„Карнавал.com” – трилър като на кино в Младежкия театър

снимка от monitor.bg

Младежкият театър „Николай Бинев” има нова постановка в репертоара си - „Карнавал.com”. Премиерата на спектакъла е била на 26 февруари 2011. Постановката е по текст на испанския писател Жорди Галсeран. Режисьор е Василена Радева, сценографията е на Никола Налбантов, музиката е на Мартин Каров. Участват: Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев. Постановката според мен е силна и интригуваща. След успеха на „Нордост - Приказка за разрушението” (също много силна постановка, заслужава си да се гледа), режисьорката Василена Радева отново поставя текст в Младежкия театър; „Нордост" й донесе награда "Аскеер 2010" за изгряваща звезда и номинация за режисура за "Икар 2011".

Действието се развива в един полицейски участък в рамките на един ден, през който полицаите разследват отвличане на дете. Действието е динамично, напрегнато, постоянно градира, зрителя няма търпение да се разкрие престъплението и накрая завършва с отворен край. Все едно гледаш трилър по телевизията или на кино, на моменти дори те побиват тръпки – толкова силно и въздействащо играят актьорите.

Постановката е разказ за това, как едно събитие за секунди може да преобърне живота ни и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията в един свят, изпълнен с луди, терористи, сектанти, хакери; свят, в който отделния човек е крехък, незащитен, безпомощен. Свят на компютърни престъпления и хакери, на Интернет, в морето на който хората губят своята идентичност, личното си пространство и личните си данни, където всеки е следен и разголен до страшна степен, Интернет през който наблюдаваш другите и останалите наблюдават теб; свят, който представлява по думите на главната героиня „карнавал на хаховците”.

Декорите на спектакъла ми харесаха, интересно ми се стори и хрумването за „мултимедийни декори” (не зная дали това е правилно име, но подобен похват до сега съм гледала като част от сценографията само в Младежкия театър), костюмите също – актьорите изглеждат съвременно, като в модерен офис. Актьорите играят добре, силно и въздействащо; малко множко ми дойдоха псувните на героите и викането на К. Русева, но явно това е част от изграждането на обективен образ. Постановката ще се хареса на хора, които водят динамичен, напрегнат живот, използват пособия на съвременността като флаш-памет, уеб-камера и лаптоп, които имат реална представа за уязвимостта на хората в Интернет и в съвременния свят; за представители от едни други поколения може и да не е интересна. Заслужава си да се види, тепърва ще се играе в Младежкия.


Добавено на 18 април: Спектакълът има номинация за "Аскеер" 2011 за поддържаща женска роля на Ангелина Славова за ролята на програмистката Ана. Успех!

За вредите и ползите от социалните мрежи

Напоследък интернет и в частност социалните мрежи заемат все по-голяма част от ежедневието на активните граждани. Някои хора дори, докато са на работа, са постоянно включени в мрежата, следят последните новини от новинарските сайтове, разглеждат снимки на „приятели“, слушат музика и играят на игри. Оказва се, че милион и половина българи имат профил във Facebook, най-използваната социална мрежа в света, като по-този начин възобновяват прекъснати приятелства и създават нови. Но монетата винаги има две страни. Колко ли пари губят работодателите от факта, че милион и половина българи се ровят по цял ден в интернет и Facebook ?! Колкото и ползи да има участието в социални мрежи, вероятно има и много вреди.

Ето мнението на едно момче, за което интернет и софтуерните продукти са професия и което усилено отказва да си направи профил в Facebook:

„Не отричам и вероятно никой не отрича, че Facebook e голямо нещо, че влиянието й е огромно и че излиза от пределните на Интернет. Но е страшнично, как всичките ни разговори минават през 3 компании - мобилните оператори. Стряскащо е как гигант като Google може да манипулира интернет с огромната си власт. Страшно е как Facebook, Twitter и т.н. съхраняват целия ни живот. Поне за мен е страшно.
Защото е страшно да си помислиш (а не е само помислянето) как чрез Facebook може да влезеш в живота на хора, които никога не си срещнал.

Давам пример: разбивам паролата на един Facebook акаунт на един човек и съответно мога да вляза и да се представям за него. Този човек е познат на много мои други познати. И понеже са познати аз мога да гледам техните профили, информация, снимки, видео - всичко. Само за 10-ина минутки аз мога да разбера какво е правил един човек, който не съм нито виждал, нито чувал вече 3 години; да видя снимки и информация на хора, които никога не съм познавал. И всичко това - защото те са качили своя живот във Facebook. И както аз само разглеждам - така може и да не съм аз.

Имам и още един пример: имам едни клиенти - една институция към Общината, където работи един мъж, който е на 65 години и съм почти сигурен, че е педофил, понеже администрирам компютрите им и ги снабдявам със софтуер и мога да наблюдавам кой какво е правил и къде е искал да ходи. Въпросният господин всяка свободна минутка се опитва да си вре носа в сайтове за запознаства, във Facebook и др. подобно сайтове, порно сайтове и познай какво търси !? - информация и профили на малки деца - предимно малолетни момиченца.

Идеята на всичко това е, че колкото и private да може да е Facebook и подобни мрежи - винаги има начин всеки да ти погледне нещата. На мен не ми допада някой буквално да си зареди живота в някой сървър на някаква компания и този сървър да е публично достъпен от хората от тази компания, от потенциални рекламодатели на тази компания, от умни пароло-разбивачи, от познати и непознати. Вярно е, че всичко това има много плюсове, но има и много минуси. Аз намирам минусите за повече. Както пише в една статия от последните дни - "зависи как ги ползваме". Засега не ми допада участието във Facebook.”
Всяко качено нещо в Facebook и въобще в интернет остава за вечни времена на някой сървър, дори и да натиснем копчето delete. Така че да сме мислили преди да го качим в интернет.