"Летящият холандец" на фестивала "Музи на водата"

След последната премиера на Софийската опера и балет в края на май, която ни впечатли, очаквахме с нетърпение новата премиера, на най-романтичната опера на Вагнер "Летящият холандец", която даде началото на 3-ти Летен фестивал "Музи на водата" на езерото Панчарево на 8-ми юли.

По принцип не съм от почитателите на Вагнер, след "Рейнско злато" се отказах да гледам следващите части, но тъй като тази опера е ранен Вагнер, който се доближава до белкантото („вокалните партии са италиански разположени“), очаквах с нетърпение премиерата.

В деня на премиерата, още от ранния следобед времето започна да се разваля и беше ясно, че при прогноза за дъжд, и при потоп следобеда, няма как спектакълът да се случи на езерото. Официално съобщение обаче така и до вечерта не беше пуснато към зрителите нито на сайта на операта, нито в страницата във Фейсбук, за което пиша голям минус на екипа, отговарящ за комуникациите. Все пак зрителите имат планове и ангажименти, трябва да знаят как да се облекат и как да се организират, за да стигнат до езерото или до сградата на операта, които са на съвсем различни места в столицата. Добре, че имам позната от оркестъра, която ме предупреди по-рано, за да знам как да организирам ангажиментите си и да се придвижа. Заради местенето в сградата на операта премиерата започна доста по-късно от обичайното, и с леко закъснение, малко след 20,30 и тъй като операта е дълга (2 часа и 40 мин с един антракт), приключи малко преди полунощ, което също не е много ок.

Премиерата започна с приветствия от проф. Карталов и партньорите от Софийска община,  кмета на район Панчарево Николай Гюров, и Георги Спасов, който е построил сцената на езерото. Екипът се беше постарал в случай на лошо време да има декори и в залата (Браво), акустиката в залата е по-добра, така че не смятам, че изгубихме от смяната на мястото.

„Летящият холандец“ е романтична опера в три действия от Рихард Вагнер; най-популярната и най-често поставяната му опера. Това произведение е едно от върховите постижения на немската романтична опера, в която с дълбоко проникновение се разкрива душевният свят на героите и тяхната драма. Всички чувства и настроения са изразени в блестяща оркестрова партитура и в баладичния характер и драматизъм на действието. Проф. Карталов пресъздава това прекрасно произведение на сцена 63 години след първата му постановка в България с почти три състава.

Главни действащи лица: Холандеца (баритон) - Маркус Маркварт; Даланд, норвежки моряк (бас) - Курт Ридъл; Сента (сопран) - Радостина Николаева; Ерик, ловец (тенор) - Костадин Андреев; Кормчия на кораба на Даланд (тенор) - Рейналдо Дроз; Мери, дойка на Сента (мецосопран) - Александрина Стоянова. Оркестър и хор на Софийската опера с диригент Росен Гергов. Режисьор Пламен Карталов. Сценографията е абстрактна, вдъхновена от картина на Барбара Хепсуър във въображението на режисьора. Костюми Лео Кулаш. (Преводът в английските субтитри беше ужасен.)

Увертюрата е една от най-дългите, които съм слушала напоследък; музиката като цяло беше приятна. Вокалните изпълнения бяха изключителни; Маркус Маркварт, Костадин Андреев, Александрина Стоянова и женският хор много ме впечатлиха. Като цяло хористите и хореографията в хора на моряците също бяха впечатляващи. Крайното впечатление е за вдъхновяващи, изключителни вокални и инструментални изпълнения; страхотен спектакъл, уникални костюми. С възторжени и дълги аплодисменти, поднасяне на цветя, малко преди полунощ премиерата завърши.

Поздравления на целия екип на Софийска опера: певци, инструменталисти, репетитори, технически служби и ателиета и др за толкова мащабната работа да подготвят спектакъла за две съвсем различни сцени – на езерото и в сградата на операта, и за запомнящото се представление!

 

Viva Verdi – II

На 28 ноември Софийска опера и балет представи премиерата на операта “Травиата“. „Травиата“ не е играна през последните 11 години, а премиерата тази седмица е по повод 200 години от рождението но Джузепе Верди. Годишнината се отбелязва през сезона с представления на два от по-старите спектакли в репертоара – „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ и с две премиери през октомври и ноември – на „Аида“, и на „Травиата“ (повече за отделните опери можете да прочетете в съответните линкове). Софийска опера и балет поставят и балета “Дамата с камелиите“, който е по музиката от операта „Травиата” (за който също съм писала тук).

„Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на АлександърДюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими.

Режисьор-възстановчик на спектакъла, който гледахме тази седмица, е Вера Петрова, постановка Пламен Карталов, хореография Риолина Топалова; диригент Ерих Вехтер. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера. Действащи лица: Виолета Валери – сопран – Веселина Василева; Флора Бервоа, приятелка на Виолета – сопран – Силвана Пръвчева; Анина, камериерка на Виолета – мецосопран – Благовеста Мекки-Цветкова; Алфред Жермон – тенор – Мариус Бренчу; Жорж Жермон, негов баща – баритон – Владимир Петров; Виконт Гастон Дьо Леториер – тенор – Хрисимир Дамянов; Барон Дюфол – тенор – Димитър Станчев; Маркиз Д`Обини – бас – Стоил Георгиев; Доктор Гренвил – бас – Ангел Христов; Жозеф, прислужник на Виолета – тенор - Пламен Папазиков. Гости в спектакъла, с много награди, са Владимир Петров, който  идва от Беларус, и Мариус Бренчу, който прави международна кариера в ролята на Алфред, от Румъния.

Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми хареса, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала. Декорите и костюмите са пищни и красиви, хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци и в четвърта картина, прозореца, през който влиза сняг и глъчка от улицата. Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век. Изпълнителите отнесоха много аплодисменти.

"Травиата" е опера, която всеки трябва да гледа поне веднъж в живота си. Следващите спектакли на „Травиата“ са на 1 декември от 16.00 ч., на 3 декември от 19.00 часа., на 3, 4 и 5 януари 2014.

„Селска чест” и „Джани Скики”

През почивните дни гледах две опери на сцената на Софийската опера и балет – „Селска чест” и „Джани скики” и останах много доволна, тъй като исках да ги гледам още от премиерата им през миналия сезон (ноември 2011). Двете опери се представят заедно, в една вечер, една след друга заради кратката им продължителност (и двете са в едно действие); първата опера много ми хареса, втората малко по-малко.

„Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера в едно действие от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела (и театрална пиеса) на Джовани Верга от 1884. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често „Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. по Великден. Действащи лица: Сантуца, млада селянка (сопран) – Мариана Цветкова, Туриду, млад селянин (тенор) – Даниел Дамянов, Лучия, негова майка (мецосопран) – Румяна Петрова, Алфио, колар (баритон) – Пламен Димитров, Лола, негова жена (мецосопран) – Благовеста Мекки-Цветкова, селяни и селянки - хор на Софийската опера и балет.

Диригент Иван Ангелов, режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, сценография и костюми - Роберта Монополи.

Спектакълът много ми хареса, още в първите минути действието и сцената (или по-скоро музиката и костюмите) наистина ми напомниха за Сицилия и за филма „Кръстникът”, в чиято трета част убийството на дъщерята на Майкъл Корлеоне става именно след оперен спектакъл на Cavalleria rusticana на стълбите на операта, а по време на действието тече разправата с неговите врагове. Сценографията представя селския площад с църквата и винопродавницата, на който се срещат основните герои; костюмите са в духа на мястото на действие. Мариана Цветкова в ролята на Сантуца ме караше да настръхвам всеки път, когато запееше (много добро вокално изпълнение, много добра драматична роля). Румяна Петрова и Даниел Дамянов също играха и пяха много добре.

Спектакълът ми хареса и заради приятната музика, познатите арии на Туриду, Сантуца и Алфио и заради оркестровото интермецо, което ми напълни душата. След като се прибрах, зарадена от приятните впечатления изгледах и музикалния филм-опера „Селска чест” на Франко Дзефирелли. „Селска чест” се нарежда сред оперите като „Тоска” и „Любовен елексир”, които бих гледала многократно през годините, заради наситената с емоционалност музика. Дори и да гледате само „Селска чест” пак си заслужава да си купите билет и да отидете до операта. Препоръчвам горещо.

„Операта „Селска чест“ е ярко музикално-сценично произведение, чиято музика е наситена със силни чувства и голямо драматично напрежение. Пиетро Маскани е създал извънредно мелодична и изпълнена със страст и темперамент музика, изградена върху интонациите на италианската песенност. Емоционалната напрегнатост оказва неотразимо въздействие върху слушателите.”

„Джани Скики” е комична опера от Джакомо Пучини в едно действие. Автор на либретото е Джоакино Форцано. Тя е последната от Триптих – поредица от три едноактни опери. Изпълнена е за първи път през 1918 г. В основата на сюжета й са няколко реда от „Ад“ („Божествена комедия“ от Данте), в които се споменава авантюристът и измамник Джани Скики, наказан за своите грехове. Действието се развива във Флоренция през 1299 г.

Действащи лица: Джани Скики (баритон) – Бисер Георгиев, Лаурета, негова дъщеря (сопран) – Любов Методиева, Роднини на Донати: Старата Дзита (мецосопран) – Румяна Петрова, Ринучо, неин племенник (тенор) – Кирил Шарбанов, Герардо, племенник на Донати (тенор) – Николай Павлов, Нела, съпруга на Герардо (сопран) – Елена Стоянова, Герардино, техен син (сопран) – Антония Иванова, Бето ди Синя, зет на Донати (бас) – Петър Бучков, Симоне, братовчед на Донати (бас) – Светозар Рангелов, Марко, син на Симоне (баритон) – Антон Радев, Ческа, съпруга на Марко (мецосопран) - Благовеста Мекки-Цветкова, Маестро Спинелочо, лекар (бас) – Илия Илиев, Амантио ди Николао, нотариус (баритон) – Александър Георгиев, Пинелино, обущар (бас) – Кирил Стоянов, Гучо, бояджия (бас) – Мирослав Андреев.

Диригент Иван Ангелов, режисьор Пламен Карталов, сценография Роберта Монополи, костюми Станка Вауда.

Сценографията в спектакъла ми хареса, костюмите също бях красиви, напомнящи донякъде за времето и мястото на действие; изпълнителите играеха добре, като актьори в театрална постановка и някои моменти бяха комични; музиката в операта не ме впечатли особено, единствената позната ария ми се стори тази на Лаурета (O mio babbino caro). Като цяло спектакъла ми хареса, но по-малко отколкото „Селска чест”.

Доколкото видях Бургаската опера също представя през този сезон операта „Селска чест” заедно с балета на Морис Равел „Болеро”. Операта в Стара Загора пък е включила в репертоара си от последния сезон операта „Джани Скики”. И в двата града любителите на опера си заслужава да наминат през операта.

„Дон Карлос” и „Дебюти на млади оперни артисти”

На 23 септември Софийската опера и балет представи предсезонният спектакъл „Дон Карлос” по операта на Джузепе Верди от програма „Дебюти на млади оперни артисти”. Режисьорът на спектакъла проф. Пламен Карталов беше поканил диригента Светослав Борисов и четирима млади изпълнители за главните роли от Държавна опера Варна: Евгений Станимиров (Филип II, крал на Испания), Димитринка Райчева (Елизабет Валоа, кралица на Испания), Свилен Николов (Родриго, маркиз Поза) и Филипа Руженова (Тебалдо, паж). Участваха още Даниел Дамянов (Дон Карлос), Олга Михайлова-Динова (графиня Еболи), Ангел Христов (Великият инквизитор), Димитър Станчев (монах) и др., оркестър и хор на Софийска опера и балет. Тези солисти са участвали и в спектаклите, изнасяни през юли в Летния театър, Варна, като копродукция на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019 и от тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято”. Асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.

Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.

«Дон Карлос» се води тежка опера, с дълго действие и без познати, любими арии на публиката и на много хора по принцип се струва скучна и протяжна за гледане. В този случай и ние не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла. Изпълнителите бяха много добри; солистите на Варненската и на Софийската опера бяха аплодирани дълго и поздравявани с „Браво” от публиката, аз харесах много двете главни героини (кралицата и Еболи), бяха много силни. Костюмите в спектакъла много ми хареса; бяха много красиви и богати; роклите на жените в кралския двор бяха в различни цветове (май от кадифе, коприна и дантела) и с пищна украса от камъни. Декорите бяха много семпли (познатия ни от декорите и на други спектакли подиум-кръст в един момент биде подпален като пресъздаваше клада), може да се каже, че почти липсваха декори. Като цяло спектакълът по-скоро ни хареса; аз не съжалявам, че го гледах, тъй като все пак „Дон Карлос” е доста известна опера и поне веднъж трябва да се изгледа.