Адажио за Мария от Георги Бърдаров

 

Приятелка ми подари книга за рождения ден – „Адажио за Мария“ от писателя Георги Бърдаров, тъй като няколко нейни приятелки били прочели книгата на един дъх, много им харесала и много я препоръчвали. Аз обаче от август до сега не бях започнала да я чета, заради многото пътувания и ангажименти, но когато видях, че ще има официално представяне на книгата, я започнах. Това, което ми хареса още с първата страница, е че има код за слушане на „Адажио в сол минор“ от Томазо Албинони (много красива, любима моя музика) в нова версия от Петко Манчев в изпълнение на Зорница Иларионова (цигулка), Кристияна Алипиева (виолончело), Надя Петрова (виола) и Георги Черкин (пиано); подарък от издателство „Мусагена“ за читателите. Много Благодаря! Страхотно изпълнение, което слушах докато четях първите тридесет страници от книгата, които ме заинтригуваха.

Според издаделите, вече три месеца „Адажио за Мария“ е сред най-продаваните заглавия в класациите на големите книжарници в страната, с няколко изчерпани тиража, и това засили интереса ми да отида на представянето. Честно казано, не знаех до скоро кой е Георги Бърдаров, тъй като последните пет години не гледам телевизия и чета книги основно по теми медитация, психология, философия, пътувания и личностно развитие, но зимата взех от библиотеката неговия роман “Absolvo te” за майка ми, която така и не го прочете, но сега ще го взема отново, за да го прочета аз.

И така на 23 октомври, в уречения час, пристъпихме с приятелката, която ми подари „Адажио за Мария“ в Аулата на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където Георги Бърдаров ни потопи в своя свят. Първите двадесет минути имаше проблеми със звука и се наложи писателят да забавлява препълнената зала (уау, толкова много хора) като в стендъп комеди. Бърдаров се оказа страхотен разказвач, презенантор и комуникатор, страхотен човек, залата се посмя и представянето започна. В половин час, писателят сподели дълоко лична история за среща с дядо си, който разказва за отделянето на части от българските земи и села и присъединяването им към Гърция след войните (момент, който ме трогна и разплака); исторически момент, в който българи е трябвало да изоставят къщи, покъщнина и погребаните си корени и да се преселят по-навъртре в българските земи, където са живяли седем години в землянки. Писателят продължи с историята на прадядо се Вангел – история за една чиста и безкрайна, колкото Вселената, любов;, любовта, която започва през 1902 г в Солун между 16 годишната Мария Никифору, наследница на една от най-богатите гръцки фамилии и 20 годишния Вангел Бърдаров, бедно момче от село Райковче, завършило Солунската мъжка гимназия със стипендия на Българската екзархия и останало в Солун, да си търси място под Слънцето. Историята в романа между Вангел и Мария се развива от 1902 до 1965. Срещу тази любов е всичко – социални различия, класовите различия, родителите, роднините, обстоятелствата, но те се борят за нея повече от половин век. С този роман Бърдаров казва, че задава един въпрос (тъй като много говорим за любовта, колко е важна любовта, колко е сив и скучен живота без нея, колко е празно всичко, ако нямаме любов): „Какво си готов да направиш и жертваш за любовта на живота си?“ 

Романът разказва и една друга любовна история, която се развива в Латинска Америка през 40-50 години на 20 век и в нея са Хорхе и Мария Селесте. Това, което свързва двете истории се разбира в края на романа, но това, което ги обединява е любовта, онази любов, казва Бърдаров, която всеки един от нас трябва да изпита поне веднъж в живота си, за да е имало смисъл да живее. Чухме откъси от романа под съпровода на музика, които също ме разплакаха, а и не само мен (по диагонал в залата видях моя позната, учителка по литература, която също плачеше). Браво за презентацията, в която имаше лични архивни снимки, и исторически снимки и аудио запис от Световното първенство по футбол през 1950 г. Вълнуващо, докосващо, интересно, забавно, разчустващо представяне на книга. Накрая писателят благодари на хората от издателството, на редактора си, на музиканта Петко Манчев за музиката, на съпругата си и деветмесечната си дъщеричка. Представянето завърши с раздаването на автографи, в което писателят се здрависваше с повечето почитатели, а хората от издателството почерпиха по чаша вино. 

Продължавам да чета романа.

 

Онлайн концерт „Кино и Класика“

 

На 9 юни вечерта, в рамките на „Европейски музикален фестивал“ 2021, беше представен премиерно онлайн концерта „Кино и Класика“, който се е състоял на живо през октомври 2020 в София и Пловдив. Онлайн беше пуснат запис на концерта от Пловдив. „Европейски музикален фестивал“ 2021 се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на културата, като част от Календара на културните събития на града.

„Кино и Класика“ е концерт на оркестъра на Класик ФМ радио със солисти Мила Георгиева (цигулка); Георги Черкин (пиано) и Гергана Николаева (мецосопран); диригент Максим Ешкенази. В програмата на концерта всички аранжименти са на Георги Черкин.

Концертът започва с „Малка нощна музика“, KV 525 - I. Allegro на Моцарт; продължава със  соната за пиано №14 „Лунна“ на Лудвиг ван Бетовен - I. Adagio sostenuto в изпълнение на Георги Черкин. След това следва Интродукция и рондо капричиозо, оп. 28 на Камий Сен-Санс в изпълнение на Мила Георгиева. После е представена музика на Пьотр Илич Чайковски из „Годишните времена“: Юни – Баркарола и Август – Жътва със солист Георги Черкин, като на екрана зад оркестъра вървят пасторални картини от Русия. После произведението е избрано и изпълнено от Мила - Танго концерт за цигулка – II. Lento на Мелани Местре – красиво е (слушала съм на живо Мила Георгиева в зала България последните няколко години и много я харесвам; изпълнява с лекота, нежност и емоция всичко, което представя). След това идва музика на Енио Мориконе с вокално изпълнение на Гергана Николаева, на пианото Георги Черкин, посветено на лекарите и учителите, които по времето на провеждане на концерта през октомври 2020 са се „борили на първа линия“ – и това изпълнение беше много красиво. После идва ред на любимо танго от филма „Усещане за жена“ (любим филм на мнозина) – музика на Карлос Гардел - Por una Cabeza, аранж. Дж. Уилямс в изпълнение на Мила Георгиева. След тангото следва филмовата музика на Джон Уилямс - Тема от „Хари Потър и философския камък“, за пиано и оркестър – много силно изпълнение, наистина браво за изпълнението на оркестъра! Отново Джон Уилямс - Тема на Йода от „Междузвездни войни“, за цигулка, пиано и оркестър, в изпълнение на Мила и Георги и концертът завършва с музиката на Джон Уилямс Имперският марш от „Междузвездни войни“, за пиано и оркестър. След много аплодисменти следва бис - музика на Клаус Баделт от „Карибски пирати“, за пиано, цигулка и оркестър и моя любим Oblivion на Астор Пиацола –за цигулка, пиано и оркестър – много красиво изпълнение, много нежен завършек на концерта.

Много ми хареса концерта; жалко, че не съм го слушала на живо. Имам малка критика към Максим Ешкенази: гледала съм концерти на живо, на които той е диригент и ми харесва как общува с публиката, но този път това, което ме подразни е езикът - ако може да използва граматически правилно спрягане на глаголите по род и число (нещо, което липсва на много българи в момента) и да избягва ползване на „бе“. Благодаря на „Кантус Фирмус“, че направиха концерта достъпен онлайн; доколкото разбирам записът ще остане достъпен на страницата Cantus Firmus във Фейсбук за почитателите на класическата и филмова музика.