програмата беше представено  и специфично монголско вокално изкуство „Хоомей пеене”, което е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството през 2009 г. Хоомей-певецът изпълнява ниските тонове с гърлото си, като в същото време изсвирва високите с уста, като по този начин се генерира особен вид обертон, който създава впечатлението, че един певец пее на два гласа; много интересно звучеше. Чухме и т .нар. монголска „дълга песен”, също вписана в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството през 2005 г. Видяхме интересни костюми с много ярки цветове. Общо взето отделните изпълнения бяха интересни, но спектакълът беше структуриран от отделни номера, между които глас зад сцената разказваше какво виждаме и анализираше духа на изпълнението – например какво иска да ни каже танца – нещо, което звучеше малко смешничко. В зала 1 бяха се събрали много китайци с децата си от китайското общество в България – малките деца тичаха между редовете, играеха си, ревяха и разсейваха останалите зрители, родителите им ги гонеха между редовете и извеждаха от залата. Общо взето най-невъзпитаната публика от много време насам, която виждам на спектакъл в НДК. Като цяло беше интересно, но и малко комично и нищо затрогващо.

Събитието беше съпроводено и с изложба „Век на промените”, която пресъздава различни моменти от ежедневието на обикновените китайци, посветена на 100- годишнината от Синхайската революция през 1911 г. Националният театър за песен и танц на Вътрешна Монголия е най-голямата артистична трупа в Автономен район Вътрешна Монголия. Той включва трупа за песни и танци, монголска оперна трупа, симфоничен оркестър, трупа за монголски фолклор, монголски младежки хор, филмов и телевизионен център, изпълнителски център и трупата „Танцуваща красавица”. Театърът е създаден през 2000 година и е посетил повече от 20 страни в цял свят, като печели много награди в родината и чужбина, допринасяйки за популярността и културния обмен на Вътрешна Монголия. Нещо ново за мен беше да разбера, че в Китай има автономен район Монголия, в който живеят над 24 млн души; няколко Българии. Очаквам с интерес следващи визити от Далечни изток