Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи

По повод „Европейска нощ на музеите-София“ 2022, Френският институт в България представи на 13 и 14 май документалния филм „Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи“ (Nuit au Louvre: Leonard de Vinci, Франция, 2020, 95 мин; режисьор: Пиер-Юбер Мартен). С приятели искахме да го гледаме, но останахме без билети поради големия наплив от хора и останахме доволни, когато институтът обяви, че пуска нови прожекции на 25 и 26 май (залата пак беше почти пълна, браво).

Филмът е заснет като среднощна визита на изложбата ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, замислена и организирана от Музея Лувър и представя някои от най-красивите и емблематични творби на художника; преминава през творческите му похвати, стремежи и живота му накратко. Впечатли ме, че изложбата е подготвяна 10 години, включва  160 творби от художника и негови ученици и е била отворена от октомври 2019 до февруари 2020г.

Кураторите на изложбата Венсан Дельовен и Луи Франк дават разяснения по композиционните техники на Леонардо и цитират текстове на Джорджо Вазари, който е съвременник и пише „Животописи на най-добрите художници, скулптури и архитекти“ от Ренесанса (XIII-XVI век). Книгата на Вазари е издадена в два тома през 1550г. и се счита за първата история на изкуството. Имам части от книгата на Вазари, издадени на български, и филмът беше добър повод да си прочета животописа на Леонардо.

Леонардо е незаконен син на нотариус, който го записва да учи при Андреа дел Верокио във Флоренция, прекарал голяма част от живота си в Милано, после във Венеция, умира във Франция на 2 май 1519 на 67-годишна възраст. Впечатли ме, че Верокио е ваял скулптурата Исус и Тома Неверни цели 15 години, от която Леонардо се е учил, а самият Леонардо е създавал творбите си по няколко години като е поправял многократно първоначалните рисунки (колко търпение, постоянство и стремеж към съвършенство). Филмът показва дневници, много етюди, рисунки и представя как е рисувал на картон, картия и после е пренасял върху дърво рисунките си. Чрез филма се докосваме до красота, изящество, талант, гений, божествен и прекрасен ум. Леонардо се занимавал с музика, поезия, скулптура, архитектура (правил чертежи на сгради), живопис, анатомия (анатомия на конете и на хората), изучавал растенията, алхимия (измисля масла за рисуване и лакове), но най-голямата му любов, където търси съръвшенство, е живопистта. Започва да използва новата техника, която идва от фламандските художници да разрежда боите с масло, а не с яйце; умело играе със светлина и светлосенки; вае красиви, ангелски лица; стеми се към живот в картините си; много от творбите му остават незавършени, защото търсел превъзходство и съвършенство в изкуството. Леонардо, търсещ дух, стремящ се към съвършенство в живописта и търсещ познание в най-различни области. Неговите "Мона Лиза" (1503-1504 "Джокондата") и "Тайната вечеря" (1494-1498) са едни от най-разпознаваемите произведения в изкуството. От филма научаваме, че "Мона Лиза" е доста увредена от многото покрития с лак и реставрации и има опасност да се разцепи, за това вече не е местена и не пътува, както и че със съвременните методи за заснемане могат да се видят различните слоеве на поправки и рисуване в произведенията. Филмът е интересен, увлекателен, на моменти протяжен с лиричните отклонения, образователен и заслужава да бъде видян от ценители на изкуството.

 

Мечта за живот в по-хубав свят в Първия Международен Салон НАИВ

 

„Мечта за живот в по-хубав свят“ е мотото на Първия Международен Салон НАИВ (First International Salon of NAIVE art) , който се откри на 4 юни в София. Изложбата представя творби на художници-наивисти от 17 страни от Европейския съюз, над двеста творби на 67 автора. Целта на изложбата и на куратора е да ни върнат радостта от живота в пир от цветни истории, в които има веселие, дързост, романтика и магия. Салонът продължава между 4-17 юни 2021, от 11 до 19 часа в Галерия Нова Арт Спейс (nOva art space), на ул. "Съборна" 3 в град София.  Входът на събитието е свободен. Търговската изложба ще продължи във Велико Търново от 30 юни до 10 август в изложбени зали Рафаел Михайлов. Проектът е подкрепен от Национален Фонд „Култура“ и е в партньорство със Салон за Наивистично и Интуитивно Изкуство, единствената музейна експозиция на наив в България, в която част от творбите са дарени на общинската градска галерия в гр. Белоградчик (@Salon of naive and intuitive art, http://www.naiveart.eu/)

Биенале НАИВ България 2021, което се проведе в началото на годината сложи страната ни за първи път на картата на наивистичните събития. Изложбата беше виртуална и събра творци от 47 страни от всички континенти, като имаше и състезателна част. Първи Международен Салон НАИВ е първата реална, физическа изложба на това изкуство в България.

Аз разгледах изложбата вчера и смятам да намина пак до 17-ти юни, защото картините създават красота и весело настроение. Включени са платна с маслени и акрилни бои, както и рисунки с туш, моливи и пастели, акварел и скулптури от дърво и керамика.

Наивистичният стил (Наивизъм) се отличава с лекота, ярки цветове, веселие, настроение, детска искреност, наивност, липса на перспектива, повече детайл, необременен е от академични правила и именно заради тези характеристики прилича на мен и толкова ми хареса. Творбите те карат да се усмихнеш, понякога се усеща лек хумор, малко магичност. Като течение в изкуството в момента има повишен интерес в световен мащаб.

„Наивизмът е празник на живота, наслада за сетивата, от която имаме нужда след повече от година аскетизъм. Изложбата е фина арт терапия. Тя регенерира жизнеността на всеки, който влезе и погледне на света през ведрия поглед на нашите автори от различни европейски страни“, казва Даниела Осиковска, куратор на изложбата.  

Творбите се продават и са между 150 и 4000лв, като половината са вече продадени, а продадените се свалят, за това е добре да побързате, за да разгледате колкото се може по-голяма част. Аз разбира се си харесах няколко. Чуждите автори са дебютанти на българска сцена(пазар) и могат да се видят само сега. В градината и в галерията има и малка зона за арт щандове с приложно изкуство, на подбрани автори от Базар на изкуствата. Препоръчвам да отидете и с деца, ще им харесат цветовете, настроението, което лъха от картините, а и тази изложба е интересна за деца, може да се използва като част от възпитанието към изкуство.

 

Някои от творците (удебелени са тези, чиито картини харесах най-много): от България Емануела Байракова, Венета Стефанова, Стела Стефанова, Александър Янакиев, Боряна Енчева, Избел Немечек, Елена Захариева, Любов Тотева, Валерия Генева, Петя Константинова, Светлозар Стоянов – Свесто, Тихомир Иванов, Светла Чиракова, Альона Петришка, Владимир Шунев, Ивайло Георгиев, Яна Илиева, Мариана Калъчева, Елисавета Ангелова, Венета Стефанова, Николай Гълъбов, Кирил Божкилов, Теодора Вълчева, Стоян Божкилов.

Наташа Вилоне (Словения), Кристина Фонолоза (Испания), Рафаел Леон (Германия), Гуидо Ведовато (Италия), Кристиан Бадила (Румъния), Ев Шатибу Шуе (Франция), Чезаре Нови (Италия), Джудит Клей (Германия), Мирко Маркезич (Хърватска), Олаф Улбрихт (Германия), Светлана Миладич (Сърбия), Мати А.Лейне (Финландия), Павел Видера (Полша), Марион Александър (Франция), Ада Бредвелд (Нидерландия), Жан-Пиер Лоран (Белгия), Ноеми Розенцвайг и Юдит Итзаки (Израел), Ян Гложик (Сърбия), Кика Нирен (Финландия), Тито Лукавече (Испания), Камелия Константин (Румъния), Ана Котвашова (Сърбия), Весна Кухарик (Сърбия), Зока Халаш (Унгария), Барбара Жозефович (Полша), Шантал льо Пап (Франция), Надежда Хоган (Словакия), Артур Платча  (Полша).

За наивистичното изкуство: Наивистичното и интуитивно изкуство е жив, действен феномен в глобалната художествена култура днес. Наричат го още „изкуство на святото сърце“, „изкуство на инстинкта“, “необработено“, „модерен неопримитивизъм“, „свободно от канони“. Тези определения подчертават неговата емоционалност и спонтанност. В голямата си част творците са без академично образование, самоуки и нешлифовани. В днешното време, когато наивизмът в живота е рядкост, наивистичното и интуитивно изкуство в живописта заема специално място. Това се дължи на уникалната способност на художниците да потопят човек в свят на безгрижие, наивност и духовна чистота. Произведенията са изпълнени с това, което понякога липсва в повечето други области: настроение. Без да се влияят от традициите на изкуството, тези художници разчитат на личния си опит и рисуват картини, отразяващи спомените, желанията и мечтите си. Темите, които те избират, често са свързани с тяхното детство, мястото в което са родени, средата в която са израснали, ежедневните рутинни и празнични поводи, но също така обхващат политически, исторически и социални проблеми, да не говорим за фантастични утопични светове. По този начин наивните художници се отличават с оригинална и неповторима стилистична независимост.