Една силна постановка на Младежкия

снимка от novinar.bg

Наскоро гледах постановката „Кола Брьонон” в Младежкия театър „Николай Бинев”. Исках да я гледам още от април, когато беше премиерата и постановката беше номинирана за три награди Аскеер 2011 (за музика, за костюмография и за най-добро представление), но все не оставаше време за нея. Постановката спечели награда Аскеер в категория „Костюмография".

„Кола Брьонон” е по романа на Ромен Ролан. Режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов; сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката - на Кирил Дончев; мултимедия – Николай Люцканов, подводни снимки – Стефан Тодоров, грим – Димитър Коклин и екип. Участват: Малин Кръстев, Станка Калчева, Искра Донова, Силвия Лулчева, Гергана Христова, Герасим Георгиев-Геро, Николай Луканов, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев и др..

Действието в спектакъла се развива през 16-17 век по време на чумна епидемия. Сценографията е интересна, в началото пред зрителя се появява редица от къщички с малки прозорчета и врати, от които излизат героите; къщичките са обединени в коплекс като голяма къща с наклонен покрив; след това сцената се върти и пред зрителите се появяват последователно къщата на Кола със стаи и ателие за дърворезби и гостоприемницата на селото. Включена е и мултимедия, която допълва сценографията като показва мечтите и мислите на главните герои посредством плуването им във вода, а в друго време мултимедийните ефекти пресъздават пожар, изпепеляващ къщата на главния герой. Костюмите са интересни, дори красиви, точно в духа на епохата. В началото има и участие на каскадьорска група, която изпълнява ролята на дяволи или тъмни сили. На сцената от време на време излиза четиричленен оркестър от „странни старчета”, който изпълнява песни, а малко петгодишно сладко момиченце изпълнява отделни песни. За отбелязване е, че текстът на една от песните, която се повтаря най-често, съдържа нецензурни думи и не е много подходяща за изпълнение от дете или слушане от деца и води до леко опростачване на цялостното впечатление от постановката (мнение на компанията ми). Иначе като цяло на мен ми хареса адаптацията на Люцканов, запазен е класическия текст и всичките философски размисли за ценностите на хората, за голямата любов, за изневярата, за предателството, за приятелството, за вярата и религията, за взаимопомощта между хората, за бита в онези времена. Текстът съдържа и хумор и сърцераздирателни истини, и болка и смях. Актьорите играят много силно, а Малин Кръстев прави голяма роля. Като цяло класическият текст е запазен и те кара да се замислиш, тоест има съдържание, сценографията и костюмите са интересни, актьорите играят силно – всичко необходимо за едно силно представление. У мен постановката остави добро впечатление (на компанията ми не й хареса много) и аз бих я препоръчала като силно представление за гледане през този сезон.

Една смела стъпка напред в Младежкия

снимка от teatri.bg

От ноември на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев” се играе нов мюзикъл – „Стъпка напред”. Спектакълът по мюзикъла Stepping Out oт Ричард Харис е по музика на Денис Кинг. Постановка Андрей Аврамов, сценография и костюми Елица Георгиева, степ-танци Веселин Ранков, хореография Антоанета Добрева – Нети. Участват: Меглена Караламбова, Ярослава Петкова, Силвия Лулчева, Мая Бабурска, Гергана Христова, Анна Петрова, Зорница Маринкова, Цветомира Даскалова, Марияна Миланова, Светослав Добрев.

Сюжетът разказва за аматьорска школа по степ танци, в която се събират веднъж седмично различни типажи жени и един мъж, за да танцуват степ, да споделят личните си проблеми и да обсъждат нещата от живота. Пред зрителя се разкрива сбор от истории (или по-скоро лични трагедии) на обикновени хора, които се събират, за да забравят за малко ежедневните си проблеми с музика, танци и споделяне с непознати хора на чашка след урока по танци. Школата по танци се оказва за тези хора заместител на часовете при психоаналитика и бягство за кратко от трудностите в живота. Много силна роля прави Меглена Караламбова като възрастна пианистка, която покровителства и едновременно с това постоянното дразни с непрекъснатото си сърдене и наставническо говорене собственичката на школата по танци (Ярослава Петкова), мъчена от нещастна любов и неосъществена професионална кариера на танцьорка по степ. Силна роля прави и Светослав Добрев, самотният вдовец с плетка в чантата, който не може да прежали съпругата си, и Силвия Лулчева, амбулантна търговска, която трябва да търпи капризите на доведеното си дете, и Мая Бабурска, малтретираната, самотна, вечно извиняваща се и съжаляваща съпруга, която копнее за сродна душа. Всеки един от актьорите играе така добре и те кара да съчувстваш на героя му. Получава се смесица от трагизъм, комични моменти и смешки, песни и степ.

Мюзикълът на мен много ми хареса докато на компанията, с която бях, не й хареса. Според мен актьорите заслужават аплодисменти, защото играят много добре, пеят сравнително добре и в синхрон, когато има изпълнение на повече от един човек и танцуват, което не е лека работа за непрофесионални певци и танцьори. Ако обичате мюзикъл с трагикомичен привкус, си заслужава да гледате „Стъпка напред”, защото е нещо различно.

Непретенциозна черна комедия в Младежкия театър

снимка от bgbileti.com

Наскоро гледах една от по-старите постановки на Младежки театър „Николай Бинев”, от 2008 година - „Черна комедия” от британския драматург Питър Шафър. Режисьор на постановката е Петър Кауков, сценография и костюми - Милена Пантелеева, сценично движение - Емил Видев. Участват Дарин Ангелов, Мила Банчева, Вера Среброва, Явор Спасов, Деян Ангелов, Стефан Мавродиев, Искра Донова и Стефан Германов.

„Черна комедия” е едноактна пиеса-фарс, за първи път поставена на сцена през 1965, а премиерата й на Бродуей е през 1967; считана е за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. „Пиесата е фарс, който се развива в Лондон по време на авария в електрозахранването. Шафър пише пиесата да бъде поставяна с "обърнато осветление" - в редките моменти, в които се запали клечка кибрит, фенерче или запалка, на сцената настава мрак, през останалото време сцената е изцяло осветена, но героите действат сякаш са в абсолютна тъмнина. Основната идея в пиесата много подхожда на съвременните ни взаимоотношения, в които все повече се засилва контрастът между нашите думи и поведение когато сме на "светло" - т.е когато сме очи в очи с другите - и когато сме на "тъмно" - т.е. когато сме сами и казваме това което мислим наистина. И така всеобщото лицемерие затъмнява истинските чувства и намерения до степен, че вече не можем да разпознаем себе си и светлината се превръща в мрак.”

Пиесата разказва за лъжата в приятелството и личните отношения, за големите стремления, за любовта в любовен триъгълник, за възмездието; тя е една поредица от комични и трагикомични ситуации, които не винаги имат щастлив край и в които „лъжливото овчарче” остава с празна торбичка. Постановката е доста комична, но и досадна (поне за мен); наистина има смях и интересни, напрегнати моменти, но има нещо, което липсва, за да се каже, че това е една забавна и добра постановка. На представлението присъстваха няколко реда ученици, за които май бяха предварително блокирани няколко от най-добрите редове в залата, които впоследствие не се запълниха, което явно е грешка на театъра – лишава от по-хубави места хора, които плащат пълната цена на билетите и впоследствие остава с незапълнени първи редове. На учениците потановката се стори доста смешна и явно я харесаха, на мен обаче ми беше досадна. Сценографията и костюмите не са нищо особено. Актьорите играят много добре, има синхрон в движенията им, когато играят като че ли героите са на тъмно. Дарин Ангелов и Стефан Мавродиев играят както винаги много добре, а Искра Донова и Деян Ангелов са страхотни. Добрата игра на актьорите обаче, както за пореден път се убеждавам, не прави едно представление добро. Необходим е набор от добра игра на актьорите, премерена адаптация на текста от режисьора, оригинална сценография и интересни костюми, за да бъде едно представление добро, силно, оригинално и да остави спомен у зрителите, а такива представления на софийска сцена се срещат много рядко.

Тъй като постановката е стара, в интернет почти няма снимки от постановката, да не говорим за актуални снимки в сайта на театъра, което е пропуск. Тъй като съм почитател на Младежкия театър, ми се иска да обърнат малко повече внимание на сайта, който не е много редовно поддържан.

„Карнавал.com” – трилър като на кино в Младежкия театър

снимка от monitor.bg

Младежкият театър „Николай Бинев” има нова постановка в репертоара си - „Карнавал.com”. Премиерата на спектакъла е била на 26 февруари 2011. Постановката е по текст на испанския писател Жорди Галсeран. Режисьор е Василена Радева, сценографията е на Никола Налбантов, музиката е на Мартин Каров. Участват: Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев. Постановката според мен е силна и интригуваща. След успеха на „Нордост - Приказка за разрушението” (също много силна постановка, заслужава си да се гледа), режисьорката Василена Радева отново поставя текст в Младежкия театър; „Нордост" й донесе награда "Аскеер 2010" за изгряваща звезда и номинация за режисура за "Икар 2011".

Действието се развива в един полицейски участък в рамките на един ден, през който полицаите разследват отвличане на дете. Действието е динамично, напрегнато, постоянно градира, зрителя няма търпение да се разкрие престъплението и накрая завършва с отворен край. Все едно гледаш трилър по телевизията или на кино, на моменти дори те побиват тръпки – толкова силно и въздействащо играят актьорите.

Постановката е разказ за това, как едно събитие за секунди може да преобърне живота ни и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията в един свят, изпълнен с луди, терористи, сектанти, хакери; свят, в който отделния човек е крехък, незащитен, безпомощен. Свят на компютърни престъпления и хакери, на Интернет, в морето на който хората губят своята идентичност, личното си пространство и личните си данни, където всеки е следен и разголен до страшна степен, Интернет през който наблюдаваш другите и останалите наблюдават теб; свят, който представлява по думите на главната героиня „карнавал на хаховците”.

Декорите на спектакъла ми харесаха, интересно ми се стори и хрумването за „мултимедийни декори” (не зная дали това е правилно име, но подобен похват до сега съм гледала като част от сценографията само в Младежкия театър), костюмите също – актьорите изглеждат съвременно, като в модерен офис. Актьорите играят добре, силно и въздействащо; малко множко ми дойдоха псувните на героите и викането на К. Русева, но явно това е част от изграждането на обективен образ. Постановката ще се хареса на хора, които водят динамичен, напрегнат живот, използват пособия на съвременността като флаш-памет, уеб-камера и лаптоп, които имат реална представа за уязвимостта на хората в Интернет и в съвременния свят; за представители от едни други поколения може и да не е интересна. Заслужава си да се види, тепърва ще се играе в Младежкия.


Добавено на 18 април: Спектакълът има номинация за "Аскеер" 2011 за поддържаща женска роля на Ангелина Славова за ролята на програмистката Ана. Успех!

„Двамата Веронци” в Младежкия театър

От края на септември 2010 в Младежкия театър „Николай Бинев” се играе „Двамата Веронци” по Уилям Шекспир, режисьор е Борислав Чакринов. Участват Искра Донова, Полин Лалова, Мариана Миланова, Николай Урумов, братята Деан и Дарин Ангелови, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Явор Спасов, Николай Иванов, Вихър Стойчев, Светослав Добрев.

Дарин Ангелов прави силна роля, успявайки да хипнотизира публиката по време на монолозите си, Николай Урумов в ролята на потайния, пресметлив и странен дук на Милано и Малин Кръстев, изигравайки хитър и остроумен слуга,  също правят силни роли. Женските роли също ми харесаха. Режисьорът се е придържал доколкото е възможно към оригиналния текст, от време на време се чуват някои странни (по-разговорни, от наше време) словесни вметки, но това не дразни като в други постановки; костюмите са странни ( режисьорът казва, че костюмите отразяват характерите на героите), но стават; декорът в началото ме учуди, но впоследствие го приех. Действието се развива на фона на италиански канцонети и песни на Емил Димитров, Стефан Воронов, Братя Аргирови, Deep Purple и Андреа Бочели; италианските канцонети звучаха подходящо за мястото на действието - Италия, но българските песни бяха странни хрумвания, въпреки това развеселяваха публиката.

В постановката има интрига, любов, клетви за вярност, заблуди, приятелство и предателство; определено публиката съпреживява емоциите на героите. И въпреки, че могат да се прочетат мнения като: „Беше страхотно; получих една голяма доза добро настроение, но пък и драматизмът не липсваше - искам пак!” до „Тази постановка е едно ужасно недоразумение; халтура и простотия. Ако можеше да я види Шекспир щеше да умре още няколко пъти от срам.”  - постановката според мен е свежа и въпреки няколкото странни нотки, развеселява, вдъхновява и оставя приятно впечатление.

Фрида на сцената на Младежкия театър

Една от премиерите на Младежкия театър „Николай Бинев” през този сезон (от октомври 2010), е постановката „Фрида”, поставена от режисьора Веселин Димов по пиесата на сръбската писателка Саня Домазет.

 И тъй като съм „фен” на Младежкия театър, и тъй като Фрида Кало за мен е идол за жена, едновременно силна и страшно чувствителна, много талантлива и постоянно работеща, дори от болничното легло и радваща се на живота със всяка фибра на тялото си, не можах да пропусна тази постановка. Не мога да кажа обаче, че постановката ми хареса; беше ми интересно, но не останах впечатлена. Компанията, с която бях, дори намери постановката за пошла и не я хареса. Може би причината за думата „пошла” е езика, използван от актьорите, но тук се включих аз в защита на авторката на текста, че Фрида е използвала малко груб език, крещяла е, пушила е, напивала се е, била е бисексуална, постоянно е демонстрирала емоциите си, било то негативни или позитивни – жена динамит – както се опитва да я представи Саня Домазет. Причина за думата „пошла” вероятно е и фактът, че актрисата (Елена Бърдарска), която играе една от любовниците на Фрида, се съблича гола на сцената.

На мен обаче постановката ми беше интересна, защото е нещо различно, нещо авангардно, нещо ново. Антоанета Костова заслужава адмирации за костюмите, които е изработила за постановката – напомнят много на тези на Фрида, а аз съм виждала и истински костюми на Фрида и доста фотографии. Станка Калчева (в ролята на Фрида) сменя десетина костюми и различни бижута; слага дори и няколко изрисувани гипсови корсета, каквито е носила Фрида. На сцената почти липсват декори, но има мултимедия, която допълва атмосферата и това също е интересно.

 Станка Калчева, която аз много харесвам, играе добре (дори може би ще я номинират за награда за тази роля), но според мен не е за ролята на Фрида. Цветан Даскалов пък е далеч от това, да изиграе Диего Ривера. Малин Кръстев, който има силни роли в Младежкия, се появява за кратко в ролята на Троцки. Участват още Койна Русева като приятелка на Фрида, Искра Донова в ролята на сестра й Кристина Кало,  Вежен Велчовски, Вихър Стойчев.

 На 10 декември на представянето на „Фрида” в залата беше и авторката на текста, така че можахме да я зърнем за кратко. „Фрида” е втора нейна пиеса, която се играе на българска сцена.

„Фрида” е силна, интересна постановка, която ценителите на театъра би трябвало да видят този сезон; на някои може да им хареса, а на други не, но поне ще гледат нещо различно.

снимка от сайта на Младежкия театър

NORDOST – Приказка за разрушението

Преди две вечери в Младежкия театър гледах постановката „NORDOST – Приказка за разрушението“ по пиесата на Торстен Бухщайнер. Режисьор на спетакъла е Василена Радева, участват Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова.

Постановката е много силна, действието е динамично, напрегнато, а играта на актрисите е затрогваща. Признавам, че от самото начало на спектакъла до самия край едва сподавях сълзите си, защото историята е тежка.

Спектакълът, доколкото съм чела, е пример за документален театър. Разказва за действителен случай – на 23 октомври 2002г., група от над 40 чеченци, мъже и жени – т.нар. „черни вдовици“, нападат театъра на улица „Добровка“ в Москва по време на представянето на руския мюзикъл „Норд-Ост“ и взимат близо 800 души за заложници, в това число актьорите, музикантите и служителите на театъра. Сред зриителите има много деца и над 70 чужденци, граждани на много държави. Първоначално терористите обещават, че чужденците ще бъдат пуснати, но при условие, че дипломатите на съответните държави пристигнат на място до определено време, което не става. Чеченците с ръководител Мавсар Бараев искат изтегляне на руснаците от Чечня и прекратяване на войната. Преговорите продължават 3 денонощия, заложниците имат право само на вода, ходят до тоалетна на смени в оркестрината, обстановката в театъра е тежка. Накрая историята завършва с щурм на руските спец-служби, които пускат през вентилационните шахти газ, целящ да приспи терористите и да им попречи да взривят десетките бомби. При щурма, от газа, умират всички терористи и много от заложниците – към 140 души, сред които и деца.

Историята е разказана през погледа на три жени, участващи в събитията – счетоводителка, която месеци наред събира пари, за да заведе мъжа си и детето си на мюзикъл (А.Славова); лекарка, която е дежурна на повикване през цялото време и чиито дъщеря и майка са в театъра (К.Русева) и една от черните вдовици – терористки (И.Донова). Зрителите събират пъзела на историята от трите гледни точки на жените, което прави разказа особено стойностен и затрогващ. Разказ за това, как едно събитие за секунди преобръща живота ни, за това, че войните не носят нищо добро, и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията.

Премиерата на спектакъла е била през март 2010 и постановката вече има две награди Аскеер за 2010 година: за Ангелина Славова - за главна женска роля и за Василена Радева - за изгряваща звезда, за режисурата й на "Нордост" и "Грозният" в театър "София". Играе се на камерна сцена и билетите са 12,15 лв.

Младежкият театър „Николай Бинев“ е сред любимите ми театри. От репертоара му препоръчвам още „Три сестри“ по А.П.Чехов с режисьор Крикор Азарян, „Вуйчо Ваньо“ по Чехов и „Осем жени“ – много силни представления. Постановката „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова с режисьор Десислава Шпатова е малко философска, абсурдна комедия, която честно казано не можах докрай да разбера и не бих могла да я препоръчам, а мюзикълът „Страхотни момчета“ на Владимир Люцканов не ми хареса особено, въпреки че признавам, че е нещо различно за театралната сцена и се радвах на наградата на Станка Калчева за участието й в мюзикъла. С интерес очаквам да видя премиерите този сезон – „Фрида“ със Станка Калчева в ролята на Фрида Кало и новия мюзикъл „Стъпка напред“.

PS Постановката получи и награда Икар 2011 за най-добър спектакъл