"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.

Празник за душата с "Дон Кихот" на Софийска опера и балет

 

На 25 януари Софийска опера и балет представи балета „Дон Кихот“ с музика от Лудвиг Минкус и хореография на Мариус Петипа (редакция Петър Луканов). През този сезон този балет има само две представления. До сега не го бях гледала в изпълнение на Софийската опера и балет и го очаквах с нетърпение. За последно гледах „Дон Кихот“ на Държавна опера Стара Загора през 2019 г, за което блогът е писал.

В ролите гледахме Марта Петкова – Китри, Никола Хаджитанев – Базил, Цецо Иванов – Еспада, Памела Пандова-Банева – Мерседес, Повелителка/Червена пачка – Мария Йорданова. Оркестър и кордебалет на Софийската опера и балет. (2.30 часа с един антракт)

Диригент на оркестър бе Андрей Галанов. Художник на декора е Иван Попов, а художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова.

„Дон Кихот“ е балет в две действия, пет картини. Води се сред върховите постижения на класическия танц. Разказва се историята на двама млади влюбени, които се борят за любовта си.

Бяхме с приятели и спектакълът много ни хареса, въодушеви и вдъхнови (аз специално изслушах след това цялата опера „Селска чест“/Cavalleria Rusticana на Маскани вкъщи докато готвех, заради любовта). Залата беше пълна, усещаше се ентусиазъм, енергия. Костюмите са много, много красиви, декорите също са красиви. Целият състав танцува и игра перфектно, поддръжките на Никола Хаджитанев взривиха публиката, Цецо Иванов и Памела Пандова-Банева също получиха много аплодисменти. Марта Петкова на мен ми е любима, танцува винаги технично, с внимание към детайла, придава емоция на героинята; не танцува, а направо лети леко, ефирно, грациозно, емоционално.  От сцената лъхаше енергия, ентусиазъм, красота, настроение, радост, емоция. Съставът направи прекрасен, страхотен спектакъл и накрая получи дълги аплодисменти и цветя. Видяхме и нещо, което не бяхме виждали до сега на сцената, Марта целуна нежно Никола (те са семейство в реалния живот и голяма любов според някои медии). Балетът беше празник за сетивата, празник за душата. Препоръчвам го горещо за гледане, когато го играят отново, аз бих го гледала пак. 

*снимките са на Софийска опера и балет 

Жизел, един приказен балет

 

На 23 януари Софийска опера и балет представи балета „Жизел“ с музика от Адолф Адам. През този сезон балетът има само две представления. До сега не бях гледала този балет и го очаквах с нетърпение. Либретото на творбата в две действия е на Жюл-Анри Верноа дьо Сен-Жорж и Теофил Готие, а хореографията е на Жан Корали, Жюл Перо и Мариус Петипа, като е представена за първи път на 28 юни 1841 в Париж. Историята е вдъхновена от славянската легенда за вилите „Жизел“, описана от Хайнрих Хайне.

В  ролите гледахме: Жизел – Катерина Петрова, Алберт – Емил Йорданов, Мирта – Мария Йорданова, Ханс – Винченцо Каруана (дебют), Селско па де дьо – Франческо Конджусти и Анастасия Попова, две Вилиси – Елена Петрова, Дебора Тошева. Оркестър и кордебалет на Софийската опера и балет. (2.10 часа с един антракт)

Диригент на оркестър за първи път бе Игор Богданов. Настоящата постановка е на хореографа Петър Луканов, художник на декора е Радостин Чомаков, а художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова.

Балетът много ни хареса, костюмите са много, много красиви, а декорите са приказни; зрителят се потапя в приказка като тази за Хензел и Гретел с малки къщурки и пълна Луна и Вилиси в гъстата гора. С компанията не бяхме чели либретото предварително и във второ действие се чудехме феи ли танцуват, ангели ли. Вилисите, научих от либретото после, са девойки, починали преди сватбата си, а Мирта ги призовава. Вилисите увличат в своя танц лесничея Ханс, влюбен в Жизел; той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, въпреки че я е излъгал/предал, също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Любовта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване, като остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта. Разказва се история за любов, лъжа, ревност, жертвоготовност и силата на любовта, която може да спаси човек от смъртта. Селскота па де дьо (Франческо Конджусти и Анастасия Попова) получиха много аплодисменти в края на първо действие, а танцът на Вилисите и Жизел и Алберт (Катерина Петрова, Емил Йорданов) получиха дълги аплодисменти и цветя в края на второто действие. Балетът е отпускащ, потапящ, красив, приказен и заслужава да бъде видян поне един път.