„Карнавал.com” – трилър като на кино в Младежкия театър

снимка от monitor.bg

Младежкият театър „Николай Бинев” има нова постановка в репертоара си - „Карнавал.com”. Премиерата на спектакъла е била на 26 февруари 2011. Постановката е по текст на испанския писател Жорди Галсeран. Режисьор е Василена Радева, сценографията е на Никола Налбантов, музиката е на Мартин Каров. Участват: Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев. Постановката според мен е силна и интригуваща. След успеха на „Нордост - Приказка за разрушението” (също много силна постановка, заслужава си да се гледа), режисьорката Василена Радева отново поставя текст в Младежкия театър; „Нордост" й донесе награда "Аскеер 2010" за изгряваща звезда и номинация за режисура за "Икар 2011".

Действието се развива в един полицейски участък в рамките на един ден, през който полицаите разследват отвличане на дете. Действието е динамично, напрегнато, постоянно градира, зрителя няма търпение да се разкрие престъплението и накрая завършва с отворен край. Все едно гледаш трилър по телевизията или на кино, на моменти дори те побиват тръпки – толкова силно и въздействащо играят актьорите.

Постановката е разказ за това, как едно събитие за секунди може да преобърне живота ни и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията в един свят, изпълнен с луди, терористи, сектанти, хакери; свят, в който отделния човек е крехък, незащитен, безпомощен. Свят на компютърни престъпления и хакери, на Интернет, в морето на който хората губят своята идентичност, личното си пространство и личните си данни, където всеки е следен и разголен до страшна степен, Интернет през който наблюдаваш другите и останалите наблюдават теб; свят, който представлява по думите на главната героиня „карнавал на хаховците”.

Декорите на спектакъла ми харесаха, интересно ми се стори и хрумването за „мултимедийни декори” (не зная дали това е правилно име, но подобен похват до сега съм гледала като част от сценографията само в Младежкия театър), костюмите също – актьорите изглеждат съвременно, като в модерен офис. Актьорите играят добре, силно и въздействащо; малко множко ми дойдоха псувните на героите и викането на К. Русева, но явно това е част от изграждането на обективен образ. Постановката ще се хареса на хора, които водят динамичен, напрегнат живот, използват пособия на съвременността като флаш-памет, уеб-камера и лаптоп, които имат реална представа за уязвимостта на хората в Интернет и в съвременния свят; за представители от едни други поколения може и да не е интересна. Заслужава си да се види, тепърва ще се играе в Младежкия.


Добавено на 18 април: Спектакълът има номинация за "Аскеер" 2011 за поддържаща женска роля на Ангелина Славова за ролята на програмистката Ана. Успех!

Фрида на сцената на Младежкия театър

Една от премиерите на Младежкия театър „Николай Бинев” през този сезон (от октомври 2010), е постановката „Фрида”, поставена от режисьора Веселин Димов по пиесата на сръбската писателка Саня Домазет.

 И тъй като съм „фен” на Младежкия театър, и тъй като Фрида Кало за мен е идол за жена, едновременно силна и страшно чувствителна, много талантлива и постоянно работеща, дори от болничното легло и радваща се на живота със всяка фибра на тялото си, не можах да пропусна тази постановка. Не мога да кажа обаче, че постановката ми хареса; беше ми интересно, но не останах впечатлена. Компанията, с която бях, дори намери постановката за пошла и не я хареса. Може би причината за думата „пошла” е езика, използван от актьорите, но тук се включих аз в защита на авторката на текста, че Фрида е използвала малко груб език, крещяла е, пушила е, напивала се е, била е бисексуална, постоянно е демонстрирала емоциите си, било то негативни или позитивни – жена динамит – както се опитва да я представи Саня Домазет. Причина за думата „пошла” вероятно е и фактът, че актрисата (Елена Бърдарска), която играе една от любовниците на Фрида, се съблича гола на сцената.

На мен обаче постановката ми беше интересна, защото е нещо различно, нещо авангардно, нещо ново. Антоанета Костова заслужава адмирации за костюмите, които е изработила за постановката – напомнят много на тези на Фрида, а аз съм виждала и истински костюми на Фрида и доста фотографии. Станка Калчева (в ролята на Фрида) сменя десетина костюми и различни бижута; слага дори и няколко изрисувани гипсови корсета, каквито е носила Фрида. На сцената почти липсват декори, но има мултимедия, която допълва атмосферата и това също е интересно.

 Станка Калчева, която аз много харесвам, играе добре (дори може би ще я номинират за награда за тази роля), но според мен не е за ролята на Фрида. Цветан Даскалов пък е далеч от това, да изиграе Диего Ривера. Малин Кръстев, който има силни роли в Младежкия, се появява за кратко в ролята на Троцки. Участват още Койна Русева като приятелка на Фрида, Искра Донова в ролята на сестра й Кристина Кало,  Вежен Велчовски, Вихър Стойчев.

 На 10 декември на представянето на „Фрида” в залата беше и авторката на текста, така че можахме да я зърнем за кратко. „Фрида” е втора нейна пиеса, която се играе на българска сцена.

„Фрида” е силна, интересна постановка, която ценителите на театъра би трябвало да видят този сезон; на някои може да им хареса, а на други не, но поне ще гледат нещо различно.

снимка от сайта на Младежкия театър

NORDOST – Приказка за разрушението

Преди две вечери в Младежкия театър гледах постановката „NORDOST – Приказка за разрушението“ по пиесата на Торстен Бухщайнер. Режисьор на спетакъла е Василена Радева, участват Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова.

Постановката е много силна, действието е динамично, напрегнато, а играта на актрисите е затрогваща. Признавам, че от самото начало на спектакъла до самия край едва сподавях сълзите си, защото историята е тежка.

Спектакълът, доколкото съм чела, е пример за документален театър. Разказва за действителен случай – на 23 октомври 2002г., група от над 40 чеченци, мъже и жени – т.нар. „черни вдовици“, нападат театъра на улица „Добровка“ в Москва по време на представянето на руския мюзикъл „Норд-Ост“ и взимат близо 800 души за заложници, в това число актьорите, музикантите и служителите на театъра. Сред зриителите има много деца и над 70 чужденци, граждани на много държави. Първоначално терористите обещават, че чужденците ще бъдат пуснати, но при условие, че дипломатите на съответните държави пристигнат на място до определено време, което не става. Чеченците с ръководител Мавсар Бараев искат изтегляне на руснаците от Чечня и прекратяване на войната. Преговорите продължават 3 денонощия, заложниците имат право само на вода, ходят до тоалетна на смени в оркестрината, обстановката в театъра е тежка. Накрая историята завършва с щурм на руските спец-служби, които пускат през вентилационните шахти газ, целящ да приспи терористите и да им попречи да взривят десетките бомби. При щурма, от газа, умират всички терористи и много от заложниците – към 140 души, сред които и деца.

Историята е разказана през погледа на три жени, участващи в събитията – счетоводителка, която месеци наред събира пари, за да заведе мъжа си и детето си на мюзикъл (А.Славова); лекарка, която е дежурна на повикване през цялото време и чиито дъщеря и майка са в театъра (К.Русева) и една от черните вдовици – терористки (И.Донова). Зрителите събират пъзела на историята от трите гледни точки на жените, което прави разказа особено стойностен и затрогващ. Разказ за това, как едно събитие за секунди преобръща живота ни, за това, че войните не носят нищо добро, и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията.

Премиерата на спектакъла е била през март 2010 и постановката вече има две награди Аскеер за 2010 година: за Ангелина Славова - за главна женска роля и за Василена Радева - за изгряваща звезда, за режисурата й на "Нордост" и "Грозният" в театър "София". Играе се на камерна сцена и билетите са 12,15 лв.

Младежкият театър „Николай Бинев“ е сред любимите ми театри. От репертоара му препоръчвам още „Три сестри“ по А.П.Чехов с режисьор Крикор Азарян, „Вуйчо Ваньо“ по Чехов и „Осем жени“ – много силни представления. Постановката „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова с режисьор Десислава Шпатова е малко философска, абсурдна комедия, която честно казано не можах докрай да разбера и не бих могла да я препоръчам, а мюзикълът „Страхотни момчета“ на Владимир Люцканов не ми хареса особено, въпреки че признавам, че е нещо различно за театралната сцена и се радвах на наградата на Станка Калчева за участието й в мюзикъла. С интерес очаквам да видя премиерите този сезон – „Фрида“ със Станка Калчева в ролята на Фрида Кало и новия мюзикъл „Стъпка напред“.

PS Постановката получи и награда Икар 2011 за най-добър спектакъл