„Жената от езеото“ е романтична опера в две действия от Джоакино Росини, либрето Леоне Тотола, написано по поема със същото име от сър Уолтър Скот. Време и място на действието – XVI век, Шотландия при Джеймс Пети. Главната героиня Елена малко напомня за Хубавата Елена, заради която се е водила Троянската война. В шотландката Елена са влюбени трима мъже – годеник, любим и крал (направо й завидях), двама от които се дуелират за нея. През двете действия се пее основно за любов, и малко за битки. Кралят, горкият, е несподолено влюбен в Елена от пръв поглед и основно мисли как да се доближи до нея вместо да води война (като жена, влюбена от пръв поглед в мъж, който не може или не желае да отговори на чувствата ми, напълно влязох в обувките на протагониста и му съчувствах). Хубавото е, че накрая любовта възтържествува (Елена се събира с любимия си и с баща си), а несподелената любов на краля към Елена преминава в щедрост и нежно приятелство, а не в омраза и жажда за мъст.
Действащи лица и изпълнители: Елена – Мария Радоева (мецосопран), Уберто – Франсиско Брито, Родриго – Диего Годой, Дъглас – Петър Бучков, Малкълм – Виолета Радомирска (мецосопран), Серано – Рейналдо Дроз, Албина – Весела Янева; оркестър, хор и балет на Софийската опера. Диригент Франческо Роза, режисьор и сценография Пламен Карталов, сценография Борян Белчев.
Операта е трудна за пеене, може би за това не е много поставяна по света. Музиката е нежна, приятна, мелодична, много ми хареса. Най-ми харесаха изпълненията на Елена, Малкълм и Серано; хоровите изпълнения също бяха вдъхновяващи. Карталов е направил спектакъл, предназначен за открита сцена с огньове, пристигане на Елена с лодка по езерото, механични птици (малко гротескно) и механизирани декори, които стояха красиво осветени в тъмното, но беше заложил, както винаги (това му е като запазена марка) на странни решения в костюмите като белите и червените включвания в костюмите на хора и балета, които впечатлиха някои, а на други им се сториха смешни и нелепи. Мария Радоева в ролята на Елена, освен, че пееше прекрасно, стоеше много красиво и нежно на сцената с красива рокля и красива прическа. Виолета Радомирска в ролята на Малкълм събра много аплодисменти.
Като премиера на опера и
начало на оперен фестивал в началото чухме кратки приветствия от Пламен
Карталов, от кмета на район Панчарево и от бизнесмена Георги Спасов, който е
основният спонсор за изграждането на постоянната лятна сцена, който отбеляза,
че събитието е почетено от цели пет министри (е, голяма работа – днес са
министри, утре не са: все са хора като останалите). И наистина, сред зрителите
имаше пъстър свят – министри, служители на посолства, университетски преподаватели,
издатели на списания, диригенти и т.н. представители на софийското общество. В
антракта можеха да се купят напитки. Накрая певци и музиканти събраха дълги
аплодисменти и цветя. Имаше усещане за празник у всички от Софийска опера и балет.
Специално за фестивала общината е направила два нови паркинга, на които има доста места, така че можете да се придвижите с кола въпреки, че специален шатъл микробус превозва публиката от последната станция на метрото до мястото. Аз спрях на паркинга на общината, който е най-малкия и най-близкия до сцената от трите запазени за събитието, но трябваше да се разправям с охраната, защото не носех билет за събитието в мен (охраната беше много груб, почти да ме набие). Седалките са с много ниски гърбове и от дългото седене ме заболя гърба. Край езерото духа, става студено, така че си носете връхни дрехи. Има леко разсейване от трениращите гребане в езерото по време на представлението, минаващите коли или крякащите жабки, но като цяло, оперен спектакъл на езерото си е различно преживяване, така че си заслужава да се види, а програмата е доста наситена до септември, така че, възползвайте се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар