Съчетание между слово, музика и танц за Деня на будителите

снимка от dariknews.bg

Тази вечер, по повод Деня на будителите, трупата „Нешанъл Арт” на Нешка Робева, съвместно с НДК, представи патриотичния спектакъл „Забравени” в зала 1 на НДК. Спектакълът е със специалното участие и по идея на актрисата Джуни Александрова. Спектакълът включва рецитал на стихове на Христо Ботев и Иван Вазов и на текстове от писмото на Левски до Филип Тотю и Кървавото писмо на Каблешков, съпроводен с танци под музиката на формация „Исихия”. Музиката на Исихия съчетава по съвременен начин български фолклорни мотиви и църковни песнопения, изпълнени на различни инструменти. Спектакълът е създаден по повод 135 годишнината от Априлското възстание и за първи път е игран на 3 март 2011.

Впечатли ме фактът, че залата беше препълнена, тъй като това ми донесе успокоение, че все пак извън училищата и университетите, има и хиляди други хора, които се сещат за Деня на будителите и искат да отбележат по някакъв начин празника и да помислят за смисъла му. Имаше хора от всякакви възрасти, дори и малки деца и ученици.

Спектакълът продължи близо час и половина и ни потопи със слово и танц в историята, във времето на монашеството и революционната дейност на Левски, в думите на Ботев  от парахода Радецки: „мила ми Венето,...Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те”; в битката в Перущица, на Шипка, в Батак, в момента на обесването на Васил Левски и потушаването на въстанието и думите на Вазов „нека таз свобода да ни бъде дар”. Най-силните моменти за мен бяха обесването на Васил Левски, при което стиховете на Ботев бяха съпроводени от танц на гарвани в тъмното, при което тъмнината на сцената и специфичното осветление от отделни прожектори подчертаваха зловещата нотка на момента, което ми подейства вледеняващо и разтърсващо. Силен момент беше и танцът със стихове на Ботев от Хаджи Димитър и танцът с част от „Епопея на забравените”. Нямаше декори, а през целия спектакъл основен декор беше светлината, тъмнината и отделните проблясъци на прожекторите, които акцентираха на отделни моменти от словото. Отделни моменти от спектакъла ми бяха скучни, но други ми подействаха затрогващо и разтърсващо до просълзяване. През цялото време си рецитирах наум отделните стихове от На прощаване, Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски, Борба, Опълценците на Шипка и др и се питах поколенията след нас дали знаят наизуст тези стихове и какво ли ще помнят от онези времена?!

Със сигурност хората в залата по време на спектакъла се потопиха поне за час в онези времена и си спомниха за момент за хората, които са били будители на масите. Спектакъл посветен на малките хора, дали живота си за свободата и духовното извисяване на България.