12 февруари 2021

Кармен-сюита и Болеро на Софийска опера и балет

 

Тази седмица се върнах след почти година пауза в залата на Софийската опера и балет. За последен път на живо гледах балет точно преди година в операта на Мюнхен, а опера гледах за последно на живо в София през март 2020.

В сряда вечер, 10 февруари балетът на Софийска опера представи балетите Кармен и Болеро.

Въпреки че спектаклите се изпълняваха с музика от запис, звукът беше добър и това по никакъв начин не попречи на общото впечатление.


КАРМЕН – сюита“ е балет по музика, написана от композитора Родион Шчедрин - интерпретация на  гениалната музика на Жорж Бизе. Балетът „Кармен-сюита” е създаден специално за голямата руска балерина Мая Плисецкая, хореограф и режисьор е Алберто Алонсо, а премиерата е в Болшой театър през април 1967 г.

В ролята на Кармен гледахме Марта Петкова, Хозе – Никола Хаджитанев, Ескамилио – Емил Йорданов; солисти и ансамбъл на балета на Софийската опера. Като цяло очаквах различни костюми (по-цветни, по-пищни, по-красиви, по-испански) заради операта Кармен, а и заради балет Кармен, който съм гледала на Кралската опера в Лондон; очаквах повече мекота, плавност и красота в движенията; повече емоция, страст, романтика, дълбочина на чувствата. Нашите балетисти танцуват, но не играят като балета на Кралската опера. В началото движенията на всички, с изключение на Марта, която е супер изящна и технична, бяха много отсечени, резки, като на роботи и не ми съответстваха на музиката и на контекста. Във втората част имаше повече мекота, емоция, най-красивите моменти бяха лиричните изпълнения на Кармен и Хозе, и Кармен и Ескамилио – моментите на флирт; на съблазняване, на ревност. С моята компания заключихме, че всъщност ни хареса, но очаквахме повече.


 

Вторият балет беше „БОЛЕРО“ по музиката на Морис Равел; хореография Фреди Франдзути. Композиторът пише музиката през 1928 г. и тя се превръща в негово най-популярно произведение, моята компания каза, че Равел е описвал в музика пламъците при леенето на стомана. Италианецът Фреди Франдзути прави своя хореографска партитура за балетния ансамбъл на Софийската опера по време на сегашното противоепидемично време. Неговата основна концепция е, че по време на танцуването балетните артисти не се докосват в нито един момент. Ами като цяло да - не се докосваха, но нямаше и синхрон между тях; остана впечатлението за хаотичност и накрая лека подреденост. Зачудихме се пламъци ли пресъздават; така и не разбрахме какво ни казват лирическите герои, а като не специалисти би трябвало да разберем това от изпълнението на балетистите.


Като цяло ни се искаше да видим повече, но бяхме доволни, че гледаме балет на живо. Очакваме повече в следващите спектакли.

Сладурско беше, че бяхме настанявани през две места като противоепидемична мярка, и на свободните места стояха вързопчета с изкуствени цветя.

снимки на Софийска опера и балет

Няма коментари:

Публикуване на коментар