Живот в ритъм със звездите

Фондация Калпатару (Kalpataru), за която вече блогът писа тук по повод издаването на „Черната книга“, прави веднъж в месеца безплатно събитие по дадена тема. На 14 май беше поредното им събитие в красивото пространство SOHO на тема: Астрология за всеки ден: живот в ритъм със звездите с лектор Кремена Радулова, Креми, за която блогът е писал и преди тук. Идеята на лекцията е да представи мъдростта на астрологията като разгледа как планетите управляват дните от седмицата и как това знание може да ни помогне да живеем по-съзнателно, хармонично и подредено.

Въпреки, че темата ми е позната, тъй като съм учила една година Ведическа астрология (Джьотиш), разказът на Креми ми беше много интересен и реших да го споделя с читателите на блога, в случай че искат да приведат ритъма, в който живеят, с ритъма или характера на планетите; да направят живота си по-хармоничен с природата около нас; да успеят да се включат към Силата на потока, по-големият ритъм.

Креми казва, че всяко човешко същество се нуждае от опорна точка, свързана с рамка, граница; ежедневна рутина или практика, която да го държи на пътя, защото тогава умът се освобождава и не мисли за всички дреболии, които трябва да свърши; рутината му дава сигурност и стабилност. Четенето на „Черната книга“ в продължение на 366 дни би могло да е подобна опорна точка. Това, което е давало на хората сигурност и стабилност от древността, е цикъла на Луната (1 месец, 4 седмици/4 фази на Луната с по 7 дни). Цикълът на Луната и другите планети е давал идеи, съвети и посока на човек да се адаптира към ежедневния си живот; това е била ролята на астрономията и астрологията. Слънцето управлява сезоните, а Луната ежедневните малки дейности (като например в земеделието).

Това, което е интересно и беше ценно от лекцията на Креми, е да се разбере какви неща можем да правим през деня, за да можем да сме в хармония с енергията на деня и на седмицата. Едно от нещата, с които се хармонизираме е през цветовете и носенето на дрехи в тези цветове или скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута. По-надолу ще разкажа и други начини за хармонизиране с планетите.

Седемте дни от седмицата, посветени на отделните планети, имат своя различна функция и роля. Според Халдейския ред на планетите първият ден от седмицата е посветен на Слънцето – неделя (Sunday; нещо, което не се дели), която се свързва с всичко, което ни носи радост и изява. В неделя трябва да се поклониш на божественото, да направиш нещо тържествено, да отидеш на църква, да бъдеш щедър, ден за радост, творчество и важните неща за всеки. Неделя е ден, в който да светим, да си планираме цялата седмица. Слънцето, свързано с бащата, ни учи на сила, достойнство, отстояване на личните граници и на постоянство в това, което искаме да направим. Ден за сияние, сила, вдъхновение; творчество, почивка, лидерство. Как да се хармонизираме с него? Като носим жълто, златисто; практикуване на Поздрав към Слънцето (Сурия намаскар) от йога; мантрата Om Suryaya Namaha. Namaha от санскрит е поднасям почитания.

Вторият ден от седмицата е понеделник, който се свързва с Луната, а тя е символ на семейството, на дома, на грижата, подкрепата. Ден за адаптация; ден, в който човек да си подреди нещата и да си изчисти къщата, да се свърже с хората от семейството си, да приготви домашна храна. Луната е свързана с майката. Ден за грижа, интуиция, покой; отдих; емоции. Как да се хармонизираме с него? Като носим бяло, сребристо; практикуване на Поздрав към Луната (Чандра намаскар) от йога; мантрата Om Chandraya Namaha.

Вторник се свързва с Марс; подходящ ден да направите нещо, което ви е било трудно, защото Марс дава хъс. Ден за действие, смелост, решителност; спорт, начало, мотивация. Как да се хармонизираме с него? Като носим червено; мантрата Om Mangalaya Namaha.

Сряда е деня на Меркурий; Меркурий е онази енергия в нас, която се свързва с нашия логичен ум, така че сряда е време за свързване, говорене, намиране на информация и правилни неща, комуникация, активно движение, пари. Ден за мислене, комуникация, учене; писане, разговори, търговия, финансови операции. Как да се хармонизираме с него? Като носим зелено; мантрата Om Budhaya Namaha.

Четвъртък, е може би най-хубавия ден от седмицата, защото е деня на Юпитер (планетата на смисъла, Голямото Добро), свързан с мащабни неща, да отидем в чужбина, да учим, да разберем смисъла и целта в живота си. Ден за мъдрост, изобилие, вяра; учене, преподаване, благодарност. Как да се хармонизираме с него? Като носим кехлибарен цвят, златисто; мантрата Om Gurave Namaha.

Петък е деня на Венера, деня на всички хора които искат да са красиви, да се оженят и да имат щастлива връзка; ден за радост и наслаждение. Ден за любов, красота, изкуство; наслада, грижа за себе си, отношения. Как да се хармонизираме с него? Като носим розово, бледо синьо, бледо лилаво, пастелни цветове; мантрата Om Shukraya Namaha.

Събота е деня на Сатурн, планетата на равносметката и за разплащане; преглед и отчитане на резултатите. Ден за ред, дисциплина, дълг; почистване, планиране, граници. Как да се хармонизираме с него? Като носим тъмносиньо или черно; мантрата Om Shanaischaraya Namaha.

Корективните мерки за умилостивяване на планетите са гладуване или мълчане в определения ден поне до обяд, даряване; носене на съответните цветове дрехи, скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута.

И така, от прекрасната лекция научихме каква е символиката и енергията на всеки ден от седмицата; и как с малки ритуали, нагласи и действия можем да се настроим към естествения космически ритъм; да организираме задачите, почивката и вдъхновението си според звездите. Креми беше направила картички с всички дни от седмицата. Имаше запис на срещата, който можете да намерите на сайта на фондацията kalpataru.eu.

 

 

Кремена Радулова е дългогодишен преподавател и консултант по астрология, един от най-любимите учители на Калпатару. Фондация “Калпатару”, международна неправителствена организация. Наречена на митичното дърво, изпълняващо желания, фондацията има за цел да популяризира изкуствата, красотата и познанието, подобрявайки качеството на живот чрез различни инициативи като провеждане на разнообразни събития и курсове, публикуване на книги и създаване на филми.

 

Буки

На 8 декември 2022 присъствах на премиерата на нова книга „Буки“ с автор Нора Пенева, издадена от издателство Фондация „Буквите“, за която разказах тук. След като прочетох книгата, в мен възникнаха някои въпроси относно сюжета, героите и историческите факти, а и моя приятелка, чието семейство прочете книгата, сподели, че са възникнали подобни въпроси; и за това реших да направя интервю с авторката на книгата за читателите на блога, които биха се заинтересували също от отговорите.

 

-                  Здравей Нора. Наскоро блогът писа за премиерата на твоята книга. След като прочетох книгата искам да задам някои въпроси за читателите на блога и за твоите почитатели, които може би не са ти задавани.

-                  Благодаря Мария. Факт е, че след премиерата на книгата и след като тя натрупа своите читатели, има много отворени въпроси и такива, които будят любопитство, с удоволствие ще отговоря на твоите!

-                  Оригиналът на средновековното съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобългарски – „Ὀ писмєнєхь“) на Черноизец Храбър не е намерен и до днес? В книгата ти Боян намира книгата в Археологиечския музей. Това е твое силно желание въплатено в художествен текст или реалност? Намерен ли е оригинала? Да очакваме ли разкриване на тази вековна мистерия?

-                  Действително оригиналът на „Ὀ писмєнєхь“ не е намерен и до днес, поне това е официалната версия, но сега ще ти разкажа една любопитна история за един от най-великите астрономи на всички времена – Хипарх. За него се знае твърде малко, почти нищо. Векове наред се смята, че неговите астрономически открития и прочутата му звездна карта са безвъзвратно изгубени за човечеството. Докато изненадващо не разбираме, че това не е точно така. В наши дни, в частна колекция на американски бизнесмени, се оказва, че се съхраняват документи, които съдържат информация за звездната карта на Хипарх, която всички смятат за унищожена. Интересно нали? Сега ще ти разкажа за един друг парадокс. Знаеш ли, че реално няма нито един ранен глаголически български ръкопис, който да се съхранява в България?  

Веднага ти давам пример:

Асеманиевото евангелие, намира се във Ватиканската апостолическа библиотека.

Ватикански палипсест, намира се в същата библиотека.

Боянски палипсест, намира се в Руска държавна библиотека.

Добромирово четриевеангелие, намира се в същата библиотека.

Списъкът е дълъг, но реалността е една: незначителна част от важни за България ранни ръкописи се съхраняват в страната ни. И това са тези ръкописи, за които знаем. А за колко не знаем? Колко ръкописи са скрити, засекретени или прибрани в частни колекции? Наистина въпросите са много… Отговорите твърде малко. Но да продължим по темата. Дали Боян намира или не „Ὀ писмєнєхь“, ще оставим като изненада за тези, които все още не са чели „Буки“…

А сега нещо много любопитно за Националния археологически институт с музей при БАН, реално това е името на музея, който описвам в книгата подробно, но повечето от нас го знаят като бившата джамия до Президентството.  Като бивш екскурзовод в музея, макар и за много кратко, се влюбих в атмосферата и експонатите, в аурата на това светло място. Всичко, което съм описала е точно така, просто трябва да отидеш до музея и да го видиш с очите си, и тогава със сигурност ще се влюбиш.

Нора Пенева

-                  Най-старият препис на „За буквите“ е в „Лаврентския сборник“, датиращ от времето на цар Иван Александър, а по-точно – от 1348 година. То е многократно препечатвано през следващите векове, предимно от руски автори. Смята се, че „За буквите“ е само епилогът на по-голям по обем текст, който обаче не е известен. Поради тази причина се счита, че съчинението има много по-важна роля. Освен липсата на сведения за точния период, в който е живял, липсва информация и за самата личност Черноризец Храбър.

-                  Да, реално говоря в книгата доста подробно за този феномен. До колко можем да говорим за автентичност на един руски препис няколко века след като е създаден оригинала? Какво е добавено, какво е загубено, какво е преиначено, какво е премълчано? Можем само да гадаем. Така както гадаем кой е Черноризец Храбър. А тук хипотезите са много, в книгата споменавам някои от имената, с които се свързва този мистичен образ. И въпреки това, едно е безспорно. А то е, че нашите букви са носител на Божественото Слово. И те са български. И макар на пръв поглед това да звучи напълно нормално и да няма сензация, веднага ще задам един прост въпрос: защо празнуваме 24 май като ден на славянската писменост, а не като ден на българската писменост?

-                  Зад образите на Чавдар и Росен Стоеви не е трудно да се досетим кой прототип стои. (Васил Божков и синът му) Зад образа на директора също имам догадки. (Божидар Димитров?) Но зад образа на Боян стои ли реален човек, толкова сложна, противоречива личност, на моменти свръхчовек?

-                  Правилно си доловила, че героите имат свои прототипи, в известна степен това е важно, защото така в максимална степен оставаме близо до реалността. Така че, Боян също има своя първообраз. Млад мъж на близо 30 години, с големи амбиции, объркан емоционално, неспособен да създаде сериозна връзка, в същото време с огромен интелектуален заряд, но и с огромно его. Кой няма поне един Боян в живота си? И все пак в книгата Боян претърпява катарзис, с помощта на Перко, той открива силата на  сърцето. Именно чрез интуицията и силата на вярата, Боян намира нещо отдавна загубено за него – любовта.

-                  Симеон е интересен образ. Иван също е интересен, пълнокръвен образ. Иска ми се повечето следователи да приличат на тях. Предполагам, че и те са събирателен образ на човек, когото познаваш?

-                  Много хора вече ме питаха доколко реалистични са историите покрай двамата следователи. Отговорът е, без да искам да шокирам,  че всичко, което Симеон преживява, е взето от реалността, най – вероятно ще има хора, които ще разпознаят някои от историите. За мен беше много важно да покажа и другото лице на закона. В България има и хора, подобно на Симеон, които наистина си вършат работата, въпреки всичко. Изпитвам огромен респект към хора като Симеон.

-                  Искаш ли нещо да споделиш за някой от другите образи в книгата – Адалия, Златев? Кой от образите ти е любим?

-                  Моят наистина любим образ в книгата е образа на Апостол Павел. Наистина той е изключително скрит и се появява като стареца в сънищата на Боян, но реално Апостол Павел за мен е символ на вярата, добротата и чистата любов. В книгата той се появява като една икона и като  „въображаем приятел“ на малкия Боян. Но реално, аз вярвам, че отвъд логичния ум, отвъд интелекта, всеки един от нас има по един ангел, който го пази и води през тъмнината и хаоса. Такъв е Апостол Павел за Боян и само благодарение на вярата, в края на книгата Боян става.

Ставането е процес, а всеки един процес изисква търпение, вяра и любов. Това е и моето пожелание към всички нас: да станем стойностни хора. Да станем хора, които носят в сърцата си безкористна вяра,  светла надежда и чиста любов. Да бъде, Мария!

-                  Да бъде! Благодаря за интервюто. Успех на книгата и още нови издания!

За мен книгата е лека, увлекателна, действието е динамично, има много диалози, за това бързо се чете (за ден-два) и дори не ти се иска да я оставиш. Умело са вплетени исторически факти в криминална история; има напрежение, интрига; моменти, които разчувстват и дори могат да разплачат по-чувствителните, и моменти, които могат да те разсмеят. Аз имам някои пасажи, които мога да кажа, че са ми любими и съм си отбелязала. Поздравления за интригуващата книга!

PS: Палимпсест (от старогръцки πάλιν, „пак“, „отново“, и ψάειν, „търкам“) е древен ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страницата – или страниците – са използвани за друг, нов текст.