Беседи със Свами Тиртха

 

Преди почти година, блогът писа за премиерата на „Черната книга“ и първата среща на Свами Тиртха със широката публика на живо. Започнах да чета книгата на 28-ми март и до сега къде всеки ден, къде с малки прескачания, когато пътувам, я чета постоянно, а заедно с други хора във Фейсбук имаме група, в която публикуваме цитати от деня. Книгата съдържа 366 теми за 366 дни, тоест трябва да се чете всеки ден в продължение на 1 година по 5 минути сутрин, за което са необходими дисциплина, постоянство и отдаденост. Заслужаващ аплодисменти е фактът, че книгата има вече втори тираж за една година.

Фондация „Калпатару“ беше поканила Свами Тиртха за серия събития през изминалата седмица в София. На 8-ми януари срещата е била в Литературен клуб „Перото“ на НДК, но аз не успях да отида, защото трябваше да съм на друго събитие. За сметка на това успях да го срещна през уикенда, и в двата дни на беседите му в йога студио Дивали и йога студио Сантоша. Две неща ми направиха силно впечатление – първо, че го видях по различен начин отколкото преди година, в различна светлина, и второ, че на двете срещи гледах присъстващите и си казвах „Колко красиви хора; колко красива жена, колко красив мъж, какъв красив глас“, тоест видях и усетих красота, екстаз, спокойствие, отдаденост и умиротвореност. С риск да ме обвинят в нескромност, ще кажа, че човек вижда това, което сам носи в себе си.

Първата беседа, на която бях в събота, беше посветена като тема на Мантрата; на науката за святото име и звуковите вибрации или на ехото от тях. Според Свами Тиртха най-добрата звукова вибрация е святото име, като има една маха мантра, великата мантра на освобождението за нас, с която можем да се опитваме да свържем нашата душа с Бог чрез звукова вибрация, тоест ако повикаме Бога по име, например чрез мантра - той ще ни обърне внимание. Той се впусна в тълкуване на маха мантрата и прочете някои осъзнавания от Гопал Рупа Госвами, който е живял преди около 500 години. Каза ни, че великите предани винаги помнят Рада Раман, който е един от аватарите/формите на Кришна и на него е посветен един от храмовете във Вриндаван, Индия. „Ако аз не виждам Бог достатъчно ясно, взимам инструмент, за да проверя къде е Той и дали е удовлетворен“, каза той, а след това: „Ние всички имаме нещичко добро; дори един велик светец си има минало, и дори един голям грешник има бъдеще; и когато великите души видят добрите качества в кандидатите, те им дават тази красива мантра или съвет, който да остане с тях за цял живот“ Обясняваше ни за осветената храна (прасад) в храмовете и каза „Ако душата ти е гладна, има нещо за теб, с което да я задоволиш“. Залата беше пълна и присъстващите слушаха богоговейно. Харе/хари Кришна е този, който отнема/премахва, защото ще избави и подвижните и неподвижните същества от трите типа страдания. Тиртха каза: „Братя и сестри, имаме надежда. Божията воля да ни спаси е по-силна от нашата съпротива, той е по-силен от нас“. И така в заключение, той каза, че има ефекти, последици от пеенето/повтарянето на светите имена; че цялата отразена красота, която виждаме в живота си, е ехо на изначалната красота; първият импулс идва от духовното небе и когато достигне материалния свят/сърцата ни, трансформацията започва. И отправи молба: „Бъдете красиви отражения на изначалната покана, бъдете красиво отекващо ехо на изначалния звук; в своите действия, думи и мисли отразявайте изначалната божествена красота и по този начин ще успеете да направите живота си възвишен.“ На края бхактите бяха приготвили за почерпка прасад.

Втората беседа в неделя беше посвета на друга мантара или на три теми: Нама/името, звукът, и отражението или ехото, като в една определена мантра се съдържат и трите аспекта. Името Васу Дев означава всичко, което прониква навсякъде, във всекиго и във всичко, вътре и вън; това е и едно от имената на Кришна. Хареса ми нещо, което каза и което се отнася за отношенията между човеците: “Понякога физическото ухо не може да чуе/да слуша, но не забравяйте, че има и духовно ухо, и това, което не може да обясните на ума, тялото, материалното ухо, може лесно да бъде обяснено на духовното ухо. Така че, ако се опитвате да говорите на този, вътрешно присъстващ Васу Дев у другия човек, можете да надмогнете ограниченията на човешкото същество. Това е една много практична помощ, да разберем, че Божественото присъствие може да бъде извикано, докоснато, да му говорим. През името/нама можете да докоснете този, който то назовава.“ Да разберем, че Божественото присъствие се намира в сърцата на всички други хора и в нас и можем да повикаме Бога вътре в себе си чрез Нама/името; името установява много лична връзка. Един специален вид йога е да се установи връзка между човешката душа и Бога чрез личното име/Наам Кришна. Името Кришна се състои от две части: „Криш“, което означава съществуване, привличаща сила, а „на“ е суперлатив. Ако кажеш Кришна, съществуването и красотата ще отвърнат. През цялото време докато говореше, се връщах към образа на детето Кришна в един храм, в Хималаите над Ришикеш, в който бях в края на ноември. След Кришна, Свами Тиртха премина към името на Рама и сподели една легенда от Рамаяна, която прозвуча много красиво. Когато Сита Деви била отвлечена в Шри Ланка и отделена от Шри Рама, а пък Сита Деви представлява божествените чувства, а Рама Чандра представлява божественото съзнание; или сърцето и главата; символично това представлява, че те са били отделени, и това е трагедия. Ако сърцето на човек липсва, го наричаме безсърдечен/бездушен, ако мозъкът му липсва, не го наричаме никак. Ако тези две части на човешкото осъщество са разделени, това е бедствие. По някакъв начин трябва да ги обединим. Това е историята как Рама Чандра освобождава жена си от плен, тоест как божественото съзнание отново се съединява с божествената, любяща нежност. Това се препоръчва и за нас. Да направим мост между ума и сърцето, за да напрвим сърцето мъничко по-умно/ясно и да направим нашия ум/интелект малко по-състрадателен, да го заредим с чувства. Духовният живот означава да тръгнеш от някъде и да стигнеш до друго състояние, да започнеш пътуване от главата и да стигнеш до сърцето; изглежда кратко, но за да се построи мост и да се извърви пътя, разстоянието е трудно. Рама Чандра строи мост над океана от Индия до Шри Ланка като неговите помощници пишат името на Рама върху камъни и скали, и когато ги хвърлят в океана, те плували по повърхността на водата. Това може да е и нашия мост, да се изговаря името на Бог. Шива казва, че Ра пречиства нашето минало, а Ма пречиства нашето бъдеще. И така може би камъкът на нашия живот/съдба, ще олекне и ще заплува по духовния океан. Ра е нашето минало, Ма е нашето бъдеще, а щастието е между двете. Повтарянето на мантри може да промени нашето минало и нашето бъдеще, да промени съдбата ни. Но като ехо на Божествения дух, трябва да го има и нашия принос. Някои от присъстващите бяха изразили желание да се включат в кръга на Подслона. Подслонът е кръг за мантра медитация, в който хората посрещат външния изгрев, поканвайки това прекрасно сияние на вътрешния хоризонт на сърцата си. Подслонът е благоприятен за два типа хора – тези, които още не са сигурни по кой път да поемат, и за тези които знаят по кой път да вървят и искат да продължат. Когато човек започне деня си, наблюдавайки изгрева на слънцето, този ден ще бъде без проблеми, защото където има светлина, няма място за мрак и илюзия. В Подслона се препоръчва да се повтаря една мантра определен брой пъти, 108. Повтаряйки мантрата можем да допринасяме като отдаваме нашата енергия. Когато сме слаби, можем да черпим енергия от източника, но когато сме силни, трябва да вливаме; красив обмен на духовно благо. Последва лична среща на всеки, който се присъединява към Подслона със Свами Тиртха, при което всеки получи малка мала и картонче със слънчевата медитация „Asato Ma Sat Gamaya/Асато ма сат гамая“, благословена от Свами Тиртха, която идва от древните текстове в Индия и е като универсална молитва. Срещата завърши с изпяване на мантрата от всички присъстващи, с призива „Винаги носете светлината в сърцата си, направете живота си възвишен и духовен, пречиствайте се, учете, усъвършенствайте се, служете на другите“ и почерпка прасад, коята бхактите бяха приготвили.

С тези две срещи, разбрахме силата на мантрата, която служи за пречистване на ума и за освобождаване на съзнанието, и за свързване с Божественото начало във Всемира и във всеки у нас. 

Адажио за Мария от Георги Бърдаров

 

Приятелка ми подари книга за рождения ден – „Адажио за Мария“ от писателя Георги Бърдаров, тъй като няколко нейни приятелки били прочели книгата на един дъх, много им харесала и много я препоръчвали. Аз обаче от август до сега не бях започнала да я чета, заради многото пътувания и ангажименти, но когато видях, че ще има официално представяне на книгата, я започнах. Това, което ми хареса още с първата страница, е че има код за слушане на „Адажио в сол минор“ от Томазо Албинони (много красива, любима моя музика) в нова версия от Петко Манчев в изпълнение на Зорница Иларионова (цигулка), Кристияна Алипиева (виолончело), Надя Петрова (виола) и Георги Черкин (пиано); подарък от издателство „Мусагена“ за читателите. Много Благодаря! Страхотно изпълнение, което слушах докато четях първите тридесет страници от книгата, които ме заинтригуваха.

Според издаделите, вече три месеца „Адажио за Мария“ е сред най-продаваните заглавия в класациите на големите книжарници в страната, с няколко изчерпани тиража, и това засили интереса ми да отида на представянето. Честно казано, не знаех до скоро кой е Георги Бърдаров, тъй като последните пет години не гледам телевизия и чета книги основно по теми медитация, психология, философия, пътувания и личностно развитие, но зимата взех от библиотеката неговия роман “Absolvo te” за майка ми, която така и не го прочете, но сега ще го взема отново, за да го прочета аз.

И така на 23 октомври, в уречения час, пристъпихме с приятелката, която ми подари „Адажио за Мария“ в Аулата на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където Георги Бърдаров ни потопи в своя свят. Първите двадесет минути имаше проблеми със звука и се наложи писателят да забавлява препълнената зала (уау, толкова много хора) като в стендъп комеди. Бърдаров се оказа страхотен разказвач, презенантор и комуникатор, страхотен човек, залата се посмя и представянето започна. В половин час, писателят сподели дълоко лична история за среща с дядо си, който разказва за отделянето на части от българските земи и села и присъединяването им към Гърция след войните (момент, който ме трогна и разплака); исторически момент, в който българи е трябвало да изоставят къщи, покъщнина и погребаните си корени и да се преселят по-навъртре в българските земи, където са живяли седем години в землянки. Писателят продължи с историята на прадядо се Вангел – история за една чиста и безкрайна, колкото Вселената, любов;, любовта, която започва през 1902 г в Солун между 16 годишната Мария Никифору, наследница на една от най-богатите гръцки фамилии и 20 годишния Вангел Бърдаров, бедно момче от село Райковче, завършило Солунската мъжка гимназия със стипендия на Българската екзархия и останало в Солун, да си търси място под Слънцето. Историята в романа между Вангел и Мария се развива от 1902 до 1965. Срещу тази любов е всичко – социални различия, класовите различия, родителите, роднините, обстоятелствата, но те се борят за нея повече от половин век. С този роман Бърдаров казва, че задава един въпрос (тъй като много говорим за любовта, колко е важна любовта, колко е сив и скучен живота без нея, колко е празно всичко, ако нямаме любов): „Какво си готов да направиш и жертваш за любовта на живота си?“ 

Романът разказва и една друга любовна история, която се развива в Латинска Америка през 40-50 години на 20 век и в нея са Хорхе и Мария Селесте. Това, което свързва двете истории се разбира в края на романа, но това, което ги обединява е любовта, онази любов, казва Бърдаров, която всеки един от нас трябва да изпита поне веднъж в живота си, за да е имало смисъл да живее. Чухме откъси от романа под съпровода на музика, които също ме разплакаха, а и не само мен (по диагонал в залата видях моя позната, учителка по литература, която също плачеше). Браво за презентацията, в която имаше лични архивни снимки, и исторически снимки и аудио запис от Световното първенство по футбол през 1950 г. Вълнуващо, докосващо, интересно, забавно, разчустващо представяне на книга. Накрая писателят благодари на хората от издателството, на редактора си, на музиканта Петко Манчев за музиката, на съпругата си и деветмесечната си дъщеричка. Представянето завърши с раздаването на автографи, в което писателят се здрависваше с повечето почитатели, а хората от издателството почерпиха по чаша вино. 

Продължавам да чета романа.

 

Четрийсетте правила на религията на любовта

Последната половин година, заради личните си преживявания, реших да прочета отново една книга, която съм чела поне преди десет години, още с издаването й у нас – „Любов“ (The Forty Rules of Love, Elif Shafak, 2009) на турската авторка Елиф Шафак, издадена у нас през 2012 от издателство Егмонт. По-долу цитирам Основни принципи на пътуващия мистик на исляма, извадени от книгата. Взети заедно, образуват Четрийсетте правила на религията на любовта (основни ръководни начала в религията на любовта), които могат да се постигнат само и единствено чрез любов. Надявам се да са ви полезни, а ако не сте чели книгата, да я прочетете; книгата е страхотна, интересна, увлекателна и полезна.

Ето ги и Четрийсетте правила на религията на любовта (основни ръководни начала в религията на любовта):

1.           Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2.           Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3.           Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище - това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин - скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

4.           Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак  искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

5.           Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва „О, карай. Престраши се!“ Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

6.           Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

7.           Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

8.           Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещатата, които са му отказали.

9.           Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че  да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив,  понеже знае, че се иска време непълната луна за стане пълна.

10.        Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

11.        Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз“, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

12.        Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

13.        По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз“ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

14.        Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще додйат?

15.        Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

16.        Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

17.        Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пости тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

18.        Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – в теб.  Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси Шейтана извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

19.        Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози....Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение, при положение че самата ти не се смяташ достойна за уважение.

20.        Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.

21.        Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

22.        Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

23.        Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

24.        Човекът има неповторимо място в Божието творение. „Вдъхнах му от Своя дух“, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25.        Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26.        Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27.        Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28.        Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29.        Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

30.        Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и други хора, които за теб са „други“, при положение, че изобщо нямаш „Аз“? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

31.        Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32.        Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение за изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

33.        Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34.        Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвъртре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

35.     На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато  достигнем съвършения човек- Инсан-и-Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

36.     Нищо не се случва, ако не е по Божията воля. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37.     Има си време за всичко. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

38.     Никога не е късно да се запиташ: „Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?“ Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39.     Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг. Нашата религия е религията на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име. Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.

40.     Животът без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.