"Летящият холандец" на фестивала "Музи на водата"

След последната премиера на Софийската опера и балет в края на май, която ни впечатли, очаквахме с нетърпение новата премиера, на най-романтичната опера на Вагнер "Летящият холандец", която даде началото на 3-ти Летен фестивал "Музи на водата" на езерото Панчарево на 8-ми юли.

По принцип не съм от почитателите на Вагнер, след "Рейнско злато" се отказах да гледам следващите части, но тъй като тази опера е ранен Вагнер, който се доближава до белкантото („вокалните партии са италиански разположени“), очаквах с нетърпение премиерата.

В деня на премиерата, още от ранния следобед времето започна да се разваля и беше ясно, че при прогноза за дъжд, и при потоп следобеда, няма как спектакълът да се случи на езерото. Официално съобщение обаче така и до вечерта не беше пуснато към зрителите нито на сайта на операта, нито в страницата във Фейсбук, за което пиша голям минус на екипа, отговарящ за комуникациите. Все пак зрителите имат планове и ангажименти, трябва да знаят как да се облекат и как да се организират, за да стигнат до езерото или до сградата на операта, които са на съвсем различни места в столицата. Добре, че имам позната от оркестъра, която ме предупреди по-рано, за да знам как да организирам ангажиментите си и да се придвижа. Заради местенето в сградата на операта премиерата започна доста по-късно от обичайното, и с леко закъснение, малко след 20,30 и тъй като операта е дълга (2 часа и 40 мин с един антракт), приключи малко преди полунощ, което също не е много ок.

Премиерата започна с приветствия от проф. Карталов и партньорите от Софийска община,  кмета на район Панчарево Николай Гюров, и Георги Спасов, който е построил сцената на езерото. Екипът се беше постарал в случай на лошо време да има декори и в залата (Браво), акустиката в залата е по-добра, така че не смятам, че изгубихме от смяната на мястото.

„Летящият холандец“ е романтична опера в три действия от Рихард Вагнер; най-популярната и най-често поставяната му опера. Това произведение е едно от върховите постижения на немската романтична опера, в която с дълбоко проникновение се разкрива душевният свят на героите и тяхната драма. Всички чувства и настроения са изразени в блестяща оркестрова партитура и в баладичния характер и драматизъм на действието. Проф. Карталов пресъздава това прекрасно произведение на сцена 63 години след първата му постановка в България с почти три състава.

Главни действащи лица: Холандеца (баритон) - Маркус Маркварт; Даланд, норвежки моряк (бас) - Курт Ридъл; Сента (сопран) - Радостина Николаева; Ерик, ловец (тенор) - Костадин Андреев; Кормчия на кораба на Даланд (тенор) - Рейналдо Дроз; Мери, дойка на Сента (мецосопран) - Александрина Стоянова. Оркестър и хор на Софийската опера с диригент Росен Гергов. Режисьор Пламен Карталов. Сценографията е абстрактна, вдъхновена от картина на Барбара Хепсуър във въображението на режисьора. Костюми Лео Кулаш. (Преводът в английските субтитри беше ужасен.)

Увертюрата е една от най-дългите, които съм слушала напоследък; музиката като цяло беше приятна. Вокалните изпълнения бяха изключителни; Маркус Маркварт, Костадин Андреев, Александрина Стоянова и женският хор много ме впечатлиха. Като цяло хористите и хореографията в хора на моряците също бяха впечатляващи. Крайното впечатление е за вдъхновяващи, изключителни вокални и инструментални изпълнения; страхотен спектакъл, уникални костюми. С възторжени и дълги аплодисменти, поднасяне на цветя, малко преди полунощ премиерата завърши.

Поздравления на целия екип на Софийска опера: певци, инструменталисти, репетитори, технически служби и ателиета и др за толкова мащабната работа да подготвят спектакъла за две съвсем различни сцени – на езерото и в сградата на операта, и за запомнящото се представление!