Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи

По повод „Европейска нощ на музеите-София“ 2022, Френският институт в България представи на 13 и 14 май документалния филм „Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи“ (Nuit au Louvre: Leonard de Vinci, Франция, 2020, 95 мин; режисьор: Пиер-Юбер Мартен). С приятели искахме да го гледаме, но останахме без билети поради големия наплив от хора и останахме доволни, когато институтът обяви, че пуска нови прожекции на 25 и 26 май (залата пак беше почти пълна, браво).

Филмът е заснет като среднощна визита на изложбата ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, замислена и организирана от Музея Лувър и представя някои от най-красивите и емблематични творби на художника; преминава през творческите му похвати, стремежи и живота му накратко. Впечатли ме, че изложбата е подготвяна 10 години, включва  160 творби от художника и негови ученици и е била отворена от октомври 2019 до февруари 2020г.

Кураторите на изложбата Венсан Дельовен и Луи Франк дават разяснения по композиционните техники на Леонардо и цитират текстове на Джорджо Вазари, който е съвременник и пише „Животописи на най-добрите художници, скулптури и архитекти“ от Ренесанса (XIII-XVI век). Книгата на Вазари е издадена в два тома през 1550г. и се счита за първата история на изкуството. Имам части от книгата на Вазари, издадени на български, и филмът беше добър повод да си прочета животописа на Леонардо.

Леонардо е незаконен син на нотариус, който го записва да учи при Андреа дел Верокио във Флоренция, прекарал голяма част от живота си в Милано, после във Венеция, умира във Франция на 2 май 1519 на 67-годишна възраст. Впечатли ме, че Верокио е ваял скулптурата Исус и Тома Неверни цели 15 години, от която Леонардо се е учил, а самият Леонардо е създавал творбите си по няколко години като е поправял многократно първоначалните рисунки (колко търпение, постоянство и стремеж към съвършенство). Филмът показва дневници, много етюди, рисунки и представя как е рисувал на картон, картия и после е пренасял върху дърво рисунките си. Чрез филма се докосваме до красота, изящество, талант, гений, божествен и прекрасен ум. Леонардо се занимавал с музика, поезия, скулптура, архитектура (правил чертежи на сгради), живопис, анатомия (анатомия на конете и на хората), изучавал растенията, алхимия (измисля масла за рисуване и лакове), но най-голямата му любов, където търси съръвшенство, е живопистта. Започва да използва новата техника, която идва от фламандските художници да разрежда боите с масло, а не с яйце; умело играе със светлина и светлосенки; вае красиви, ангелски лица; стеми се към живот в картините си; много от творбите му остават незавършени, защото търсел превъзходство и съвършенство в изкуството. Леонардо, търсещ дух, стремящ се към съвършенство в живописта и търсещ познание в най-различни области. Неговите "Мона Лиза" (1503-1504 "Джокондата") и "Тайната вечеря" (1494-1498) са едни от най-разпознаваемите произведения в изкуството. От филма научаваме, че "Мона Лиза" е доста увредена от многото покрития с лак и реставрации и има опасност да се разцепи, за това вече не е местена и не пътува, както и че със съвременните методи за заснемане могат да се видят различните слоеве на поправки и рисуване в произведенията. Филмът е интересен, увлекателен, на моменти протяжен с лиричните отклонения, образователен и заслужава да бъде видян от ценители на изкуството.