24 януари 2026

Жизел, един приказен балет

 

На 23 януари Софийска опера и балет представи балета „Жизел“ с музика от Адолф Адам. През този сезон балетът има само две представления. До сега не бях гледала този балет и го очаквах с нетърпение. Либретото на творбата в две действия е на Жюл-Анри Верноа дьо Сен-Жорж и Теофил Готие, а хореографията е на Жан Корали, Жюл Перо и Мариус Петипа, като е представена за първи път на 28 юни 1841 в Париж. Историята е вдъхновена от славянската легенда за вилите „Жизел“, описана от Хайнрих Хайне.

В  ролите гледахме: Жизел – Катерина Петрова, Алберт – Емил Йорданов, Мирта – Мария Йорданова, Ханс – Винченцо Каруана (дебют), Селско па де дьо – Франческо Конджусти и Анастасия Попова, две Вилиси – Елена Петрова, Дебора Тошева. Оркестър и кордебалет на Софийската опера и балет. (2.10 часа с един антракт)

Диригент на оркестър за първи път бе Игор Богданов. Настоящата постановка е на хореографа Петър Луканов, художник на декора е Радостин Чомаков, а художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова.

Балетът много ни хареса, костюмите са много, много красиви, а декорите са приказни; зрителят се потапя в приказка като тази за Хензел и Гретел с малки къщурки и пълна Луна и Вилиси в гъстата гора. С компанията не бяхме чели либретото предварително и във второ действие се чудехме феи ли танцуват, ангели ли. Вилисите, научих от либретото после, са девойки, починали преди сватбата си, а Мирта ги призовава. Вилисите увличат в своя танц лесничея Ханс, влюбен в Жизел; той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, въпреки че я е излъгал/предал, също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Любовта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване, като остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта. Разказва се история за любов, лъжа, ревност, жертвоготовност и силата на любовта, която може да спаси човек от смъртта. Селскота па де дьо (Франческо Конджусти и Анастасия Попова) получиха много аплодисменти в края на първо действие, а танцът на Вилисите и Жизел и Алберт (Катерина Петрова, Емил Йорданов) получиха дълги аплодисменти и цветя в края на второто действие. Балетът е отпускащ, потапящ, красив, приказен и заслужава да бъде видян поне един път.


Няма коментари:

Публикуване на коментар