Мила Георгиева в Колекция Stradivarius

 

Тази вечер в Зала "България" се състоя първият концерт от цикъла „Колекция Stradivarius“, в който чухме виртуозната Мила Георгиева със своята цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.), в компанията на музикантите от оркестър Cantus Firmus като част от „Европейски музикален фестивал“ 2025. Блогът е разказвал за предишни концерти на Мила Георгиева в рамките на „Европейски музикален фестивал“ през 2021 и 2022 година.

Защо цигулките на Антонио Страдивари струват милиони, питат организаторите, и отговарят: не само заради съвършенството на изработката, но и заради неповторимия звук, който остава ненадминат и до днес. Всяка цигулка от гения на Кремона носи своята история и събира през вековете съдбите на хора, музиканти и публики.

 

Концертът започна с Дивертименто в ре мажор от Волфганг Амадеус Моцарт в изпълнение на оркестъра, след което Мила излезе на сцената и с първата цигулка на оркестъра изсвириха кратък откъс от Албинони, в който да сравним звученето на Страдивариуса на Мила от 1703 г и съвременна цигулка. След това засвири органът на зала България, и Мила и оркестъра изсвириха Адажио в сол минор на Томазо Албинони. Чухме прекрасно, нежно, вълнуващо, трогателно изпълнение, което успя да разплаче някои от нас, а залата седеше притихнала и се наслаждаваше, като че ли беше спряла да диша; никикой не смути изящния звук. След това оркестърът изсвири Соната за струнни №1 в сол мажор от Джоакино Росини и последва пауза. След паузата Мила отново излезе на сцената и с оркестъра изсвириха Четирите годишни времена на Буенос Айрес от Астор Пиацола (аранжимент Леонид Десятников). На мен, както винаги, най-ми харесаха зимата и лятото. След адажиото на Албинони обаче не усетих емоция, или взрив в залата. Харесвам много Мила Георгиева, голяма е; винаги изпълнява с лекота, нежност и финес всичко, което съм слушала и вади кадифен звук от цигулката; но в този концерт ми липсваше емоция и взрив; липсваше ми трептенето на струната, което те кара да настъхнеш. След края на концерта последваха два биса: любимо танго на Карлос Гардел - Por una Cabeza (станало известно от филма „Усещане за жена“); и основната тема от филма „Списъкът на Шиндлер“ от Джон Уилямс, които предизвикаха дълги аплодисменти от залата, а мен ме зачудиха защо редът не беше обратен - първо нежната, тъжна и трогателна музика на Уилямс и след това страстното танго на Гардел. Както и да е, след двата биса концертът завърши, на мен ми липсваше уау ефекта, извън нежността на музиката, а за останалите явно е бил прекрасен концерт.

 

Европейски музикален фестивал се реализира от Cantus Firmus с подкрепата на Министерството на културата и Столичната община – Календар на културните събития на СО за 2025 г

 

МИЛА ГЕОРГИЕВА свири МОЦАРТ

Вторник вечер, 19-ти април в Зала България беше открит ежегодният Европейски музикален фестивал с концерт „МИЛА ГЕОРГИЕВА свири МОЦАРТ“ в изпълнение на Мила Георгиева, цигулка и оркестъра на Класик ФМ радио, с диригент Максим Ешкнази.

В програмата бяха включени произведения на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791).

Концертът започна празнично и завърши тъжно, минорно. В началото чухме кратко представяне на оркестъра на Класик ФМ радио, който с това събитие започва честване на 20-тия си юбилеен сезон. Основателят на орекстъра Васил Димитров връчи награда Кристална лира на концертмайстора Людмил Ненчев, който пък от своя страна прави 30 години концертна дейност. След това се насладихме на увертюрата към операта „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Васил Димитров.

След това на сцената излязоха Мила Георгиева и Максим Ешкенази и ни представиха Концерт за цигулка и оркестър №3 в сол мажор и Концерт за цигулка и оркестър №5 в ла мажор. На мен лично ми хареса повече като че ли вторият концерт. Мила свири на цигулка Страдивариус от 1703г. и винаги ми е харесвало как свири фино, нежно и емоционално, но не съм музикант. Бях обаче с компания музиканти, които коментираха, че са се възхитили на „излятите тонове на струна ми“. Музиката на Моцарт успокоява, умиротворява. След двата концерта Мила изсвири два биса. „Размисли“ на Ж. Масне разчувства залата, и за разлика от предходните кашляния, скърцания и движения по време на двата концерта, сега като че ли никой не смееше да помръдне, за да не смути изящния звук; залата стоеше притихнала и се наслаждаваше. Безупречно свирене на Мила както винаги, когато съм я слушала и едва сега като че ли се впечатлих, че свири без ноти; предишни пъти може би не съм обръщала внимание.

След двата биса трябваше да чуем по програма Симфония №17 в сол мажор, но Максим излезе и каза, че не може да продържи да дирижира, защото е загубил свой близък преди седмица и в момента му е тежко. Вместо това чухме Adagio for Strings, Op. 11 на Samuel Barber, беше много тъжно и по-емпатичните от нас се просълзиха от музиката и сълзите на диригента. Мир на душата на тръгналия си... през последната година се научих да гледам по-философски на тези моменти под влияние на духовните школи от изтока и да ги приемам като преход; всъщност душата не се губи, тя не умира, умира материалната обвивка, а душата продължава пътя, който е избрала и не е нужно да страдаме (всъщност терапевтите казват, че хората не страдат заради човека, който си е тръгнал, а за самите себе си, което е излишно). И така тъжно, минорно, без ръкопляскания, стаанахме и си тръгнахме, и концертът завърши. На път за вкъщи се размислих за професионализма, за това как трябва да се държим в тежки моменти на работното си място (тоест на сцената, пред хора), дали трябва да разкриваме емоции и чувства и т.н. и тъй като по-скоро приличам на Максим, човек - емоционален, романтик, открит и честен, предпочетох емпатията пред критиката и реших, че и аз вероятно бих реагирала така..

 

22-рото издание на „Европейски музикален фестивал“ е част от Календара на културните събития на Столична община. Форумът ще се проведе от април до ноември с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Национален фонд „Култура“ и Столичната община.

 

Годишните времена на Вивалди и Пиацола

 

На 22 юни вечерта в зала „България“, в рамките на „Европейски музикален фестивал“ 2021, се състоя концерта „Годишните времена на Вивалди и Пиацола“. „Европейски музикален фестивал“ 2021 се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на културата, като част от Календара на културните събития на града.

Чухме "Годишните времена" от Антонио Вивалди и Астор Пиацола (Las Cuatro Estaciones Porteñas) в интерпретация на цигуларката Мила Георгиева и Оркестъра на Класик ФМ радио с диригент Максим Ешкенази. Харесвам много Мила Георгиева, голяма е; винаги изпълнява с лекота, нежност и емоция всичко, което съм слушала и вади кадифен звук от цигулката.

Програмата започна с Пролет на Вивалди и напредваше като след всеки сезон на Вивалди, следваше сезон на Пиацола като Максим Ешкенази четеше стихове преди всеки сезон, написани от Вивалди. Годишните времена на Вивалди са много познати и изпълнявани, тези на Пиацола не толкова; аз съм слушала до сега времената на Пиацола само в YouTube и сега за първи път имах удоволствието да чуя интерпретация на живо. В лятото на Пиацола усетих страст и ревност; в изпълнението на зимата на Пиацола усетих дълбочина, емоция, трепет в стомаха като при влюбване, искаше ми се да заплача, да танцувам танго, тоест океан от емоции – музикантите направиха страхотно изпълнение. Зимата на Вивалди като че ли беше най-емоционална от четирите му сезона, отново страхотно изпълнение, въпреки че харесах и изпълнението на лятото и есента. Зимата на Пиацола ме замисли за любовта – най-великото чувство, което трансформира, променя светове; през последните два месеца в мен се оформи една мисъл – че почитането на любовта, дори и несподелена, извисява – да можеш да изпратиш любов и светлина на някой без да очакваш нещо в замяна е голямо богатство. Като цяло май най- ми хареса Зимата на двамата композитори – като че ли там се усеща най-много страст, емоция, живот за разлика от истинския сезон, който е леден и сковаващ. Накрая музикантите изпълниха страстно, като бис, любимото на всички танго от филма „Усещане за жена“ (тангото на Карлос Гардел - Por una Cabeza) и взривиха залата от аплодисменти. Концертът завърши с втори бис - Oblivion на Астор Пиацола (любима музика), който също събра бурни аплодисменти. За щастие, в рамките на месец имах удоволствието да чуя на живо два пъти Por una Cabeza и Oblivion – в изпълнение на Веско Ешкенази и Мила Георгиева. Може би само след ден предстои и трети път....защото, както се казва Музиката е храната за душата, музиката е живот, аз без музика не мога да живея.

Онлайн концерт „Кино и Класика“

 

На 9 юни вечерта, в рамките на „Европейски музикален фестивал“ 2021, беше представен премиерно онлайн концерта „Кино и Класика“, който се е състоял на живо през октомври 2020 в София и Пловдив. Онлайн беше пуснат запис на концерта от Пловдив. „Европейски музикален фестивал“ 2021 се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на културата, като част от Календара на културните събития на града.

„Кино и Класика“ е концерт на оркестъра на Класик ФМ радио със солисти Мила Георгиева (цигулка); Георги Черкин (пиано) и Гергана Николаева (мецосопран); диригент Максим Ешкенази. В програмата на концерта всички аранжименти са на Георги Черкин.

Концертът започва с „Малка нощна музика“, KV 525 - I. Allegro на Моцарт; продължава със  соната за пиано №14 „Лунна“ на Лудвиг ван Бетовен - I. Adagio sostenuto в изпълнение на Георги Черкин. След това следва Интродукция и рондо капричиозо, оп. 28 на Камий Сен-Санс в изпълнение на Мила Георгиева. После е представена музика на Пьотр Илич Чайковски из „Годишните времена“: Юни – Баркарола и Август – Жътва със солист Георги Черкин, като на екрана зад оркестъра вървят пасторални картини от Русия. После произведението е избрано и изпълнено от Мила - Танго концерт за цигулка – II. Lento на Мелани Местре – красиво е (слушала съм на живо Мила Георгиева в зала България последните няколко години и много я харесвам; изпълнява с лекота, нежност и емоция всичко, което представя). След това идва музика на Енио Мориконе с вокално изпълнение на Гергана Николаева, на пианото Георги Черкин, посветено на лекарите и учителите, които по времето на провеждане на концерта през октомври 2020 са се „борили на първа линия“ – и това изпълнение беше много красиво. После идва ред на любимо танго от филма „Усещане за жена“ (любим филм на мнозина) – музика на Карлос Гардел - Por una Cabeza, аранж. Дж. Уилямс в изпълнение на Мила Георгиева. След тангото следва филмовата музика на Джон Уилямс - Тема от „Хари Потър и философския камък“, за пиано и оркестър – много силно изпълнение, наистина браво за изпълнението на оркестъра! Отново Джон Уилямс - Тема на Йода от „Междузвездни войни“, за цигулка, пиано и оркестър, в изпълнение на Мила и Георги и концертът завършва с музиката на Джон Уилямс Имперският марш от „Междузвездни войни“, за пиано и оркестър. След много аплодисменти следва бис - музика на Клаус Баделт от „Карибски пирати“, за пиано, цигулка и оркестър и моя любим Oblivion на Астор Пиацола –за цигулка, пиано и оркестър – много красиво изпълнение, много нежен завършек на концерта.

Много ми хареса концерта; жалко, че не съм го слушала на живо. Имам малка критика към Максим Ешкенази: гледала съм концерти на живо, на които той е диригент и ми харесва как общува с публиката, но този път това, което ме подразни е езикът - ако може да използва граматически правилно спрягане на глаголите по род и число (нещо, което липсва на много българи в момента) и да избягва ползване на „бе“. Благодаря на „Кантус Фирмус“, че направиха концерта достъпен онлайн; доколкото разбирам записът ще остане достъпен на страницата Cantus Firmus във Фейсбук за почитателите на класическата и филмова музика.