Годишните времена на Вивалди и Пиацола

 

На 22 юни вечерта в зала „България“, в рамките на „Европейски музикален фестивал“ 2021, се състоя концерта „Годишните времена на Вивалди и Пиацола“. „Европейски музикален фестивал“ 2021 се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на културата, като част от Календара на културните събития на града.

Чухме "Годишните времена" от Антонио Вивалди и Астор Пиацола (Las Cuatro Estaciones Porteñas) в интерпретация на цигуларката Мила Георгиева и Оркестъра на Класик ФМ радио с диригент Максим Ешкенази. Харесвам много Мила Георгиева, голяма е; винаги изпълнява с лекота, нежност и емоция всичко, което съм слушала и вади кадифен звук от цигулката.

Програмата започна с Пролет на Вивалди и напредваше като след всеки сезон на Вивалди, следваше сезон на Пиацола като Максим Ешкенази четеше стихове преди всеки сезон, написани от Вивалди. Годишните времена на Вивалди са много познати и изпълнявани, тези на Пиацола не толкова; аз съм слушала до сега времената на Пиацола само в YouTube и сега за първи път имах удоволствието да чуя интерпретация на живо. В лятото на Пиацола усетих страст и ревност; в изпълнението на зимата на Пиацола усетих дълбочина, емоция, трепет в стомаха като при влюбване, искаше ми се да заплача, да танцувам танго, тоест океан от емоции – музикантите направиха страхотно изпълнение. Зимата на Вивалди като че ли беше най-емоционална от четирите му сезона, отново страхотно изпълнение, въпреки че харесах и изпълнението на лятото и есента. Зимата на Пиацола ме замисли за любовта – най-великото чувство, което трансформира, променя светове; през последните два месеца в мен се оформи една мисъл – че почитането на любовта, дори и несподелена, извисява – да можеш да изпратиш любов и светлина на някой без да очакваш нещо в замяна е голямо богатство. Като цяло май най- ми хареса Зимата на двамата композитори – като че ли там се усеща най-много страст, емоция, живот за разлика от истинския сезон, който е леден и сковаващ. Накрая музикантите изпълниха страстно, като бис, любимото на всички танго от филма „Усещане за жена“ (тангото на Карлос Гардел - Por una Cabeza) и взривиха залата от аплодисменти. Концертът завърши с втори бис - Oblivion на Астор Пиацола (любима музика), който също събра бурни аплодисменти. За щастие, в рамките на месец имах удоволствието да чуя на живо два пъти Por una Cabeza и Oblivion – в изпълнение на Веско Ешкенази и Мила Георгиева. Може би само след ден предстои и трети път....защото, както се казва Музиката е храната за душата, музиката е живот, аз без музика не мога да живея.