BULGARA в Studio 5

Снощи беше първото за тази година гостуване в Студио 5 на група BULGARA. BULGARA е българска група, за която аз чух за първи път през април 2011-та покрай прожекцията на скандалния филм „Баклава“ (и за която никой от моите приятели не е чувал и до днес, за това си заслужава да напиша нещо). Групата е автор на част от музиката към филма „Баклава“. По това време си свалих и единствения им достъпен албум в интернет, тъй като музиката ми хареса – „Меча сватба“ (издаден през 2005-та). Музиката на групата съчетава български фолклор с дръм енд бейс, фънк и броукън бийт. Песните им имат способността да създават собствен свят като от фолклорна приказка, в който биваме пренасяни неусетно. Мелодиите са нежни, динамични, игриви, заредени с емоция и енергия. BULGARA съществува от 2002 и включва понастоящем:  Костадин Генчев – кавал, Димитър Христов – тамбура, Христина Белева – гъдулка, Петьо Костадинов – гайда, Чавдар Асенов – бас китара, Стоян Павлов – перкусии, Кирил Добрев - барабани, Ева Перчемлиева – перкусии, вокал.

Групата често гостува в Студио 5, но тъй като не са популярни сред моите приятели, все не мога да намеря компания и да ги послушам на живо. Е, за щастие снощи имах удоволствието да ги послушам на живо. Концертът им започна в 23 ч, свириха 45 мин и направиха почивка, след което ние си тръгнахме и не останахме за втората част поради умора в края на работната седмица, а не защото не ни хареса. Напротив, концертът много ни хареса, потопихме се за малко в света на фолклора, не можехме да откъснем очи от изпълнителите, тъй като част от тях се вживяват в музиката и са много атрактивни; BULGARA свирят със страст и приковават слуха и вниманието на публиката си; предизвикват усмивка, потропване с крака, порив към танц и вдъхновение. Препоръчвам на читателите, ако не са ги слушали, да потърсят нещо в интернет или да отскочат до Студио 5, където те редовно гостуват.

Джазът свири класика в Studio 5

В събота  с приятели присъствахме на интересен и уникален по рода си концерт в Студио 5, реализиран по идея на  кларнетиста Борислав Йосифов, в който бяха включени класически произведения в джаз вариант. В продължение на час и малко слушахме произведения на Моцарт, Равел, Бах, Рахманинов, Хумел, Бородин в изпълнение на най-добрите български джаз-музиканти. Заведението беше пълно (да не кажа претъпкано - браво, за което), аз харесвам Студио 5 с атмосферата му и това е точното място за подобен музикален проект; малко се издразнихме обаче, тъй като концертът започна половин час след обявеното за начало време.

В началото концерта откри Борислав Йосифов в акомпанимент на пиано, след това Шибил Бенев (китара) свири Бах, Ангел Заберски (пиано) свири Рахманинов, чухме Хабанера на Равел; Михаил Йосифов (тромпет) в акомпанимент на Снежана Вълчева (пиано) свири Хумел, после М. Йосифов, Христо Йоцов (ударни),  Димитър Шанов (контрабас) и Ангел Заберски свириха Моцарт и част от Княз Игор на Бородин. Включи се и Живко Петров с две свои произведения. Към края  Михаил Йосифов секстет (М. Йосифов, Атанас Хаджиев – тенор сакс, Вили Стоянов – тромбон, Васил Спасов – пиано, Д. Шанов, Х. Йоцов) свириха Малка нощна музика на Моцарт. Към Мишо Йосифов секстет се включи в изпълнение на оперни арии от Моцарт и Милица Гладнишка (вокал). Милица е страшно артистична, с много силен глас, завладяваща в изпълнението си, не можах да откъсна очи и уши от нея, но ме ужаси (и не само мен) тоалета, който беше избрала. Концертът завърши с изпълнение на Кларинет полка и тъй като публиката искаше още, музикантите изкараха полката на бис. Звучеше супер весело, забавно и подканящо към танц и повдигна настроението на публиката, която искаше още, защото час музикални импровизации явно й се стори малко. След време пак, явно проектът на Боби Йоцов е добра идея и вероятно ще продължи с концерти и занапред. Концертът беше сниман през цялото време от няколко екипа на БНТ и ще бъде излъчен около Великден; гледайте, интересно и приятно ще е.

Йони Видал за втори път в България

На 6 март вечерта, Студио 5 в НДК беше домакин на представянето на новия албум на Йони Видал и формацията му Лас Естрейас – Chill Out My Wave. На мен Йони Видал ми е познат от Джаз фестивала в Банско през август 2011, а на моите приятели им беше съвсем непознат; въпреки това, те ми се довериха и всички останахме много доволни.  Концертът ни хареса, останахме с приятно впечатление от музиката, от ентусиазма на изпълнителите, от усмивките на Йони; разтоварихме се от работния ден в приятната атмосфера, която създава Студио 5 и повече от час и половина минаха като 5 минути. Музикантите започнаха концерта почти в 19 часа, свириха без почивка и през цялото време показваха, че се радват на срещата с публиката и на факта, че някои от тях са отново в България, наслаждаваха се на свиренето си и искаха да доставят наслада и на публиката, която ги аплодираше ентусиазирано. Музикантите показаха и мартеничките, които носеха на ръцете си от домакините. Този път Йони Видал беше с различен състав от Банско; в изпълненията му памагаха Анджело Криши (ударни), Фабио Пики (клавишни) и Ален Ринало (бас). Албумът на белгийският композитор, китарист и вокалист с испански корени, предава впечатления и вдъхновение, събирани от цял свят. Десетте парчета са резултат от петгодишна работа и представят смес от испански ритми и джаз китара, будистки напеви, фламенко и електро лаундж. Музикантите гостуват за втори път в България по покана на д-р Илиев и Международния джаз фестивал Банско и на посланика на Кралство Белгия в България (които бяха специално поздравени в края на концерта с по-бурни латино ритми). Групата ще прави по време на престоя си у  нас и фото-сесия с българския фотограф Валентин Димитров.

Йони Видал - класическа китара, бас, вокал. Испанец по произход, той е роден в Лиеж, Белгия. Изучава класическа китара, класическо пеене, теория; джаз-китара, джаз-хармония, джаз-импровизация и др. Свири буквално във всички стилове - испански, латино, джаз, соул, рок, блус, поп, джаз-рок, фюжън, acid jazz, класическа китара, латино-джаз, chill out, lounge.

Разкази за втория шанс в любовта

снимка от kulturni-novini.info

Преди известно време гледах постановката „Здравей, обичам те” в Студио 5. Студио 5 ми направи приятно впечатление с уютната атмосфера, която е създадена; атмосфера, подходяща за среща с приятели на питие след тежък работен ден, за представяне на спектакъл, за джаз-концерт или винена дегустация. Студио 5 се намира в сградата на НДК.

„Здравей, обичам те” се играе от Бойка Велкова (моя любима актриса до сега) и Стефан Спасов. Това е романтична комедия по текстове от съвременната американска драматургия - Уди Алън, Дейвид Мамет, Нийл Саймън (по афиш), но най-вече по Нийл Саймън (по мое мнение). Още с първите реплики на актьорите, аз и моите приятели се спогледахме изненадано, тъй като познахме, че това е част от една друга постановка, която бяхме гледали преди повече от година на сцената на „Сълза и смях” – „Любов номер 2” по текст на Нийл Саймън. „Здравей, обичам те” ще се хареса на хората, които не са гледали “Любов номер 2”. Нашата малка компания обаче не остана очарована от „Здравей, обичам те”, тъй като познавахме добре текста, въпреки, че бяхме гледали постановката на Ивайло Христов преди повече от година, като тогава бяхме останали дълбоко трогнати от текста и играта на актьорите.

Спектакълът “Любов номер 2” е с режисьор Ивайло Христов, сценографията е на  Александър Смолянов, костюми Кирил Наумов. Участват Бойка Велкова, Стефан Спасов, Кристина Янева, Пламен Сираков. Не съм сигурна дали още се играе на сцената на „Сълза и смях” (премиерата е била през октомври 2009). „Глава втора” е оригиналното заглавие на пиесата, която е почти автобиографична за Нийл Саймън. “Любов номер 2” е романтична комедия за любовта между мъж и жена и за втория шанс. Въпросите, които авторът поставя са: Можем ли да обичаме само един човек? Можем ли да обичаме не само един човек - когато любовта на живота ни си отиде, имаме ли място за втора? Как се справяме с болката? Искаме ли да забравим? Има ли втори шанс за самотниците? Болката, борбата със самия себе си, със собствените си чувства, оплитащи и някой друг, възможните изходи и решения, типичните и нетипични пътища на брака – това са темите, които занимават автора. Играта на актьорите в “Любов номер 2” беше много добра, хареса ни и сценографията и режисьорският прочит; като цяло “Любов номер 2” ни хареса и ни впечатли, когато я гледахме преди повече от година. Ако все още се играе на сцената на „Сълза и смях”, отидете и я гледайте; ако не се играе, можете да гледате „Здравей, обичам те” в Студио 5, тъй като мисля, че ще ви хареса.