Страхотно Танго на балета на Софийска опера

Снимки Светослав Николов-Чапи

Гледах балетния спектакъл на Софийска опера и балет „Танго“ с музика на Астор Пиацола. Премиерата трябваше да е през март, щях да ходя, но заради пандемията спектаклите бяха отменени за май; тогава пътувах и ето, че сега успях да видя това страхотно представление. Иска ми се повече хора да го гледат! През май и юни три пъти този блог писа за различни концерти с музика на Пиацола в зала България; предполагам, че това няма да е последната статия, но в този случай освен за музика, ще говорим и за танц.

Балетът „Танго“ е с музика на Астор Пиацола по случай 100 години от рождението му (11.03 1921 г. – 04.07 1992 г.). Направен е под патронажа на Н.Пр. Алфредо Нестор Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, спектакълът се играе с музика от запис.

Действащи лица и изпълнители: Черна роза – Кристина Чочанова-Иванова, Тар – Никола Хаджитанев; Ленор – Венера Христова; Ангел – Емил Йорданов; чистач – Александър Александоров; Хета – София Цуцакова-Абенати; Ета – Елена Петрова; Ву- Теодор Воденичаров, Уличник – Георги Банчев; солисти и ансамбъл на  балета на Софийска опера. Хореография Светлин Ивелинов, сценография Борис Стойнов, костюми Християна Михалева-Зорбалиева.

Много ми се иска да разбера историята, която е следвал хореографа. Историята, която аз разчетох е история за любов и страст, за съперничество и ревност, за бягство и изоставяне, за самота; набор от емоции и чувства. От сцената се лее красота, стил, грация, страст, емоции и чувства.

За мен Ленор беше жената в бяло, съперничката (зачудих се като излезе в булчинска рокля още в началото какво значи); Черната роза беше жената в бордо и черно, любимата (а дали са двете страни на една и съща жена?!), а Ета е жената в циклама, с която Тар флиртува, за да накара Черната роза да ревнува. Черната роза (Кристина Чочанова-Иванова) ме грабна още в самото начало с красивата си рокля и прическа, с грация в движенията, с изящност. Ансамбълът внасяше весело настроение. Второто действие ми се стори по-силно; в сцената, когато Тар е сам и самотен не разбрах костюмите и танцът на ансамбъла какво изразяват, но музиката беше нежна, красива; жената в бяло се опитва да съблазни Тар; появява се Черната роза и двама с Тар започват танц – двамата танцуват с нежност и грация, красотата на танца и музиката успя да ме разплаче (шапка им свалям, да успеят да възбудят такава емоция в публиката). След това Черната роза бяга и Тар отново е сам и самотен. Следва съревнование със страст и ревност между Ленор и Черната роза за сърцето на Тар; в двубоят между жените успях да разпозная Vuelvo al Sur; после се появява Ангелът, отстранява съпрерничката и Черната роза и Тар се събират, любовта тържествува, след което следва смърт (ето това не го разбрах защо трябваше да бъде, може би, защото някои любови продължават и след смъртта, някои души се търсят и събират през различните животи).

Ето един цитат от сайта на Софийска опера и балет, представящ балета: „Да бъдат открити наново частиците от душата, стаени в подмолите на съмнения, амбиции, терзания, любовна страст.  Да бъдат събрани в един образ, в едно цяло, превръщайки мечтата в реалност. И преодолял собственият аз, да се преродиш, приел другия в пълнотата му, за да се слеете в хармонично цяло. Пътят на  пресътворявянето... „

Костюмите бяха много стилни, красиви; роклите на жените в пастелни цветове и на Черната роза биха били избор на всяка жена, в които всяка жена би се чувствата красива, сексапилна. Сценографията също ми хареса, заедно с костюмите и музиката те пренася в Буенос Айрес.

Накрая танцьорите събраха дълги аплодисменти съвсем заслужено; страхотен спектакъл, малък шедювър. От трите постановки, които гледах този сезон на живо на Софийска опера и балет: Кармен и Болеро, Жената от езерото и Танго, Танго най-много ми хареса; иска ми се повече хора да го видят; препоръчвам горещо.